....tarsih te..cakah te....ticah po bezradostnite pateki na samotata..znaia ce te ima...no ti malcish..a moje bi ne...moje bi sme se razminali niakade po ulicite.... niakade v avtobusa ...niakade v mislite si....tolkova mngog hora se smeniha okolo men..tolkova mnogo lica...niakoi ot koito vece ne pomnia..i zashtot da gi pomnia...tarsih te v tolkova mnogo lica...sred tolkova hora...v dokosvaneto na vsiaka protegnata raka-zashtoto znaeh ce shte go poznaia..ne bih mogla da sbarkam..vse 1 da razmenia sarceto si s necie drugo....i tazi sutrin kato se sabudih otvorih oci v ocakvane..v ocakavane ce denia shte e specialen...ce shte te sreshtna niakade tam..dokato karam po ulicite na grada..dokato sedia v lubimoto si kafe ili barzaiki kam niakoia sreshta.....kakvato i da e druga sreshta no ne nashata...mina tolkova vreme....no tova e parvata misal s koiato se sabujdam:kade si?.....umorih se ot dokosvaneto na razlicni race ot slushaneto na tolkova cujdi glasove ot tolkova bezsmisleni sreshti ot tolkova neiztancuvani migove ot tolkova izpusnati momenti...a mojeha da sa nashi i vse oshte mogat da sa....propiliah tolkova mnogo custva no iskash li da spodelim ostataka i toi da se pravarne v malak vselena zashtitena ot spletenite ni race...iskash li?niama da spra da pitam kade si....no mooje bi shte spra za mig da te tarsia zashtoto barzaiki kam teb dopusnah tolkova greshki..sega shte stapvam po tiho i leko...i shte pitam kade si....znam ce shte cuesh vaprosa mi dori v moeto malcanie....samo ti....

Латиница не четем...

Хареса ми. Не ми се струва подходящо за тук - надали някой ще те разбере...друг тип хора обикалят из чата обикновено. Но кой знае? Надеждата умира последна - сигурно и с твоята е така!

Превеждам, за да е по-достъпно.


....търсих те..чаках те....тичах по безрадостните пътеки на самотата..зная че те има...но ти мълчиш..а може би не...може би сме се разминали някъде по улиците.... някъде в автобуса ...някъде в мислите си....толкова мнго хора се смениха около мен..толкова много лица...някои от които вече не помня..и защо да ги помня...търсих те в толкова много лица...сред толкова хора...в докосването на всяка протегната ръка-защото знаех че ще те позная..не бих могла да сбъркам..все 1 да разменя сърцето си с нечие друго....и тази сутрин като се събудих отворих очи в очакване..в очакаване че деня ще е специален...че ще те срещна някъде там..докато карам по улиците на града..докато седя в любимото си кафе или бързайки към някоя среща.....каквато и да е друга среща но не нашата...мина толкова време....но това е първата мисъл с която се събуждам:къде си?.....уморих се от докосването на различни ръце от слушането на толкова чужди гласове от толкова безсмислени срещи от толкова неизтанцувани мигове от толкова изпуснати моменти...а можеха да са наши и все още могат да са....пропилях толкова много чувства но искаш ли да споделим остатъка и той да се правърне в малка вселена защитена от сплетените ни ръце...искаш ли?няма да спра да питам къде си....но може би ще спра за миг да те търся защото бързайки към теб допуснах толкова грешки..сега ще стъпвам по-тихо и леко...и ще питам къде си....знам че ще чуеш въпроса ми дори в моето мълчание....само ти....

Ne iskam da te razo4arovam, no: Него го няма и той е измислен - една от заблудите на хората е да вярват, че има определен, т.е предопределен човек за тях - истината е, че няма такова нещо... По тези оживени улици, можеш да срещнеш хора, които биха те удовлетворили, това не е само един човек - този с главното име, характер, излъчване... Не живей с тази ужасна илюзия на самотниците... Даваш ли си сметка, че докато чакаш знак от съдбата и тържествения сблъсък с The One може да си пропуснала шанса си с един истински възможен спътник, скрит под фасадата на нещо традиционно,... Дай шанс на хората да бъдат скучни на първата среща - кретени, простаци, егоисти, There may be more inside! И не чакай напразно - жаждата за любов е като незапалнена пропаст, научи се да висиш в нея в безтегловност, иначе няма да оцелееш.
Не пропилявай красивите си дни на тази суха земя, в това леко посредствено общество / и това НЕ е ирония/ в романтично чакане! No sense! Животът е красив! И има смисъл, дори когато си сам!

Защо ли всяка нежност е предателство
към някого? Най-вече към Представата.
Не сме ли се превърнали в придатъци
към собствените си тела, към спалните,
където аритмичното ни дишане
е доказателство за съвместимост,
а вещите са малко по-възвишени,
отколкото е нашата взаимност.
Аз протестирам. С цялата наивност
на своята представа. И нараства
с изминалите нощи съпротивата
на епидермиса ми срещу ласките.
Жестока клоунада на телата,
когато се търкалят в стърготините
на бившата си нежност, а луната
като прожектор свети над комините...
Тогава се навеждах над обувките,
като портрет заставах сред вратата,
разтягаха се в истинска преструвка
трапчинките в ъглите на устата ми
и бягах, бягах като краден кон
от себе си, докато щракне бравата...
Уж никога не влизаме със взлом
един при друг, а после се ограбваме...
От всичко, до което моят мозък
се е докосвал сляпо може би,
аз възкресих един-единствен образ
под няколко отчаяни върби,
разпръснати като зелени църкви
покрай една безименна река...
Сега си мисля: няма да съм първия,
протегнал към абсурдното ръка.
Аз обвинявам своите писатели
от детството, защото Те създадоха.
О, колко много въздухоплаватели
в небето на очите Ти пропадаха
и техните машини, конструирани
с фантазия и нежност, се разбиваха...
Едни от тях завинаги умираха,
а другите Те продължиха във стихове.
Веднъж да зърна Твоите извивки
през някой процеп, както беше в детството.
/Какви развратни мисли предизвиква
понякога самото съвършенство!/
Това е най-естествената смърт
за двама ни, това е карнавал
на чувствата, предсмъртното им пърхане
с криле върху червената трева.
И аз не искам да натисна спусъка
на хищната фантазия, не бива
да опустее Твоя дом – изкуството,
а ти да се превърнеш в чувствен дивеч.
Аз имам право на една утопия,
но тя ще се превръща бавно в ад.
И в мен дивакът ще надига копие,
за да убива в мигове на глад.

HAHAHA,OKLKO TROGATELNO.....

ima me,az sum!!!!ela i me poznai!!!!

това което си написала е страхотно!!!Аз вярвам че го има, вярвам че и тя - любовта съществува...че е около нас, и че ни трябва понякога толкова малко за да я почувстваме и открием...Просто ни е необходимо малко повече вяра в самите нас и малко повече надежда, защото без надежда няма смисъл, нито живот а просто едно физическо съществуване лишено от смисъл...

Вярвам че ще го откриеш, може би в следващата слънчева усмивка, която изгрее в сивото ти ежедневие...Успех!

Защо ли сме толкова оскъдно количество в чата.....защо ли сме толкова оскъдно количество в реала.....тези, които мислим като теб. И защо ли не си направим някога някъде един чат....и един реал - САМО за нас.
За жалост - не е възможно....и така ще се лутаме между останалите с надежда някак си да се разпознаем и ощастливим взаимно.....

tyk sam no me niama

И по- добре!