Тъп си, рязан!:-)) :))) / dir.bg / HTML версия на Лафче

Бог да благослови интернет и в частност чата, бих добавила аз. Някой потребител, си спомням, беше казал следното - че причините да стои някой в чата са най-разнообразни, но основно се състоят в: убиване на време, интерес към нета по принцип, надежда, че може да се запознаят с някого, който не е като многобройните им познати, които са някакви тъпи лигльовци и тъпанари, желание само за някакъв флирт и емоции, без нещо повече. Естествено, че има и много други, при всеки е различно, всеки търси в чата липсващото в собствения му живот звено. Но това, което ме заинтригува да пиша по темата за Бай Ганьо тук е вероятната причина на въпросния субект балкански да виси ежедневно и по толкова часове в Лафчето на Dir.bg и да се опитам да ви представя как изглежда същият този екземпляр в очите на жените от чата. При това в очите на хубавите и доколко е възможно умни жени (защото се предполага, че те имат някакви смислени критерии за оценка на поведението и личността).

Едва ли е много трудно да се разбере за кого точно е написана тази тема. Малко по-редовните потребители веднага биха се досетили. Е, досетих се и аз. А ако някой все пак още се чуди и недоумява, то нека изясня още в самото начало за кого става въпрос - Geparda, Schondorf, Chalgar-MD, 1.FC.MAGDEBURG, DerKleineBruder, Leonardo, ODDSET - със сигурност вече е блеснала широка усмивка на лицата ви, нали? Съвсем естествено е, след като в съзнанието ви е изникнал Емблематичният за Лафчето, колкото любим, толкова и нелюбим субект, едновременно тясно и широко скроен, банално стандартен и стандартно банален, обичан и мразен... каквито и епитети да наредя, все ще е недостатъчно за колоритната му особа (хм, особа е доста силна дума в случая, но той определено се изживява като велика такава). Прочетете още веднъж никовете му - ами първата асоциация, която изниква в съзнанието ви, предполагам е доста показателна за нагласата и неориентираността на нашия "чат-герой" нали? ..... И все пак не мога да спестя истинското име на човечето, в крайна сметка той се е родил само с едно име, ако ще и да се нарича по хиляди начини през живота си. Теодор се казва. По-често може би ще го наричам просто "Ганьо", макар и в момента да се колебая между "Супермъжа", "Джони Бравото на Лафчето", "Красивия Ум на чата", "Спайдърмена на мрежата" и други подобни... Мнеее, за Теодорчо няма нищо по-подходящо от Бай Ганьо.

Да, позволявам си да пиша за Теодорчо, защото го познавам добре. Но от общуването си взаимно с него, не сдобих толкова добра представа за истинската му същност, колкото от наблюдението на реакциите му в измисления виртуален свят. Гледан отстрани, Теодор се разкрива много по-прекрасно. Като да седиш в галерия и да наблюдаваш картина. Жалко, защото наблюдението на Теодорчо бих сравнила с наблюдението на некадърна цапаница.

Милият той, наистина се облича ужасно, не умее да води разговор, липсва му такт и деликатност. Навиците му просто не искам да коментирам. Никакъв, ама абсурдно никакъв вкус няма във всяко едно отношение, за стил да не говорим. Ако съществува стил "китно родно село", то Ганьо е лицето му. Иска ми се да кажа, че Теодор не е виновен за това, но... На тази възраст е непростимо да не си виновен за собствените си грешки. Крайно време е да си се научил що е това отговорност, какви са начините за нейното понасяне и умение за справяне с последствията от непоемането й. Да, вярно е, че е много лесно да се представяш за свръхнадарено същество, когато си скрит за четящите те. Всички сме супермодели с по две Нобелови награди, три научни степени и куп научни открития. Бла-бла-бла. Никой не вярва. В чата лъжите се леят като порой. На никой не му е лесно да живее със собствените си комплекси (всички сме комплексари по своему), но някои все пак успяват да ги прикрият. Е, Ганьо не само че не се старае да ги прикрива, напротив - той се стреми да ги изтъкне. На какво ли да отдам това - може би основните причини са грешки във възпитанието му още от невръстна детска възраст, насадено чувство за малоценност, което сега избива в нечовешки размери, и липса на житейски опит, а в последствие бих прибавила и липса на признание, неудовлетворени потребности за реализация и самоактуализация... и ред, ред други.

Теодор е човек, за когото с чиста съвест може да се залепи етикетът "може да съм грозен, но за сметка на това съм и тъп". Не може да не ви е направила крещящо впечатление изливащата се на талази помия от червено обагрени реплики, избълвани от "умната" му глава и написани (доста често с правописни грешки) само за да бъдат забелязани (да бъде забелязана малката безлична мижитурка, свряна зад някой от компютрите в интернет-залата на библиотеката в Магдебург, която мижитурка, неволно отдаваща се на типичния български мързел, виси в чата и дрънка, та се не трае, вместо да се старае да се учи и развива - нали точно това би трябвало да е причината на пребиваването му в Германия) и да получат "общественост" един вид. Колко често Теодорчо се трансформира в нетърсена информационна агенция, ръсеща купища ненужна информация относно никому неинтересуващи го простотии (като например дипломната му работа), колко често чатърите са принудени да се чувстват като в чалга-бар, тормозейки виртуалния си слух с любимите Ганьови песни, колко често всички сме принудени да следим мачовете на Теодорчо, колко често, колко често и колко често... Ганьо възприема този чат сякаш е собственост на родителите му (или на баба му - германката, или не, май германката беше сестра му... обърка се момчето в определен момент). Да, вярно е, че всеки има право да говори (тоест пише) каквото си пожелае в общата, но все пак не всеки се е самозабравил дотолкова, че с чисто съзнание, че е досаден и безинтересен, да пълни екрана с щуротии. Някои, както се казва, имат малко повече акъл в главата си и може би са по-възпитани и се съобразяват, че не са единственото присъствие в стаята, че те са част от групата и трябва да живеят в естествена симбиоза с нея. Но... всяко стадо си има и черни овци, без тях не може.

Теодорчо е по-страшен от всички онези, които използват чата, за да изливат своята агресия в мрежата вместо по улиците, по заведенията или вкъщи. По-страшен е, защото той не може правилно да оценява реалността. В даден момент от живота си, опитвайки да превъзмогне произхода си и генетичния си потенциал, той е изгубил вярната база, изгубил е ценностната си система, израждайки я в чудовищно крива призма, през която сега пречупва всички елементи на заобикалящия го свят. Може би някога е успявал да живее с реалността, но дотолкова е смазан от нея, че в един момент не издържа и започва да се изживява като бленувания в собственото си изкривено болно съзнание образ. Такива типове като Теодорчо са обект на изследване - но не защото са уникални или неповторими, а защото са болни, дефектни, нередовни... както щете, ги наречете. Грубо казано, мършата.

Като жена, вземайки под внимание собствените си критерии за мъжественост, никога не бих определила Теодор като мъж, заслужаващ определението "мъж", или като човек, носещ в себе си добродетели и примери за подражание. Напротив, срам ме е (като жена и още повече като българска жена), че подобни същества (чиято връзка с човешкия род е само физиологична) се гордеят със себе си, базирайки се на болната си фантазия, и имат самочувствието на преуспели (без дори да знаят значението на думата), срам ме е, че съм принудена да понасям на гърба си "славата" им, където и да отида извън границите на страната. Нямам нищо против някой индивид от мъжки пол да е ръб, не може всички да са перфектните мъже, но нека тези ръбове (ако не се стараят да се развиват в положителна посока) не се натискат поне така грозно и нагло, а да си седят мирно и кротко и просто да се примирят, защото ние сме последните, които имаме вина за техните дефекти. Както и ръбовете нямат вина за нашите дефекти съответно.

Дори и най-отнесената и тъпа виртуална блондинка, убедена съм, не би се вързала на приказките на Теодор. Но явно той е единственият, който е сляп за този факт. Всички му се присмиват - присмиват се не толкова на липсата на разумна идея в болната му главица, колкото на самочувствието му, нахалството, грозното перчене и превъзнасяне - но той си мисли, че се сипе дъжд от звезди върху единствената му и неповторима бляскава (и все пак балканска) същност. Сам-единствен си вярва. Не съм сигурна, че съжалението му би било уместно. Теодор има нужда от помощ, а не от съжаление, при това специализирана помощ.

Та така... дори и да бях последната беднячка, останала сама на земята със същество като Теодор, без да има с кого другиго да обеля и дума, да умирам от глад и жажда, никога не бих се примирила с Теодор и не бих се оставила да бъда в ръцете му, та било то и в мислите му само. По-скоро бих си изровила дупка и бих се оставила да стана част от пръстта.

Единственото, което бих добавила (защото отделих прекалено много време и внимание на Теодоро-Ганьовата същност) е следното: ако коефициентът му на интелигентност бе малко по-висок, Теодор би бил растение.

P.S. Бог да благослови интернета, в частност чата и най-вече опциите, които предлага, подобни екземпляри да запълват списъка с натрапниците.

Мацката

Човешката ограниченост е безгранична!!!