Минали са 15 години, опитваме се да разберем кой аджеба е писал това чудо, гледаме един about джам, където пише: "Copyright Ivancho Ivanov & Dragancho Stoqnov".
Иванчо отдавна е заминал някъде по странство и никой му няма координатите, Драганчо твърди, че всъщност сам е писал бозата, ама понеже Иванчо му е приятел, сложили му името и на него, да се радва... Няма други свидетели, никой не знае или не помни как всъщност са били нещата в действителност. Няма писмен договор между двамата, няма действаща фирма като шапка.
Авторство на Драганчо или съавторство с Иванчо?

Оки, това е софтуер, да речем е различно, да си поговорим за сайтове...

Примерно имам едни клиенти, които си поръчват сайт, не им се занимава с домейни, хостинг и т.н., плащат на ръка и не искат документи. Незаконно е, но да предположим, че го направя. Купувам им домейна balyci.com, купувам хостинг, правя сайта на фирма "Ура-Балъци" ООД и си вземам парите за труда, като се уговаряме за поддръжка. В копирайт информацията и в контактите пише "Балъци" ООД - за благозвучие, или щото като създавали фирмата, така им харесвало, ама сега...
Дотук съвсем познат сценарий :)
Ок, ама по някаква причина (примерно нещо се скарваме или не плащат) решавам да им направя гадно, подменям контактите, но оставям копирайт информацията и името на фирмата (и без това няма такава) и всички запитвания и продажби от сайта (който да речем вече е станал добре посещаван) започват да минават през мен.

"Балъци" ООД не съществува като юридическо лице, името на фирмата е "Ура-Балъци" ООД. За това пък домейна и хостинга са на фирма "Тарикат" ЕООД, т.е. на мен.
Може ли фирма "Ура-Балъци" ООД да претендира за авторски права (не за авторство) над произведението balyci.com в този случай?
А ако реша да издам книга с текстовете от balyci.com как ще се установи авторството (и правата) над самите текстове (не сайта като визия и код)?

Малко усложнявам първоначалната задачка, ама ми стана интересно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и двамата не можете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много американски филми гледаш. В съдебната зала е доста по-различно.
По ред:
"Минали са 15 години, опитваме се да разберем кой аджеба е писал това чудо, гледаме един about джам, където пише: "Copyright Ivancho Ivanov & Dragancho Stoqnov".
Иванчо отдавна е заминал някъде по странство и никой му няма координатите, Драганчо твърди, че всъщност сам е писал бозата, ама понеже Иванчо му е приятел, сложили му името и на него, да се радва... Няма други свидетели, никой не знае или не помни как всъщност са били нещата в действителност. Няма писмен договор между двамата, няма действаща фирма като шапка.
Авторство на Драганчо или съавторство с Иванчо? "

Дори и да предположим, че за 15 години сайтът не е променен въобще или пък са приети за доказателство някакви страници от уеб-архивиращ сайт за периода, то ни Иванчо, ни Драганчо ще имат авторски права върху публикациите, освен ако не докажат по безспорен начин, че те са автори. За автор ще се счита собственикът/ползвател на сайта според записите в основния домейн за областта. Иванчо и Драганчо могат да ходят да пият по една студена вода, защото аз съм регистрирал домейна и аз съм писал всички материали, но пред обществото съм ги публикувал под псевдоним "Иванчо и Драганчо".

По втория казус - същата ситуация. Всичко е въпрос на доказване. Това, че отдолу стои някакво си име, не значи абсолютно нищо, още повече, че за да има авторство, трябва да има автор, а авторът трябва да може да бъде идентифициран. Е, указанието "копи лефт Иванчо" в никакъв случай не е достатъчно за идентифицирането на автора. Затова, ако няма други доказателства. - взимаме данните от записите за сайта и той е автор.

Авторското право, както правото на живот например, възниква автоматично и не е нужно да правиш нещо специално като регистриране. Регистрират се търговски марки и изобретения, но за художествени произведения (към които за момента се приравнява софтуерът, поради липса на специална категория) - няма нужда от регистрация.

Надписът "всички права запазени" не е за парлама, ами има за цел да покаже каква е политиката на автора на сайта към евентуални мераци за копиране и разпространение на съдържанието му - т.е. че не може. Защото вместо "(c) copyright ..." човек може да си сложи "(cc) creative commons by-sa", което ще значи съвсем друго - че съдържанието може да се копира и разпространява, при определени условия.

Мистичната дума "всички" от "всички права" визира 11-те права, които са част от авторското право - право на име (т.е. да си сложа името под някакво произведение), право на разпространение, преработване и т.н., не ги знам точно.

Основният момент при авторските права, както вече стана дума, е доказването на авторството.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сам казваш, че авторското право (в общ смисъл) възниква със създаване на произведението и не са необходими никакви други действия на автора му, за да може той да го упражнява в пълен обем, а после, по-надолу, си противоречиш: "Надписът "всички права запазени" не е за парлама..." И да го има, и да го няма този надпис, все тая: авторът е носител на правото, а надписчето - каквото и да е то - е за парлама.
Що се отнася до "преотстъпване на право" чрез някой от лицензите за свободно ползване, популярни в Мрежата, то в България, според нашия закон, това не е допустимо. Не е наложена изрична забрана, но този извод може да си направи всеки, като прегледа дори и повърхностно ЗАПСП - пример член 37, ал.2 : "Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години...". Иначе казано - няма такова нещо като "всеки може да ползва това произведение така, както намери за добре", според нашия закон "всеки може да ползва за срок до 10 години това произведение така, както намери за добре".

първият пример, btw не беше за сайт, а за софтуер (сайтът е все пак някакъв частен случай на софтуер). Идея нямам там как се уточнява авторството по нашето законодателство, предполагам, че по сорсовете и със свидетели. Не ме питай за чий му е на някой авторство върху софтуер от памтивека и аз още се чудя :)

Иначе във варианта за сайт... ако ми позволиш, ще те цитирам пред следващия идиот, който ме пита "От какъв зор ще го плащам това... име ли там, хостинг ли беше... бе не ме интересува, оправяй се!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И да го има, и да го няма този надпис, все тая: авторът е носител на правото, а надписчето - каквото и да е то - е за парлама.

Както казах по-горе, надписът показва какво отношение има носителят на авторското право към това неговият труд да се разпространява без неговото изрично съгласие. Ако аз си напиша на сайта, че разрешавам копиране, значи въпреки че съм носител на авторското право, няма да преследвам тези, които го копират, т.е. те могат да го правят спокойно, защото авторското право не се защитава служебно и никой няма да ги гони, освен ако аз не сезирам съда.

Що се отнася до "преотстъпване на право" чрез някой от лицензите за свободно ползване, популярни в Мрежата, то в България, според нашия закон, това не е допустимо. Не е наложена изрична забрана

Гражданско-правната теория гласи, че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено. Щом казваш, че не е забранено, значи си е баш допустимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...надписът показва какво отношение има носителят на авторското право към това неговият труд да се разпространява без неговото изрично съгласие. Ако аз си напиша на сайта, че разрешавам копиране, значи въпреки че съм носител на авторското право, няма да преследвам тези, които го копират, т.е. те могат да го правят спокойно, защото авторското право не се защитава служебно и никой няма да ги гони, освен ако аз не сезирам съда. "

А както ще кажа аз - за не знам вече кой път - надписът няма никакво значение за това кой е носителят на авторското право и за това под какъв точно режим се намират материалите в сайта. Кой ми разрешава да разпространявам материали, след като не е ясно кой е носител на правата? Това, че ти, той, тя или то сте решили, че не искате да упражнявате правата си в пълен обем и предоставяте част от тях за свободно ползване, не означава, че във всички случаи на деклариране "аз няма да търся правата си" ще е така - иначе казано, възможни са изненади от типа на сега декларирани намерения "за всеки свободно и безвъзмездно", а след 10 години - "дотук с авантата". Затова искам да ти кажа - не представяй своята лична позиция по въпроса като меродавна, защото доста хора четат и доста хора биха ти повярвали, че това, което пишеш, е принцип в авторското право в РБ, а то НЕ Е така!

"Гражданско-правната теория гласи, че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено. Щом казваш, че не е забранено, значи си е баш допустимо."

В гражданското право такъв принцип няма - това е принцип в държавното (в общ смисъл) право, където има отношения на власт и подчинение. А и това, което казах, цитирайки ЗАПСП, е, че Законът разрешава ползване на правото за срок до десет години, което означава, че за повече от десет е ЗАБРАНЕНО и всякакви предварителни уговорки в противен смисъл са НИЩОЖНИ, не пораждат и не могат да породят правно действие!

Чл. 14. Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.
-----------------------------------------

Предполагам, че член 14 решава около 100% от възможните казуси за авторство върху софтуер ;) Останалите около 0% (или 1/10 000, 3/100 000 или 9/1 000 000) ще се решат съобразно разпоредбите на специалния (ЗАПСП) и общите закони (КТ, ТЗ, ЗЗД, ГПК и т.н.).

"Гражданско-правната теория гласи, че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено. Щом казваш, че не е забранено, значи си е баш допустимо."

В гражданското право такъв принцип няма

Да, грешката е моя - има такъв принцип в частното право, което включва гражданско и търговско например. Ако беше толкова разбирач юрист, колкото се опитваш да се изкараш, трябваше да ме поправиш, а не да се изхвърляш с

това е принцип в държавното (в общ смисъл) право, където има отношения на власт и подчинение

което е пълна глупост - в държавното (публичното) право принципът е, че всичко, което не е изрично разрешено, е забранено. Това е за да не може държавата да прави каквото си иска.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от dimodi на 19.02.07 07:34.