ето и моя фенфикшън

Признанието на Сивиръс Снейп към Хари

След като беше избягал от замъка Сивиръс Снейп се разхождаше из парка на замъка и си мислеше къде да отиде, но беше повикан от Волдемор да отиде при него в къщата на крясъците. Снейп се запъти към къщата без особено желание. Завари Волдемор да се разхожда из стаята. Снейп проговори пръв.
- Господарю, съпротивата им няма да трае дълго…
- Да, тя ще рухне, но без твоя помощ - извика Волдемор - Ти си опитен магьосник, Сивиръс, мисля че вече няма значение дали участваш. Вече сме близо до победата.
- Нека аз сам намеря и доведа момчето. Ще доведа Потър при вас. Знам, че ще успея да го намеря и доведа , господарю. Моля ви!
През това време докато разговаряха Хари, Рон и Хърмаяни бяха се скрили и зад стената и подслушваха какво си говорят двамата. Хари беше се скрил зад един кош до процеп. Снейп мина покрай процепа и Хари от страх да не го види беше се отдръпнал оттам.
Волдемор се изправи
- Имам голям проблем, Сивиръс – каза Волдемор
- Какъв, господарю? – попита Снейп
Волдемор вдигна бъзовата пръчка
- Защо според теб, Сивиръс, бъзовата пръчка не ми се подчинява?
На Хари му се стори, че чува съскането на змията, но това може би е била съскащата въздишка на Волдемор.
- Господарю! – каза объркан Снейп - Вие направихте изключителни магии с тази пръчка
- Не – възрази Волдемор – Аз само правех обикновени магии и усещам, че пръчката не ми се подчинява напълно.
Волдемор говореше спокойно, но изпитваше гняв, който Хари го усети с болка в белега си.
- Не намирам разлика – отговори Волдемор
Снейп стоеше неподвижно и не можеше да отговори. Хари не можеше да види лицето на Снейп и се зачуди дали той не е доловил някаква опасност и дали ще опита да успокои господаря си. Волдемор започна отново да се разхожда из стаята.
Докато обикаляше той започна да говори със спокоен глас
- Замислих се, Сивиръс, защо според теб те повиках по средата на битката?
Хари за секунда зърна профила на Снейп, който гледаше към змията.
- Не знам, господарю, но много ви моля да отида и да намеря момчето и да го доведа тук.
- Ти си същия като Луциус. Никой не го разбира, колкото го разбирам аз. Не е нужно да го търсиш , защото той ще дойде при мен сам. Знам кои са недостатъците му и слабостите му. Ще му бъде неприятно как гледа как умират приятелите на които държи и да знае, че това става единствено заради него. Ще пожелае да спре всичко това. Ще дойде тук.
- Но, господарю, някой по погрешка може да го убие
- Наредих изрично на моите смъртожадни да не закачат, Потър. Искам да си поговорим за теб, Сивиръс. Ти си прекалено ценен за мен
- Господарят знае, че аз му служа вярно и предано. Но нека, господарю да отида и да намеря момчето.
- Казах ти не! – отвърна Волдемор Сега ме вълнува едно нещо, Сивиръс – какво ще стане ако се срещна с Потър?
- Няма съмнение, господарю че….
- Но все пак има съмнение, Сивиръс. Има..
Волдемор спря и Хари видя, че той все още държи бъзовата пръчка в ръце и гледа към Снейп.
- Защо и двете пръчки, които използвах, дадоха засечка когато ги използвах?
- Не мога… Не мога да отговоря, господарю.
- Не можеш да отговориш значи….
Болката в белега на Хари стана непоносимо силна и за да не извика бе захапал юмрюка си. Волдемор беше се вторачил в Снейп
- Пръчката ми от Оливандър изпълняваше всичко, което й казвах, но не искаше да убие момчето.
- Нямам обяснение за това, господарю - отвърна Снейп
Снейп продължаваше да гледа към змията без да поглежда към Волдемор.
- Използвах пръчката на Луциус, но тя се разпадна и си набавих трета пръчка – Бъзовата. Взех я от предишния й господар – от гроба, където лежи Дъмбълдор…
Снейп изведнъж погледна към него и лицето му стана бяло. Когато заговори беше стъписващо, че безжизнените очи са на жив човек
- Господарю, нека отида и доведа момчето….
- През по – дългата част на нощта, когато сме на ръба на победата, аз стоя и се чудя… - каза Волдемор едва чуто – чудя се защо Бъзовата пръчка не прави каквото й заповядвам…. И ми се струва, че знам отговора.
Снейп продължи да мълчи
- Сигурно ти знаеш отговора? Ти си умен човек, Сивиръс. Беше добър и верен слуга.
- Господарю… - опита се да го успокой Снейп
- Пръчката не ми се подчинява защото, аз не съм неин господар. Тя пренадлежи на магьосника убил последния й господар. Ти уби Дъмбълдор. Докато ти си жив, Сивиръс, пръчката няма да ме слуша.
- Господарю! – извика Снейп и си извади пръчката
- Съжалявам, но нямам друг избор. – отвърна Волдемор - Трябва да стана неин господар, за да мога да убия момчето.
Волдемор вдигна пръчката и я насочи към Снейп, но Снейп беше по – бърз и безсловесно каза ” Експелиармус” и пръчката на Волдемор падна от ръцете му, после той насочи пръчката си към змията и тя падна надалеч вцепенена.
- Какво правиш? Какво става? – попита Волдемор
- Сега ще ти кажа - отговори Снейп - Ти ме мислеше за добър и верен слуга, но аз бях верен на друг, бях верен на Дъмбълдор. Всичко бяхме планирали даже и смъртта му. Той ме помоли да го убия и аз го сторих. Винаги съм помагал на Хари Потър. Сега се махай или ще те убия.
- Предател – извика Волдемор
Той се обърна и повика змията и се магипортира. Хари, Рон и Хърмаяни чуха какво каза Снейп и много се учудиха. Станаха и тихо влязоха в стаята, но Снейп ги усети и се обърна и за пръв път им се усмихна. Повика ги при себе си и измагьоса четири стола и ги покани да седнат. Те седнаха, а Снейп седна срещу тях.
- Откога сте тук и се криете? - той ги попита със спокоен тон
- Проследихме те дотук и се скрихме зад стената и чухме всичко. – отвърна Хари. – Но ни учуди последното нещо което каза на Волдемор, че си бил верен на Дъмбълдор. Вярно ли е това?
- Да вярно е – отвърна Снейп – но ще ви разкажа всичко от самото начало
И той започна своя разказ
- Наистина бях смъртожаден и верен на Волдемор, но когато той започна да преследва родителите ти и теб аз отидох при Дъмбълдор и го помолих да ви скрие някъде на сигурно. Той го стори, но имаше предател и това беше Питър Петигрю. Той ги издаде на Волдемор къде се крият и той отиде и уби родителите ти. Аз бях съсипан от мъка и отидох при Дъмбълдор и му предложих своето постоянно сътрудничество. Оттогава съм верен на него и всичко планирахме заедно даже смъртта му. Аз бях най – добрия му приятел. Той ме помоли да ти кажа, че ти си шестия хоркрукс. В нощта когато Волдемор отиде да убие родителите ти, майка ти направи заклинание за да те предпази. Проклятието рикошира и част от Волдемор се е вселила в единственото живо същество, което е намерила – в теб, Хари. И затова ти трябва да умреш за да може частта от Волдемор да умре заедно с теб. Аз ти помагах през всичките ти години, аз ти пратих моя покровител – кошута, за да ти покаже къде е скрит меча на Грифиндор. Ще ми простиш ли някога?
- Прощавам ти, директоре – отвърна Хари – Значи трябва да умра за да може частта от Волдемор да умре заедно с мен. Така ли?
- Да така е – отвърна с жален глас Снейп - Не ме наричай директоре, а Сивиръс.
Хари, Рон и Хърмаяни станаха, а също и Снейп се изправи
- Вие тримата отидете в замъка и помогнете на другите в битката със смъртожадните, а аз ще намеря Волдемор
- Не няма да те оставим сам – извикаха и тримата едновременно
- Трябва сам да го намеря, а вие трябва да намерите змията и да я убиете.
- Добре тогава – съгласиха се и тримата – Да вървим.
Тъкмо да излязат от стаята и едн висок и студен глас почна да говори
- Бихте се храбро – извика силния глас - лорд Волдемор цени само смелите. Но вие понесохте тежки загуби. Ако продължите да се борите ще умрете всички! Всяка проляна магическа кръв е голяма загуба. Заповядвам на моите смъртожадни да спрат атаките. Простете се достойно с загиналите. Имате един час. А сега Хари Потър се обръщам директно към теб. Приятелите ти умряха заради теб, вместо ти да дойдеш сам при мен. Ще чакам в забранената гора след един час.
- Не го слушай – извикаха едновременно Рон, Хърмаяни и Снейп
- Време е да се върнем в замъка – предложи Рон. – Не отивай в гората
- Трябва да отида в гората – отвърна Хари – Да вървим
И те излязоха от къщата, четиримата отидоха в замъка. До зазоряване оставаше по – малко от час, но беше все още тъмно. Четиримата забързаха по каменното стълбище. Беше необичайно тихо. Все още личаха разрушенията.
- Къде са всички? – Учуди се Хари
Рон влезе пръв в голямата зала, другите двама го последваха, а Хари се спря на прага. Залата имаше много хора, които бяха оцелели в битката стояха на групи и се прегръщаха. Но имаше и много загинали, които стояха наредени един до друг. Загиналите бяха – Тонкс, Лупин, Фред и много други. Другите трима отидоха при останалите да помагат и оставиха Хари сам. Минерва видя Снейп и отиде при него
- Какво търсиш ти тук? - попита го с гневен тон
- Дойдох да помогна в битката срещу Волдемор и смъртожадните- отговори спокойно Снейп - Аз винаги бях верен на Дъмбълдор
- Ти го уби – отвърна все така ядосана Минерва
- Да, убих го, но по негова заповед, защото му оставаше една година живот заради проклятието – отвърна Снейп
- Добре тогава, приемаме твоята помощ в битката ни срещу Волдемор. – отвърна Минерва.
През това време Хари се измъкна от залата и се запъти към забранената гора. Когато влезе в забранената гора, той се спря и извади златния снич и каза
- Готов съм да умра
После го доближи до устата си и златния снич се отвори и от него падна животворния камък. Хари го взе в ръката си и го завъртя и изведнъж видя духовете на родителите си, на Сириус и Лупин. Той отиде при тях
- Ти беше толкова смел - каза баща му
Хари стоеше и не можеше да отговори
- Ти почти успя, остава съвсем малко- отвърна баща му – Много се гордеем с теб
- Боли ли да умреш? – Попита Хари Сириус
- Не боли, все едно че спиш – отвърна му Сириус
- Искам да останете с мен – отговори Хари
- До самия край – отговориха му те.
Хари вървеше в гората и стигна мястото на срещата. Хагрид го видя и изкрещя
- Недей Хари, какво правиш тук?
- Тишина – извика един смъртожаден
Волдемор се обърна и видя Хари, че е пристигнал
- Хари Потър, момчето което оживя, дойде да умре – каза Волдемор - Авада Кедавра
Блесна зелена светлина и Хари падна на земята, но в същото време и Волдемор беше паднал и усети, че нещо не е наред. Той се изправи и погледна към Хари и се зачуди дали е мъртъв. Нарциса Малфой отиде при него и се надвеси над него, но видя че Хари все още диша и го попита:
- Жив ли е? Драко! Къде е?
Хари проговори едва чуто
- Той е жив и в момента е в замъка.
Нарциса се изправи и каза, че Хари е мъртъв. Волдемор накара Хагрид да го вземе и всички се отправиха към замъка. Когато пристигнаха там всички бяха излезли на вън. Снейп видя, че Хагрид носи някого на ръце
- Хагрид кой ли носи? – учуди се той
Волдемор излезе отпред
- Хари Потър е мъртъв - извика той
Всички бяха шокирани от новината, Джини излезе напред
- Не, не е възможно, Хари не може да е умрял- развика се тя
Волдемор извика за тишина
- Хари Потър е мъртъв – отвърна с насмешка Волдемор
Всички смъртожадни се размяха.
- Ще се подчинявате на мен и само на мен – отсега нататък ще е така. Саморазпределете се или умрегте.
Драко беше извикан от родителите си и отиде при тях. Невил и той тръгна нататък.
- Как се казваш младежо? – попита го Волдемор
- Казвам се Невил Лонгботъм – отвърна Невил
- Може би ще се намери място и за теб сред нас
- Искам да кажа нещо – отвърна Невил
- Със сигурност останалите биха се радвали какво имаш да кажеш. – отвърна Волдемор
- Не е важно, че Хари е мъртъв. – отвърна Невил.
Зад него Снейп тихо каза
- Спри се, Невил. Какво правиш? Какви ги говориш?
Невил се извърна и погледна Снейп в очите
- Хора умират всеки ден- извика Невил - Приятели, роднини, така е тази нощ загубихме Хари. Загубихме също и Фред, Ремус, Тонкс всички те. Но те не са загинали напразно, защото Хари живее в нас ето тук – и Невил показа сърцето си. Но ти сгреши, ние ще се борим докрай и ще победим, а ти ще умреш.
Докато говореше Невил извади от разпределителната шапка меча и го насочи към Волдемор. В същото време Хари беше паднал от ръцете на Хагрид и беше нападнал смъртожадните. Волдемор се учуди, че Хари е оживял и видя как смъртожадните един по един бягат. Но останалите смъртожадни нападнаха защитниците и Хари се присъедини към тях
- трябва да го примамим в замъка и да убием змията
- Ще ти трябва това – каза му Невил
Но тъкмо да метне меча беше издигнат във въздуха и запратен навътре в залата.
Снейп беше нападнал няколко смъртожадни наведнъж и извика на Ран и Хърмаяни да намерят и убият змията. Той бързо се справи със смъртожадните и влезе в замъка. Волдемор беше нападнал Хари, но пръчката му не се подчиняваше и той риташе и блъскаше Хари. През това време Снейп беше видял, че Белактрикс се канеше да нападне Джини и се затича за да й помогне застана между нея и Белактрикс и насочи магическата си пръчка към нея и я уби. Рон и Хърмаяни бяха намерили змията, но не успяха да я убият. Снейп отиде да ги потърси, но беше нападнат от няколко смъртожадни и беше леко ранен. В същото време дойдоха Минерва, Моли и Джини и му помогнаха да се справи с тях. Снейп им благодари и се затича за да може да намери Рон и Хърмаяни. Снейп победи по пътя още много смъртожадни. През това време Волдемор и Хари бяха се надвесили над пропастта
- Нека завършим така както започнахме – отвърна Хари – Заедно!
Хари хвана главата му и двамата политнаха от парапета и западаха надолу и когато паднаха на земята и двамата едновременно се изправиха и извикаха заклинания.
По същото време Снейп беше намерил Рон и Хърмаяни. Те бяха нападнати от змията. В същото време Невил се появи и метна меча на Снейп и той го улови и отсече главата на змията. Волдемор усети и изпусна магическата си пръчка и Хари я улови. Най – сетне Волдемор беше победен. Хари отиде в замъка и завари там Рон, Хърмаяни, Снейп и всички други. Снейп, Хърмаяни и Рон го видяха и отидоха при него
- Радвам се, че си добре – отвърна Снейп – радвам се, че и вие сте добре – обърна се той към Рон и Хърмаяни и прегърна тримата поотделно. Но Хари видя, че Снейп беше ранен
- Ти си ранен, Сивиръс - отвърна Хари
- Нищо ми няма, само драскотина - отвърна усмихнат Снейп - бързо ще ми мине
След това четиримата излязоха от замъка и Хари се покачи на един камък и погледна към пропастта отдолу.
- Какво ще правиш с Бъзовата пръчка – попита Снейп
- Ще я унищожа – отвърна Хари
- Много добре – съгласи се с него Снейп
Хари хвана пръчката с двете си ръце и я счупи на две и я хвърли в пропастта.
После прегърна Рон и Хърмаяни, а Снейп застана до Рон и се върнаха в замъка. След като влязоха в замъка Хари помоли Снейп да го заведе в директорския кабинет да види Дъмбълдор и да си поговори с него. Снейп на драго сърце се съгласи да го заведе в директорския кабинет. Рон и Хърмаяни ги оставиха и отидоха в голямата зала. Хари и Снейп пък отидоха до директорския кабинет и стигнаха до каменното грозилище от водоливника, което пазеше пред кабинета на директора.
- паролата? - попита то
- "Дъмбълдор" - отвърна Снейп
Хари се учуди, че паролата е Дъмбълдор
- Защо паролата е Дъмбълдор - попита Хари
- Защото той ми беше приятел и исках името на паролата да е Дъмбълдор- отвърна Снейп
Когато влязоха в кабинета Хари не видя никаква разлика, всичко беше по старо му. Снейп се обърна към потрета на Дъмбълдор
- Доведох Хари за да си поговорите - отвърна Снейп
Дъмбълдор се извърна и видя Хари и се зарадва, че го вижда
- Здравей Хари, радвам се да те видя, виждам че си заедно със Сивиръс. - отвърна Дъмбълдор - Разбирате ли се двамата?
- Научих истината, ме Сивиръс е бил верен на теб и ми е помагал през всичките години -отвърна Хари- А аз го обвиних, че е предател и че е убиец. Мразех го, презирах го, но сега е различно. Разбрах че те е убил по твоя заповед. Той ни помогна в битката с Волдемор и смъртожадните. Волдемор вече е победен. Сега със Сивиръс се разбираме много добре. Унищожих бъзовата пръчка.
- Правилно си постъпил - отвърна Дъмбълдор - Сивиръс, благодаря ти че си помогнал в битката. Много се радвам, че се разбирате чудесно
- Едно нещо не разбирам защо покровителят на Сивиръс е същия като на майка ми? - попита Хари
Дъмбълдор помоли Снейп да обясни.
- Аз обичах майка ти и след нейната смърт аз бях много разстроен и покровителят ми се преобрази на кошута- отвърна Снейп
На Хари сега му стана ясно. След това Хари каза довиждане на Дъмбълдор и двамата със Снейп излязоха от кабинета и отидоха в голямата зала при другите. Когато влязоха в голямата зала отидоха при Рон, Хърмаяни и другите.
Хари видя Джини и я повика при себе си
- С Джини ще се оженим следващата година през лятото – обяви Хари - Всички са поканени, също и Сивиръс е поканен
- Приемам поканата и ще дойда – каза Снейп
После Хари, Хърмаяни и Рон си взеха довиждане с всички и тръгнаха към гарата, Снейп пожела да ги изпрати и те приеха. Докато вървяха по алеята Хари се обърна към замъка
- Съжалявам, че няма повече да видя този замък и Дъмбълдор
- Ще ги виждаш, когато пожелаеш - отвърна Снейп
- Наистина ли мога да идвам? - Попита Хари
- Аз съм директор и ще направя всичко възможно да идваш тук – отвърна Снейп
- Благодаря ти, Сивиръс – отвърна Хари
Те стигнаха до гарата и се качиха на Експрес Хугоуртс и се настаниха в едно купе. След известно време влакът тръгна и Снейп им махна с ръка за довиждане и те му отвърнаха със същото. Снейп не спря да маха докато влакът не се скри зад първият завой. След като пристигнаха на гара Кинг Крос те си отидоха по домовете. След една година през лятото Хари направи сватбата си с Джини в къщата на ордена на феникса. Всички поканени започнаха да идват. Напред вървяха Снейп и Минерва, а след тях вървяха Рон и Хърмаяни и всички други. Почнаха да празнуват, но Хари почна да се разхожда из градината и отиде до вратата на градината и се замисли. Той беше се замислил и не усети, че някой се е доближил до него и го беше хванал за рамото. Той изведнъж се сепна и се обърна и видя, че Снейп се е доближил до него.
- Какво става, Хари? – попита го Снейп – защо се отдели от празнеството?
- Замислих се, че Дъмбълдор и Сириус ги няма и ми стана тъжно – отвърна Хари- Искаше ми се те да бяха живи и да бяха тук
- И на мен ми е мъчно, че те не са тук – отвърна натъжен Снейп – но трябва да продължим с празнеството - Хайде да се върнем при останалите.
- Добре да вървим при останалите – отвърна Хари.
Двамата със Снейп се върнаха при останалите. Всички ги питаха къде са били и те им отговориха, че са се разхождали из градината. Празнеството продължи до късно време. Преди неговия край Хари пожела да каже нещо.
- Ако някой ден имаме деца искам Сивиръс и Минерва да станат техни кръстници – заяви Хари.
Минерва и Снейп се съгласиха на драго сърце. След това всички си отидоха.
След известно време Хари и Джини вече имаха три деца. Кръстиха ги – Албус Сивиръс, Джеймс и Лили, а техни кръстници станаха Снейп и Минерва.
След няколко години на първи септември есента беше настъпила и беше много студено. Хари, Джини, Албус, Джеймс и Лили се запътиха към гара Кинг Крос към перон 9 и ¾. Там имаше много родители, които изпращаха децата си на училище.
Лили беше недоволна, че няма да замине за Хугоуртс.
- Остана ти съвсем малко време, след две години и ти ще бъдеш в Хугоуртс – успокой я Хари. Пристигнаха пред бариерата, първо мина Джеймс, след него мина Лили, след нея мина и Джини. Албус беше малко притеснен и Хари му помогна да премине през бариерата. След като излязоха на перона 9 и ¾ видяха, че Рон и хърмаяни заедно с техните деца са пристигнали и отидоха при тях.
- Здравейте – казаха Хари и Джини на Рон и Хърмаяни
- Здравейте отговориха им те. Децата също се поздравиха
Джеймс веднага се отдели от останалите и си качи багажа в влака.
- Обещайте ми, че ще ми пишете – каза Албус на родителите си
- Ще ти пишем всеки ден - отвърнаха му те
- През ден ще ми пишете – уточни Албус - Джеймс ми каза, че всички ученици получават писма от родителите си веднъж в месеца
- Недей да вярваш на всичко, което брат ти говори за Хугоуртс, ти сега ще се убедиш лично. – отвърнаха му Хари и Джини.
Изведнъж Хари погледна нататък и видя Драко Малфой с жена си и сина си, Хари дръпна Рон за ръката и му показа Драко
- Виж кой е там – каза Хари
- Драко Малфой с жена си и сина си – отвърна Рон
Драко усети, че те го гледат и им кимна бегло и се извърна на другата страна
Джеймс беше си качил багажа си в влака и идваше към родителите си.
- Предай много поздрави на Невил – каза Джини на Джеймс
- Мамо! Не мога да предам такова нещо на професор – отвърна Джеймс
- Но, ти го познаваш – отвърна майка му
- Когато не съм на училище – в училище той е професор лонгботъм! - Не мога да вляза в час по билкология и да му предам много поздрави- отвърна Джеймс
Той се извърна главата и срита Албус
- Пази се от тестролите- каза му Джеймс
- Нали каза, че са невидими – отвърна му ужасен Албус
Джеймс не му отговори, а само се засмя, прегълна родителите си и се качи на влака.
- Не се плаши, те не са страшни създания и са много добри – отвърна му Хари – Освен това сега ще отидете до училището с лодки, а не с каляски.
Албус прегърна родителите си
- до коледа – казаха му те
- Довиждане, Албус – каза му Лили
- Не забравяй, че в петък си канен на чай при Хагрид, не дразни Пийнс, Не участвай в дуели докато не се научиш - напомни му Хари
След това те качиха багажа на Албус в влака, но той поизостана назад и клекна да си оправи връзките на обувките си. Хари го видя и отиде при него. И той клекна срещу него и му помогна с връзките на обувките
- Татко! Ако ме приемат в Слидерин? - прошепна уплашен Албус за да го чуе само Хари.
- Албус Сивиръс потър – отвърна му Хари и го погледна в очите. Албус беше наследил очите на майката на Хари - Носиш имената на два директори на Хогуортс . Единият беше ръководител на Слидерин, а сега е директор и е най – добрия и смел човек, когото имам голямото удоволствие да познавам. Няма да имаш проблеми с него, ако се държиш добре
- А ако ме приемат в Слидерин – отвърна Албус
- Тогава този дом ще се гордее, че е приел такъв млад отличен магьосник. Ако искаш избери Грифиндор, разпределителната шапка ще се съобрази с избора ти – Ако те приемат в Слидерин ще сме горди с теб
- Така ли? – попита го Албус
- За мен тя го направи и затова бях в Грифиндор.
.Те чуха, че влакът ще тръгне и побързаха да отидат при другите. Албус се качи във влака и седна до прозореца. След като влака тръгна Албус и Джеймс махаха за довиждане на родителите си и те им махаха в отговор. Хари не спря да маха докато влакът не се скри.