|
|
|
Тема
|
 Събиране и начините за избягването му от коня
|
|
| Автор |
Mystic_River (любител) |
| Публикувано | 17.05.11 15:54 |
|
|
СЪБИРАНЕ И НАЧИНИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕТО МУ ОТ КОНЯ - от Тереза Сандин
КАКВО Е СЪБРАНОСТ, КАК Я ПОСТИГАМЕ И ЗАЩО Е НЕОБХОДИМА
Шведите Ниса Густафсон и Сара Карлсон наскоро направиха проучване относно това дали треньорите по прескачане и тези по обездка имат еднакви схващания относно събирането на коня, какво представлява то и как да го постигнем. Оказало се, че не само дисциплините били различни, но и много треньори от една и съща дисциплина си противоречали един на друг, както и че концепцията за Събирането като цяло е изпълнена с неясноти.
Незнам дали някои от моите разбирания и тези от класическите текстове са намерили отражение в тяхното изследване, но ето моето виждане за това какво е събирането, как и защо да се стремим към него. Приятно четене!
/Тереза
Естествено & Естествено +
Разликите между обяздения и необяздения кон
Естествено = Класическо?
Ами, да. Тези, които влагат някаква идея зад ездата си, включваща думата класическа, всячески се стараят да я запазят толкова естествена, колкото е възможно. В наше време имаме склонност да смятаме, че естественото е толкова добро, че е върхът. Ако класическото е винаги хубаво, то трябва да е естествено.
Приученото "Естествено"?
Може да е по-естествено да се прави "свободна обездка от земя", цирковите номера, ездата без седло, небрежния уестърн плежър стил, или да се седи с небалансиран седеж като „на стол” и човек да се държи с поводите за равновесие. Всичко зависи от това как дефинирате думата естествено. Ако ездачът следва само естествените си инстинкти, ездата би била далеч от класическия стил, към който се стремим днес. Само си помислете за вродения рефлекс да се стискаме, с който всички начинаещи ездачи се борят, и склонността да се навеждаме напред и да се държим с ръцете. Много от описаното в тези страници ще е срещу вродените инстинкти на човека и на коня, и ще е напълно неестествено и за двамата.
Какво е "Естествено", и какво не е?
В естественото си, природно състояние, конят има своите характерни слабости и особености точно като нас, хората. Никой бездеен човек не ходи наоколо в отлична форма, грация и стойка, дадени му наготово. При хората и домашните коне това идва с тренировките. Повечето от нас се прегърбват, обръщат пръстите на стъпалата навън, подтичват, ходят изкривено и т.н., и всичко това ни е естествено, присъщо. Нашата външност и нещата, които са ни се случили досега, са ни оформили по този начин. Това са нещата, които искаме да „оправим” когато отиваме в гимнастическия салон (освен изгарянето на мазнини). Ние тренираме за да изглеждаме по-хубаво, да използваме телата си по-добре, за да траят по-дълго, да се чувстват по-здрави и да работят по-добре...
Ергономически правилно
Повечето от нас не оправят тези неща като се огъват прекомерно назад, прикрепят разни пособия и се разтягат енергично, или като тренират в продължение на 2 часа след двегодишно бездействие. Или поне не би трябвало да го правим. Повечето от нас правят движения (упражнения), които са естествени на позата на тялото и сгъването в ставите, само че с малко повече натоварване или с повечко повторения. Изграждаме мускулите, които ни трябват, за да доведем стойката и движенията си по-близо до идеала, в сравнение с нивото, на което сме сега. В замяна получаваме лекота, грация и красота, както и сила. Бавно и постепенно.
Това, което имам предвид, когато казвам Класическа обездка, е: не-изкуствено, по най-добрия биомеханичен и конструктивен начин трениране на един кон, за да стане по-силен, балансиран и гъвкав, по-добре движещ се, по-щастлив, и по-лесен и приятен за езда. Класическата обездка цели да развие координацията и използването на мускулите у коня, за да го накара да се движи по начин, който най-малко го изморява – малко като физиотерапия.
Естествени движения
И така, ние искаме конят да се движи както нормално би го правил, но да му придадем повече финес и да оптимизираме това. Това означава, че искаме конят да запази естествените си ходове, но да ги доведем до оптимума, да ги направим по-икономични, по-плавни, координирани, свободни и балансирани.
Ритъмът, темпото и правилността на стъпките си остават
Това означава, че ходома трябва да остане 4-тактов и отпуснат, плавен и уравновесен. Че тръсът трябва да си остане 2-тактов и диагонален, независимо дали при травер или по окръжност. Галопът трябва да остане 3-тактов и да се запази промеждутъчния момент на увисване, независимо дали ще бъде при удължен галоп или пирует.
Прогресивно събиране и огъвкавяване
Ние искаме конят да се придвижва като използва задницата си, а не като пада напред. Това означава, че конят трябва да държи предницата пред задницата при завоите и по окръжност, и съответно да огъва тялото си съобразно това.
Бавно подобряван баланс
Ние искаме да щадим ставите на предницата на коня, затова искаме той да избутва, но също и да носи повече тежест върху задните си крака, които може да сгъва и така да омекотява по-добре динамичното въздействие при ходовете. Това на свой ред прави конят по-добре балансиран и по-способен да спира, да завива, да сменя ходовете или каквото и да е друго, всъщност. И го прави много удобен за езда.
Естествено равновесие
Точката на равновесие у коня при неподвижно положение
В естественото си, необяздено състояние, конят поддържа повече от половината от тежестта на тялото си върху предницата. Това е така заради начина, по който е конструиран и по който е устроен да се движи.
Лесно е да се мисли, че конят се движи с четири еднакво силни крака, изтласквайки се напред. Но това не е начина, по който функционира. Конят е „превозно средство със задна предавка” и с двигател отзад. Конят се движи като човек с ръчна количка: избутването става отзад и се предава напред чрез ръцете и дръжките (гърба на коня) към предния му край, където се поддържа основната част.
Съчетанието при ръчната количка – бутане отзад, носене на товара отпред
И за животно, спасяващо се с бягство, това работи много добре. Подобно на състезател за най-бързо набиране на скорост, конят може да ускорява чудовищно, използвайки задните си крака само за да се изтласква, а предницата – за опора и управление. Доста по-бързо от човек с ръчна количка...:)
Предните крайници на коня нямат същата мускулатура, за да произведат такова изтикване, както задните. Мускулите на предните крака са главно за повдигане на краката и поставянето им напред, или за носене на тялото, което лежи провесено между предните крака. Задните крайници на коня имат масивна мускулатура зад костната си структура, която се използва за обтягането им, когато са насочени назад (изтласкване).
Шията на коня добавя тежест към предните му крайници (защото стърчи напред), макар и не толкова много, колкото човек би си помислил. Ако можехте да погледнете коня отгоре, щяхте да осъзнаете, че дебелината на шията е трудно съпоставима с тази на задницата му.
Центърът на гравитация, погледнат отгоре
Раменете на коня също са по-слаби от хълбоците му, затова те също тежат по-малко. А раздутите бели дробове също изпълват гръдния кош на коня с въздух.
В зависимост от конкретния кон, неговото телосложение и състояние на тренираност, конят поддържа приблизително 55% от теглото си върху предницата и около 45% върху задницата си. Шията може да промени това, като снижава височината на главата или я повдига. Тя може да бъде използвана като прът за балансиране, за преместване на тежестта между предницата и задницата на коня.
Няма нищо абсолютно в равновесието на коня. Когато конят се движи (например при завои/обръщания или през различните ходове (алюри)), тези пропорции на носене на теглото се изменят постоянно. От положение със 75% от теглото върху предницата си, стоящ полузаспал и с един отпуснат заден крак, за части от секундата конят може да смени положението с прехвърляне на 70-80% от теглото си върху задницата, завъртайки се внезапно, за да побегне. Той може да поеме дори всичките 100% върху задните си крака, изправяйки се върху тях.
Играещ свободно, но с тежест върху предницата си
Често чувате идеалистично настроени (или просто невежи) ездачи да казват, че искат да яздят кон, който да се движи така, както когато е на свобода в полето или когато иска да се изтъкне, когато е щастлив и немирен, или иска да привлече вниманието на кобила. Тази мисъл е много хубава, но не винаги е идеалът. Кон, изпускащ пара в падока или играейки наоколо, може да е изцяло върху предницата си, с „пробит” гръб, изкривен и естествено много напрегнат. Точно както всеки от нас може да има недотам идеална стойка, когато тичаме или играем. Само тренираните спортисти измежду нас имат баланса и силата да се движат с бързина, лекота и грация.
При конете, това са тези, които изглежда имат вродената способност да прехвърлят тежестта си върху задницата, без напрежение или скованост. Всички коне, освен куците, могат да се изправят на задни крака, приятели. За да може да прехвърля тежестта си назад без напрежение, конят се нуждае от сила, гъвкавост, баланс и проприорецепция, и да не забравяме – самоувереност и желанието да го направи. Така че не е само до напомпване на мускулите, но също и до нервна система, добро самочувствие и мотивация.
Приравняването на Класическото с Естественото също предполага, че човек просто може да бъде носен върху гърба на коня, докато последния прави всичко сам, оставен на себе си, сякаш би могъл да има достатъчно интелигентност, за да знае кое би подобрило живота му. Обаче никой кон не тренира усилено да влезе във форма, за да се справя с бъдещи проблеми. Конете живеят в настоящето. Като всяко „животно на бягството”, те се стараят да избягват всичко, което е безкомпромисно към тях - като лъвове или ездачи. Само че, в тази ситуация ездачът е също и лидер. Затова конят се подчинява, върши работата според инструкциите (доколкото може да ги дешифрира), защото ездачът му казва да го прави, а не защото е естествено за него или понеже конете са създадени за обездка. Човек просто трябва да приеме това – ездата не е естествена за коня.
/следва/
------------------------------------------------------------------------------------
Източник: http://www.sustainabledressage.net/
Copyright © 2001-2005 Theresa Sandin
| |
|
|
|
ИСТИНСКАТА СЪБРАНОСТ
Какво представлява и как да я постигнем?
Ако сте стигнали дотук без първо да прочетете „Естествено и Естествено +”, силно препоръчвам да отделите няколко минути и действително да прочетете споменатия раздел. Ако решите да не го правите, няма да се съгласите с мен просто защото не дефинираме думата "естествено" по един и същ начин. Ще намерите много повече смисъл в думите ми, ако го прочетете. /Тереза
ОПИСАНИЯ НА СЪБИРАНЕТО
Какво е това илюзорно нещо, наречено събиране, все пак? Всички говорим за него, но какво имаме предвид? Всички ли сме на една планета тук, или сме дори в паралелни вселени?
Събирането може да бъде описано по много начини. Ако сте чели Подхайски и Мюслер, те и двамата имат две различни описания, които в действителност не са дадени заедно в техните книги.
Стъпване навътре под тялото (подлагане)
Едно от тях е, че конят стъпва по-далеч под тялото си със задните крака и повдига шията. Едно от най-разпространените графични изображения на степените на събиране произхожда от техните книги (трудно е да се каже кой е бил пръв) - един кон в позиция от спряло положение до леваде (което аз пропуснах тук), с нарастващо стъпване (подлагане) на задните копита под себе си и повдигане в предния край. Странното в тази графика е, че само при пиафе конят се „движи” изобщо. В останалите схеми конят е спрял на място или е повдигнат на задни крака. Това, мисля, не е много описателно що се отнася до „събирането в действие”. А събирането Е ДЕЙСТВИЕ.
Степени на събраност – пропуснато е леваде
По-къси, по-високи крачки
После идват рисунки на коне, изпълняващи събран тръс и галоп, а други - на удължен ходом, и след това е сравнена дължината на крачката. По-късите, повдигнати крачки са описани като събрани, докато по-дългите, по-плоски крачки са наречени удължени. Тук позицията на тялото не е спомената.
Дължина на стъпките при тръс в различни степени на събраност
По-късо тяло
След това идват по-съвременни писатели, които казват, че конят трябва да компресира своето тяло, за да бъде събран. Някои дори се разпростират като казват, че горната линия трябва да се скъси и да направи коня по-компактен. Ето това вече е дезинформация!
Да накараме коня да повдигне гърба
Някои хора - най-вече тези, които се придържат към школата на поставяне главата на коня ниско, за да се повдигне гърба му (метод, обикновено наричан "deep, low and round") - дефинират събраността като „когато гърба е повдигнат”. Решението за постигане на събраност лежи в карането коремните мускули да компресират висцералното съдържимо и да притиснат гърба нагоре; алтернативно – че прекалено наведената глава на коня ще повдигне гърба му нагоре чрез лостово действие и чрез тракция (теглене) на главата върху шийния лигамент. Това би могло да е възможно, но дали е истинско събиране?
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ?
Обозначеният в розово кон е скъсил разстоянието между седалищните кости и основата на шията
Най-доброто описание досега на това, което всъщност се случва в тялото на коня когато той се събира, е следното:
Точките върху седалищните кости и седмия шиен прешлен на коня са изтеглени по-близо една до друга. Това може да се види на гореизложената картинка.
Задните крайници се сгъват и омекотяват стъпките
Най-доброто описание за това, което се случва с движенията на краката при събирането, е малко по-дълго: Да, стъпките стават по-къси и повдигнати, но как? Важното тук е, че задните крака се прегъват, когато стъпват на земята и биват натоварени. Задните крака на коня се приземяват леко сгънати още при протягането си. Те започват да поддържат тежестта на тялото все още сгънати; задният крак пренася тежестта на тялото над точката на приземеното задно копито и напред, все още свит. Накрая задният крак се отблъсква от земята, все още леко сгънат.
Прегъващи се стави в задните крака, снижаващи крупата
Този механизъм - сгъването в тазобедрената, колянната, скакателната и глезенната стави, помага за окачване на конското тяло по шокоабсорбиращ начин. Няма никакво „твърдо приземяване – сгъване – изтласкване нагоре”, които обичайно се виждат при суровите, неотработени ходове. Движейки се по този шокоабсорбиращ начин, тялото на коня се пренася с по-малко сътресение, защото е увиснало във въздуха чрез отскачането на краката.
Това влияе също и върху подскачането на предницата. Сгънатите задни крака снижават малко поясницата. Подвитата крупа оказва теглене върху гръбнака да се извие нагоре и фактически повдига малко предницата на коня. По този начин предницата бива облекчена от тежестта, която задните крайници иначе биха изтикали към нея и също е освободена от друсане.
По-леки предни крайници
Хубав, правилен среден тръс
За разлика от задните крайници, предните крака на коня не се сгъват повече в поддържащата фаза. Предните крака всъщност стават по-прави в своята позиция, поне при по-голямата събраност на пиафето и пируетите. Предните крака на коня не са напълно пригодени да се свиват и да омекотяват стъпките, както задните му крака. Като за начало, те имат прави колене, а движението в ставите на рамото и лакътя не е толкова подчертано, както това в тазобедрените стави и тарзуса отзад. Мускулатурата, управляваща предните крака, също не е толкова изразена и тези мускули са ангажирани с пасивно поддържане на гръдния кош докато движат предните крака напред, за да направят нови стъпки.
Хубав, правилен увеличен тръс
Въпреки това, предните крака не са толкова пасивни, както някой може да си помисли. Когато се изучава обездката и познанието за носещата и изтласкащата способности на задницата, е лесно да се мисли, че предницата не е нищо повече от два „стълба”, които редувайки се поддържат малко от тежестта на тялото отпред. Но в дисциплината прескачане на препятствия, активността на предницата става по-явна.
Предните крака на коня са избутали предницата нагоре дори още преди задните крака да са се приземили, за да се оттласнат
Когато конят започва прескок, е лесно да се смята, че той прави това чрез снижаване на задницата и изтласкване на тялото си нагоре и над препятствието. Но ако конете изобщо можеха да правят това, упражнението леваде щеше да е наистина фасулска работа за тях. Просто не е възможно за задните крайници да дойдат под тялото под такъв ъгъл, че то да бъде избутано над препятствието. Също така, ако го правеха, със сигурност нямаше да имат мощта да изтикат тялото над 180 см скок от такава приклекнала позиция. Ако беше така, защо конете биха намирали пиафето за толкова уморително?
Как мускулите на задницата и гърба работят заедно, погледнато отгоре
Не, конят отблъсква предницата си от земята посредством мускулната сила на раменете и гърдите. Шията също помага малко. На галоп това всъщност се извършва докато задните крака са все още във въздуха, наближавайки земята за оттласкването. Когато те се приземят и започват оттласкването, предницата е вече добре повдигната, така че конят може да се оттласне, без да прикляка надолу.
Задните крайници поемат тежестта от предните крака
Как това става при пиафе е относително просто да се види. Конят движи задните си крака под тялото, свива всички стави за да снижи хълбоците и да ги постави повече под себе си; по този начин поема част от теглото, което иначе е върху предницата. Но събирането не е само при пиафето. То присъства също и при учебния тръс, по-малко при събран тръс и най-малко при работен тръс. Но когато конят не остава на едно място както при пиафето, как се получава това?
Ако гледате кон на свободен тръс откъм задницата му, може да видите как лявата или дясната страна на гърба му се издига нагоре, когато левия или десния заден крак се приземява. Когато например десният заден крак стъпва, дясната страна на гърба му се повдига в сравнение с лявата. Това, което се случва е, че дясната страна на гърба заедно с дясната страна на задницата се опитва да изтегли дясната страна на гърдите и раменете нагоре, над опорната точка на тазобедрената става. Ако гърбът бъде възпрепятстван по някакъв начин (чрез тежестта на ездача или като бъде ограничен отпред), поддържащия ляв преден крак ще трябва да поеме вместо това цялата тежест и конят ще отиде на предницата си.
Задницата и мускул лонгисимус работят като товароподемен кран
Когато това се извършва от двете страни едновременно и всички други мускули сътрудничат, конят може да се повдигне толкова много, че да се изправи на задни крака. Един кон в много добра физическа форма може да прави леваде, което е по-трудно като цяло. Но това също действа в някаква степен и когато конят просто върви в тръс, защото задницата има голям атлетичен потенциал. Когато конят се язди, той има над 55 кг върху мускул лонгисимус и ново равновесие, с което да се справя; конят трябва винаги да използва тази функция, защото в противен случай ще се увреди.
Sara Wyche нарича всички ездови упражнения повдигнати (Sara Wyche - The Horse's Muscles In Motion), защото те са такива, и защото носенето на ездач е много по-голямо усилие, отколкото някой може да си представи. Ние всички си мислим, че конят е създаден да ни носи, но това не е така. Той трябва да се научи и да укрепне, за да прави това.
/следва/
-------------------------------------------------
Източник: http://www.sustainabledressage.net/
| |
|
|
|
ИСТИНСКАТА СЪБРАНОСТ
ТРЕНИРАНОТО РАВНОВЕСИЕ – ОБЯЗДЕНИЯТ КОН
Хубав, правилен начален събран тръс
Един кон предназначен за ездитен, дори и с минимум финес, трябва да бъде трениран да носи теглото на ездача по правилен начин, за да избегне увреждания. Мнозина мислят за коня като за кушетка или някакво друго механично устройство, което е предназначено да носи допълнителното тегло на човешкото тяло. Но макар че съвременните спортни коне сe развъждат за по-добра холка, по-силен гръб и по-хубава шия, те все пак не са се развили през вековете за да носят хората.
И така, какво трябва да се случи при коня, за да може да носи ездача правилно?
Процентът от масата на различни телесни части, според д-р Хилъри Клейтън (Макфейл Институт)
Ездачът добавя към теглото на коня
Добавъчната тежест на ездача преди всичко поставя допълнително налягане (натиск) върху гръбнака на коня. Гръбначният стълб е до известна степен гъвкава структура, чиято ригидност се обуславя в по-голямата си част от мускулно усилие. Вътрешностите на коня са доста тежки (57% от 600 кг кон прави 340 кг!) и висят от гръбнака. Още 60-80 кг добавени към това (т. е. ездача) не са от помощ за никого.
Въпреки изгледа на горната линия при този млад кон по-горе, гръбначният стълб е повдигнат нагоре. При млади и нетренирани (или лошо тренирани) коне обичайно е по-малко извит, а колкото повече поддържащи мускули има коня, толкова по-добра е дъгата.
Извивката на гръбнака вътре в тялото на коня
И напрежението
Но това, което смущава коня, е не само цялото тегло на ездача, а също и напрежението. Гърбът на коня е емоционален филтър. Един разстроен, напрегнат, гневен или уплашен кон напряга гръбните мускули и снижава (”пробива”) гърба. Един ездач отгоре му може да бъде плашещ, поне в началото.
Извитият гръб е здрав като конструкция тип „римски мост”
Дискомфорт
Това също ще генерира известна степен на дискомфорт в гърба, която конят ще се опита да избегне по най-добрия възможен за него начин. Чрез хлътване (на гърба). Ако тези инстинктивни реакции не се пресекат в младото животно още в началото, конят ще си създаде навик за хлътване веднага щом седлото бъде изнесено от амуничника.
Неуравновесеност
Още една (а някои биха казали – най-важната) причина конят да се напряга и да хлътва гърба с ездач върху себе си, е фактът, че неговото равновесие е нарушено. Конят е животно на бягството, което трябва да може да се завърта и побягва за секунда (или поне то ще мисли така, докато е живо). Да бъде ”циментирано” върху предницата си чрез допълнително тегло върху гърба му, е кошмар. Според моя опит, колкото по-високо в йерархията стои една кобила, толкова по-малко ще толерира загубата на равновесие. Защото балансът и начинът на държане (позата) са тясно свързани със самочувствието и социалната структура.
Напрежението в мускулите на гърба инвертира (обръща) извивката на гърба
Така че, преди всичко друго, конят трябва да се научи да не се страхува да има ездач на гърба си. По този начин той може да се отпусне, да не напряга мускулите по горната линия и да не изтегля гърба надолу. Гръбните мускули трябва да се отпуснат, за да може конят да противодейства на вгъването на гръбнака, което се създава от тежестта на ездача.
Затова, след научаване на основните инструкции да се движи напред и да спира, да завива наляво и надясно (което първоначално се учи от земя и на корда), конят трябва да бъде научен да повдига гърба, за да компенсира тежестта на ездача. Това продължава да се усъвършенства дори и при по-високите степени на събиране (като пиафе и пирует на галоп), но трябва да стане навик още в началото. Не е нужно конят да се клатушка наоколо с „пробит” гръб и напрегнат в продължение на 2 години през време на началното си обучение; но недейте да интерпретирате това като повод конят да бъде здраво държан отпред или дори свит надолу между предните си крака. Не!
СГЪВАНЕ ФЛЕКСОРИТЕ НА ТАЗОБЕДРЕНИТЕ СТАВИ (ТЗБС)
Илиопсоасна група мускули
Конят трябва да се научи да използва своите "флексори (сгъвачи) на ТЗБС" – мускулите илиопсоас, абдоминалните м-ли, и м. сератус, лонгисимус цервицис и спиналис близо до основата на шията. Това се постига чрез придвижване на задните крака напред и за предпочитане малко навътре, към срединната линия на тялото, за да се сгъне ТЗБС (бедрото). Това може да бъде извършвано и от земята.
Рамото-вътре на волт от земя
При езда това се извършва по кръг, с намек за рамо-вътре, което се нарича „рамо-напред”. Това кара конят да стъпва по-близо до срединната линия също, а огъването по кръга подчертава сгъването на вътрешния хълбок и натоварването върху този крак. Тук трябва да можете да усещате къде са хълбоците. Ако не можете да усетите дали са навътре, по линията или навън, значи не е ваша работа да правите това упражнение. Вземете някого, който да наблюдава от земята вашия кон отстрани и по средната линия, и да казва "Задницата е надясно, сега е наляво, все още е наляво, по средата – добре!" Това не изисква никакво познание като инструктор, освен да може да се различава предницата от задницата на коня.
Движение напред, за да се накара задния крак на коня да подложи
Когато това работи добре, следващото, което идва, обикновено са преходите. Уверявайте се, че правите възходящи преходи, когато вътрешният крак предстои да докосне земята. Вие искате вътрешния крак да отиде активно напред и по такъв начин да сгъне хълбока от същата страна. За да направите това, имате нужда от незабавно внимание към помощите ви. Нормално се започва с променяне на темпото и бавни преходи, за да получите това подчинение. Когато го имате, трябва да сте сигурни, че момента на прилагане на помощите е правилен за вътрешния крак, така че незабавното подчинение да си остане незабавно. ;-)
Не забравяйте, че низходящите преходи обикновено са по-трудни за нетренирани коне. Започнете с искане на правилни възходящи преходи, и просто оставете низходящите. Това е правилно и от психологична гледна точка – движението напред е добро и възнаградено. Възходящите преходи се нуждаят само от подкарващи помощи – без противоречие. Докато низходящите обикновено свършват с напрегнат кон, който е върху предницата си, и с ездач, който дърпа и рита – не е хубаво! Оставете ги засега.
АБДОМИНАЛНИТЕ (КОРЕМНИТЕ) МУСКУЛИ
Кон, действително използващ коремните си мускули, за да поддържа дъгата на гърба и крупата
Някои глупави хора от традиционалистите твърдят, че конете не използват коремните си мускули, за да повдигнат гърба. Един възрастен швед, който дискутираше новата обездка по шведските медии твърдеше, че конят, подобно на всеки друг еленоподобен бозайник не се нуждае от коремните мускули, за да се събере, понеже той самият е виждал елен, чийто корем бил отнесен от случаен куршум, и еленът въпреки това тичал, за да спаси живота си.
Сигурна съм, че е тичал, но мога да се обзаложа, че горкият елен не е бил събран когато е избягал! Лично аз съм виждала крадец да бяга със счупен крак, но това пак не го прави идеалния начин за бягане, нали?!
Коремните мускули, които се виждат на по-горе изложената снимка
Истината е, че конят се нуждае от коремните мускули, за да поддържа работата на сгъвачите на тазобедрените стави. Коремните мускули подсигуряват гърба да не провисва, чрез изтегляне дъното на таза по-близо до стернума. Без това действие ще получите кон, който се сгъва страхотно отзад, но въпреки това не поема никаква допълнителна тежест от предницата, защото мостът помежду им е прекъснат.
Бездейните коремни мускули оставят тялото да „пропадне”
Но няколко неща са важни:
Коремните мускули трябва да работят в ритъма на съответния ход и по този начин да се отпускат, когато конят вдишва, за да позволят това. Те са необходими само в поддържащата фаза на хода и следователно трябва „помпат” с хода, или конят ще бъде напрегнат и ще има проблем с правилното дишане. Това обикновено не е проблем, освен ако не работите с коня по метода „дълбоко и зад отвеса”, с тежки ръце или със страх.
Начинът, по който ролкюра или метода на дълбоко поставяне действат – главно върху шията и коремните м-ли
Коремните мускули трябва също да теглят таза напред, а не да дърпат стернума (или гърдите) назад! Това може да звучи като семантика, но не е. Може също да е невъзможно да се отдиференцират двете, тъй като и таза и стернума са изтеглени един към друг. Но това което искате, е стъването в тазобедрените стави да стабилизира наклона на таза, така че крупата да не е плоска и конят да пада върху предницата си, като започне да накланя предните крака назад (както е обичайно при ролкюра).
----------------------------------
/следва продължение/
Източник: http://www.sustainabledressage.net/
| |
|
|
|
ПОВДИГАНЕ ОСНОВАТА НА ШИЯТА
Д-р Деб Бенет (www.equinestudies.org/board):
Когато един кон се заобля нагоре, това е първия етап (или най-малката степен) на събирането – от където то започва, и това винаги е продукт преди всичко на свиването на хълбоците. ... „Събирането продължава, когато свиването на хълбоците кара коня да извие дъгообразно гърба си”, и „Събирането е завършено, когато конят повдигне основата на шията си”.
Кон, ясно повдигащ основата на шията, при разтягане напред и надолу
Д-р Деб Бенет казва: "Събирането започва с подгъване на крупата и завършва с повдигане основата на шията", и се придържа към тази идея. И това е абсолютно вярно, въпреки че много хора го възприемат погрешно и казват, че то има общо с позицията на главата или вероятно със степента на сгъване в хълбоците. Някои си мислят, че шията на коня трябва да се скъси при събирането - което е точно обратното на онова, което казва д-р Бенет.
Заобляне нагоре и навън, с повдигане основата на шията
Повечето ездачи смятат, че ролята на поводите е да управляват и да поставят главата на коня по определен начин. Те обикновено говорят открито за частта с управлението, но поставянето на главата е нещо което правят, а се преструват, че не го правят. Предполагам, те мислят, че всички ездачи нагласят главата на коня с поводите и това е доста близо до истината, за съжаление. Но ако сте проучвали конската анатомия достатъчно внимателно и сте имали късмета да яздите с някого, който е по-запознат, и следователно сте имали възможността да свържете нещата, вие ще знаете, че те стоят по-различно.
Преди всичко, може да управлявате с поводите като главна помощ само много млад и неопитен кон, или евентуално такъв, който се движи много бързо по труден терен. Но дори и тогава, пак ще е трудно. За да сме честни, даже и най-непретенциозно тренирания в обездката кон ще се отклони от активния повод (външния) към свободния повод (вътрешния). Конят ще завие от помощите с тежестта и краката, а не като бъде теглен наляво или надясно. После, изтеглянето на носа към гръдния кош, шията или коленете му, никога няма да направи коня събран. Това би било като да съдите колко бързо върви една кола по количеството изгорели газове, което създава. Има някаква връзка, но всичко си зависи. Може да натискате съединителя и да форсирате двигателя на място, а може и да се спуснете надолу по инерция, с изключен двигател (освен ако не сте с автоматични скорости). Но стига толкова за колите.
Ако вашият кон работи правилно, той ще е отпуснал задтилъка, за да свали носа вертикално или леко пред отвеса. Това е така, защото той ще е повдигнал основата на шията си, за да я удължи и така да отпусне съкратената горна линия. И носът му се спуска надолу. Веднага щом човек принуди коня да съкрати мускулите по долната страна (на шията) за да изтегли брадичка към гърдите си, гръбначният стълб се „пречупва” и увеличава прекомерно S-формата. Това избутва основата на шията навън и гърдите на коня потъват между предните му крака.
Това може да е много подвеждащо, понеже напрежението, което се създава около раменете и основата на шията, прави коня да се усеща като „напомпан” отпред. Това кара хората да си мислят, че конят е събран и повдигнат в предната част, когато в действителност той е паднал надолу между краката си и е напрегнат. Тази интерпретация на това усещане, че конят е „събран”, наистина показва колко малко опит имат с истинската събраност тези ездачи.
Нормална стойка – основата на шията е хлътнала
Нормална стойка на главата
Нормална стойка е това, което е показано на картинката (по-горе). Дългите мускули от холката до тила (в червено) задържат по-голямата част от тежестта на главата и шията. Те работят, за да държат главата нагоре и носа навън. Гръбначният стълб е провиснал по средата. Мускулите, поддържащи основата на шията (в розово), са отпуснати и позволяват на гръбначния стълб да хлътне надолу. Това е естествено, и дали конят има голямо подшийно изпъкване и не дотам хармонична линия на шията, е повече въпрос на това какво правят мускулите в своето релаксирано състояние – т.е. зависи от техния тонус. Колкото по-силни, по-къси, по-гъвкави и еластични са мускулите, държащи основата на шията нагоре (mm. serratus/longissimus cervicis/spinalis), толкова по-хубаво изглежда коня, дори и когато е застанал неподвижно.
Заоблена стойка
Заоблена стойка – основата на шията се повдига
При заоблената стойка на главата, конят е променил усилията си, от това просто да държи главата нагоре и навън, към заобляне на шията си. Тази дъга започва от мускулите (тук в червено), активно повдигащи основата на шията (serratus/longissimus cervicis/spinalis); а дългите мускули вървящи от холката към тила (в розово) се отпускат малко, за да позволят носа да се спусне надолу към отвеса. Така че, действието е при холката и основата на шията, а не в тила или по горната линия на шията. Макар че, точно тук най-често стават грешките. Хората не знаят факта, който описах по-горе, и честно казано, не ги виня. Едва ли го има в някои книги, с изключение на основаните на опита френски книги на Де Карпентри или Бодан, и по-късно на ветеринарния хирург Удо Бюргер ("The Way To Natural Horsemanship"). Повечето дискусии върху събраността и заоблянето, които засягат истинското преместване на тежестта, разглеждат това или като скъсяване контра-теглото на шията за да се прехвърли тежестта, или че заоблянето (често прекалено) в предния край ще се предаде през гърба (или корема!) и ще продължи заоблянето отзад. Това не е целта на помощите с поводите. То дори не е желателно, като някакъв магически ефект на другите помощи. Не това трябва да се случва!
Отиващ над повода кон, с издадени навън мускули по долната страна на шията
Познавам много ездачи (особено такива претендиращи, че са класически), които казват, че поводите не трябва да правят абсолютно нищо. Просто държите спокойна еластична ръка и конят ще застане на повода, рано или късно. В повечето случаи – късно. Също така, познавам мнозина, които изглежда имат „синдрома на чуждата ръка” - изразяващ се в това, че тотално не осъзнават какво правят ръцете им. Те „пилят”, дърпат и джаскат, и го правят подсъзнателно.
После, разбира се, има и такива, които наистина не правят абсолютно нищо с ръцете си. Повечето от тях имат коне, които с години обикалят из манежа с изпъкнали подшийни мускули като предната част на лодка, с носа като най-висока точка и хронично върху предницата си. "Нужно е време", казват те. "Не искам да насилвам нищо." Но обратно на убеждението им, това не е добре! Ще си позволя да обясня...
Дъгообразно извиване и снижаване, повдигане основата на шията
Конят няма представа, че ще остане здрав по-дълго време и ще носи ездача по-удобно, ако го носи с по-добра стойка. Всичко, което конят знае, е че има неудобен товар на гърба си и е извън равновесие. Той прави каквото може, за да се справи с това. Снижаването на гърба и напрягането на главата нагоре е инстинктивна реакция към тази ситуация. Ездачът иска от коня да подлага повече под себе си, иска от него да използва коремните мускули, за да държи гърба нагоре; но всичко това просто „избягва” през предния край, където шията е хлътнала и предницата пада между предните крака. Ето тук ние трябва да помогнем на коня, а не да го принуждаваме да разреши този пъзел по най-добрия начин, който може. Ние трябва да му кажем да повдигне основата на шията си.
Напълно извита навън и надолу – телескопирана шия
Когато конят оставя гърдите му да потъват между предните крака, той вирва нос и стяга челюсти. Той е напрегнат. Ако искаме да обърнем този порочен кръг, може да стоим на земята и да го смушкваме в основата на шията, за да видим дали ще я повдигне. Обзалагам се, че няма да го направи, а по-скоро ще се отдръпне. Друго нещо, което може да направите, е да поискате от коня да отпусне челюстта си, което на свой ред ще отпусне донякъде мускулите по горната линия, и като стъпва под себе си повече със задните крака, има голям шанс той да започне да използва повдигачите на шията си (mm.serratus/longissimus cervicis/spinalis). Може би ще свали главата си малко и със сигурност ще отпусне надолу носа от задтилъка.
----------------------------------
/следва продължение/
Източник: http://www.sustainabledressage.net/
| |
|
|
|
НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО „РАМКА ЗА ОПРЕДЕЛЕНО НИВО”
В диапазона от добре повдигнат, до душещ земята
И така, ние правим това. Но тогава то не е ли поставяне на главата?
Не, това не е просто начин на държане на главата, а касае стойката на тялото. Главата може да бъде в диапазона от сравнително високо поставена, до „душеща” земята. Конят ще последва ръката надолу към всяка височина, която изглежда удобна. Единствената истинска промяна е, че конят ще се е отпуснал в горната линия и задтилъка, повдигайки вече долната част на шията си. Би било погрешно ездачът на млад кон да се опитва да го постави в рамката на Тренировъчно ниво, или нещо подобно. В действителност такова нещо не съществува.
Куотър хорс в правилен тръс
Всеки кон може да бъде отпуснат в задтилъка и да повдига основата на шията си. Това не е прекалено много за искане от млад кон, нито е натоварващо за ставите му, тъй като той може да държи шията ниско и да не бъде събран; нито пък контактът ще го прави по-неохотен да върви напред, защото той всъщност е по-лек. От коня не се иска да съкращава нищо, а само да отпусне нещо. Това би трябвало да е по-удобно за него. От това отпуснато положение, конят може да намери своето равновесие по релаксиран начин, да използва мускулите по горната си линия и да се движи чрез тялото - което може да се усети по гърба на коня и люлеенето му. Ездачът може да прикани коня да се протегне повече, ако усети от негова страна стягане или затваряне в себе си, както и да отдаде повода, ако конят натиска върху ръката. Останалото, приятели, идва от задната част на коня.
Да се мисли, че конят трябва да работи в продължение на 45 минути до час, с шия държана в каквато и да е конкретна форма, е жестоко - независимо дали ще е ниско и протегнато, или високо и „събрано”. Единствената линия, която конят е създаден да издържа с часове, е тази при паша, без ездач върху себе си.
На ниво Гран При отпред, на тренировъчно ниво отзад
Конят трябва да бъде язден така, че да се опитва да се събере отзад напред (което повдига шията), и в същото време да се разтегне през гърба (което снижава главата). Най-лесният начин да се направи това, като се избегне натрупването на млечна киселина и умората (разбирайте съпротивите), е почти непрестанно да се превключва между събиране и протягане надолу. Не е нужно шията да се повдига много (никога повече от това, което може да поддържа гърба), и дори не трябва да го пропускате много ниско. Но колкото по-събран е бил конят, толкова повече трябва да му се позволява да се протегне. А вие като ездач трябва да се научите да усещате кое какво и колко е, през гърба на коня.
И трябва също да помните, че конят е този, който в действителност снижава главата си. Той прави това, защото иска и защото му е удобно; прави го, защото отдавате поводите. Не трябва да се опитвате да го теглите надолу.
Но вие не можете да яздите кон „астроном” (гледащ постоянно нагоре), да отдавате поводите и да си мислите, че той ще протегне и снижи надолу главата си. Такъв кон в най-добрия случай ще издаде носа си напред. Вие трябва да му обясните как да повдигне основата на шията, да телексопира шията напред и надолу, и да направите това чрез позициониране и отпускане на челюстта му.
ПОМОЩИ С ПОВОДИТЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ЧЕЛЮСТТА
Да искате от коня да намери сам тази съвсем различна стойка, когато той върви наоколо като жираф, е твърде много за искане. Ето защо конят никога не разбира тези изисквания. Рано или късно той ще се измори в горната линия от напрягане и „пробиване“ на шията и ще снижи главата. Но дали ще е разбрал наистина? Не мисля.
Конят е изтеглен и пречупен при третия прешлен
Има огромна разлика между това и „пиленето” с поводите, за да го накарате да постави носа навътре. Такова вкарване на носа навътре може всъщност да направи обратното – то кара коня да изтегли глава назад към гърдите си. За да направи това, той напряга челюстите и подшийната област. При държането на главата навътре, той може да притисне основата на шията си надолу, което е точно обратното на онова, което искаме. Така че, конят по никакъв начин не бива да бъде насилван към някакво конкретно носене на главата и шията чрез използване на поводите. Единственото, което трябва да направите, е да поискате отпускане на челюстта.
Това е най-лесно да се направи по извита линия. Поддържайте коня на външния повод, а с вътрешния повод или го поведете навътре (с палец насочен навън), или разклатете леко (със стискане и отпускане на пръстите – б.пр) в ъгъла на устата му и след това отпуснете. Освобождавайте без значение какъв е отговора. Ако не получите отговор, направете го пак. Рано или късно (обикновено по-рано), конят ще научи, че винаги ще има освобождаване. Така той ще отпусне челюстта в отговор на вашето действие. А в отговор на собственото му отпускане, той ще протегне шия напред и надолу към вашето освобождаване. Тогава вие също го последвайте с външната ръка.
Разтягане към външния повод, чрез сгъване и освобождаване с вътрешния повод
Много е важно да не освобождавате външния повод, когато действате с вътрешния от вътрешната страна. Защо ли? Защото ако го направите, всичко което ще се получи, е „пилещо” действие - ляво-дясно-ляво. Какво ще направи коня при това? Нищо, или ще го намери за леко дразнещо и ще избутва глава срещу него. Защо? Защото, да речем, че конят работи по кръга надясно. Вътрешният заден крак (десният) стъпва към и под средната линия на тялото, сгъва се и поема тежест. От тази страна конят сгъва повече тазобедрената става; огъва и цялото си тяло надясно, разтягайки лявата си страна. Помощите с повода от дясната страна карат коня да заеме постановка навътре, като разтяга дори шията от външната лява страна. Това „латерално разтягане на половината тяло” към неподвижната външна страна на трензелата е онова, което върши цялата работа, а не съкращаването от вътрешната страна. Правенето на същото и от двете посоки поставя основите за „билатералното надлъжно разтягане” - напред към трензелата. Но ако нямате трензела, към какво ще се протяга конят? Той има нужда от сигурен контакт от външната страна, за да може при поискване да се огъне навътре (по този начин разтягайки се отвън), и след това да започне да се протяга напред към трензелата.
Първите две години от живота на нетренирания кон трябва да бъдат прекарани в правене на всякакви неща с шията и стойката на тялото му. Моля, обърнете внимание, че „стойка” не е равно на „рамка”. Стойката може само да бъде описана като повдигане основата на шията напред-надолу-навън и отпускане на задтилъка. Тя не може да бъде нарисувана на хартия, както фиксираното очертание (контур). На конят трябва да му се отдаде повече повод и да му се позволи да протяга шията напред винаги когато пожелае, защото не бихте искали да се създава напрежение в основата на шията му, което идва от умората.
Тръс с добро протягане
Това е доста обичайно – млад кон върви добре на тръс из манежа в продължение на 5 минути, отпуснат и протегнат, а после внезапно главата му отива нагоре и той иска да се освободи. Нужно е известно сериозно убеждаване, за да се оправи това, и обикновено отнема минута или повече. Това е така, защото конят е натрупал умора в мускулите, повдигащи основата на шията и има нужда да ги отпусне. Вие трябва наистина да му позволите да го направи. Оставете го да върви ходом за 5 минути. По-добре така, отколкото да го принуждавате да работи с болящи го мускули или да работи неправилно, или да се научи да се бори с вас.
Добър работен тръс
По време на първите си години под седло, тези коне трябва да излизат навън много, да работят в гори, да прескачат канавки, да стъпват върху клонки и камъни, да вървят по неравен терен, само за да „намерят краката си”. Това може да се прави с протягане на шията надолу, за да се изгради правилното отношение още от началото. Ако имате кон, движещ се наоколо в продължение на 2 години с изпъкваща долна част на шията, той ще бъде силно изненадан и неспособен изведнъж да започне да работи в протегнато състояние. Затова, започнете внимателно.
----------------------------------
/следва продължение/
Източник: http://www.sustainabledressage.net/
| |
|
| 
|
|
[