|
|
|
Тема
|
 Скоковият седеж (статия)
|
|
| Автор |
Mystic_River (любител) |
| Публикувано | 03.12.10 22:54 |
|
|
СКОКОВИЯТ СЕДЕЖ
Позицията на тялото при прескачане на препятствия
Основната скокова позиция над препятствието е общоприета в целия свят, въпреки че има леки вариации. Преди да се заемете с прескачане на препятствия, трябва да сте напълно наясно с координацията на тялото си на земята и във въздуха.
Преди прескачане
Никога не се захващайте да прескачате препятствия със седло за обездка. Трябва да използвате многоцелево или седло за прескачане, защото коленете ви ще са по-високо и по-напред, отколкото при основната класическа позиция (седеж). Предната част на седлото за скачане позволява на коленете да лежат срещу меки подложки (възглавнички) - а понякога и прегради, за допълнителна сигурност при прескачането.
Ще трябва да скъсите стремената с 2 или 3 дупки от обичайната дължина за манежна работа. Това ще даде на краката ви повече възможност за абсорбиране на тласъка при прескока над препятствията.
Прескачането на препятствия е по-изморително от обездката, въпреки че не е толкова прецизно. Загрейте добре преди скачане. Опитвайте се да увеличавате и събирате ходовете на коня по време на загрявката. Това ще подпомогне поставянето му „в рамка” и ще улесни контролирането на крачките му при приближаване към препятствието.
Малки препятствия
Прескачането на по-малки препятствие винаги е по-лесно и по-малко натоварващо за ставите ви – и за ставите на коня, разбира се. Трябва да упражнявате скокова позиция над малки препятствия, преди да преминете към по-големи. Ако опитате първо на голямо препятствие рискувате безопасността си, както и доброто физическо състояние на коня.
Скокова позиция между препятствията
Тази тема повдигна много дебати между ездачите. Някои инструктори учат учениците си да седят в седлото между препятствията, а други ги учат да поддържат облекчен седеж (с леко наклонено напред тяло и тежест пренесена върху коленете). От моя личен опит съм установил, че облекченият седеж е по-лесен за поддържане между препятствията, отколкото манежния. И все пак трябва да усещате коя позиция пасва най-добре на вашия кон. Някои коне се превъзбуждат и стават неуправляеми когато скачат; в тези случаи възприемането на манежен седеж ще спечели повече контрол и ще събере коня. Ако конят ви е твърде мързелив (въпреки че това е малко вероятно при прескачане), заемете облекчен седеж, за да го насърчите да се движи по-енергично.
Някои ездачи избират да комбинират и двата вида седеж, когато скачат паркур. Те поддържат облекчен седеж по време на трасето между препятствията, след това сядат манежно за няколко крачки при приближаване към всяко препятствие, за да съберят коня. Отново - това зависи от коня ви. Ако той има склонност да бърза или да спира, манежната позиция ще ви даде повече контрол чрез използване на краката и седалището за предотвратяване на такова поведение. Макар че това има един недостатък – ако сте начинаещ, може да изостанете от движението. С други думи, конят прави отскока по-рано, отколкото вие отивате напред с движението му. Резултатът е, че оставате назад, отслабяйки седалището и коленете си, което може да доведе до падане.
Скокова позиция над препятствието
Схемите по-долу дават общ пример за позицията ви при подхождане към препятствието, във фазата на отскок и при приземяването. Когато напредвате към по-големи и високи препятствия, скоковата ви позиция ще остава непроменена, макар че ще се научите да бъдете по-бързи и координирани, за да се справите с началното преместване от земята във въздуха.
Краката са напред, петите надолу. Ездачът седи изправено и гледа напред.
Тази диаграма допуска, че приближавате препятствието на манежен седеж. Тежестта ви трябва да минава надолу през петите, за да ви даде възможност бързо да абсорбирате полета над препятствието. Ако глезените ви са стегнати, може да останете назад когато конят скочи.
ОТСКОК
Ездачът следва движенията на коня. Гърбът на ездача трябва да е успореден на гърба на коня. Седалището на ездача се отдръпва към задната част на седлото, за да абсорбира движенията на коня. Петите надолу ще помогнат на краката да абсорбират движението.
Ако сте се приближили към препятствието на манежен седеж, трябва да сте бързи, за да съберете тялото си (да го направите по-компактно), за да абсорбира енергията на отскока. Приближаването на облекчен седеж ще направи тази промяна в позицията почти автоматична.
ПРИЗЕМЯВАНЕ
Ездачът отваря ставите на ръцете, за да даде свобода на шията на коня при приземяването. Коленете и подбедриците са затворени за по-голяма стабилност.
Не мога да подчертая достатъчно, колко е важно да затворите крака около коня, когато се приземявате. Ако коленете ви са неустойчиви и отпуснати, сте изложени на риска да загубите контрол в момента след приземяването, или дори да паднете. Колкото по-голямо е препятствието, толкова по-плътно трябва да затворите коленете около коня. Седлата за скачане са снабдени с прегради за коленете за тази цел - това дава сигурна опора, за да предпази коляното от плъзване напред. Някои ездачи предпочитат да завъртят пръстите навън, стискайки се с подбедриците. Който и метод да е по-правилен, важно е да си осигурите безопасно приземяване.
Следващите две снимки ясно илюстрират позицията на ездача над малко препятствие във фазата на отскока.
Една отлична позиция по време на скока. Петите на ездача са дълбоко, гърба му е леко заоблен и успореден на гърба на коня, а ръцете са напред, за да се нагодят към движението на коня.
На тази снимка ездачът показва неправилна позиция над коня при отскока. Въпреки че петите са поставени дълбоко, горната част на тялото е изправена, а ръцете не следват коня. Ездачът е зад движението.
Заключение
Прескачането трябва да е приятно и за вас, и за коня ви. Усъвършенстването на скоковият ви седеж е първата стъпка от изграждането на вашите умения за прескачане. Както споменахме преди, упражнявайте се първо над малки препятствия докато се уверите, че можете да се заемете с по-големи. Присъствието на някого със същите познания, който да ви наблюдава, ще ви помогне да разберете кога работите правилно, а може и да ви вдига припятствията, докато вие скачате. Скачането при начинаещи е най-добре да се прави в компанията на други коне и ездачи, тъй като социалната подкрепа ще ви зареди с увереност!
~ ~ ~
Източник: http://www.artofriding.com
| |
|
|
|
ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРЕСКАЧАНЕТО НА ПРЕПЯТСТВИЯ
Конете не са родени скачачи. Въпреки че в природни условия кон може да прескочи дънер на дърво, за да стигне до определено място, конят в домашни условия трябва да бъде научен да скача. Ученето на млади коне да скачат може да е трудно - първият им скок ще остави дълготрайно впечатление. В един идеален свят, конете би трябвало да прескачат охотно всяко препятствие, което поставим пред тях. В действителност, конете развиват всякакви проблеми и се стараят всячески да избегнат прескачането, когато могат. Естествено, не всички коне правят това. Някои от тях са природно талантливи, и онези от нас, които притежават такъв кон, са благословени. Колкото до останалите, които наистина обичат прескачането и искат да получат най-доброто от своите коне - как да се справим с всички проблеми, свързани с прескачането?
Проблемите, описани по-долу, са основни и често срещани в конния свят. Всеки треньор вероятно има своя собствена техника за разрешаване на проблема, а всеки кон е индивидуалност, който може да отговори или не на конкретна техника. Следователно, предложените решения са общи и приложими към всички коне. Най-важното – не правете грешката да пропадате в безкрайна спирала от напрежение. Останете спокоен и поддържайте неутрално, но позитивно състояние на духа. Никога не губете самообладание!
Проблем № 1: Конят отказва да скочи, спира пред препятствието или скача колебливо.
Един неопитен кон или такъв, който още не се чувства готов, ще откаже да скочи, защото увереността му не е затвърдена. Проверете дали не напредвате твърде бързо за него. Ако е така, върнете се назад едно ниво и намалете трудността. Когато сте сигурен, че той ще скача сигурно, постепенно повишавайте трудността. На много коне им е нужно доста време, за да натрупат увереност, така че бъдете търпеливи.
Ако конят въпреки това отказва да скочи, използвайте друг кон, който да скочи пред него. Конете се учат изненадващо бързо един от друг, а също така си имат доверие. ”Ако той може да го направи, значи и аз мога!” ;-).
Трябва да сте наясно, че биенето на коня с нагайка или ръгането му в ребрата с шпорите само ще направи положението по-лошо. Целта е да се позволи на коня да повярва в собствените си възможности, а не напълно да се съсипе доверието му.
Проблем № 2: Конят се колебае при приближаването и забавя.
Това се случва при кон който не харесва прескачането или мисли, че е твърде трудно за него. Вместо да го ритате отново и отново, поработете манежно, за да се уверите, че конят е отзивчив към леки помощи на краката. Силните помощи с краката не действат по-добре, те само обезчувствяват страните на коня. Вие искате да изострите отговорите му, а не да ги елиминирате.
Когато искате да скочите, доближете препятствието на ходом. Повдигнете тръс на около 15 метра пред препятствието, насърчавайки коня с гласа си. Използвайте краката само ако има нужда от повече енергия напред. В противен случай, краката ви трябва да са отпуснати около коня, без да правят нищо повече освен „дишане” на всяка крачка; в превод ще рече краката ви да са плътно до коня.
Проблем № 3: Конят бърза при приближаването и се изстрелва при скока.
Дайте си повече време при загряването, за да се уверите, че конят е напълно отпуснат. Когато работите манежна работа, включвайте всеки път газене на бариери и прескачане на малки хиксове. Това привиква коня към идеята за прескачането и насажда в съзнанието му мисълта, че то не е толкова сложна работа.
Преди скачане си задайте следните въпроси: има ли наоколо други възбудени или енергични коне? Яздите ли в близост до падок, където конете са пуснати свободно? Скачате ли по посока на изхода? Това са фактори, които могат да допринесат за хукването на коня. Старайте се да скачате в спокойно място и далеч от вратите.
Приближаването на препятствието по окръжност може да помогне. Скачането от извити линии (завои) вместо от прави има склонност да успокоява малко конете. Друго добро средство е да се поставят три до пет бариера за тръс преди препятствието. Това насърчава коня да забави скоростта и да мисли за подхода си.
Проблем № 4: Конят хуква след прескачане на препятствието.
Една от основните причини, поради които това се случва, е защото конят се бои от ръката на ездача. Грубите полуспирания и дърпане на поводите могат в действителност да утежнят проблема и да го влошат. За да се забави коня и да се възвърне контрола, заемете манежен седеж и дръжте седалището леко и гъвкаво. Направете няколко пъти полуспиране, докато конят забави малко. Може да поставите препятствието пред стена, за да попречите на коня да хукне. Може да е по-лесно да се каже, отколкото да се направи - да седнете манежно с изправен гръб и да правите полуспирания при галопиращ кон, но това е единственият начин да се коригира проблема, без да се влошат повече нещата. Уверете се, че веднага щом коня отговори на полуспирането, вие олекотявате контакта и му подавате малко повода. Ако той се опита да забърза отново, приведете го в кръг за да избегнете загуба на контрол.
За да предотвратите случването на нещо подобно, приближете препятствието с прилагане на толкова шенкели, колкото е необходимо. Не генерирайте прекалено много енергия, ако конят може да се справи със скока с активността, която има в момента.
Проблем № 5: Конят е винаги свеж и много възбудим при скачане.
Един млад или нервен кон трябва да скача често, но при малки изисквания. Четири или пет пъти седмично би трябвало да е достатъчно. Опитайте да включите бариери за тръсиране и малки препятствия в ежедневното обучение на коня си. Искате конят ви да изгради увереност и да свикне с прескачането, затова никога не изисквайте твърде много от него, преди да е готов за това.
Поддържайте постоянен ритъм и никога не искайте внезапни промени на скоростта, когато прескачате. Стойте спокоен и работете върху изграждането на един сигурен седеж, така че да не разстройвате коня чрез небалансиран седеж. Включете честа езда на открито, тъй като тя е важна за психичното благополучие на коня.
Проблем № 6: Конят се обляга на трензелата, резистира на помощите и избягва препятствието (отбива).
Ако конят ви прави това само понякога, помислете дали не сте го претоварили с работа. Конете стават неудовлетворени от прекалено много работа и ще се съпротивляват, ако им бъде оказван натиск. Ако случаят не е такъв, тогава не давайте на коня нищо, върху което да се обляга. Олекотете контакта и му дайте повече повод. За да поддържате контрол с лек контакт, дръжте ръцете раздалечени, когато наближавате скока. Това намалява натиска върху трензелата и запазва конят прав. Вашият подход трябва да е бавен и отмерен; правете полуспирания, ако е необходимо, но винаги отдавайте повод, за да предотвратите облягането на коня върху повода.
Смята се, че смяната на постановката два или три пъти при приближаването към препятствието може да спре коня от отбиване. Може да опитате това ако искате, но ако доведе до изкривен скок, най-добре опитайте друго средство.
Също така, прескачането по извита линия или когато излизате от завой може да помогне за проблема. Това ангажира задните крака и поддържа определена постановка/огъване на коня, обезсърчавайки го от отбиване. Преди всичко никога не използвайте груби или ограничаващи помощи или амуниция, за да принудите конят да скочи.
Проблем № 7: Конят приближава препятствието по крива линия.
Това е проблем, често свързван с лошото обучение при манежната езда. Ще трябва да прекарвате повече време в работа върху упражнения за изправеност при манежната езда, преди да се заловите да скачате. След като това бъде направено, за да прекъснете стария навик, може да разположите бариери на земята преди препятствието под формата на фуния. По този начин правите алея от бариери, която да насочва коня към центъра на препятствието.
Вашият кон може също така да е нееластичен (”твърд”) от едната си страна. Може да коригирате това също чрез упражнения за изправянето му. Скачайте по-често с нееластичната му страна разтегната, т.е. огъвайки го наляво, ако той е твърд от дясната си страна. Помнете, че повечето коне са нееластични от едната си страна, затова манежната работа е изключително ценна за огъвкавяване и на двете страни на коня. Може също да упражнявате латерални движения, като карате коня да бъде по-отзивчив към помощите за отстъпване настрани. Това ще се окаже удобно, когато имате нужда от изправяне на коня при приближаване към препятствието.
Проблем № 8: Конят скача по диагонал, вместо по права линия през средата на препятствието.
Това е следствие, произтичащо от изкривен подход към препятствието. Отново – работете върху подобряване изправеността на коня при манежната работа. Проверете дали не сте и вие причината – ако стремената не са равни или свивате единия хълбок при отскока, конят няма да може да поддържа права линия.
Ако конят винаги има склонност да скача към едната страна, опитайте следващото упражнение: да речем, че конят ви скача под ъгъл наляво. Яздете в кръг наляво и скочете препятствието под прибризително 45 градусов ъгъл надясно. Противоположното се прилага, ако той скача надясно. Уверете се, че ъгъла не е твърде остър, иначе рискувате конят да отбие встрани (фиг. 1).
Фиг. 1
Можете също да манипулирате с бариерите в своя полза. Издигнете една бариера от единия край и оставете другия на земята, или повдигнете единия край на горния бариер няколко дупки по-високо от другия. По-високият край трябва да е от страната, на която конят има склонност да преминава. Друга възможност е да се постави единият край на бариера близо до средата на горната част на препятствието, а другият да е на земята пред препятствието (фиг. 2).
Фиг. 2
Фиг. 3
Проблем № 9: Конят е натегнат и „пробива” гърба при скока.
„Пробиването” на гърба при прескачането е подобно на това при манежната работа. Отново - върнете се към основите и работете с коня по заоблени, по-дълги линии в манежа. Прочетете статията „Long&Low”, тъй като описаните упражнения ще ви помогнат да изправите гърба на коня. В противен случай прекарвайте повече време в загряване и отпускане на коня.
Проверете дали не блокирате коня с ръката си. Тежките ръце или седалище може да доведат до хлътване (”пробиване”) на гърба. Винаги поддържайте лек, но постоянен контакт. Работата по наклон (възвишение) също ще укрепи задницата и гърба на коня и ще му помогне да поддържа желаната форма (на „кобилица”) над препятствията. Страничните упражнения (като рамо-вътре и полупристъпване), могат да бъдат много полезни при развиване атлетическите възможности на коня, при условие, че той е достатъчно напреднал в обучението си. Може би трябва да направите няколко свободни скока (без ездач), тъй като това ще помогне на коня да намери естественото си равновесие.
Проблем №10: Конят е невнимателен и постоянно закача бариерите.
Конят прави ли това в края на тренировката? Ако е така, може би е изморен. Дайте му почивка и след като си поеме дъх, скочете някое ниско препятствие - след това обявете тренировката за деня за приключена.
Ако проблемът няма нищо общо с изтощението, тогава опитайте следните съвети:
• Поставете бариер преди препятствието, за да помогнете на коня да определи мястото за отскока.
• Разнообразявайте големината и формата на препятствията – многообразието ще задържи вниманието му.
• Изненадайте коня си като скочите веднага след труден ъгъл или непосредствено след кратка почивка. Това ще го държи внимаващ.
• Приближете препятствието в равномерен ритъм. Ако конят не е уравновесен, той ще чукне/събори бариер. Като ездач трябва да му помогнете да направи подхода толкова идеално, колкото е възможно.
• Работата върху „скара” повишава пъргавостта на коня над препятствията. Тя е страхотна за подобряване на техниката му - както при подхода, така и над препятствието..
Помнете, че каквито и проблеми да срещнете при тренировките си, откриването на причините ще ви даде половината от начина за разрешаването им. Търпението и спокойното държане е най-важно; никога не наказвайте коня си поради неудовлетвореност или разочарование. Всъщност, наказанието трябва да е последното средство. Винаги се старайте да сте сигурни, че конят е разбрал посланието ви. Много от проблемите, с които се срещаме при тренировките са в резултат на факта, че конят не е разбрал напълно какво се иска, а ние често интерпретираме това като липса на подчиненост. Дайте шанс на коня си да го изпълни и помнете, че двамата сте един екип!
~ ~ ~
Източник: http://www.artofriding.com
| |
|
|
|
Отново благодаря за чудесната статия!
За съжеление много ездачи и треньори пропускат един от съветите за тренировките на младите си коне, а именно :
Включете честа езда на открито, тъй като тя е важна за психичното благополучие на коня.
| |
|
|
|
браво! дано го прочетат повече треньори..инструктори
| |
|
| 
|
|
