|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|
ИЗПЪКВАЩ МУСКУЛ СПЛЕНИУС И ШИЯ КАТО „ЧАЙНИК”
Шийният лигамент, впримчващ гръбначният стълб вътре в извивката
При ролкюра, горната част на гръбначния стълб е силно извита и под голямо напрежение. Тъй като шийните прешлени са само 7, ъгълът между телата на прешлените в тази част на шията е толкова далеч от естествената им позиция, колкото е възможно. До някаква степен това е ОК – конският врат е подвижен и е предназначен да може да заема такава позиция. Но да работи в такова положение, при което мускулите и връзките между прешлените са разтеглени до краен предел, отслабва тонуса на тези мускули и удължава връзките в шията, когато тя е оставена на естествения й тонус. Оттук следват провисналите шии, които виждаме при тези коне на състезателния манеж.
Изпъкването на м. сплениус и очертанията на избутания гръбначен стълб
Освен това, триенето между прешлените, обърнати един срещу друг под такъв особен ъгъл е по-голямо, и с налягането оказвано от шийния лигамент и подлежащите мускули съкращаващи шията, гръбначният стълб става обект на износване и увреждане.
Този тип на трениране прави несиметрични мускулите в шията на коня. Естествено, тъй катo шията му бива държана и тренирана по неравномерен начин. Грубото извиване в горния край на гръбначния стълб води до преразтягане на мускул сплениус в шията.
Местоположение на м. сплениус, поддържащ отгоре провесването на гръбначния стълб
Сплениусът е мускул с триъгълна форма, който поддържа голяма част от гръбначния стълб от холката до тила. Когато конят е накаран да работи с нарушена правилна линия на подреждане на шийните прешлени (както е при задържането на тила ниско и с 2-ри или 3-ти прешлен като най-високи точки), мускулът трябва отчасти да се разтегне и отчасти да се скъси. Също така, залавното място за черепа и мястото на прикрепване при холката се разполагат напречно на гръбначния стълб и така мускулът се стеснява; и тъй като той се обтяга между холката и тила, мускулът се плъзга надолу по страничната част на шията, подсилвайки пречупването на линията при 3-ти шиен прешлен.
M. Splenius разтегнат напречно на гръбначния стълб, вместо да се спуска отгоре му
Мускулът е разтегнат напречно на поставените под ъгъл прешлени и е накаран да работи при максимална степен на разтягане, вместо да поддържа гръбначния стълб изотгоре. Това лесно може да се види отвън, като отчетливо изпъкване в областта на аксиса (при 2-ри и 3-ти шиен прешлен). По-малките мускули на тила и първия шиен прешлен (атласа) също са напълно разтегнати и работят под напрежение. Затова конят изпъква в областта на горната част на шията, респ. задтилъка. Тези мускули обаче не са много силни, тъй като са били твърде разтягани при тяхната работа. Те не стабилизират главата на коня с тонуса си, защото нямат такъв. Затова главата се поклаща при помощите с поводите или в такт със стъпките на ходовете.
При правилно трениране, мускулите пред холката стават здрави и силни, и увеличават размера си. Това е така, защото те поддържат основата на шията отгоре. Те теглят върху спиналните израстъци на прешлените/скапулата и последния шиен прешлен, при средна дължина. Тези мускули са всичко, което може да поддържа тежестта на шията, тъй като по-дългите мускули на шията (тези от холката до тила) са били релаксирани чрез отпускане на задтилъка. При коне тренирани в ролкюр, понякога може да видите значителна вдлъбнатина пред холката. Това е така, защото конят не използва правилните мускули.
Повишена извивка на гръбначния стълб (скъсяване на шията)
Свитата шия скъсява шийния лигамент, а когато шията му е извита, конят може да провеси главата и шията от лигамента. Този лигамент върви от холката до тила и основата на шията хлътва навътре. Това става особено показателно, когато конят после се язди „повдигнат“. Шията на коня изпъква в основата и се „пречупва” в горния си край - подобно на чучура на чайник.
Sara Wyche: Мускул сплениус посредничи между ъгъла на главата, тракцията на шийния лигамент достигаща напред предните крайници, и положението на шийните кости. С други думи, сплениусът е барометър за способността на коня да поддържа сам стойката си.
ОТДОЛУ ДЕБЕЛ, ОТГОРЕ ТЪНЪК или ОТГОРЕ ДЕБЕЛ, ОТДОЛУ ТЪНЪК?
Правилно развитие на шията
Правилната работа (или неправилната такава) се разкрива във формата на шията, когато конят е оставен на себе си. Има много признаци за правилна работа и някои коне ги притежават повече или по-малко по природа, докато на други им трябва повечко време и работа, за да развият т. нар. „външен вид”.
Гледана отстрани, горната линия на шията трябва да бъде заоблена или поне права, но не и конкавна (вдлъбната). Заоблянето трябва да е равномерно и плавно, без неприятното „пречупване” при 3-тия прешлен. Горната линия трябва да е непрекъсната от холката до ушите, без да показва никаква вдлъбнатина пред холката или пред първия шиен прешлен. При коне с високи холки и ниско поставен врат това, разбира се, е по-трудно да се постигне и отнема по-дълго време.
Лошо развитие на шията
Липсата на замускуленост покрай горната линия лесно може да бъде замаскирано чрез оставяне на коня да качи тегло. Много спортни коне от по-ниските състезателни класове биват щедро държани със свръхтегло, понеже горната им линия така изглежда добре. „Той е толкова мускулест, нуждае се от много храна”, казва човекът, отговорен за храненето животните. Жребците имат хормонално преимущество и развиват красив гребен, но това също са мазнини.
Долната линия на шията трябва да има очертана глътка от челюстта до рамото. Ако задържите ръка около долната страна на шията, тя би трябвало да е мека и отпусната, и сравнително тънка, дори надолу при основата на шията. Би трябвало да можете лесно да усетите трахеята. Браздата не трябва да е запълнена с подлежащите мускули, нито избутана от изпъкването на гръбначният стълб. Линията трябва да е конкавна или поне права. Една конвексна (изпъкнала) долна линия е нещо наистина лошо.
Добро развитие на шията (в синьо), противопоставено на лошото (в зелено), гледани в напречен срез
Представена от гледната точка на напречен срез, частта от шията разположена над гръбначния стълб, би трябвало да има голяма мускулна маса, особено в близост до холката. Напречният срез на шията при 5-ти или 6-ти шиен прешлен би трябвало да изглежда повече като дупка на старомодна ключалка, отколкото като круша. В близост до главата шията би трябвало да изтънява равномерно, и да е странично приплесната. Без изпъкване в областта на 3-тия прешлен и без пречупване по горната си линия или отстрани.
Връзката между първия прешлен и главата би трябвало да е плавна и незабележима. Без „кокалче” на първия прешлен, което да стърчи нагоре, тъй като това е знак за прекалено дълго свръх-извиване. Челюстта трябва да е добре очертана, а гърлото ясно видимо. Всяка подутина зад сгъвката при челюстта и шията говори за притиснати слюнчени жлези, вследствие на прекомерна флексия в горната част на шията.
Паротидните жлези, избутани чрез притискане на челюстта към шията
Паротидните (околоушните) слюнчени жлези обграждат паротидоаурикуларния мускул, който е прикрепен към предната основа на ухото. Причината за прекаленото развитие на този мускул и оттам за компресията върху жлезите, е прекомерното теглене назад и компресия от страна на ездача. Конете за обездка, които не са обект на свръх-извиване и силно теглене с поводите, не развиват този „издут” мускул и изпъкнали паротиди.
Много писатели и треньори предупреждават срещу купуването на коне с тясно пространство за паротидните жлези. Това обаче в 99% от случаите е ездови проблем, а не проблем със структурата на коня. Теснотата се „създава”, когато ездачът прекомерно извива шията и тегли върху поводите. Ако един кон е научен да се протяга към трензелата, това пространство всъщност ще се увеличи, защото с нарастване на тонуса горната линия на шията ще повдигне леко атласа.
---------------
/следва/
| |
|
|
|
ДИШАНЕ И ОТПУСКАНЕ НА ЧЕЛЮСТТА
Топ състезател при загрявка
За да работят правилно, мускулите на всички бозайници се нуждаят от добро снабдяване с кислород. Ние го получаваме от въздуха посредством белите дробове. Въздухоносният път (трахеята) при коня върви от устата (челюстта) по протежение на долната част на шията, а след това в тялото и дробовете. Трахеята е до голяма степен като градински маркуч. Тя е сравнително кръгла и еластична, но с ограничен тонус. Когато шията е свита навътре, трахеята се притиска срещу гръбнака и се огъва в горната част на шията. А какво се случва, когато прегънете градински маркуч?
Конят трябва да отпусне задтилъка, за да позволи останалата част от тялото да работи. Също и в другия случай - дисбаланса или напрежението се проявяват като стягане в задтилъка. Горната част на конската шия се състои от множество малки мускули, прикрепени към черепа и към първия и втория шиен прешлен. Това са същите мускулчета, които вашият хиропрактик раздвижва, когато изпитвате болки в гърба. Тези мускули са малки и чувствителни, и има причина хиропрактика да ви кара да легнете, когато прави освобождаването им.
Главата би трябвало да виси от първия прешлен като полилей от тавана
Гърбът и шията са като комплексна верига, при която напрежението в единия край се разпространява през гръбначния стълб по цялото му протежение, до другия край. Напреженията обикновено формират зигзагообразен модел на блокажи и почти винаги завършват при задтилъка.
За да се отпусне правилно областта на задтилъка, главата на коня трябва да виси от първия шиен прешлен „като полилей” (както е казал Чарлс де Кънфи). Тъй като тя виси там от собствената си тежест, носа на коня е леко пред отвеса. Мускулите, които вървят от 1-вия и 2-рия прешлен към окципиталната изпъкналост на черепа (върха на главата) са отпуснати, но въпреки това имат естествен тонус. Не е нужна никаква мускулна сила, за да държи носа надолу. Мускулите, които биха могли да държат главата назад, са прикрепени към челюстта и хиоидния (подезичния) апарат в гърлото и отиват към долната страна на гръбнака и гръдната кост. Те също са напълно отпуснати.
Затворена уста със стегнат презносов ремък и подложка за омекотяване
За да държи главата си назад, конят трябва или да се обляга на ръцете на ездача, или сам да дърпа назад главата си. Това той прави чрез скъсяване на мускул скалениус, вървящ между горния край на челюстта към средната част на шията, и мускул стерномандибуларис, който върви от долния ръб на челюстта към гръдната кост. Това изтегля челюстите назад, а средната част на шията на коня – напред. За да не доведе тегленето на челюстта назад до отваряне на устата му, конят трябва да стегне масетера (дъвкателния мускул) или устата му да бъде затворена посредством плътно поставен презносен ремък, какъвто е стегнатият. Много състезателни коне, тренирани по дълбокия метод, са нагласени със стегнат презносен ремък и подложка за предпазване от прежулване. Това възспира коня от отпускане на челюстта му и леко предъвкване на трензелата.
Стернохиоидеусът и стернотиреоидеусът вървят от подезичния апарат към гръдната кост (стернума) и спомагат за изтегляне на главата назад. Подезичният апарат свързва езика с гърлото, и тегленето върху тези мускули издърпва езика назад и стяга шията при основата на челюстта. За правилна работа и релаксиране, езикът трябва да се отпусне, да падне надолу и да носи правилно трензелата.
Слюнчените жлези при сгъвката в основата на челюстите биват притиснати между рамото на атласа и края на челюстите, ако последните са изтеглени твърде назад. Това, естествено, може да причини известна болка. За нея често бива обвинявана лошата структура на коня, липсата на пространство между челюстта и атласа - било защото атласът е твърде голям (респ. ниско разположен), или челюстта е твърде заоблена. Това, разбира се, може да е вярно, но е много рядко в днешно време. Много пъти този проблем е просто в резултат на това, че конят се язди зад отвеса, здраво теглен със сила. Дори и при кон с недотам идеална структура в това отношение, правилното трениране с издължена и снижена линия (рамка), ще "повдигне" атласа и ще подобри конформацията.
------------------
/следва/
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
[