|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|
и ще бъдеш права... От други по знаещи съм чувала че насилственото огъване на шията на коня води до напрягане на гръбначния стълб и оттам той губи гъвкавост на движенията. Ама е много по бързо и много по лесно да овържеш коня кат салам за да постигнеш ниския постав, отколкото да го тренираш малко по дълго време за да започне той сам да го прави.
| |
|
|
|
Аз имах предвид, че картинката не е нарисувана достоверно - ако прешлените са там, това животно ще е страшно за гледане...
Но иначе да, така е...И човек ако го напънеш по - яко, ще направи шпагат от първия път, ама как ще му се отрази ?
| |
|
|
|
И защо пък смяташ, че е не е достоверно? Такава е анатомията на коня.
| |
|
|
|
Някак прекалено дълбоко минават прешлените под месото...И тежковоз да е, чак толкоз месо отгоре...
| |
|
|
|
БЛОКИРАНЕ НА ПОЯСНИЯ ОТДЕЛ НА ГРЪБНАКА
Холандски ездач по обездка
Поставянето на главата дълбоко, за да оказва теглене върху шийния лигамент и да „повдигне гърба”, всъщност върши половината работа. То повдига торакалния гръбнак чрез теглене върху високите прешленни израстъци. Шийният лигамент оказва теглене и върху супраспиналната връзка, която минава по протежение на торакалния (гръдния) и лумбалния (поясния) гръбнак. Когато тя е опъната, последният лумбален прешлен е изтеглен нагоре спрямо средните торакални прешлени.
При кон трениран да изтегля холката напред, за да повдигне гърба или за каквото и да е, вие всъщност имате постоянно опъване и последващо „заключване“ (блокиране) на поясния отдел на гръбнака. Това е така, защото главата е постоянно надолу, а не просто с теглене върху лигамента при всяка стъпка, по типа на пулсираща вълна. Много от тези коне имат накъсано, конвулсивно дишане и напрегнат корем, защото ефектът трябва да бъде силно неутрализиран от коремните мускули.
Поясният отдел на гърба е възспрян от люлеене чрез прекаленото свиване на шията
Ако работите върху постигането на същото нещо, но използвате необременената мускулна сила, създадена отзад (от ангажиране на задните крака и събиране), вие ще получите едно преходно, пулсиращо периодично повдигане на гърба с всяка стъпка на задните крака. Конят няма да трябва да противодейства на нищо, освен на тежестта на вътрешните си органи и на ездача. Масивните мускули на таза, крупата и бедрата са много по-ефективни в тази доста тежка задача. Също така, те не причиняват напрегнато противодействие между горната и долната линия на рамката на коня.
Шията със сигурност се използва, но само за да тегли върху холката и да повдига шията, което е едно по-подходящо бреме за тази част от тялото. Мускулите, разпложени по долната страна на шията са неангажирани, точно както би трябвало да бъде.
Поясният отдел на гърба извит дъгообразно чрез подгъване на крупата откъм задния край
Пол Беласик:
"Прекаленото навеждане на главата може да натегне гърба. Това, което изглежда отначало като заобленост, се превръща в блокаж, който обхваща лумбо-сакралната област и пречи на подвиването на таза.” ("Dressage for the 21st Century”).
J.M. Denoix /J.P. Pailloux:
"Основните последици от снижаването на главата, са следните:
* Раздалечаване на торакалните спинални израстъци (посредством теглене върху шийния лигамент и мускулите по горната страна на шията).
* Теглене напред върху шийния лигамент, който поставя супраспиналната връзка под напрежение, карайки поясният отдел да се „заключи” или „блокира“. Това блокиране увеличава работата на коремните мускули и прави неизбежно компенсаторното действие чрез лумбо-сакралните и коксо-феморалните стави." (Massage and Physiotherapy for the Horse by Denoix/Pailloux.)
Гърбът в поясната част е блокиран от люлеене поради крайното свиване на шията
Това в действителност означава, че именно тази част от гърба, която искаме да заоблим по такъв начин е същата, която остава блокирана при разтягането. Торакалният гръбнак, ставата между сакрума и лумбалния гръбнак, и тазобедрените стави, ще трябва да компенсират за това частично хлътване на лумбалния гръбнак.
Начинът, по който тренираме, е обикновено начинът, по който изпълняваме наученото по-късно – ако конят се научи да прави рамо-вътре или пасаж с издължен поясен гръбнак, той най-вероятно ще го прави така и по време на изпитанието.
НАЙ-ПОЛЕЗНАТА ИЗВИВКА НА РАМКАТА
Максимално извита рамка - прескачане
Филип Карл има много добре обоснована позиция в един от своите видеоклипове (Classical Dressage - The School of Gymnastics by Philippe Karl). Всички тези ездачи по обездка са толкова загрижени за гърба на коня - с неговото разтягане, със заоблянето му, но те не скачат. Арката при прескачането на препятствия е най-полезната дъга в целия кон, която можете да постигнете. И изисква ангажиране на задните крайници. Защо те (ездачите по обездка) не скачат? Поне ниски препятствия?
Също така, когато конят скача и се извива дъгообразно възможно най-много, врата му е винаги заоблен, а носа му е винаги пред вертикалата. Такава е природата на истинското извиване на гърба.
------------------
/следва продължение/
| |
|
|
|
БАЛИСТИЧНО РАЗТЯГАНЕ И МУСКУЛЕН ТОНУС
Разтягане на мускулите под напрежение - балистично!
Тези, които подкрепят дълбокия метод, обичат да мислят и говорят за него като за разтягане. В днешно време разтягането е позитивна дума. То се е утвърдило като полезно както за подобряване на спортните резултати, така и за предпазване от увреждане, и бе развито до своята съвременна форма съвсем наскоро. По отношение разтягането на мускулите за развиване на атлетичния им потенциал, хората, конете, кучетата и котките са еднакви.
Спортният кон е голямо мускулесто животно, с огромен атлетичен потенциал. Обездката (в смисъла както на обучение, така и на демонстриране на наученото по състезания) изисква максималното от животното. Не само мускулна сила, но и гъвкавост, баланс, пъргавост, координация, проприорецептивност и грация. Един кон с напрегнати, скъсени мускули, мускулни дисбаланси или по-лошо – болка или травма, не може да даде най-доброто от себе си по време на тренировка или състезание. А една от основните и ефективни терапии при напрегнатост, крампи, дисбаланси и лоша проприорецепция, е разтягането.
Кордиран, привързан дълбоко поставен и в състояние на екстензия
Не може да сравнявате конската и човешката анатомия пряко. И двата вида имаме сходно костно устройство (строеж), но с различна употреба. Най-очевидната разлика е, че човекът е двуного, докато конят е с четири крака. Но конят има същия вид мускули, както и човека. Функцията на човешкия м. ромбоидеус може да не е сравнима с функцията на същия мускул при коня, но основната функция на мускулната тъкан е една и съща. (The Horse's Anatomy – Biomechanics).
Извиван енергично наляво и надясно по време на средните ходове
А що се отнася да разтягането, преимуществата са много по-големи при терапията на хората, отколкото в тази при конете. И всички добре информирани терапевти и изследователи настойчиво предупреждават срещу упражненията по балистично разтягане - например изявените физиотерапевти Olaf Evjenth и Jern Hamberg, в книгата им „Автостречинг” (Autostretching).
Брад Апълтън:
"Този тип разтягане (балистично) не се счита за полезно и може да доведе до травма. То не позволява мускулите да се приспособят и да се отпуснат в разтегнато положение. Вместо това, то може да ги накара да се стегнат чрез многократно активиране на рефлекса на разтягане." (Stretching and Flexibility - Types of Stretching by Brad Appleton)
Крайна свръх-флексия на среден ход
Балистичното разтягане се извършва под активно скъсяващо напрежение в мускула, който бива разтяган, с момент на значително усукване или сила. А мускулът реагира на това, което изглежда като опасност от нараняване и се схваща. Това е естествен и правилен рефлекс. Ако една става е застрашена от изкълчване, реакция като тази от страна на мускула, контролиращ ставата, може да спаси живота на цялото животно. Един негоден, напрегнат мускул, е по-добре от изкълчена става или разкъсан мускул, когато се отнася до спасяване на живота чрез бягство от хищник. Конят ще направи всичко, за да остане непокътнат, дори това да означава доживотна болка.
Мускули във всички състояния на отпуснатост и напрежение
Мускулите се скъсяват или отпускат, за да приложат напрежение или да освободят костите на коня, когато той се движи. Те правят това чрез припокриване или плъзгане настрани на връзките в „зоните на съкращение”, вътре в мускулните влакна. Степента, в която това припокриване или приплъзване може да се извърши, определя обема на движение на мускула. Добрата част е, че този обем на движение може да бъде подобрен чрез разтягане – колкото повече зоните могат да се отдалечат една от друга, толкова повече могат отново да се припокрият. Но тук идва най-важното:
Ако мускулът бива съкратен и разтяган едновременно (балистично разтягане), зоните на съкращение няма да се приплъзнат настрани. Мускулът е много силен и се бори с тегленето Това което се разтяга и удължава (понякога за постоянно), са сухожилията в краищата на мускула и сухожилните неразтегливи участъци на мускулите, които трябва да дават тонус на мускула. Степента на движение в костите може да се увеличава, но атлетическият обем на мускула намалява. За да запази тонуса си, мускулът трябва да се скъси леко. В това състояние той никога не се отпуска до неутрално положение и по такъв начин губи своята способност да се съкращава с пълна сила. За да е полезно и ползотворно разтягането, мускулът трябва да е отпуснат – неактивен.
Разтягането трябва да бъде премерено и контролирано, и със сигурност освободено от всякакъв признак на съпротива или дистрес. При коня това най-добре се извършва в неподвижно състояние и без ездач. Конят контролира собствения си баланс и може да прекрати по всяко време и поради каквато и да е причина. Мускулът, който е бил разтегнат, е ненатоварен и може да се отпусне спокойно.
Никой образовен човек не би тичал наоколо с пълен товар върху гърба си и да се разтяга балистично в позиции, които биха нарушили баланса му. Е, правели са го през 40-те и 50-те години, но само най-упоритите атлети биха могли да приемат такова малтретиране. През време на карането напред при езда, гърба на коня е натоварен както от изтикващите хълбоци, така и от теглото на ездача. Мускулите на гърба му в този случай са балистично разтегнати, с товар отгоре им и с допълнително прекъсване при всяка стъпка. Мускулите на шията са обременени от това да държат главата назад и нагоре, вместо да я отпуснат към земята, и тя е разтегната в натоварено положение. Грубото извиване на шията настрани само добавя още повече тежест върху увреждането.
Шийните мускули са разтеглени в сухожилията и сухожилните участъци, и по този начин стават отпуснати и негодни за поддържане на гръбнака и главата. Разтегнатият гръб хлътва поради липсата на тонус. В „повдигната” позиция някои коне показват частична небрежност заради липса на тонус, частично напрежение заради нуждата да стабилизират рамката си и да наподобят естествен тонус. Фактът, че тези коне са тренирани главно в състояние на „изкуствен тонус” на дълбоката рамка, ги спасява от рухване поради липса на тонус.
ПЪЛНОТО РАЗТЯГАНЕ - ОТПУСКАНЕ
В края на всяка кратка тренировка, след някое взискателно упражнение или просто на равни интервали (поне на всеки 2-5 минути) оставяйте поводите да се изплъзнат бавно от ръцете ви, и конят би трябвало да последва трензелата надолу до пълно разтягане. Това е, за да се позволи на мускулите да работят при ниско напрежение, за да изхвърлят метаболитните продукти, които в противен случай ще причинят болка и резистентност. Удивително е колко малко съпротива среща човек у коня, след като той е научил, че винаги ще му бъде позволявано да се протегне и отпусне след всяко усилие.
Отпускане издължен и надолу
Добре е, ако това бъде научено първо на ходом, тъй като рискът от загуба на баланс е по-малък тогава. Ако имате кон, който е бил научен да работи с хлътнал гръб или да влачи задницата, който стои зад повода и не иска да приеме контакта с трензелата, бихте могли да го обучите да стъпва под масата (да подлага) със задните крака, да разтяга гърба и да телескопира шията към контакта, и да направите това от земята. Допълнителният бонус за коня е, че няма да се налага да ви носи на гърба си, докато учи това, а бонусът за вас е, че може да виждате какво прави коня. След като това бъде разбрано от коня, то може да бъде правено от седлото, за да се помогне на коня да усети как да отпуска гърба и шията, и въпреки това да носи тежестта на ездача. Дори как ездачът му да става по-удобен за носене.
Протягане на шийния гръбнак напред-надолу-навън
Когато конят се отпусне в едно пълно разтягане, вие бихте желали да протегне шията си толкова дълго и напред, колкото е възможно, използвайки гравитацията. Тъй като тежестта на главата и шията разтяга последната към земята, всички мускули на шията и челюстта могат да се отпуснат и натрупването на млечна киселина може да се отнесе. S-формата на гръбначния стълб се изправя и шията става по-дълга. Сега за конят е по-лесно да се върне назад, за да повдигне основата на шията правилно и да се извие дъгообразно от холката - в сравнение с това когато е уморен, натрупването на млечна киселина е разстроило мускулната верига и е оставило коня да хлътне в основата на шията и да се свие зад трензелата.
Извиване на шийния гръбнак при ролкур
Ако принудите коня да свие врата си навътре, S-формата се изостря прекалено, а шията се скъсява. Шийният лигамент (РОЗОВО) по горната част на шията е като гумена лента, вървяща от тила към холката (и продължава покрай горния край на гръбнака през гърба на коня). Това сухожилие може да се разтяга само дотам. Когато шията е свита навътре, шийният лигамент е разтегнат и оказва съпротивление. Той ограничава извиването на шията. Затова гръбнакът вътре в това ограничение се прегъва в тази пресилена S-форма. Мускулите използвани да теглят главата назад (ЗЕЛЕНО), вървят от челюстта на коня към средната част на шийния гръбнак. Колкото теглят върху главата, за да я придвижат назад, толкова теглят и върху гръбнака, за да изпъкне той напред.
----------------------
/следва/
| |
|
|
|
ТЕГЛЕНЕ НА ГЛАВАТА НАЗАД – ЛЕК НА РЪЦЕТЕ?
Използване на подшийните мускули, за да изтегли брадичката навътре
Главата на коня виси от първия прешлен на шията като полилей от кука на тавана. Гравитацията я тегли надолу, но прикрепването й към шията я кара да виси там. Гравитацията действа право надолу към центъра на земята. Прикрепянето е към предната част на черепа (вярвате или не). Носът на коня е по-лек отколкото челюстта, заради синусите и отпуснатия тонус на многобройните мускули на тила; всички те спомагат за поддържане на носа леко пред вертикалата, при състояние на пълна отпуснатост. Затова, за да изтеглим носа на коня зад отвеса ние се нуждаем както от гравитация, така и от мускулен тонус. Нека направим един експеримент:
Експеримент с чанта книги
Да речем, че главата тежи 50 паунда (около 22,8 кг) при един спортен кон. И тази глава е изтеглена назад под ъгъл от 45 градуса зад отвеса - това означава 11,4 кг сила, която държи главата назад и 11,4 кг сила, оставена да тегли надолу (гравитацията). Сега вземете някоя голяма чанта, която имате. Натоварете я с книги, тежащи около 22,8 кг (много книги). Закачете я някъде на кука. Хванете крайчето на торбата и я изтеглете под ъгъл 45 градуса. Сега ръката ви ще държи половината от тежестта на чантата.
Мускулите, държащи главата назад, нарушават правото разположение на шията
Когато един кон изтегли главата си назад чрез силата на малките мускули в областта под шията и челюстта, това е силата, с която той трябва да си служи. Сега вземете предвид, че тези мускули по природа се използват само за преглъщане, цвилене и откъсване на трева от пасбището. Те трябва да бъдат отпуснати и неангажирани при правилно обучение по обездка, в противен случай ЩЕ скъсят шията.
Ето това се случва при кон, който е на 45 градуса зад вертикалата и е лек на ръцете. Ако той ви тежи на ръцете, значи вие държите тежестта на главата му, а базата на опора е повърхността на трензелата, минаваща през езика и ъглите на устата. В този случай вие най-вероятно също скъсявате шията му, чрез тегленето с ръцете.
ВТВЪРДЯВАНЕ (СТЯГАНЕ) НА ЧЕЛЮСТТА И ЕЗИКА - ЛИГАВЕНЕ
Мускули по долната страна на шията
Sara Wyche:
"Система от мускули (Longus colli) се простира по долната страна на шийните прешлени, като освен това предпазва областта на първото ребро чрез продължаване под гръдните прешлени навътре в гръдния кош. Заедно с м. стерномандибуларис, който свързва стернума и долната челюст, те свиват и изтеглят главата към гърдите. Обаче дългите мускули също така свързват стернума с костта в основата на езика (подезичната кост). Когато главата на коня е ограничена навътре (задържана дълбоко зад отвеса чрез собствените му мускули – мое допълнение (Т.С.)), той на практика не може да преглъща. Това прави действието на трензелата доста некомфортно и както може да се предполага, осуетява целта на изискването за определена стойка на главата у коня."
Прекалено пенене и лигавене, причинено от напрежението на мускулите по долната страна на шията
Лигавенето, което човек вижда при много от „дълбоко” или силово яздените коне, произлиза от този факт. Тегленето назад стяга езика, а действието на трензелата (особено когато е силно или грубо) влошава нещата. Тегленето върху челюстта кара коня да стисне челюсти, стягайки ги още повече. Стегнатият презносен ремък може и често се използва, за да скрие това. Но фактът си остава - конят ще използва езикът си като тел за разбиване на яйца в устата си, в опит да избегне болката и схващането, причинени от трензелата и стернохиоидеуса. Ето защо тези коне се пенят и лигавят обилно. Отворените им устни понякога оставят ивици слюнка върху манежа и със сигурност - върху предните им крака.
Влажната уста с малко „бяло червило” е хубаво нещо. Човек често наблюдава това при преобучавани коне, които започват да работят по правилния начин – една от промените е, че устата им омеква и става влажна. Но когато влажността е доведена до твърда пяна, значи езикът е прекалено активен и устата зее отворена поради нервност, крампи или болка.
ТЕГЛЕНЕ НА ГЛАВАТА НАЗАД – ТЕЖЪК НА РЪЦЕТЕ?
Ездач тегли с ръце главата на коня назад
Ако конят не държи главата си назад и нагоре сам, чрез мускулите от долната страна на шията си, това означава, че ездачът трябва да дърпа главата му назад чрез поводите. Ако поводите се прикрепят към трензелата в устата на коня, двете свързани части на трензелата ще се прегънат около долната челюст на коня и ще я притиснат като лешникотрошачка.
Опитайте се да поставите трензела около предмишницата си и теглете върху пръстените й със същата сила, с която дърпахте торбата с книги – 11,4 кг. А тук става въпрос за венците на коня! Ох!
Това беше обикновена трензела, ами какво да кажем за мундщука? Д-р Климке имаше собствен метод на загряване. Дори преди състезание, той можеше да бъде видян да разтяга коня си с издължена и снижена шия на обикновена трензела. Той смяташе, че мундщука няма място в позволяването коня да се протегне удължено и ниско. После той сменяше юздечката с такава с мундщук, и яздеше на теста.
Знаменитостите яздещи дълбоко, го правят с мундщучна юздечка. Това е част от обичайната им тренировка, така че смяна на амуницията не е необходима. И така, вие опитахте обикновена трензела върху ръката си – защо да не опитате и мундщучната? Мундщукът има лостово действие и прав участък в устата. Челюстта (респ. предмишницата ви) е притисната между лоста в устата и веригата на мундщука (цепочката). Така че, в комбинация, при мундщучното заюздване вие получавате и двете – „лешникотрошачка” и натиск от лостовото действие.
Желаната позиция на ръцете е възможна, когато конят не се обляга на поводите
Позицията на ръцете е много показателна, що се отнася до тежестта в поводите. "Ръцете трябва да бъдат държани над холката на широчина и височина около един юмрук." Когато конят е свит навътре и ездачът носи с ръцете си тежестта на главата му, само Арнолд Шварценегер би могъл да държи ръцете си на една длан широчина една от друга и над холката. Когато толкова тежест тегли върху ръката, ъгълът между мишница, предмишница и повод се изправя и ръцете изведнъж се оказват на ширина 3-4 ръце (юмруци), с кокалчетата нагоре.
Типична твърда позиция на ръцете при кон, облягащ се на поводите
Когато конят носи сам главата си и тежестта на поводите е единствената тежест, държането на ръцете близо една до друга и с палците отгоре е лесна работа. Колкото повече теглене има, толкова по-прави и плоско поставени стават ръцете.
Д-р Клейтън наскоро изследва биомеханиката на полуспирането и основния контакт с поводите, в нейната лаборатория. Между трензелата и поводите били прикрепени сензори, за да измерят налягането върху поводите. Клейтън открила, че „средния кон” обича да има около 2 кг или някъде толкова, върху всеки повод. Затова вие се чудите, как майсторите са могли да кажат, че трябва да носите само тежестта на поводите в ръцете си. Не е ли било това подценяване?
Д-р Хилъри Клейтън и Маджик, при един от нейните експерименти с налягане върху поводите
После виждате конкретната снимка на д-р Клейтън (в сп. Dressage Today), яздеща своя арабски кон Маджик с тези 2 кг натиск в поводите. И отново разбирате, че данните използвани за този тип проучване, не са от истинската традиционна обездка, така както е сведена до нас от майсторите, а от преобладаващата насока състезателна езда с кон зад отвеса, облягащ се на ръцете на ездача. Със сигурност е вярно, че всеки кон поставен в такава позиция ще има около 2 кг налягане във всеки повод. Но това не го прави правилно. Отново изопачени данни.
/следва/
| |
|
|
|
Като допълнение:
Възпаление и по-късно осификация (калциране) в задтилъка се получава и по други причини. Много често се получава, когато конят е вързан с оглавник (особено такива оглавници, които не са меки в задтилъка) и се уплаши и рязко се дръпне назад и се "увеси" на оглавника. От рязкото дръпване оглавника нанася травма в задтилъка. По принцип всеки удар там може да причини възпаление.
| |
|
|
|
Пълното разтягане и отпускане (много хубава, нагледна снимка) се използва и като проба дали конят е облегнат на повода и дали следва ръката (дали се доверява на ръката). Ако събраният кон работи с еластично-отпусната мускулатура и не се крие зад повода, той се опитва да запази еднакъв опор в устата и затова като се удължи повода шията се удължава напред и надолу. Ако не е отпуснат, шията се удължава напред и нагоре. Ако няма доверие в ръката, конят се опитва рязко да изтегли повода. Отпуснатият кон без проблеми следва ръката и при последващото скъсяване на поводите.
| |
|
|
|
Съгласна съм. Предполагам, че тези неща са резултат от хронична травма, т.е. повтарящи се въздействия...Иначе, може да има и други причини, разбира се.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
[
(коняр по душа)