|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Една история
|
|
| Автор |
lale (витошко) |
| Публикувано | 05.09.08 10:25 |
|
|
Искам да ви разкажа тази случка, още топла-топла...
Оседлаване на конете
В базата цари необичайна суматоха. По принцип всеки кон си има определено седло, но някой решава, че кон Х се е набил и трябва да му се сложи друго, явно по-щадящо. Само като виждам седлото, решавам, че ще яздя друг кон - един от шевовете, които държат възглавницата (простете лаишката ми терминология ) беше почти напълно разпран, стремената бяха съвсем различни, едното - останало само на ръждива конструкция... Сметките ми се оказват без кръчмар. Мацката, която пристига с почти час закъснение, яздела само кон У и веднага ми става ясно, че аз ще трябва да яздя кон Х. Решавам, че хората в базата разбират повече от мен и не е нужно да предявявам излишни претенции.
Тръгваме.
Седлото ми е неудобно, но се опитвам да се нагодя. Тръс... Галоп... Усещам, че нещо под мен тотално се размества... Водачът зад мен крещи "Стой!". Спираме. Поглеждам... Подложки, потници, поводи - всичко в различен стадий на изхлузване и разпад. Преоседлаваме. Другият водач предлага да си сменим конете с мацката.
Продължаваме.
Някой решава, че вместо по пътеки, трябва да минем направо през гората с цел "усъвършенстване умението да управляваш коня". Късам си анцуга. Не че е кой знае какво, но го купих специално за езда. Добре, че не взех истинска скъпа екипировка, мисля си. Друго девойче от групата има по-голяма дупка на панталона от мен.
Пак спираме.
Седлото на коня Х (язден вече от мацката) отново се е изместило.
20: 45 Стъмва се.
Спираме в попътно заведение за по едно. Преди това всеки трябва да си върже коня "На който му се отвърже конят, се прибира пеш". Никога не съм връзвала кон. Боря се в тъмницата, развръзвам, отвръзвам. Късно е, конете са гладни и едвам успявам да изтръгна моя от петното трева, където се е заглавил, до подходящ клон. Накрая все пак някой идва да ми помогне. Мисля си, че може би урокът по връзване е по-добре да се проведе на светло... Сядаме в заведението. Всички поръчват по бира, само водачът - кана вино, салата, пържола... Става съвсем тъмно. Междувременно обсъждаме минали и бъдещи славни походи. Обясняват ми как по такива мероприятия лигли не взимали .
Тръгваме си.
В тъмницата всеки си търси коня. Един обаче липсва - конят Х (онзи със скъсаното седло). Мацката смело заявява, че ето, щом не си е вързала коня, ще си ходи пеша. Другият водач от групата обаче решава, че може да качи 6-7 годишната си дъщеря на един кон заедно с мацката. Мацката на седлото, щерката - отзад. Опитват се да тръгнат. Детето се изхлузва. Чуват се плахи предложения да се качи детето отпред на коня при него. И аз имам дете, но нищо не казвам. За щастие изгубеният кон се оказва зад съседен храст. Счупил клона, на който е бил завързан.
Поемаме обратно.
Нищо не се вижда, освен белия кон в групата. Самите коне като че ли не подкрепят идеята на водача за по-бърз ход.
22:30
Прибираме се, слава Богу, живи и здрави в базата.
| |
|
Тема
|
Re: Една история
[re: lale]
|
|
| Автор |
Дakoтa_26 (странстваща) |
| Публикувано | 05.09.08 12:31 |
|
|
Интересна история си преживяла Лале,хем ми беше смешно,хем пък и не е за смях!
Аз пък ще ти разкажа накратко моята първа и незабравима езда.
Отивам за първи път в конната база на Арбанаси.Обяснявам предварително,че никога досега не съм се качвала на кон,нямам елементарна представа как да се държа с него,но обещавам да изпълнявам стриктно каквото ми каже инструктора.Помолих излишно за някой по кротък,по възможност учебен кон,който да е свикнал с дървеняшкото поведение на такива като мен, дето се качват за първи път.
И какво мислиш става,качват ме на млад жребец,който е бил държан дълго време в бокса,не е излизал и кипи от енергия.
Няма първи стъпки,нито някакви инструкции.Възсядам си аз коня и той естествено започва да хвърля чифтета,да скача а аз...не знаех какво да направя!
........
Конят не ми е виновен,но така жестоко паднах,че спуках таз и скъсах мускул на ръката!Как не се добих тогава,още ми е чудно!
| |
|
|
|
Жалко, че така е протекъл първият ти поход с конете... Всъщност, ти не каза ли скоро, че ще яздиш за 1ви път?! Малко странно ако не си яздила до сега да те пуснат на поход... и явно за лошото ти прекарване причината са били персонала на базата...
Та... 1во, че са ти дали кон с набит гръб.. дето ако го заболи и не е от най-търпеливите може такова родео да си направи.. Но да речем конят е бил не толкова зле, бил е спокоен и са го оседлали със специално седло.. само дето амуницията е била в доста кофти състояние.. нормално е нищо да не кажеш тъй като си "нова".. обаче.. хората от базата съвсеем не са били прави да седлаят с такова нещо..
2ро .. Ако си начинаеща.. защо са те завели на поход, а и сте карали тръс и дори галоп..
3то .. Кой (ако не е бил от водачите, макар че и тях не ги оправдава това, че са такива..) си е решил, че не му се размотава (предполагам) и са решили да минете през гората.. и пак повтарям, че ако си нова КАКВО УМЕНИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КОНЯ, след като може би си нямаш и представа още за други доста по-основни неща...
Относно анцуга.. може би ако си била с брич е нямало да се скъса, но пък и не знам през какъв терен сте минавали.. а и да те посъветвам.. може би ще ти е по удобно да яздиш с друго.. например дънки (но задължително такива, които се разтягат поне малко).. понеже си мисля, че анцуга доста се пързаля по седлото.. А в по-късен етап ако искаш си вземи брич..
5то... ако не те научат как е правилно да си вържеш коня.. то какво изобщо са ти казали?!
А това за лиглите.. нямам и идея защо са го казали, надявам се поне да е било за да ти подскажат, че не си от "разглезените момиченца", защото наистина не си.. щом си издържала след всичките тези работи..
И последно.. това за връщането по тъмно не е особено добра идея особено за начинаещ.. конете мисля могат по-лесно да се подплашат от нещо, което не виждат.. някакъв шум.. и все пак хубавото е, че сигурно са минавали този маршрут много пъти.. свикнали са с него и знаят пътя към базата
Дано все пак нещо ти е харесало от този поход и не се откажеш от ездата... защото наистина е нещо невероятно и човешката немърливост не бива да те отказва да се докоснеш до нещо толкова хубаво..
| |
|
|
|
Дакота.. това което ти се е случило е меко казано ужасно.. Жалко, че ти си платила заради небрежното отношение на други..
А при такова нещо.. човек не може ли да съди някой.. нещо като треньор, собственик.. нямам и идея.. не съм сигурна дали за такова нещо може да се стигне до съд.. обаче съм сигурна, че никъде другаде освен в България не може да се получи такава глупост... или ако се случи някъде по чужбината потърпевшия няма да си мълчи и да си поплюва какви методи ще използва, за да се стигне до справедливост..
Жалко е, че се случват такива нелепи инциденти..
| |
|
|
|
И аз това си помислих. Ако се бях пребила, щях да го съдя.
Иначе яздя там вече почти месец, може би десетина пъти са се събрали. Но единственият инструктор, който явно следи за безопасността на ездачите, в момента е в отпуск. Очевидно ме е разглезил: оседлава, намества стремена, връзва конете все сам, а когато съм питала как се прави, отговорът неизменно е бил: "остави на мен".
Онзи ден имах незабравимо преживяване на едни ливади... Конят, който яздех, както не искаше да върви извън колона, изведнъж даде ляв мигач, изпревари всички в див галоп (според моите представи) и преди да успея да се уплаша, спря все пак. Моите ездитни умения за момента се изчерпват с "возене" на гърба на коня и непрестанен стремеж да усетя ритъм и стойка. Това управление, освен на ходом, е висша математика. За сметка на това имам пълна торба ентусиазъм Все пак, в името на собственото си здраве реших да изчакам да свърши отпускът на инструктора, преди да стъпя отново там.
Адреналинът от галопа обаче! Абе страхотно беше
| |
|
|
|
ой... този разказ само като го чета и ми се изправя косата...... добре че никой не се е наранил...
и инструкторите не знаят ли че на кон който го боли гърба (е набит) седлото няма значение... коня не се язди докато не му се опвави гърба...
и още нещо, знаете ли че вие като клиенти, можете да откажете са се качите на кон, който вие смятате че е наранен/неподходящ/и даже само ако не ви харесва...
| |
|
|
|
Еййй, че познато му звучи това с галопа.. Първия ми поход навън.. до сега не бях яздила галоп.. нещо какво се замотах а пред мен дигнаха тръс.. (бях някъде пред последна в колоната) .. и подкарвам кобилката като си мисля, че повече от тръс няма да вдигне и като стигне предните ще спре.. да ама не! Хихих.. като се засвяткахме на галоп.. малко вдървена бях ама поне следях движенията на седлото и не се дрънках.. Опитвах се да я спра.. друг път... стигнахме тези пред нас.. и тооочно си викам пак ще намали.. ама зави и до другите коне... на галоп.. стигнах треньора, който беше най-отпред и чак там успях да я спра.. хахах Беше много забавно.. после още няколко пъти галопирахме, но съвсем за мъничко..
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от psiharche_93 на 05.09.08 14:10.</EM></FONT></P>Редактирано от psiharche_93 на 05.09.08 14:10.
| |
|
|
|
Добре,че на Лалето не и се е случило нищо лошо!Герой е излязла!
А за мен!Тогава не знаех въобще какво имам право и какво нямам.Разчитах,че хората в базата знаят по-добре от мен.Но нищо,миналото-минало.Сега като си помисля и знания да бях имала,но без никакъв опит в ездата,пак щях да се изтрещя на земята.След като се оправих,реших отново да пояздя,но този път смених базата и отидох в "Стефмарк"-Ласковец.Е това вече беше друго.Инструктора Антон ми обърна повече внимание,отколкото му влизаше в задължението.Дори и децата ми се качиха да яздят тогава.Но подходът на обучение бе съвсем различен...
Направи ми впечатление,че и най-кроткият
кон,ако не е излизал дълго,пак си предпочита да полудее на воля преди да се успокои.Тогава тренера просто излизаше с него в полето,за да му мине енергията и след това ми позволяваше да се кача.
| |
|
|
|
Да, разбира се, че при всеки кон е така.. дори и при най-спокойния А това е най-правилното според мен, някой по-опитен ездач/треньор/собственик да се качи първо на коня и да го поумори
| |
|
|
|
Там в тая „база”, нЕма такива работи, ся па и претенции - набити коне, разпранана амуниция – глезотии.Жалко за животните (недохранени, непочистени - да не кажа отвратително мръсни, с травми и рани и т.н), защото нещата явно се влошават и никой не го е грижа. По тези причини миналата година се отказах оттам!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
