|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Олимпийските игри
|
|
| Автор |
malkija_ (новак) |
| Публикувано | 30.07.08 13:31 |
|
|
По повод на Олимпийските игри в Китай ми хрумна да направиме нещо като история на конния спорт на Олимпиадите. Идеята ми е всеки да допринесе нещо за това - кой с текст, кой със снимки, интересни факти и случки. Естествено и кой каквото знае за българското участие.
П.П. Все едно дали някое списание ще попрепише - могат пък и да сложат в кавички: "за подробности погледнете в клуб Коне на дира".
| |
|
Тема
|
Re: Олимпийските игри в Античността
[re: malkija_]
|
|
| Автор |
malkija_ (новак) |
| Публикувано | 30.07.08 14:58 |
|
|
Първата Олимпиада в Античността е била 776 п.Хр., първите състезания с коне са се провели 100 години след това на 25. Ол.игри (680 п.Хр.). В началото е имало надбягвания с коленици теглени от четири коня. Хиподрума е бил продълговат, завоите около двете колони в двата края на стадиона са били много тесни и затова е имало много зрелищни злополуки. Постепенно на следващите Олимпиади се въвеждат и други дисциплини.
Имало е надбягвания двойка (синорис) с жребци (на 9216 м) или с кончета (на 3456 м). На 70.-а Олимпиада се въвежда и двойката с катъри.
Четворката (харма или тетрипон) с жребци е бягала на 13 824 м., а кончетата е трябвало да минат 9216 м.
Първите състезания с ездачи се провеждат на 33. Олимпиада. Т.н. калес е било надбягване с жребци (2304 м.) или с кончета (1152 м.). Яздили са без седло, голи или почти голи. От 71. до 84. Ол.игри е имало и надбягвания с кобили (калпе). Ездачите е трябвало малко преди финала да скочат от конете и да минат финалната линия тичайки до коня.
Състезнията с коне е било привилегия на аристокрацията, която е имала възможностите да финансира подръжката на конете (не се е променило много оттогава). Пищнота украшение на колесниците е било символ на богатство, а победата символ на власт. Маслиновото клонче се връчвало не на ездача, а на собственика на конете. Истинските герои на хиподрума са били конете. Например кобилата Аура е била обявена за победителка, въпреки че малко след старта си загубва ездача.
Колесниците са били едноокови - идват от Месопотамия, Египет, Хетитите. Надбягванията с колесници са били много опасни. Например има описано едно бягане, на което всички впрягове, освен последния отзад са паднали. Последният впряг е успял да се промъкне през мелето и така е станал победител.
Гърците са вярвали, че има специален демон, който е виновен за нещастията с конете - Taraxippos. Преди състезания са се опитвали да го омилостивят с жертвоприношения.
67 сл. Хр. римският император Неро става победител при надбягвания с колесници и по пеене. Неро сам е управлявал впряга, но е бил изхвърлен от коша - въпреки това е бил обявен за победител. Гърците е трябвало и "малко" да изместят дата на провеждането на Олимпиадата, защото иначе не пасвала в календара на императора. Игрите са се провели две години по-късно!
| |
|
|
|
За тази 2. Олимпиада не съм сигурна, че е и първата, на която е имало коннен спорт. Намерих две различни мнения.
Според едното IOC е организирало 3 дисциплини. Точният брой на участниците не се знае. По име се знаят 15 ездача от 5 нации. Стартирали са обаче още 50 състезателя, при което не изклюват и такива, които са стартирали няколко пъти.
Трите дисциплини са били ловен паркур, висок скок и дълъг скок.
Ловният паркур е бил с дължина 850 м., 21 препятствия с височина м/у 1,00 и 1,20 м. Имало е 4 м. широка канава. Победителите:
1. Aime Haegeman mit „Benton II“ , Белгия 2:16,0 min
2. Georges van de Poele mit „Windsor Squire“, Белгия 2:17,6 min
3. Louis de Champsavin mit „Terpsichore“, Франция 2:26,0 min
Висок скок:
1. Dominique Gardere mit „Canela“, Франция 1,85 m
Comte Gian Giorgio Trissino mit „Oreste“, Италия 1,85 m
3. Georges van de Poele mit „Ludlow“, Белгия 1,70 m
4. Comte Gian Giorgio Trissino mit „Melopo“, Италия 1,70 m
Dominique Gardere
Дълъг скок:
1. Constant van Langhendonck mit „Extra Dry“, Белгия 6,10 m
2. Comte Gian Giorgio Trissino mit „Oreste“, Италия 5,70 m
3. de Bellegarde mit „Tolla“, Франция 5,30 m
4. Prince Louis Napoleon Murat mit „Bayard“, Франция 4,90 m
Constant van Langhendonck
Имало е и две извън-олимпийски дисциплини (спорят за това) - представяне на ездитни коне и впрягове.
При представянето конете се оценявали, но по какви критерии не се знае. Било е изглежда нещо като шоу.
Участвали са 31 впряга от 7 нации. Състезанието се провело по улиците на Париж.
Второто мнения за 1900 г. е, че това състезание не е имало нищо общо с Олимпийските игри, а е по-скоро първото CHI.
| |
|
|
|
С отбори взема участие в дисциплината всестранна езда в Олимпийските игри през 1924 г., 1928 г., 1932 г., 1952 г., 1956 г., 1960 г., 1972 г., 1980 г., 1992 г. и 2000 г.
Отборът ни за "Мюнхен '72"
Отборът ни за "Барселона '92"
Българският конен спорт дебютира на игрите в “Париж ‘24”. Във френската столица сме представени от ген. Владимир Стойчев и Крум Лекарски. В крайното класиране генералът е 11-ти от 99 състезатели. Стойчев скача и на следващата олимпиада “Амстердам ‘28”.
ген.Владимир Стойчев с кон Дарда.
Крум Лекарски.
Единствения медал от игрите печелят Георги Гаджев, Петър Мандаджиев и Светослав Иванов – сребро в отборното на обездка “Москва ‘80”. В индивидуалната надпревара най-доброто ни представяне е пето място на Генко Рашков с Еуфория от Стокхолм през 1956-а. на всестранна езда. Тогава игрите са в Мелбърн, но заради карантина на конете състезанията са преместени в Швеция. Успехът на Рашков е дублиран през 1980 г. в Москва от Цветан Дончев – пак пети на всестранна езда.
Генко Рашков.
Георги Гаджев.
Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов
Москва 1980 сребро
Конен спорт обездка, отборно.
Росен Райчев индивидуално заема 20 място в дисчиплината прескачане на препятствия в Сидней през 2000г.
Искаш,но не можеш ? или Можеш, но не искаш ?
| |
|
|
|
Браво!
Аз мислех за всяка Олимпиада да направиме отделно.
| |
|
|
|
От IOC са искали още 1908-а конният спорт да стане олимпийска дисциплина. Но за Олимпиадата в Лондон пристигнали заявките на 88 ездача от 8 нации и организаторите не могли да се справят с поставената задача.
1912-а година са стартирали 62 ездача със седемдесет коня от десет страни. Всички без изключение са били офицери, въпреки че в обездката и скачането по регламент се допускали и цивилни. Само Германия и Швеция изпращат пълни отбори. Някои страни са изпратили състезатели и коне, които са стартирали във всички дисциплини.
(Ще продължа по-късно.)
| |
|
|
|
Аз мислех за всяка Олимпиада да направиме отделно.
Няма причина да не го направиш и сега!
| |
|
Тема
|
Re: Олимпийските игри
[re: AGLER]
|
|
| Автор |
malkija_ (новак) |
| Публикувано | 30.07.08 23:32 |
|
|
Аз мислех да се размина с единственото число.
| |
|
|
|
Във всестранната езда (Military) са стартирали 27 ездача от седем държави. Само офицери на служба са имали право да стартират и то със собствени или държавни коне (армейски). Един отбор се състоял от 4 ездача, на тримата най-добри се взимали резултатите.
Състезанието се провеждало пет дена:
1. ден - А: 55 км за 4 часа, в тях включени
B: 5 км крос за 15 мин, 12 препятствия
2. ден - почивка
3. ден - C: 3500 м стипълчейз, 10 препятствия за 5 мин и 50 сек.
4. ден - D: скачане, 15 препятствия до 130 см и 3 м ширина
5. ден - E: обездка
За всяко изпиатание можело да се спечелят максимално 10 точки.
Отборно печелят домакините. Яздели са два полукръвни собствено производство, един от Ирландия и седемгодишната чистикръвна кобила Lady Artist на индувидуалния победител Нордландер. Втори станали немците, трети САЩ.
Индивидуално:
1. Лейтенант Axel Nordlander c Lady Artist, Швеция
2. Старши лейтенант Harry von Rochоw c Idealist, Германия
3. Капитан Jean Cariou с Cocotte, Франция
В обездката конете за всестранна езда на французите, белгийците и американците не са имали никакъв шанс. Така се е е стигнало до двубой между Швеция и Германия. Шведите печелят 1, 2, 3, 5, 6 и 8 място, немците остават на 4, 7, 11 и 12. От друга страна трима от седемте съдии са били шведи.
В програмата по обездка не е имало пиафета и пасажи, но за сметка на това е трябвало да се направят 5 скока, най-високия на 110 см. В края на програмата е трябвало да скочат един бяло-жълто-кафяв валяк (варел?), който се търкаля срещу коня. Давали се допълнително точки за езда с една ръка. Отборно не е имало класиране, индивидуално първи става граф Карл Бонде с Емперор
втори майор Густав Болтенщерн с Нептун, трети лейтенант Ханс фон Бликсен-Финеке с Меги.
При скачането първият ден паркурът е бил за индивидуалните медали (до 6 ездача на нация). На следващия ден на същия паркур е бил отборното скачане с 4 ездача. Направени били 15 препятствия четири от които е трябвало да се скочат два пъти. Заедно с няколкото комбинации се получавали 29 скока. Максималната височина е била 140 см, ширина 4 м., темп 400 м/мин
Наказателни точки:
бутане с предни крака 4 н.т.
бутане със задни крака 2 н.т.
докосване с предни или задни крака 1 н.т.
1. спиране / отбиване 2 н.т.
2. спиране / отбиване 4 н.т.
3. или няколкократно спиране 6 н.т.
падане на ездач и кон 4 н.т.
падане само на ездача 6 н.т.
грешки от време - за всеки започнати 5 сек. 2 н.т.
За индивидуалното класиране стартирали 31 ездача от 8 страни. Американците не стартирали - пазели си конете за отборното скачане. Двама завършили паркура с 4 н.т. (= 186 точки отмаксимално 190) и се е провел бараж на пет от препятствията (без да будат вдигани). С 5 н.т. златния медал печели французина капитан Жан Карю (ако така се произнася - Jean Cariou) с Мигнон - същия който е спечелил бронзовия медал по всестранна езда. Втори става старши лейтенанта Рабод фон Крьохер от Германия с Дона, трети белгиецът капитан барон Е. де Бломерт с Клонморе. Отборно първи са Шведите, втори французите, трети немците.
| |
|
|
|
Аз мислех да се размина с единственото число.
Споко,
ще се разминеш!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
