|
Не знам защо, ама винаги особено много съм се разбирала с жребците. Чувала съм какво ли не - че са по - буйни, по - нервни, по - опасни - ама въпреки това - факт...
Ето и сега яздя едно такова животно - дето може да бъде като агънце - и в следващия момент да се превърне в див звяр - във всеки случай - див звяр, който не би ме наранил умишлено - и за мен това е важното.
Като повечето жребци, и той не пропуска да цвили, да се ежи, да зяпа минаващите коне и да се стреми към тях. Да си мисля, че мога да го откажа от тия неща, би било лудост. И далеч не е решение просто да го пребия, и да си мисля, че съм постигнала нещо. Според Невзоров да се опитваш със сила да подчиниш жребец, значи да го предизвикваш постоянно да си премерите силите и да водите борба за надмощие...А борба с нещо, което тежи над 400 кила аз нямам и намерение да водя ! Тогава да го убедя, да го спечеля на моя страна...А мога ли ? И реално ли е въобще ?
Тия дни имах удачен случай да разбера докъде съм стигнала - прибираме се от плаца, а в падока пуснат Саркел - за да се приберем, трябва да минем през падока. Тишо тръгва да ни отвори и да го прогони настрани, но къде ти - Саркел е невероятно хитър кон, той е фиксирал отдалеч мен и Тишо, знае, че ние даваме захар, и няма никакъв шанс да го прогоним - то е като да гониш куче със салам ! Влязохме все пак в падока и Тишо затвори вратата - и Саркел се понесе в кръг около нас, все едно е вързан с много къса корда ! На мен подобна игра ми се видя доста опасна - отчитайки факта, че съм на чистокръвен жребец, който при това е нахранен и в енергия, а за капак е и без трензела - абе с две думи - събрани една камара компоненти, дето се взривоопасни - и аз в центъра на всичко това, без да се имам за велика ездачка ! Ами колкото и да е странно, ама казах "Стой", при това спокойно, не като заповед - и Голди просто не мръдна. Казах на Тишо да вземе една пръчка, която се търкаляше наблизо, и поне малко да се опита да подплаши Саркел - нищо не се получи, докато Тишо не хвърли пръчката в посока на другия кон - едва тогава той се отказа и се отдалечи - и в следващия момент хукна насреща ни, и се шмугна в конюшнята пред самия нос на Голди - при което Голди отново не мръдна. Та прибрахме се без инциденти все пак...
Понякога ми се иска Голди да е като Кери, пекинеза ми - куче, което е много наблюдателно, и ако е в по - засукана ситуация, винаги гледа мен - как ще реагирам, и спрямо това какво правя аз, решава какво да прави той.Никога няма да се изплаши от нещо, ако вижда, че мен не ме е страх - и обратното, ако види, че се пазя от нещо, ще се пази и той...
Би ми се искало и да е като Джим - предното ми куче, пудел, който ако седях някъде, и някой се опиташе да ни наближи, винаги почваше да ръмжи и ме пазеше...
За съжаление не преказвам толкова време с Голди, а и той все пак не е куче...
Може би до преди няколко дни - излизаме от манежа, и точно до перваза - дупка, колкото конско копито да пропадне, и в нея някой забол няколко клечки да се вижда...Да де, ама Голди блее настрани кой накъде минава и едновременно и пасе - не знам видя ли я, нямах време да викна, дръпнах се настрани като опарена - и за първи път той последва движението ми - може би някак инстинктивно, но реагира на страха ми, сгърчи се и се отдръпна от това, от което се пазех аз...Че усеща какво чувствам аз , това ми е ясно, примерно никога няма да тръгне да ме дразни, ако усеща, че съм ядосана ! Но това което стана в петък...
Тръгваме за хиподрума, но Тишо имаше работа и слезе по пътя, в конюшнята пристигнах само аз . Умишлено чистих и седлах по - бавно, за да печеля време, накрая все пак звъннах на Тишо и той каза, че ще се забави. Изкарах. Когато взехме Голди, залагахме на успокояващото еднообразие - имаше неща, които си следват едно след друго - един го чисти, друг сресва гривата, един слага юздечката, друг - седлото - после първо Тишо язди по пистата, а аз - обикновено в манежа и рядко на плаца .- но си има една закономерност, и той си знае, че днес ще е така, и утре, и в други ден - и ако нещо рязко се промени в тази картинка, почваше силно да нервничи и ставаше неспокоен. Трябваше да мине известно време, преди да почна полека - лека да правя съвсем различни неща. Сега като ще го изкарваме, той поглежда пред бокса, и ако няма седло, явно, че няма да го оседлаем - ако я няма и юздечката, явно ще е или в падока, или ще го изкарат с оглавник...Дребни неща, които си спомнях, докато правех всичко сама, а той стоеше доста спокойно.
Стигаме до манежа, и попадаме в доста предизвикателна за жребец ситуация - две кобили са спрели до манежа, а трета скача вътре - ние много бързо се "вписваме" в картинката, като заставаме между двете кобили, всяка на около 3 - 4 метра от нас - и Голди без да им обръща внимание, използва случая да пасе...Такива неща да цвили, да се хвърля, да подскача - няма ! Идилия, все едно съм с някой кастрат...
След малко кобилите тръгват, ние оставаме сами. Пояздих малко в манежа, но през повечето време се оглеждах за Тишо - и Голди, който по принцип не стои особено на едно място, някак си не го свърта, ако случайно не пасе, стоя може би поне 5 минути насред манежа, без да мръдне, докато аз се бях замислила за свои неща...
Използвах случая, че нямаше никого, слязох от Голди, оставих нагайката, която и без друго не ползвам, а сега само щеше да ми пречи, сложих му на шията платнената лента, която ползвам за кордео, вързах поводите на възел, за да не провисват много, и пояздих малко така - ходом и тръс, към края предимно ходом, но правех доста сложни маневри между няколкото препятствия, съборени и прави стойки и бариери по земята - беше нещо като тест за управление без нищо по главата на коня - т.е. той си беше с юздечката без трензела, но не му пипвах поводите.За съжаление Тишо продължаваше да го няма, нямаше кой да го снима, а беше хубав слънчев и почти топъл ден...
Слязох от Голди, като махнах лентата от шията му, прехвърлих поводите отпред и набутах нагайката под крилото на седлото, стремената не ги вдигнах, викам си, ще го попаса малко и ако Тишо се забави още, мятам се в седлото и се прибираме...Ама едно го мислиш, друго става !
Пасе си Голди по залез, аз стоя до него и от време на време го галя, тихо, няма никой....Спокойствие ! И в следващия момент се чуват цвилене и тропот на коне, "Силвена спорт " си прибират конете от падока - традиционно - водят малка част, голямата част препускат на табун свободни, пък каквото стане ! Може само да се молите да не сте на езда и да ви застигнат, защото и най - кроткият кон може да се разбеснее, ако край него профучи табун свободни коне !
Голди вдига глава и ги поглежда, те все пак са поне на стотина метра, е, може би малко по - малко, но зад 3 реда жив плет, вярно, заради зимата - доста рехав...
"Няма нищо, спокойно, прибират се !" - това го казвам повече на себе си, отколкото на него, но той вече не пасе, а се е втренчил. Може и да се разиграе, но...Исус и Фигаро са вече до прохода, аха да завият към двора и да изчезнат от погледа ни, но се замотаха под черниците край широката писта ..."Само дано да не тръгнат към нас !" - помислям си с тих ужас, и виждам как най - големия ми кошмар се сбъдва - и двете кончета вдсигат глави, поглеждат ни - и в галоп се насочват към нас. Имам чувството, че Голди вече е на върха на копипата си, напрегнат, източен, трепти като струна - чак тръпки ме побиват ! Да остана долу е повече от опасно, а и който го познава, знае, че никога не би се изправил с мен на гърба, но на повод - редовен номер, нормално състояние е да се изправя и да го водя като огнедишащ дракон ! Та по - безопасно е на него...Трескаво мятам поводите на шията му, стъпвам в стремето и съм на гърба му, конете са почти до нас...Нагайката вече е в ръката ми - за тези, които се чудят защо яздя с нагайка - ами основно ей за такива случаи - случвало ми се е неведнъж да я размахвам под носа на някой кон, засилил се към нас, даже и съм я хвърляла !
И така, кончетата са до нас, Голди издава някакъв звук, нещо средно между цвилене и хриптене, тропва силно с преден крак и аха да се изправи, усещам как почти прикляка, за да отлепи предницата, но аз съм на гърба му, той само мятва глава - само дето аз вече знам каква досадна грешка съм допуснала в бързината - метнах поводите пресукани, и сега те са на кръст под него, т.е. управлението ми хич го няма, конете идват отгоре ни, и се очаква да стане мазано...Е, тук вече нервите ми не издържаха, поводите ги пуснах въобще, и без друго нямах файда от тях - веднъж, че сме без трензела, втори път, пресукани - та се вкопчих в гривата с лявата ръка като удавник за сламка, признавам си - напълно ужасена от това, което може да последва - в най - лошия вариант - конете се опитват и аз падам някъде в мелето , всъщност, това после си го помислих, първото, което си помислих, че Голди по принцип не рита, а те могат да го ритнат - тук страха премина в истерия, и аз не се опитах и да я прикрия - вкопчена в гривата размахах нагайката срещу атакуващите, викайки почти истерично "Махайте се, ще ви пребия !" - или нещо от тоя сорт - тук ми се губят моменти - очаквах всеки момент те да се наврат опасно близо, Голди да пробва да ухапе за врата някое, то да реши да рита, но не - стана нещо, от което почти се гипсирах - кончетата ни атакуваха от две страни, без много да ги притесни нагайката в ръката ми, за Голди не говоря, мога да го побутна и почукна навсякъде с нея, в това число и по главата, и той не се пази, знае, че няма да го ударя - та противно на очакванията ми, че ще пробва да ги омачка, той направи нещо, което ненавижда - най - омразното му упражнение е отстъпването, винаги го прави с огромно нежелание, ако е с трензела, зяпва с цяла уста и се бори с трензелата - и даже и без трензела не обича никак - а сега рязко заотстъпва - доста пъргаво и повратливо, избягвайки и двете кончета, почти като тръс назад...Те ни погледнаха смаяно - и хукнаха обратно...Преглътнах напрегнато "Защо ..."- и някак отдалеч, като на забавен кадър осъзнах ЗАЩО той реагира така - беше видял , че ме е страх, може би без да си дава сметка от какво точно - и пазеше мен ! Опита се да му измъкне от тях ! Избегна ги, защото мен ме беше страх...Това не беше конят, който може да те настъпи, докато се върти да пасе, или който гонейки муха или комар, може да стовари тежката си глава върху теб, нямаше го недодялания хулиган, дето няма навика да те пази и в падока се засилва почти на кушия отгоре ти, и профучава край теб за да те стресне...Не слязох, а буквално се свлякох от седлото, още се държах за гривата му и се подпирах на него - коленете ми трепереха в най - прекия смисъл - а той гледаше още в посока изчезналите кончета и сякаш дори не виждаше какво правя аз...
Прегърнах го през шията и почти се разплаках, в този момент абсолютно нищо нямаше значение - дали ще легне, защото аз съм поискала, дали ще скочи или пък въобще няма да иска да скача - нищо, нищо нямаше значение - аз бях с партньор, върнах си усещането с Геша, че си с кон, който те пази и защитава, истински приятел...
Може ли някой, който през цялото време се закача с теб, боричка се и прави дивотии, в критична ситуация да се опита да те защити и да ти каже, че те обича и държи на теб ? Може...Едно от най - хубавите неща, които ми се бяха случвали, но е истинско само когато ти се случи и го почувстваш, иначе не можеш да го опишеш...
Можеше ли един жребец да направи по свое желание нещо, което е точно противоположното на това, което иначе би направил ? Явно да...
Слънцето почти беше залязло и се отразяваше в очите му с последните си червеникави отблясъци, и тръгнахме към конюшнята...
|
(коняр)
[