Re: Поне едно вярно твърдение има... / Общества / Любители на животните / Коне

Прекрасен ден - прекрасни мечти. Станах рано и излизам по план в 9.00 трябва да съм на магистралата за София на една бензиностанция. Пфу в Перник толкова рано няма нито едно такси за ад се придвижа до там. Ама си хванах Перник - София рейса. Шофера ми вика не спираме там :). Е сега ще спрете за мене - и той спре. Бях там в 8,10 взех си едно кафе и се замислих какво ще става :). Дойдоха двете коли - едната за мен :) качих се и към Банкя. Студ си беше верно но в колата топло. В мечтите топло. Пристигнахме там и спокойното конче ме чакаше в конюшната почти оседлано Николина още работеше по него да го натъкми. Те си мислели че имам опит

и аз викам не новак съм - ама поназнайвам това онова

. Изкараха го навънка и викат айде меткай се да ти помогнеме. Ама не става така лесно казвам

. Качих се на едно ремарке и викам - ай са дайте коня тука за да съм на нивото на коня - почти де

и се качих. Николина го водеше не ми даде да го управлявам аз - водеше го по асфалтените пътеки аз се държах за седлото и се оставих на ритъма ан живото същество под мене да ме омая. Не ви бъзикам това друго живо същество да те носи и да го усещаш си е сила и чувството което изпитах напарво не може да се опише

съжалявам не мога да го опиша

. Говорих си по време на разходката с жената. Коня беше супер кротък. Но все пак колкото и да е кротък се плаши и не може да се остави човек като мене да управялва Скиптър

да не стане така: "Стой конче - добро конче спри дееее". Шегички си пуснахме с жената по такива теми. И така до едно място и после обратно - е тя го пусна на мен но той си ходеше по нея като кученце

. Стигнахме до конюшните и тя го прибра. Казаха ми да не е повече от 20м щото после ще имам мускулна треска нищо че само съм ходили

. Май още имам некакво странно усещане между краката

. Това кон да се язди е пълно с усещане дейности и чувства. Качихме се в колите и запрашихме към Хан Аспарух да видим скоковете. Там ме чакаше и Ния....пристигнахме. Качих се горе на столчетата и виждам Ния залегнала - опс клекнала долу снима коне

. По едно време се качи при нас и се видяхме с нея снимаме и мен дяволчето

. Там бяхме за малко да напазаруват некви неща за конете и се върнахме отново в Банкя - щото Митко сина на Краси трябваше и той да поязди Скиптър.....ама нали всичко беше замръзнало и било опасно за конете и т н

. Беше прекрасен ден. Не мога да пиша повече. Видях коне, дишах конски аромати липсват ми думи. Около мен всеки говореше за коне - това е живота. Важното е , че пак ще язда

другата седмица. И сам ще управялвам коня в един малак но спретнат падок. Щото ако се стресне да не ме гонят из базата

.

Благодаря ти Краси