sedla / Общества / Любители на животните / Коне

Благодаря ! Беше ми интересно как е изглеждал .

Защото в протокола такива неща като цвят и особени белези липсваха . Само едно тавро . Впрочем - след 92 - а , или по - скоро на кончетата , родени след 92 -а в Русенския конезавод , не им слагаха тавра . Но номерата си присъстваха в есенния преглед . И това стана причина по - късно , след като ликвидираха конезанвода , да продадат 3 ГАЛКАРИИ , от които едната със сигурлност е Гарантика , и май две Грасинии !

Като няма тавро - върви разбери кого ти продават !

От тази линия - на Сатяго - май си спомням само Самурай , Самос и Сайгон . Самос беше от обездкаджиите , много красиво животно . Другите два бяха мноаго бързи и скачаха страхотно . И трите бяха алести , с бяла проточина на челото , и дребни . Май само на Самурай имам снимка , от Светльо . Стетлозар Славчев - сигурно го познаваш .
Беше ми дал да разгледам едно куфарче стари снимки , и аз насканирах доста от тях .

Но са черно - бели . По него време нямаше друго .
Пратих ти още нещо , сигурно ще ти се стори вече прекалено като съвпадение , но е факт ! Да си призная , изглежда ужасно нагласено , а не е .
Първо , аз от 12 години се каня да отида до Щръклево . Приятелката ми , с която яздехме там , все не можеше са се накани , а сега е в чужбина , и аз се амбицирах да отида . Защото отново е есен , както в стихотворението , което написах . Простичката ми цел беше да стигна до Щръклево / най - после ! / , да седна на коритото , от конете пиеха вода , да държа китара / макар , че за мое огромно съжаление така и не се научих да свиря ! / , и зад мен да се виждат черниците с жълти листа .... Простичко , нали ? Затова отидох точно СЕГА . Табелките на нашите коне си ги бяхме прибрали още след като ги бяха взели , пазя си ги . Даже участваха в моя клип към песента . Там не търсех нищо , даже очаквмах да е изоставено . А имаше хора .
До конезавода можеше и да не стигнем . Бях видяла разрухата още миналото лято от камиона , а аз някак си не обичам такива места . Където нещо е процъфтявало , а после - пустош . Тъжно е ! И даже се колебаехме дали да слизаме , или да продължим . Не знаехме и колко ще струват билетите от Щръклево до конезавода , а не бяхме тръгнали с много пари . Това го казвам , за да разбуля мистерията защо точно сега се оказах точно там ! Съжалявам , че не отидох февруари 99 -а . Щяхме да намерим сигурно повече неща . Не знам защо тогава не ни хрумна тази мисъл . Такива откачени неща обикновено все през моята глава минават , ама понеже съм си взла на мъж конярче , като тръгна , той ме следва винаги . И обратното . Страшен тандем сме ! И ако скочим на такива развалини , той рови по - усърдно от мен . Лично аз обожавах Шерлок Холмс като дете , но съм прекалено емоционална , и тръгвах нанякъде с точно определена нагласа . В случая , след като стигнахме все пак конезавода , исках да снимам това , което е останало . Бурленясалия двор и разбитите конюшни . Не съм репортерка от " Актуално " и на кого ли му пуука в Русе и в България . Я има една шепа хора , я не . Та седнах на оградат , пак с китара , върху металните тръби , и се снимах като главната героиня от разказите ми . След което влязохме в конюшните . До последно тайната ми мисъл бе да намеря някоя табелка , и кой знае защо се надявах това да е именно табелката на Счибор . Защото беше на латиница и изглеждаше екзотично . Но за съжаление вратите бяха насечени и табелки нямаше - открихме после 3 , и то в бившите амуничници . Последните години гледачите просто пишеха с тебешир по врлатите имената на конете . По - лесно е , особено като ги местят !

И точно ТОЗИ лист хич не съм си мислела , че мога да го намеря . Имаше още 4 протокола - единия се повтаряше - той беше на Серапис , който са разтикали през 74 -а , и в два екземпляра , и два други на тежковози . Серапис е заминал безвъзмездно за Кубрат , и той е от децата на Сантяго . Това то казвам , за да не излезе , че в целия конезавод е останал само един лист - и точно ТОЗИ . Но по конюшните са палили огън , други хартиии са били използвани за хигиенни нужди , и само това се беше запазило .

Плюс некролога на Савата - бащата на Димо Савов . Него го взех като за спомен . Научихме за смъртта му малко преди да напуснем хиподрума . Звучи ли правдоподобно ?

Или е като в сапунен сериал ? Ама тук никой нищо не си измисля - нещата просто сами си стават . А защо точно СЕГА - това вече не знам !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "