Като я гледам , утре сутринта вече няма да е жива ! В 19 нищо й нямаше , чистих й очичките , както обикновено . Къв 23 майка ми я донесе - виждала съм го това много пъти ! Не знам как се нарича . Сигурно си има име . Тялото на малките котета почва да изстива , лапите се протягат напред и се вдървяват , а главата виси назад , все едно шията е счупена ! Обикновено по - кекавите котета го хващат това . Не знам дали е заразно , може би не , защото не умират всички от едно котило ! Но няма оправия . Умират за няколко часа ...
Е , какво ли не правих , за да оцелее ! Явно не й е било писано ! И тази пролет е такава гадна ! По цял ден вали ! Почти не мога да ги извадя на слънце ! Ако беше по - топло ...Ама то обърне ли се каруцата , пътища много ! Този път не успях ...
Кофти , ама обикновено в природата оцеляват най - силните ! И кончето на Грикола не можахме да го спасим ! И Елби ... Но с него е дълга история... Съвсем накратко - лятото на 99 - а , пак в един дъжд , майка ми тръгна да хвърли боклука към 22 вечерта , бил хвърлен в контейнера ! Пъпчето му още беше кърваво , беше влажен , явно тъкмо се е родил ! Какви хора има , господи ! В първия момент помислих , че е коте - беше дребен и буквално мяукаше ! А беше кученце ! Почти 3 дни остиска . Кърмех го на всеки 3 часа - така пише в книгите . Ама със сухо мляко - нямах друго ! Да имах бебе - и на него щях да цедя и да давам човешко мляко ! Умря ми в ръцете ... Какъв рев беше ...
И седмица по - късно отивам на едно барче в центъра ... Там работеше Анито , едно момиче , което яздеше при нас . Гледам я - една омърлушена , не й се говори ... Питам какво е станало - мълчи . Накрая каза , че щяла да ми каже , ама съм щяла да се смея ! На връщане от работа намерила кашон с новородени кученца ... И тя пробвала да ги отгледа ... Нейните издържали около два дни ... Само дето не се прегърнахме и не се разревахме пред всички в барчето ! Малко като този сериал , " Приятели " .

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

E,tva e...kato ne stava,ne stava.Umirat si.Ama puk kato ocelee neshto givichko,i osobeno s tvoja pomosht...Mai bjah kazvala za Djinka,malkoto ni kuchence,a?Ili ne,ne sum.Veche imahme Great,beshe 3godishen,goljam silen i zdrav.Ta kato otivahme na pazar s malkata dushterya edin den,vidjahme neshto kato gol pluh,kato gola kotka ,po skoro,da se dvigi s trepereshti tuuuuunichki krachenca pred nas.I mucunkata vse v zemjata,sjakash se beshe rodilo taka.Nito edno kosumche njamase na sinkavata koga.Potresohme se.Horata go zaobikaljahaot otvrashtenie i strah da ne se zarazjat sluchaino..Misleha,che e njakakvo bolno givotno,na koeto ne moge da se opredeli ni vida,ni pola.Dushterya mi vika"Ya da vidim kakvo e, gorkoto"Pribligihme,to izbjaga .Ostavihme malko salamche.Doide i si go vze.Pak izbjaga.Na drugia den otidohme da vidim dali e givo.Tam beshe.Veche bjahme sigurni,che e kuchence,no s poroda,pol i vuzrast ,neopredelimi.Trjabvaha ni dve minutki ,za da reshim da go priberem.Nai se pritesnjavahme ot muga mi.Dobrichuk e,no trudno smilashe v dvustainia apartament ideata za givotinsko carstvo ot dog(kolkoto cjaloto leglo v iztegnato sustoyanie) i kotka s 3toku-shto rodeni. Reshihme,vzemame go,kakvoto-tova.Otnesohme go u doma.To puk se sluchi edna burja sushtata nosht,grumotevici.Kuchenceto trepereshe prez cjaloto vreme.Vzeh go v legloto.Sprya da treperi.Kogato mu podavahme hrana,pak trepereshe ot strah.Na drugia den iskahme da go izvedem da si napravi kakvoto ima ,na trevata,kato se zapuna na vratata,krai.I pak cjaloto igrae.Chak na tretia den s pregrudki i milvane,plutno s nas,uspiahme .Takava panika i ugas da ne go izostavjat ,chak ni se doreva.Givotnite u doma go prieha normalno.Mugut mi ,kude shte ide.Za givotni znae,che s nas na glava ne se izliza,gorkiat.Susedite otnachalo ni zaobikaljaha otdalech,kogato izvegdahme malkata.Veche znaehme ,che e momichence.ne poveche ot ednogodishna.Samo Mimi (Ivanova)oshte kato ja vidja,vuobshte ne se pognusi.Pogali ja po goloto grubche,zagovori i.Krusti ja Pleshka,zashtoto bila pleshiva,bez kosina.Nie i kazvahme Djinka.Samo sled mesec nashata Dginka veche imashe cjalo keche luskavocherna kudrava kosina,kato pudel.Tolkova krasiva stana.Katranenocherna!!!Njamashe i sleda ot strah.Tichashe,laeshe zvunko,pozdravjavashe vsichki navun.Stana debelshka dage.Kogato trugvahme na razhodka,vodehme doga na kaishka,a neja puskahme .Tya otnachalo pripkashe do nas,posle se otdalechavashe i ja zagubvahme za okolo chas.Vinagi se vrushtashe,predi da se priberem.Kak useshtashe,koga sme reshili tova,beshe zagadka..V momenta,v koito kazvahme"Trugvame si",Djinka veche blizvashe kraka na njakoi ot nas ili podskachashe da cunka doga.Ne vinagi uspeshno,zashtoto hem beshe malka,hem debela.Susedite vzeha da i vikat Trutla.Mina oshte vreme i razbrahme,che nashata Djinka bila izhvurlena suvsem malka , ot blizka kushta.Prekarala zimata v parche cimentova truba.Kak e oceljala,kak se e borila,treperela i krila ot glutnicite kucheta i horata,chudeli sme se.Beshe napulno zdrava.Samo ot stres i glad i bjaha opadali kosmite.Za nas tya stana neshto kato simvol na givota.Kurag v dnite ni.Nashite i na susedite.Namerihme i godenik,krasiv bjal mugkar,maluk kato neja.Zabremenja.Stana oshte po-sladichka i trutlestichka.Hodeshe bavno i vagno,s povrutvane na zadnicata.Sedmica predi da rodi,ja izvedoh pak na poljanata pred nas.Imashe samo edno momiche s doberman.To ni poznavashe.Pomolih ja otdalech da go izvika,za da ne uplashi Djinka.Tya samo se usmihna Dobermanut se vturna kum nashata i ja zahapa.Oturkalja ja .Momicheto samo gledashe.Djinka abortira sushtata vecher.Povikahme doktor.ne znaehme kakvo da pravim.Pipna ja,kaza,che ragdaneto e pochnalo,no ne mu haresvalo,che kucheto legi otpusnato.Poburkahme se.Nashata nali si e rodena geroi,sjakash useti,che mai neshtata tozi put njama da sa dobri za neja.Stana edva -edva i pochna da se napuva.Pryako sili.Iskashe da ja gushna.Gushnah ja i taka rodihme chetiri beznadegdni kuchenca.Trite cherni kato neja,poslednoto bjalo, kato tatkoto.Givi bjaha,no njamashe kak da se spasjat.Ne im beshe vreme.Tya se opravi.Bavno .Izcejdahme mljakoto i dve sedmici.Mnogo beshe mlechna.I hapche za spirane ne pomogna osobeno.Sled tozi sluchai ja zakarahme v seloto na baba mi .Tam si e i dosega.Giva i zdrava.Vesela i neobezpokojavana ot nikogo.Djinka-Pleshka,na kojato kakvoto i da se sluchi v givota,vinagi oceljava i produljava napred.Ako iskate vjarvaite,no kogato imame trudni mimenti u doma,davame si za primer Djinka i problemite ne izglegdat tolkova nereshimi.Vinagi kazvame"A Djinka kak ocelja,kak vinagi se spravja?I nie tryabva taka,s neinia kurag"...

Какво ли е станало? Може би вече...а?

Е, беше болнаво котенцето, по-добре така, да не се мъчи...

Страхотен разказ ! Дааа , какво нещо е жаждата за живот ! Ние , хората , не винаги имаме такава ! Това ми прилича малко на " Повест за истинския човек "! Страхотно ! И - с щастлив край ! Макар , че момичето с добермана щях да го ошамаря , а добермана щях да го оритам ! Сигурно звучи доста агресивно , но като става въпрос за обичано същество - и в огъня влизам !
Предното ми куче , Джим - беше много страхлив - в смисъл от кучета . Иначе влизаше във вода без да се замисли - със скок - и вадеше разне дребни предмети . Но лавне ли го куче , подвиваше опашка - дори да е по - дребно от него . Обикновеено го водех пуснат - той вървеше плътно до крака ми . Пробвала съм го - бягам , той бяга до коляното - увеличавам , намалям - той е плътно до мен . Даже ако спра рязко . И веднъж се разхождаме по алеята в градинките до нас - насреща възрастна дебела дама води на дъъъъъъълга каишка японски хин . Те са проклети като пинчерите и пекинезите . А моят пекинез е сбъркан - той е добър . Мога да го оставя в детска гдадина - има да си играе с децата ! Могат да го дърпат за опашката , за ушите , да му бъркат в устата - само ще си грухти от кеф , и няма и да му хрумне да охапе някого ! Но разказът беше за пудела Джим / а майка му се казваше Джина - не Джинка , но е близко ! / - черен и къдрав - едно от малкото ми породисти животни ! Ама подариха ми го ... Иначе прибирам от пътя ... Та японският хин с дългият повод се юрна към нас - ние спряхме , той се опита да нападне Джим , в следващия момент откъм отсрещния тротоаар се спусна едно червеникаво куче - като кръстоска между дакел и болонка - по - дълго от болонка , но с дълга права козина . И също се включи в атаката . А аз тъкмо бях ходила до гарата да купя вестник с програмата .... Носех го , свит на руло ! И набързо раздадох правосъдие ! Дебелата лелка писна , а аз й се озъбих , че има късмет , че съм почнала с вестника - а не с ритници ! Да си държи кучето изкъсо , щом зне , че е криво ! Ние не го провокирахме с нищо ! Вторият път , по същата отсечка , когато пердаших куче с вестник , беше една кучка . Обикновено имаше кученца в градинката до единия от блоковете , но и да нямаше - лаеше по всички хора и нападаше по - дребните кучета . Беше по - голяма от Джим , почти бяла - слонова кост . Не бих й посегнала , ама тя ни нападна в гръб ! Тъкмо я бяхме подминали , когато чух как приглушено изръмжа , въздухът зад нас изсвистя , и аз вече се бях обърнала с вестника и минах в атака . Тя толкова се шашна , че залегна почти по гръб и затвори очи ! Идваше краят на света ! Цапнах я два пъти , колкото да разбере ,че така е подло - в гръб - и повече НИКОГА не ни нападна . Няколко пъти нарочно минавах близо до нея - обръщаше си главата на другата страна , все едно не ни вижда !
Зимата на 98 -а Джим се разболя и умря , не можахме да го спасим - и няколко дни по - късно взехме пекинеза . Бебе на 43 дни . Жълта топка . Като плюшена играчка . По - късно козината му стана дълга и остра като от коприна , но първо си беше като булана ! Тъкмо се ззапролети , и взехме да излизаме с тая топка на разходка . И един ден срещу нас се спуска същото рижо куче , което някога нападна Джим ... И - малшанс- аз пак с вестник ! Пресрещнах го почти във въздуха - и бой - по муцуната . С вестника . Оказа се , че било като общо куче на близкия вход , няколко лелки писнаха ! Нямало да нападне Кери ! Никак даже ! Нали веднъж вече беше нападало Джим , и в момента виждах как се спуска ! Сигурно бягаше към нас като подпалено само за едното " здрасти " !
И онзи ден - ходихме да падзаруваме из града , и взехме Кери с нас . Пред магазините един от нас остава с него . На връщане , ще пресичаме към една градинка - мъж води черна немска овчарка - доста агресивна ! Дърпа с всички сили към нас , ръмжи и се зъби , а мъжът едва я държи ! Е , викам си изтърве ли я , ще стане меле ! Обичам животните , и хич не ми се сражава с едро куче , ама като се наложи ! Иначе Кери просто е изяден !
Та такива неща за кучетата . А за млякото - като умря кончето на Грикола , веднага й намокрихме вимето със студена вода . Някъде 15 - 20 минути на маркуча . И го намазахме с ЙОД ! Така каза лекарят на ЦСКА-то . Помогна ! Млякото й спря същия ден . Пресъхна , все едно въобще не е имала конче ! Ако на някого му се случи - да знаете помага !
Добро утро в Сиатъл - тук вече е ранен след обяд !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Снощи ... За няколко часа - както и очаквах . Нямаше време да се мъчи . Може би така й е било писано . Това не го мога - за очите - да . Но двете неща са много различни . А и тя е много мъничка ... Иначе беше жилава и борбена !

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "

Природата си знае работата...така е трябвало да стане, да...

Вярно е . И природата много пъти е по - силна от нас ... За съжаление ! И на кончето тна Грикола не му беше писано ...

" Все мы немножко лошади -
каждый из нас по - своему лошадь ! "