Може и да ти се струва, но каквото е личното ми отношение към Наско Гълъбов, Катя Чамурлийска и др. (не посочвани тук в клуба) много добри хомеопати, същото лично отношение имам и към Марио (още повече, че имам контакти с него и по друга линия).
Всеки от тях има както впечатляващи успехи, така и неуспехи.
Причината да взема отношение далеч не седи в споменаването на името Марио Бояджиев (както щях да взема същото отношение и да дам мнение, ако ставаше дума за когото и да било друг).
Причината да дам мнение върху нещо, което вече съм коментирал е преентусиазираната реакция на "Кллео" и това че далеч не се очаква тя/той да е срещал/а вече въпросния коментар. След като съм го коментирал, мнението ми би се подразбирало, но само от онези, участвали или запознати с коментара.
Ти по какво разбираш, че тя е от тях?
Така, че в конкретната ситуация с "Кллео" е по-скоро уместно, отколкото неуместно да се напомни реалността.
Повече прилича на емоционална реакция коментарът ти към мен, в контекста на горната картина, още повече, ако както казваш - нямаме разминаване в тезите.
Но като цяло този разговор вече взе да ме смущава, защото започва да придабива нюанси на спор, което първо ми е неприятно и второ имам много хубаво мнение за теб и последното което бих правил е да споря.

Редактирано от hirona на 15.07.07 10:10.

че какъв е проблемът да спориш с някой, за когото имаш хубаво мнение?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ми е интересно от кои, точно, мои думи излиза, че за реални могат да се считат неуспехите, докато успехите са някак си по-нереални.
След като говорим, че един лекар е много добър за едни и неудачен за други, че и най-добрите хомеопати имат впечатляващи успехи, но и неуспехи и посочвам тези две успоредно вървящи алтернативи, като реалност поне в рамките на този точно разговор - как излиза, че за реалност посочвам всъщност само едната алтернатива?
Абсолютно си права за това, че "Нагласата на пациента е изключително важна за успеха на всяко лечение и дори не само за лечение..." и че "Ако сме стреснати и негативни и очакваме неуспех, по-вероятно е да нямаме късмет и нещата да не станат идеално." Но под стреснат или стрес далеч не се разбира само негативна емоция, а какъвто и да е афект на емоциите - независимо позитивен или негативен. И като така - ефектът е един и същи.
И понеже по отношение на "Кллео" аз считам, че не ставаше дума за ентусиазъм, а за преекспониран ентусиазъм (както съм и написал в бележката си) и в тази връзка попада в сферата на афект на чувствата - респективно в стрес - намерих за уместно да напомня за реалността, но не за онази която ти тълкуваш, а за онази, за която аз пиша.
При това положение, предполагам разбираш, че последното ти изречение се обезсмисля. Аз съм последният, който ще проповядва "...че трябва да живеем вечно в скептично очакване за провал." Но пак ще кажа: колкото е вредно това точно толкова е вредно да живееш в илюзия (само те моля да не го смесваш отново с ентусиазъм).
По време на събеседването (интервюто) и без това е изключително трудно пациента да даде реална картина за себе си (от гледна точка на възможността да преценява и тълкува, както себе си, така и обстоятелства и събития около себе си). Колко повече това ще се затрудни ако той (пациента) не се намира в равновесие, а е в някой от двата полюса (без значение положителен или отрицателен)? Че след това иде второто препятствие - лечителя пък да може да "разчете" вярно информацията, която му се представя и тогава иде третото - да има необходимия статут (еволюционен) за да я вмести в реално съответстващата картина на пациента, а не да я приравнява към нещо вече нему познато. Второто и третото не зависят от пациента, но той ако отиде неадекватен, всичко натам се проваля, освен ако лечителя не е междувременно и ясновидец - за което интервюто би било само формално.
Е те по тази причина ми се щеше човека да иде при Марио адекватен, за да има по-големи шансове. А ти зорлем ме слагаш на бесилката.:):):)

А пък какъв е проблемът да спориш с някой, за когото имаш хубаво мнение?
Една от големите заблуди е, че в спора се раждала истината. За да се стигне до истината предполага да се намери, да се търси. В своята същност, спорът
не е търсене. Той не произтича от желанието да откриеш нещо, да прибавиш ново знание към онова което вече имаш. Спорът е доказване, налагане, принуда. Стремеж другият да приеме твоето, а не да откриеш нещо ново в другия което да наместиш (ако е възможно) в цялостната "база данни", която се съдържа в теб.
В тази връзка спорът е безполезно и вредно нещо. А когато пък имаш добро мнение за някого съвсем става несъвместимо споренето с него - все едно да го насилваш, да влезеш в конфронтация - един път безполезно, втори път сочи за състояние на безсилие и т. н.

Е... такъв въпрос направихме от нищо - здраве му кажи!

Има една поговорка-"Не отнемай на човек надеждата, ако не можеш да му дадеш нещо по-добро в замяна". Това дали ентусиазмът е преекспониран е само твоя преценка.За мен, примерно, не беше преекспониран. Когато човек е силно позитивно настроен за нещо това не е стрес, а тъкмо наопаки.

Няма една истинска реалност. Това, което е реално за теб, не е реално за друг. За това е най-добре да не се убива ентусиазма и другите позитивни емоции, защото първо нямаме какво полезно да дадем на човек, като му ги отнемем и второ не можем да твърдим, че нашата преценка е най-правилната.

Ако ти си мислиш, че да имаш ентусиазъм над определена степен е илюзия, то следи собственото си поведение и се държ както смяташ,че е правилно, но не налагай това на другите.

Ентусиазмът, бил той и "прекален" не е нещо, което ще попречи на хомеопата да постави диагноза или да лекува човек, доти напротив, ще помогне. Дори да е наистина прекален ентусиазъм, това е част от картината и пак не е проблематичен.

Ако не се ражда в спора истината, то тя още по-малко се съдържа в нечии указания към друг човек какво е правилно да чувства. Ако в спора се проявява его и желание да се докаже, и да принудиш, колко повече е принуда и налагане подобно "охлаждане на прекаления ентусиазъм" от някой,който се държи като експерт-т,е има по-голяма тежест от питащия пациент.

Въпросът всъщност е много важен. Става дума за това как се помага на хората-дали с даване на указания или с поощрение и емоциоанлна подкрепа.Също става дума за това дали е ОК да си мислим, че нашата преценка е най-вярната и можем да я налагаме на друг човек.Също става дума за това, дали само защото знаем малко повече от някой в една определена област-хомеопатията-е ОК да казваме на хората какво да правят, какво да чувстват и кое е примеливо и не-приемливо....

изобщо-сложна тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

O`k

Здравей Buckminsterfullerene, пишеш , че си се излекувала от такъв точно стрептокок. Баща ми има червен вятър/ с причинител бета-хемолитичен стрептокок/ и влезе в болница да го лекуват с антибиотици. Питах в другия форум - за медицина - що е то и как се лекува. Разбрах , че е много сериозно, че често рецидивира. Мислиш ли че след лечението в болницата е уместно да го заведа на хомеопат?

да, разбира се

на мен никога не ми рецидивира след като беше излекувано, а това беше преди много години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите