Въпросът ми не е свързан тясно с хомеопатията, а по-скоро с поведението ни като пациенти. Чета, че е добре да се следи развитието на лечението чрез алопатичните методи (изследвания и т.н.). Само че изследванията, дори и да са направени на частно, без направление, обикновено е добре да се тълкуват от лекар. Как постъпвате в такъв случай? Отивате на лекар и му показвате съответните изследвания да ги разтълкува, като изслушвате какво ще ви предпише и после си правите, каквото знаете, т.е. лекувате се с хомеопатия? Или пък още на място при лекаря заявявате, че няма да се възползвате от съветите му за лечението, защото сте избрали друг метод? А ако след време пак искате да направите изследвания и пак ви трябва лекарско мнение и ако в такъв случай лекарят ви попита изпълнявали ли сте неговия съвет за лечение - какво отговаряте в такъв случай?

Интересува ме как се действа в такива случаи, защото на мен досега не ми се е налагало, но явно ще ми се наложи. А ще ми бъде много неудобно да отида при лекар за разчитане на изследванията и да му кажа, че се лекувам с хомеопатия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко,което питаш е въпрос на личен избор + добра преценка на ситуацията.Вече има доста лекари - алопати,с които се разбираме чудесно и работим заедно.Все пак,все още,болшинството не приемат хомеопатичното лечение на сериозно и на пациентите им се налага да не казват къде се лекуват.Още повече,ако човек си плаща ,вече никой не се интересува какво след това ти ще правиш.Правят ти изследването,ако желаеш ти го разчитат,е от кумова срама правят предписание,но не можиш да ме убедиш,че ги интересува дали си изпълнил предписанието им.

Да, и аз мисля, че е въпрос на личен избор. А и се сетих сега, че лекарите имат по толкова много пациенти обикновено, че няма вероятност да помнят (особено ако посещенията са с разстояние от месеци помежду си) на кого какво са казали и той какво трябва да е направил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите