Опа, забравих, че момчето е 9-ти клас и почнах да го ругая, все едно е възрастен човек.
Извинявай, младеж, дерзай!
Не всичко, което блести, е злато.

Не мисля, че който влиза тук го прави с амбицията да гради научна кариера чрез клуба - за това си има други места и подходи.
Съгласен съм с теб по отношение, че се изисква известна доза критичност при разглеждането на отделни теории и хипотези в историята, но все пак нали в спора се ражда истината.
Ако навремето Шлиман бе повярвал, че идеите му са "бабини девитини" би ли се наел да потърси Троя?
За мен по-важна е свободата с която се излагат различни гледни точки в клуба и не мисля, че с пререкания и зачждания помежду си бихме допринесли кой знае колко в тази насока.
И все пак не възраста е основното което определя мисленето на един човек. Срещал съм възрастни хора с "богат" житейски опит плещещи всевъзможни глупости, а също така и "малчугани" надрастнали времето и средата си. Така че нека не се обиждаме един друг, а да се опитаме заедно да достигнем до нещо конкретно.

Валсодар, за едното си прав, за другото - не.
Първо, за коректността при общуване си прав. Друг е въпросът, че тук (изобщо в дир-а) се поставят понякога тези, които са твърде некоректни сами по себе си, пък дори и поднесени "възпитано".
За второто не си прав: възрастта Е от значение. Човек на определена възраст трябва да се е научил от какво разбира и от какво - не, затова и носи по-голяма отговорност, когато защитава необосновими тези, а щом му се възрази, прибягва до доводи от типа: ченгета, иванкостовци, национални предатели и т.н. Аз така например не съм публикувал постинги в клубовете математика, хакери, че дори и тия, интимните, понеже не мисля, че мога да споделя нещо смислено и полезно.
Но клуб "история" за жалост не отговаря на съдържанието си (съзнавам, вината е наша, на "историците", задето всъщност ни няма) и по-скоро е място на "публикации" със сензационен характер, които отговарят на други "рубрики" (да речем, "древни цивилизации").

Така е, но всеки прави грешки специфични за нивото му на растеж, така че нека да не се сърдим един на друг, а да видим, кой с какво ново и интересно може да обогати атмосферата на клуба. Все пак той си е придобил известен колорит с посетителите си, нали?

Мненията в клуба тежат. Чета ги с интерес по-скоро към дискусията, отколкото към фактологията (така де, колко споменават източника си! В емоции вярват поетите).
Възрастта на пишещия не може да бъде аргумент. Дори в клуб като История (настрана математика, адамовци+еви..счетоводство точка). За да не звучи нещо абсурдно, от диалога до смъртното ложе на Сократ (с ученикът Phaedrus)логика и опит вървят заедно.
За чат си има място, там не се води архив правдив ли съм, дали? Това тук е клуб.

Предубежденията могат да бъдат обърнати в аргумент и това става лесно, когато някой се качи сам на измислен фундамент и зашумули : Ей какъв съм умник!
Та, момчета, спестете си суетните уверения кой-какъв-е и направете нещо за света наоколо :
Забавлявайте ни !

Това, което ме потиска при "търсенето на сензации", е, че при тях задължително се отрича постигнатото преди. Спомням си, че се заядох преди време с Ahnes... заради тезата на някакъв французин-египтолог, написла нещо си. Заяждането беше по-скоро принципно, защото мен от известно време египтологията не ме интересува (веднага ще си призная защо: навремето и аз се омайвах по египетската цивилизация, а и още изпадам в естетически захлас по шарените скулптури и специфичните фрески; но си дадох сметка, че човек е необходимо да има ОГРОМНИ познания, за да може да свърши нещо смислено в областта на египтологията или асирологията). Прави ми впечатление, че точно този момент: НАТРУПВАНЕТО на знания се изпуска от мнозина тук. Те се радват, когато някой пусне СЕНЗАЦИОННА теза именно защото е сензационна и обръща всичко с главата надолу. Но никой сякаш не се сеща да провери аргументите на "традиционалистите" и да се увери дали сензационната теза не е заобиколила твърде много аргументи против. Например тезата за Атлантида в Черно море... "Гениалното" хрумване се основава на едно предположение: че Босфорът не бил провлак, а не проток, и че някои цитати от акадско-вавилонската книжнина могат да бъдат изтълкувани като косвени свидетелства за катаклизъм... Да, но Черно море е ДОСТА ДЪЛБОКО... Ако ставаше въпрос за плитко море, може да се предположи, че наистина е възможно заселване на определена територия под морското равнище, която да бъде залята от придошлата вода. Черно море обаче няма обширен шелф, затова няма и острови. Общо взето морето доста силно напомня на кладенец и не е ясно как би могла подобна огромна дупка (достигаща до повече от два километра) да представлява огнище на цивилизация. Една теза трябва да бъде защитена от всякакви посоки: да се обясни как би могло да бъде възможно една дупка да бъде заселена и т.н. Разбира се, НЕ ТУК е проблемът. Всяко хрумване си има стойност. Това, което мен особено ме предизвиква, е навикът на "сензационалистите" в много области старателно да оплюят всички изследователи преди себе си и да ги изкарат лаици, глупаци, плагиати, чужди агенти и т.н. Конкретно "прабългарската" тема е доста обилна с такива примери. Хората с "хрумвания" са склонни с лека ръка да подминат десетилетния труд на десетки и стотици лингвисти, историци, изкуствоведи, археолози и т.н., само защото са прекарали живота си над "градивото', т.е. скучната част на събирането и щателно претегляне на изворовата и езиковата база, вместо да прехвърлят главозамайващи схеми, способни от раз всичко да обяснят.

Промяната започва със съмнение в познатото/формулираното. За да стане "сензация", някой трябва да й дари живот. Покрай екзотични предположения за Средните векове научих доста от суровата фактология, защото автора "събуди и разбута" любопитството ми. Естествено, реших да проверя, но аз така си чета : с тестване.
Аман от скучни, вредни, полеви "учени", чиято сила идва от сухия аргумент !!
Аргументите За-ПРОТИВ си имат място. Време също.
Читателите пък си имат интереси. Често, различни от онези на професионалистите. Няма лошо;в свят фундаментално обясняван със стандарти истината виси стерилно във вакуум. Пфу!

...специално за българската история ти изпускаш един много важен елемент и той е ТЕНДЕНЦИОЗНОТО МАНИПУЛИРАНЕ на историята, укриването на факти и документи по времето на тоталитарната власт. В този случай, отричането на голяма част от тази история е напълно основателно. Историята писана по това време не може да се нарече "традицонна", просто защото е създадена от "учени", които са провъзгласени за историци, не заради знанията им, а заради верността им към партията.
Ако имаш и най-малкото съмнение (а в нашият случай това не е съмнение, а факт) за манипулация на историята, то най-добре е да се започне на чисто, за да се отсеят истините от партийните "истини".
Неможем да градим нещо, уповавайки се на прогнили основи. За това аз смятам, че "сензационните" разкрития в днешно време относно древната българска история, заслужават по-внимателен прочит и анализ.
При твоите разсъждения, според мен, ти правиш основна грешка, като прекарваш всичко свързано с древната българска история, през изкривената призма на "партийната история", която приемаш за "традиционна".
Може да се направи интересен паралел, между нашата история и историята за втората световна война. Тук имаме тенденциозно изкривяване на историята и фактите, за да се изкара хитлеристка Германия "по-черна и от дявола". У мен, подобни напъни предизвикват единствено смях.

Благодаря за вниманието колега...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Redaktirano ot Ювиrи na 03.01.01 17:34.

Няма да кажа своя мисъл, но ще се опитам да я предам добре.
Мисля, че е от Петър Добрев...
Та тенденциозността в нашата история започва от Паисий с неговата "История СЛАВЯНОболгарская". Тенденциозно, защото очите на българите са били насочени към Русия, а така и очите на Паисий. Не трябва да омаловажаваме делото му, но това е факт. Та от обърнати към Русия (славянска) очи до пренебрегване на българското е една крачка. Ей това точно изполваха слугите на Съветския Съюз!


Vita brevis ars longa est!

Интересното е относителна работа...
На някои Холивудските стандарти са им забавни, на други - не.
Това, което може би не ви минава през ума, е, че когато един учен-историк или какъвто ще да е, пише своята суха и сива студия по въпроса колко са били космите в брадата на Паисий, на него самия му е интересно.