Здравейте всички.
Започвам да публикувам увода към книгата "В търсене на Атлантида" с надзаглавие "Когато небето падна". Автор на увода е Колин Уилсън, а автори на книгата Ранд и Роуз Флем-Ат. Книгата излиза преди 4 години, в самия край на 1997. В България не знам дали е издавана. В няколко последователно постинга ще се постарая да ви представя целия увод. Преводът съм го правил "в движение" и е онази част от него публикувана в в две поредни статии на вестник "Malay Mail" - Малайзия. (Това в случай, че на някой му се стори непрофесионален.) Повече за книгата авторите и цитирания в нея професор Хепгууд, както и много отзиви (от "осанна" до "разпни го") можете да намерите на www.amazon.com (търсете или "In search of Atlantis" или "Rand and Rose Flem-Ath")
Ще помоля тези които искат да вземат отношение по казаното в материала да го направят след като пусна и последната част.
Благодаря.

Приятно четене!

*******************

В търсене на Атлантида.

Това е може би най-продължителната мистерия на нашата земя. От времето на древна Гърция до днес човекът се опитва да разнищи легендата за загубения континент Атлантида, за който се твърди, че потънал в морето около 10 000 години преди новата ера. Една нова книга дава извънредно и с непреодолима правдоподобност обяснение за неговото съществуване. Според нея Атлантида е била само един компонент от голяма развита цивилизация разпростирала се върху земята преди 100 000 години…
***
В една непрогледна дъждовна декемврийска нощ пенсионораният профестор на име Чарлз Хепгууд, се изпречи на пътя на една кола и бе убит на място. С него умря отговорът на една от най-големите мистерии на 20 век.
***
Една седмица преди инцидента Хепгууд написа на един млад канадски библиотекар: "В следствие на едно скорошно, вълнуващо откритие аз вярвам че разполагам с убедително доказателство за пълния цикъл на цивилизацията с напреднали нива на науката, който може да бъде проследен назад до 100 000 години."
Вече повече от десет години аз също се вълнувам от въпроса за възрастта на цивилизацията. В Тула, Мексико гледах едно издялано върху камък изображение датирано на 1500 години на човек носещ нещо като скафандър и очевидно използващ газова горелка с която разтапя скала.
В Тиахуанако, в Андите гледах каменни блокове тежащи по сто тона датирани на 11 000 години, държани заедно от метални скоби, които трябва да са били изливани на място от портативна ковачница. Такава технология ме убеди, че цивилизацията е с хиляди години по-стара отколкото смятат историците.
Убеден съм също, че философът Платон е казал истината когато е описвал континент на име Атлантида изчезнал под вълните около 10 000 години преди новата ера.
Но сто хиляди години? Самата идея звучи нелепо, против здравия разум.
Трябва да призная, че първата ми мисъл беше, че Хепгууд страда от старческа деменция - казано иначе, че е изкукуригал. Но писмата от последните му години не дават и най-малък повод за подобно предположение; те показват че умът му е бил блестящ и остър както винаги.
За съжаление тези писма не подсказват какво го е довело до това на пръв поглед абсурдно заключение. Опитах да се свържа с неговите приятели, роднини и бивши академични колеги, но те не можаха да предложат ключ към този въпрос. Едва след повече от две годишно изследване стигнах до товам, което е вярвам решението на мистерията.
Започнах с разкритието, че Хепгууд е имал интригуваща тайна, която не е смеел да сподели с академичните си колеги от страх да не му се присмеят.
Неговите лични архиви, съхранени в Йейлския Университет, разкриват, че той не само е вярвал в съществуването на Платоновата Атлантида, но е и мислел, че знае точно къде е била.
През 1963, той успява да си издейства среща с президента Кенеди, на която е възнамерявал да го убеди в нуждата от организиране на експедиция за откриването на Атлантида. Но няколко дни преди определената среща, Кенеди е убит. Хепгууд е бил толкова обезкуражен, че зарязва плановете си за експедиция.
Историята на неговия интерес към Атлантида започва през 1949, когато един Йейлски студент на име Хенри Уорингтън го попитал за загубената Атлантида. Хепгууд му казал да направи изследване и да му докладва.
Този доклад убеждава Хепгууд, че доказателствата за Атлантида са в затрупващи количества. Неговите изследвания го водят до едно забележително доказателство, което подсилва неговата убеденост.
Скали съдържащи желязна руда притежават нещо като вътрешен компас. Когато една разтопена скала изстине, молекулите на желязото в нея се ориентират по посока на северния полюс. И дори ако скалите се местят със земната маса и тяхното положение спрямо северния полюс се промени, "компасът" в тях показва ървоначалната им позиция.
Това което Хепгууд открива, изследвайки геологията на подобни скали е, че около 10 000 години преди Христа, земна маса са се преместила на около 3000 мили в южна посока. Преди разместването на земната повърхност, областта която наричаме Хъдзънов залив в Канада фактически е била при северния полюс. Това което се е случило, заключава Хепгууд е, че някакъв катаклизъм - вероятно сблъсък с гигантски метеор - е причинило плъзването на земната кора на около 3000 мили на юг (сиреч северният полюс се е преместил на север).
Датата на тази катастрофа, разбира се е датата на разрушаването на Платоновата Атлантида.
Но може ли земната кора да се плъзга просто така? Да, много лесно. Тя е само около 40 мили дебела и плува върху море от разтопена лава.
Представете си земята като един портокал с хлабава кора. Сблъсъкът с метеор, сблъсък , като този унищожил преди 60 милиона години динозаврите, би могъл да накара земната кора да се плъзне и да предизвика гигантски приливни вълни.
Фактически има геоложки доказателства, че това се е случвало 3 пъти в последните 100 000 години.
Следващото голямо откритие на Хепгууд идва през 1956, когато той вижда препис от едно радиопредаване от Джорджтаунския университет, във Вашингтон. Експерти дискутирали карта датираща от 1513, и намерена в двореца Топкапи в Истанбул. Картата е направена от турския пират Пири Рейс и показва африканския и южноамериканския бряг. Изумителна е точността с която е показан американския бряг, който през 1513 не е бил изследван все още изцяло.
Още по изумителен обаче е фактът, че картата показва част от брега на Антарктида в дните преди да бъде покрита с лед.. Има заливи, които сега са скрити под дебел две мили леден пласт и които ние можем да открием само с радар.
Но Антарктида е покрита с лед от около 5 хиляди години преди новата ера. Това означава, че картата трябва да се основава на източници от това време. Но в онези дни не е имало писменост, камо ли картографиране.

***
Продължава

Картата на Пири Рейс принадлежи към типа "портолан", което означава от пристанище до пристанище използван от средновековните морски пътешественици. Пири Рейс е отбелязал, че картата му се основава на 20 много по стари карти. Хепгууд запитва Библиотеката на конгреса дали притежава други карти от тоя тип, за да ги изучи.
Пристигайки във Вашингтон той бива изумен от наличието на стотици такива карти. Нещо повече, някои от тях по-удивителни и от картата на Пири Рейс.
Например картата направена от Oronteus Finnaeus в 1531 показа интериора на Антарктида с реки вливащи се в морето и планини, които сега са погребани под ледове
Разбира се никой няма да седне да картографира интериора на Антарктида освен ако не живее там. Тези портолани покават, че антарктида някога е била населена.
Но това не е изненадващо след всичко. Ако земята над северния полюс се е преместила на 3000 мили на юг по времето на Атлантидовия катаклизъм тогава южния полюс също трябва да се е плъзнал на подобно разстояние. Трябва да е имало време през което голему части от антарктида са били с днешния климат на Великобритания.
И какво се е случило със самата Атлантида? Хепгууд смята, че е разбрал. Няколко карти показват мистериозен остров в средата на Атлантика. Остров, който сега не съществува. Той е на около 100 мили от брега на Венецуела, срещу река Ориноко. Поглеждайки същото място на днешните карти Хепгууд намира едно малко островче известно като Скалите на Свети Свети Петър и Павел. Тези скали са очевидно върховете на планините които сега са под водата.
Хепгууд е убеден, че е намерил Атлантида.Той е убеден, че ако водолази се спуснат на дъното , лесно ще намерят следи от древна цивилизация.
Работейки за организацията предшествала днешното ЦРУ, за него не е трудно да организира среща с президента Кенеди. Куршумите убили Кенеди обаче разбиват на неговите надежди за експедиция.
Той обаче продължава с историческите си изследвания в резултат на които написва книгата "Карти на древните царе на моретата" (1966) ("Maps Of The Ancient Sea Kings" - има я в www.amazon.com - бел. Х.П.), в която той коментира портоланите и заявява, че те доказват , че "велика цивилизация, която е изчезнала" някога е прекосявала моретата от Китай до древен Египет и Перу.
Това му носи световна слава, затъмнена за нещастие скоро от идеите на Ерик фон Динекен, според когото тези древни цивилизации са били създадени от извънземни.
Хепгууд, очернен от същата четка очернила и фон Деникен, изведнъж се оказва уволнен като член на група лунатици.
В този момент на сцената се появява един млад канадски бблиотекар - Ранд Флем -Ат (автора на книгата - бел. Х.П.) През седемдесетте той също е омаян от атлантида и чете книгата на Хепгууд. Той е осенен от идея която Хепгууд е пропуснал.
Ако0 Антарктида е била обитавана тя положително е била в Атлантическия океан - и Антарктида наистина е била там преди да се плъзне с 3000 мили на юг.
Флем-Ат започва да си пише с Хепгууд. През седемдесетте той се мести в Лондон за да може да изучи всички доказателства в Британския музей.
През 1982, той пише на Хебгууд, разказвайки му за своите последни изследвания и в отговор получава онова извънредно писмо обявяващо, че "цивилизации с високи нива на наука" са съществували преди 100 000 години.
Хепгууд казва, че възнамерява да изложи тези доказателства в неговата следваща книга. Разбираемо Флем-Ат е объркан. Нашият предшественик - кроманьонеца се появява едва преди около 80 000 години. Флем-Ат веднага моли Хепгууд за малко повече информация по въпроса.
Но - късно. Писмото се връща с печат: Покойник.
Флем-Ат се свърза с мен с въпроса дали бих искал да му помогна да напише книга за това у аз се съгласих. Аз тъкмо бях написал книга за свещените места по свете (също я има в amazon.com на името на Colin Wilson - бел. Х.П.) И Флем-Ат беше омаян от темата. Скоро той се натъкна на откритие не по малко вълнуващо от кое да е направено от Хепгууд.
Знаем. че линията на нулевия меридиан минава през Гринуич. Това обаче беше установено - от комитет- едва в 1884. Един от най-известните членове на този комитет, Чарлз Пиаци Смит, краласки астроном на Шотландия, спори разгорещено, че нулевия меридиан трябва да минава през голямата пирамида в Гиза.
Неговата идея е отхвърлена понеже Французите искат той да минава през Париж. Тъй като обаче Чарлз I е построил кралската обсерватория в Гринуич успява да издейства меридиана за Британия.
ИзуЧавайки картата на земята, Флем-Ат установява, че Пиаци е бил прав. Линия минаваща през голямата пирамида минава през повече земя от която и да е друга линия на земята. Той знае също, че древните египтяни са смятали голямата пирамида за център на света. Така той решава да провери как би изглеждала картата на света ако нулевият меридиан минава през голямата египетска пирамида. Резултата го изпълва с възбуда. Географските дължини и ширини на свещенните места по целия свят изведнъж попадат в един много подреден геометричен модел.
Например, измерени по Гринуич географската дължина на Тиахуанако в Боливия е 69 градуса и 53 минути, цифра която не може да се очаква, че ще някой ще запомни. Измерена по Гиза тя е точно 100 градуса. Може ли това да е съвпадение? Същото се получава и с дузини други свещени места.
Лхаса в Тибет е 91 градуса и 7 минути по Гринуич и точно 60 по Гиза. Тула в Мексико е 121 градуса и 7 минути по Гринуич и 130 по Гиза. Кентърбъри е 1.06 по Гринуич и 30 по Гиза.
И така нататък все същото. Изглежда Пиаци Смит и египтяните са били прави: Гиза е центърът на древния свят. Надига се едно възражение. Предполагаме, че древните са измервали дължините и ширините по същия начин както нас - с помощта на разделената на 360 градуса окръжност. Не е ли това едно грешно допускане? Не, не е.
Окръжноста е била разделена на 360 градуса от Шумерите, първата велика цивилизация на Средния Изток; те са датирани назад във времето грубо около 5000 години преди Христа, така че тези мерки са поне на 7000 години. Флем-Ат вярва, че Шумерите не са изобретателите на секундите, минутите и градусите, а са ги получили в наследство от много по-стара цивилизация - Атлантида.

***
Продължава

Основното в откритието на Флем-Ат е - както и Хепгууд казва - че 10 000 преди новата ера е имало голяма мореплавателна цивилизация с център Атлантида и тази цивилизация е разположила повечето от своите свещени места (около 60 от тях, включително Баалбек, Гиза, Великденските острови, Кенърбъри, Мимини, Лхаса, Ур и Нинева) на географски дължини кратни на 10.
Нещо повече. Отбелязани на картата тези свещени места попадат в един решетков модел напомнящ улиците на Ню Йорк. Трябва да си призная, че ми отне известно време докато се убедя в това - както повечето хора аз смятах, че можете да докажете всичко с помощта на цифри. Тогава получих е-mail от Флем-Ат, който напълно промени мнението ми. Той беше решил, че ако неговата "решеткова" теория е вярна, би трябвало да има свещено място на определена дължина и ширина северно от екватора, в Британски Хондурас. Погледнал в световния си атлас и могъл да намери на това място само една малка точка с име "Лубаантун".
Но аз вече знаех, че е намерил каквото търси. Лубаантун е свещенното място на Майте, където един любител на приключения откри "Черепа на съдбата" през 1927.
Митчел Хеджес изследвал руините на храм на Майте, когато неговата 17 годишна дъщеря забелязала нещо блестящо под един олтар. Оказало се, че това е един красиво издялан от кристал череп, който според местните индианци, е бил обект на боготворене, използван за причиняване смърт на врагове. Има известни само 3 такива черепи, но този е най-красивия и идеално изработен.
Изказани са много съмнения от тогава относно това дали Хеджес е намерил кристалния череп в Лаубаантун или просто го е поставил там.
Това обаче е в случая е без значение. Флем-Ат беше намерил един важен религиозен център на Майте просто с прилагане на теорията си, че древните са построили техните свещени места върху един обхващащ земята решетков модел, нещо като "план" който вероятно датира чак от времето на Атлантида.
От този момент нататък аз вече нямах никакви съмнения относно "Плана на Атлантида".
Най важната връзка между Хепгуудовото откритие и Флем-Атовия "план" беше Хепгуудовото признание, че преди около 10 000 години преди новата ера северният полюс и Хъдзановия залив са били едно и също място. Това не е измислица; това е геологичен факт. И Флем-Ат скоро разбира, че много от световните свещени места са ориентирани по този стар Хъдзънов северен полюс.
Фактически ключът водещ Флем-Ат към теорията за плана е признанието за Хъдзановия северен полюс. Северно от Мексико сити има един древен голям религиозен център Теотихуакан, който някога е бил с размерите на древен Рим.
В посока на север от Теотихуакан излиза дълъг древен път известен като Пътят на смъртта. По някаква странна причина обаче той не отива точно на север , както може да очаквате, а на 15,5 градуса източно от истинския север. Защо да е така?
Когато Флем-атх открива че не по-малко от 49 други свещени места в древно мексико са също ориентирани източно от действителния север му дошло внезапмото вдъхновение. Не би ли могло тези свещени места да са ориентирани не по нашия днешен северен полюс а по древния такъв във Хъдзановия залив? Един поглед в неговия атлас го убедило, че това е така.
Разбира се много от тези места са построени след 10 000 година преди Христа, когато полюсът е преместен на север. Но ние знаем, че религиозните места остават свещени за хиляди години като че самата земя е смятана за свещена.
Понякога дузина храмове са изграждани един след друг на същото място. Флем-Атовите изследвания показват, че тези свещени места са изградени първоначално, преди 10 000 преди Христа.
Сега, сред тези свещени места подредени по Хъдзановия северен полюс, бях заинтригуван да намеря място наречено Параклиса Розлин (Rosslyn Chapel) не далеч от Единбург.Посетих този параклис през 1996 и бях поразен от объркваща мистерия.
Параклисът е построен през 1447, половин век преди Колумб да открие Америка. И въпреки това той е декориран с царевични мамули и алое, и двете растящи само в Америка.
Забелязах също издялана в камъка фигура наричана Зеления мъж, езичнически бог на плодородието. Какво за бога правеше той в Християнски параклис?
В книжарницата на Розлин намерих наскоро публикувана книга под заглавието "Хирамовият ключ" от Робърт Ломас и Кристовър Найт, която попих изцяло по пътя за дома в Корнуол.
Ломас и Найт са свободни масони и те твърдят, че масонството произлиза от рицарите Тамплиери, един орден създаден наскоро след първия кръстоносен поход в 1100 година, и който е брутално затрит от френския крал Филип Красивия в 1307 - искайки да сложи ръка на богатствата им. Параклисът Розлин е построен от пряк наследник на Тамплиеритем Уйлям Сейнт Клеър.
Но най-революционния аргумент от "Хирамовия ключ" е, че изучаването на ритуалите на свободните масони доказва, че те могат да бъдат проследени назад във времето до египетския фараон Секуененре (Sequenenre) - който е бил убит - и оттам до храма на Соломон около 900 година преди Христа.
Станах наистина много силно заинтересуван от рицарите Темплиери заради друга една историческа мистерия. Филип Красивия бе издал тайна заповед всички Тамплиери във Франция да бъдат арестувани на 13 октомври 1307. Много са изгорени живи по обвинение, че не са християни.
Но кралят не успя да се добере до богатствоата им, понеже някои от тях очевидно са били предупредени и ден преди ареста, 18 тамплиерски кораба отплуват от пристанището на La Rochelle и просто изчезват.
За да разберем къде изчезнаха те и защо държат ключа на доказателството за съществуването на изчезналия континент трябва да се върнем още по назад в историята.

***
Продължава

П.П.
Това е половината от материала. За днес стига толкоз. Приятен ден!

: )

Орденът е основан от 9 рицари в свещената земя скоро след първия кръстоносен поход.. Веднага след това те се установяват в мазето на останките на храма на Соломон в Ерусалим.
Те твърдят, че мисията им е да пазят пътищата на свещената земя за християнските поклоници., но само 9 рицари са абсолютно недостатъчни за подобна работа. Може да се смята със сигурност, че те са търсели нещо в храма на Соломон. Техните разкопки и днес все още могат да бъдат видяни.
Какво търсеха те? В книгата си "Ключат на Хирам" Робърт Ломас и Кристофър Найт твърдят, че тяхната цел е била да открият някакви тайни документи отнасящи се до ранното християнство които са били скрити там в 66 година от сектата на есеите в навечерието на войната с Рим.
Други документи на есеите са били скрити из пещерите в близост до Кумран известни сега като свитъците от Мъртво море. Те подсказват, че Исус е есей и че е виждал себе си като военен предводач чиято цел е била изгонване римляните от Юдея.
След разпятието и кървавото потушаване на бунта Св. Павел създава доктрината, че Исус е трябвало да умре за да спаси човечеството от първичния грях. Това е формата на Християнството стигнала до нас.
Но ако тамплиерите са намерили свитъците на есеите то тогава тяхната форма на християнство със сигурност не би приемала Исус като син на Бога. И точно това е оправданието на Филип Красивия да ги изгори живи.
Всички доказателства показват, че като че ли 18-те липсващи кораба на Тамплиерите отплуват за Америка и основават колония там.
Но защо 18-те кораба ще пресичат Атлантика два века преди Колумб да открие Америка освен ако те вече знаят, че Америка е там? И къде биха могли да намерят те това знание за Америка освен, може би в тайните документи от храма на Соломон?
Доказателствата покават, че Тамплиерите са знаели това което и Чарз Хепгууд, пенсионирания професор по история, който ме постави на тази пътека, също знаеше: че някога е имало велика мореплавателна цивилизация, ковто е картографирала целия свят.
И, че тази цивилизация е била буквално изтрита от катаклизъм унищожил Атлантида в 10 000 година преди Христа.
Чарлз Хепгууд умря през 1982, само седмици след като бе написал на един канадски библиотекар, че разполага със доказателство за "един пълен цикъл на цивилизация с напреднало ниво на науката, която може да отиде назад 100 000 години"
Той бе изучавал древните карти които точно показват брега на Антарктида макар континентът да е покрит с лед от 5000 години от пр. Христа.
Но ако Хепгууд е прав анд Атлантида е била центъра на световна мореплавателна цивилизация, къде е солидното доказателство? Според канадския библиотекар Ранд Флем-Ат, по-голяма част от нея е погребана под 2 мили дебел ия лед на Антарктида, която той вярва е оригиналната Атлантида.
Обаче нмещата не свършват с това. Има много повече. По всички краища на света има дразнещи загатвания за сложни древни технологии. Едно от най интригуващите излиза на бял свят през Декември 1932 (мисля че тая година е сбъркана може би 1952 - след малко ще разберете защо - бел. Х.П.) когато двама Британски учени Патрик Клейтън и Леонард Спенсър изследват Либийската пустиня, на 500 мили от Кайро. Пътувайки през една свободна от пясъци долина те забелязват отблясъци от някакви обекти лежащи на повърхността, парченца от зелено-жълто стъкло с размери от грахово зърно до футболна топка. Учените решават, че това трябва да са тектити, обекти от космоса, превърнали се в стъкло вследствие на високата температура при падането им и преминаването им през атмосферата.
Химическият анализ обаче показал, че те са направени от същия силиций като този на пясъка в пустинята. Значи не тектити, а някакъв вид продукт на човешка дейност - вероятно остатъци от производствен процес използвал високи температури.
Когато Клейтън и Спшенсър четат доклада си за откритието пред Кралското географско дружество, неговият президент, Лорд Реннел от Родд бил изумен. Той отбелязва, че има каменни надписи в тази част на пустинята, направени от неизвестни хора преди около 5500 години преди новата ера. Биха ли могли те да са заети в някакъв алхимичен процес за правене на стъкло?
Лорд Ренел показва накой от намерените в пустинята парчета стъкло на Джон Долфин, член на Британския съвет за атомна енергия, който му казал, че е виждал стъкло подобно на това преди - след един ядрен опит в Австралийската пустиня, който развил температура от около 6 000c.
Загатването изглежда доста глупаво за да бъде изказано с думи -някакви примитивни хора преди около 7 000 преди Христа са били способни да създадат изключително висока температура. Да започнем с това, че един такъв процес би се нуждал от изобилие от вода. Професор Хепгууд можа да убеди Лорд Ренел, че по това време не е имало пустиня а огромни езера в района.
Това довежда Лорд Ренел и Джон Долфин до мисълта, че древните са знаели тайната на атомната сила. Лорд Ренел има още една причина да мисли, че това е възможно. Тои изследвал една древна Египетска огърлица направена от изключително чисто злато. Но злато с такава чистота не би могло да бъде направено с който и да е обикновен обикновен металургичен процес.
Самият Хепгууд също изследва подобна огърлица от древно Мексико. Възможно ли е древните Египтяни и Мексиканци да са знаели една и съща тайна?
Преди време Флем-Ат четейки за този любопитен епизод в книжата на Хепгууд в Йейлския университет, той чува за едно от най-поразяващите парченца доказателство досега.
Един негов приятел на име Шон Монтгомери му разказва за един изобретател на име Юл Браун, който не само, че претендирал, че може да създаде температури от 6 000c, но заявил също, че древните мексиканци са владеели техниката.
Юл Браун, чието истинско име е Илия Велбов (в статията веднъж е написано Велнов, допускам че е сбъркано и става дума за Велков, въпреки това продължавам да го пиша така както е Във вестника - бел. Х.П.) е българин който преди втората световна война е бил студент по теология.
В един роман на Жул Верн, той среща изявлението, че хората на 20-я век няма да имат проблем с енергията, понеже всичко което ще трябва да правят е да разделят водата на нейните съставки - водород и кислород и ще имат изобилие от гориво. Велбов става обсебен от тази идея.
Той не обича комунистите и когато жена му го предава е изпратен в лагер. Успява да се измъкне и с помощта на един американски офицер на име Браун, емигрира в Австралия. В знак на благодарност, Велбов приема името Браун за фамилно, а за собствено - Юл, името на своя любимфилмов артист, Юл Бринър.
В Австралия, той започва експерименти по разделянето на водата на компонентите й и произвеждането на забележителна смес от водород и кислород, която той нарича Браунов газ. Изгарял го през нещо като горелка на заваръчен апарат.
Шон Монтгомери става свидетел на една демонстрация и едва могъл да повярва на очите си.

***

Продължава

с чудесно начинание си се захванал, Х.П.
аз лично съм ти благодарна, че ми предоставяш възможност да се запозная с този материал - страхотен е! и докато чета започвам да навързвам данни, факти и хипотези...
пиши колкото можеш повече! :))
поздрави,
Тадухепа

Газовият пламък е насочен към парче волфрам, който се топи при температура около 3 000c, и го изгаря като къс хартия. Пламъкът пробива дупка в тухла за няколко секунди. Би могъл да завари едновременно мед, желязо, стъкло и тухла.
И все пак когато демонстраторът прекарва пламъка през собствената си ръка плътта дори не се зачервява.
Как така? Браун казва на Монтгомъри, че когато неговият газ гори, той имплодира а не експлодира, и в ограничено пространство създава вакуум. (Спомнете си "Гръцкия огън" който древните гърци притежават и използват като оръжие и тайната за който е губена на два пъти, вторият път окончателно, поне засега. Може би става дума за нещо подобно или за едно и също нещо. - бел. Х.П.)
Браун дори конструира кола която се движи с неговия газ, с огромно спестяване в цената на горивото. Неговият газ е в състояние да реши енергийния проблем в 21 век.
Една Калифорнийска корпорация се съгласява да построи лаборатория за изследване на неговото откритие. Разбирайки, че не му е позволено да пуши на работното място той напуска.Две години по-късно умира, непризнат.
Когато Монтгомъри пита Браун дали е възможно древните да са знаели тайната на неговия газ Браун отговаря, че Ацтеките с положителност са имали метод за производството му. Той обяснява също, че неговия газ може да създаде "тектити" като тези намерени в Либийската пустиня.
Когато посетих Тиахуанако в Боливия, намерих едно интересно доказатеслтво за древна технология. Големите камъни на храма са съединени с метални скоби, които да ги държат заедно при земетресение.
Археологът професор Нил Стииди посочва, че строителите трябва да са ползвали някакъв вид портативна леярна от която са изливали разтопения метал. Той датира Тиахуанако на 9 000 години преди новата ера. На същото мнение е и Др. Освалдо Ривера, директор на Боливииския институт по археология.
В Египет, Гиза, аз отново се натъкнах на същите метални скоби. В Тула, Мексико видях издълбано в камък изображение на човек, носещ квадратна раница и държащ нещо като горелка с която очевидно топи камъка.
Възможно ли е древните да не са имали нужда от портативна леярна за направа на металните скоби, аковече са притежавали някакъв вид горелка, даваща възможност да произвежда изключително високи температури? И дали тази горелка не е ползвала Брауновия газ?
Всичко това обаче остава без отговор главния въпрос: Хепгуудовата "100 000 годишна цивилизация".
Попаднах на едно интригуващо доказателство открито от изследователя Хенри Лейярд. В руините на Нинева, Лейярд открива плочка съдържаща едно 15-цифрено число по-голямо от 195 трилиона.
Това е смайващо. Древните Гърци смятат дори 10 000 като "отвъд границата за изчисляване" и едва в 19 век човек започва да смята в милиони.
Френският инженер Морис Шатлан припомня, че Шумерите, прадедите на жителите на Нинева въвеждат минутите и секундите. Дали огромното число от Нинева не е в секунди? В такъв случай то се обръща в над 6 милиона години.
Шатлан разбира, че предположението му е улучило целта когато открива, че чиалото от Нинева може да бъде разделено на времето за една обиколка на всяка орбита от слънчевата система.
С други думи, Шумерите, които са строили градове преди повече от 6 000 години, трябва да са били наясно с точната дължина на орбитата на всяка планета и са могли да работят с числа в трилиони.
Все пак знаем, че Шумерската наука е била доста примитивна. Изглежда като, че ли те са наследили тяхното знание от друга, отдавна изчезнала цивилизация.
Шатлан отива по-натам. Когато дели числото от Нинева на земната слънчева година, намира една малка неточност в 6 знак след десетичната запетая. Тогава си спомня за нещото което обяснява тази неточност. Съвременните астрономически измервания показват едно забавяне във въртенето на земята. Вземайки предвид това Шатлан установява , че числото би било вярно ако е изчислено преди 64 000 години.
С други думи хора от преди 64 000 години може да са били способни да пресмятат с числа от порядъка на трилиони, и са били на ти с орбитите на всички планети. Но кои са били тези хора, които според Хепгууд са притежавали "научна" цивилизация преди 100 000 години?
Видях отговора когато прочетох една статия в The Times от 3 септември 1996. Тя споменава, че в място наречено Капеладес, северно от Барцелона археолози са намерили 15 древни пещи направени от Неандерталеца и, че сред тях има и така наречените "високи пещи" .
Неандерталецът си отива преди около 40 000 години - много учени вярват, че е изтребен от нашия предшественик Кроманьонеца.
Повече от век след откриването костите в долината Неандер в Германия се приемаше, че Неандерталеца е нещо малко повече от маймуна. Въпреки това някои доказателства сочат, че е налице "подценяване".
В пещера край Дракенлох в швейцарските Алпи е намерен 75 000 годишен олтар със седем мечи черепа в каменен саркофаг, и други 6 в ниши в стената.
13 е разбира се броя на лунните месеци в годината. Пещерата е Неандерталска "черква", където са се прекланяли пред бога на луната. Има също доказателства, че Неандерталеца е боготворял звездите известни като Плеяди или Седемте сестри.
Така, че Неандерталецът е бил астроном, толкова интелигентен, колкото и ние и, факт, е имал по голям мозък от нашия.
През деветдесетте антропологът Стан Гууч доказваше, че Неандерталеца е имал цивилизация, посочвайки, че те са копаели дълбоко под земята за червена охра преди 100 000 години. Никой не го взе на сериозно.
Доказателството на високите пещи показва, че Гууч е бил прав напълно. Не нашият предшественик Кроманьонеца е бил първия високо развит човек, а Неандерталеца.
Има едно дори още по-стряскащо доказателство. Метролозите (хората изучаващи измерванията) демонстрират без всякакво съмнени, че дрвните мерки - кубици, мили и прочее - се базират на едно точно знание размера на земята, и че това знание предшества всяка известна ни цивилизация.
Числото от Нинева подсказва, че нашите праотци от преди 64 000 години са знаели размера не само на земята, но и на планетите.
Дали намеквам, че Неандерталецът е построил Атлантида? Не - нашият пряк предшественик го е сторил.
Но аз твърдя, че грубото подценяване интелигентността на нашите предшественици ни е довело до съкращаване на човешката история. И аз съм убеден, че имам разкрити достатъчно доказателства сочещи, че Хепгууд е бил прав - човешката цивилизация е поне на 100 000 години.

***

Край


----------------------

Имате думата. Аз също ще си кажа мнението, но не сега, че имам друга работа.
За сведение само - не съм се отказал и от намерението си да "разлая кучетата" с един друг материал от древната история на...
Но за него - идната седмица.

Приятен ден на всички.

Хитър 5ър

Това беше чудесен материал. За съжаление не ми даде нищо повече от това, което вече знаех. Ти казваш, че това е увод към книга. Ще ми се да я прелистя. Сигурно именно в изложението ще се намира доказателствения материал за някои от твърденията в увода.
Още веднъж обаче ти благодаря за жеста към мен и всички други, че отдели от времето си да ни представиш тази тема.