До сега никъде не съм попадал на текстове за "българската военна флота" по времето на Ханската държава и по-късно на Княжеската.Интересува ме имали ли сме флота по времето на Хан Крум например, и по-късно при Йоан Асен II?И още: има ли ли сме бойно кораби в Бяло Море в периода 1913-1918 година?Благодаря

Чел ли си разказа "С лодка срещу броненосец", в книга от Калин Цачев, за морски сражения. Когато през Балканската Война българите на брега на Дарданелите се опитват да торпилират турския броненосец Меджидие (или беше Хамидие) с моторна лодка, от която ще пускат торпедо? Помня го случая, защото мой пра-дядо е бил в окопи, обстрелвани от турския кораб. И неговата рота помага в пренасянето на лодката. Та колко бойни кораба са имали българите в българските териториални води (днес под турска и гръца окупация)? Ми точно колкото са имали гърците. Нула. Турците са имали - защото са имали пари да си купят старите ютий на германците. Въпросът ти удря на история на технологията. Ако някой историк ти отговори солидно, със справки - ще му кажа зверско "Евала"! В САЩ едва преди към 15 години отвориха катедра специфично за след-дипломно изучаване на история на технологията, в Масачузетс Институт по Технология. Помня го великия случай защото ме поканиха; мислеха ме за проспективен студент. Флота без технология не се прави. Историята на флотата, на всяка страна, е история на технологията на тази страна. И технологията не е удобна за историческо обучение. Прекалено документирана и ясна е; не се поддава на спорове. Ако ме разбираш. Нито на доходни пропагандни похвати, до обичайния исторически капацитет. Примерно, ако ще и милиарди долара да дадеш на Университет Хикс за "независими анализи", с неписаната договорка че ти даваш тези пари АКО историците там докажат твоя любима теза за разработка на механизираните тъкачни станове - все ще удрят в Англия и Франция и Белгия. Най-много да се отбият до Италия. Колкото и да ти се ще да врътнат величието към някъде другаде.

Като се изключат опитите на славяните да превземат Солун и Цариград с лодки-еднодръвки, друго споменаване за български бойни кораби през Средновековието няма. На два пъти черноморските бури ни спасяват от армадите на Константин V, а по времето на Симеон сме ходили да крънкаме Фатимидите да дадат кораби срещу Цариград. Колкото до нови времена - може би през Втората световна война в Беломорието да са кръстосвали един-два български кораба, най-малкото защото сме имали окупационни войски на Тасос. А торпилирането на Хамидие от миноносеца Дръзки, дето и до ден-днешен гордо се перчи във Варненската морска градина, е единствената морска битка, водена някога от български кораб.

Здравей! За да спестя време, в една публикация ще ти дам своите две идеи, които могат да ти помогнат, а и ще спомена по нещо за светиня му скромния и г-н П. М., с когото отдавна спорим тук. Ако мен питат, косвени сведения за овладяване на морето или реките се съдържат не само в преките споменавания за съществуването на флот. Но поради нетрадиционния път на съжденията ми ще оставя този проблем. Ще дам две заглавия, съдържащи ясни доказателства за характера на флотите на Първото царство, и не само това - там можеш да откриеш даже изображения на оновавремешните съдове. Относно корабите: Димитър Овчаров, "Български средновековни рисунки-графити", ДИ "Септември", София, 1982, стр. 52 - 56, литературните посочвания са изчерпателни към онзи момент; изображенията на кораби са в таблици LXIV - LXVII - от Плиска и Преслав (в таблици CXV - CXVII пък има несебърски, но от вероятно по-късно време и от място, което не дава информация само за българските дела, добавям го за пълнота). За пристанище (макар да не е единственото известно, можеш да се поинтересуваш за проучванията на Дръстър): Станчо Ваклинов, "Формиране на старобългарската култура VI - XI век", изд. "Наука и изкуство", София, 1977, стр. 127 - 132 - относно Пъкуюл луй Соаре, представена е и графична възстановка на кея и портата на крепостта. След като провериш и формулираш заключенията си, ще ми е интересно да видя до какви идеи си стигнал. Пиши! А сега - отговор на Св. Скромни и П. М.. Писмени данни за бойните действия на флоти през средновековието има - можете да проверите в споменатата литература. Колкото до причудливите ви коментари на тъй наречената битка на българските торпедоносци с крайцера Хамидие - е, има една особенност. Може би ви е известна, но да я спомена все пак. След като Дръзки поврежда кърмата и руля на крайцера, турците, дрейфуващи близо до българския бряг край Варна, започват да обстрелват безразборно селата околовръст. Тъй като те не могат да се измъкнат, но гърмят по каквото им се поиска, започват преговори. Усовията са прости, но и смешни - вие спирате огъня, ние ви позволяваме да ви извлекат до Турция. Повредили го, българите се оказват неспособни да обезвредят Хамидие. Такова е епичното бойно кръщение на флотата на новата ни държава. Поздрав от безусловно Чистата истина

Радвам се, че Чистата истина не се сети да ми го завре в очите, та да се изчервя до ушите. ДОБРУДЖАНСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ са имали със сигурност боен флот. Добротица е водил продължителна пиратска война с генуезците, а наследникът му Иванко е подписал предълъг мирен договор с тях. Мирният договор е един от двата междудържавни договори, сключвани от български владетели, с изцяло запазен текст. (Другият, този на Михаил Асен, или по-скоро на регента севастократор Петър, с Дубровник, пък е доста ярко свидетелство как по морските въпроси сме били изцяло зависими от враговете/съюзниците си.)

Добре, но защо хановете не са се погрижили за една флота?Интересно ми е, защото де факто без флота здраво сме стъпили на Балканите.Да нямаш средстава по това време не е било оправдание, щото човешкия ресурс ти е бил подчинен; да нямаш традиция - и това не е оправдание; да нямаш желание ... е това бих го разбрал.

За съжаление в момента не ми се отдава шанс да прочета книгите, но обещавам зимата да се добре до тях и да пиша после какво мисля по въпроса. И все пак още не ми е ясно, защото българите а нямали афенитет към мореплаването.Поне та изглеждат нещата.

Повечето хора не са чели "С лодка срещу броненосец". Турският броненосец в Дарданелите изглежда е бил Меджидие; Хамидие е бил на север, в Черно Море. Турците са имали два броненосеца, и е значимо това, че и двата са били ползвани срещу българските войски. (Не срещу героичните гърчоляшки или сърболяшки тумби.) Били са германски, продадени на Турция когато Германия започва да си превъоръжава флотата и гледа да се разтовари от старите ютий. Лодката срещу броненосец е опитът на българската войска да отблъсне Меджидие. Докарване на лодката, монтажа на бензинов двигател, докарване на торпедото - това е била една балканска епопея! (Някъде лодката е била носена на ръце!!! Пра-дядо ми е бил един от носачите, ако си спомняш че го споменах.) Лодката става на моторница, но преди да монтират торпедото с някакъв пусков механизъм, турците дръпват Меджидие. И до там остават нещата. Но дръзката идея - и сигурният опит за прилагане, ако е имало слука - говорят положително за българския дух. Иначе за документация на флота аз разбирам нещо като царска основателна заповед, операционни заповеди, офицерски списък, корабен списък, корабостроителни подробности, вкл. чертежи или скици, контракти за продоволстване, контракти за въоръжаване, и т.н. Или поне ОСТАТЪК от такива. Не илюстраций "по впечатление", тип "първи сняг". Благодаря за интересните подробности за Хамидие, след Дръзки. Не ги знаех.

Българските торпедоносци се представят изключително добре! Говоря спрямо световните стандарти. Забравил съм колко торпедоносеца нападат Хамидие, но едното уцелило торпедо е ГОЛЯМ УСПЕХ! За тогавашната технология. И за нападение от голи торпедоносци срещу брониран крайцер. След Третата Световна, след като опънем българо-германската граница на юг от Париж - тогава ще дадем възможност на българската флота да води още битки. По тертипа САЩ флота срещу Никарагуа. Ще има и журналисти, с пленяващи живи коментари, и цветни видео-записи, и всичко! После ще има и по медал за храброст на български моряк! (Нещо като Гренада.) Ще има и репортажи от героични действия срещу английски терористи, плямпащи за някаква измислена независима Англия преди да стане Ирландски Източен Протекторат... Ще има материал за цели исторически научни трудове!

Не, пропуск няма. Както трябваше да се досетиш, аз основах аргументацията си не на писмени свидетелства, а на археологически материал. Той е собствен, български, създаден от очевидци за графитите например, а колкото до пристанищата - това са достатъчно сложни съоръжения, за да е възможно да се твърди липса на интерес, афинитет, традиция или въобще овладяване на корабоплаването. То впрочем не може да се обособи на морско и речно - съдовете в епохата са универсални, по море се практикува каботажното плаване. Затова давам примери с дунавската българска флота. Другото, което не си забелязал е, че съм се ограничил с Първото царство. Нека първо изчерпим информацията за този период, пък после да се приближим до съвременността. Сега ми хрумва - дали е интересна темата за отбранителните съоръжения на държавата ни, изградени за защита от евентуална морска заплаха? Това са усилия, отнели дълги години инженерен и строителен труд, които са обезопасили в неясно за нас днес каква степен бреговете ни предимно срещу византийски десанти. Става въпрос за крайбрежни валове, проектирани като цялостна система още от аспарухово време. Този проблем не е ли ключ към проблема за началото на овладяването на морето от предшествениците ни? Ще ми е интересно да резюмираш книгата за Охридската държава на Самуил, която ти е попаднала. Освен че темицата е особено симпатична, ще е полезно да се научи каква нова ситуация предлага този текст. Поздрав: Чистата истина