Една тема под това заглавие в клуб Македония заочната от Авитохол, ме накара да се замисля, над нещо, което досега наистина не ми бе идвало на ум. Независимо колко е точно и изчерпателно, но засега остава в употреба определението на другаря Сталин за нацията (както е казал Чърчил за демокрацията - лошо нещо, но никой не е измисли нещо по-добро). Според него (определението на Сталин) нациите са (цитирам по памет) големи групи от хора с общ език, държава и икономика (пазар). Вероятно не съм точен, но който има определението под ръка, нека да по подаде. Та това което ми дойде на ум е: Че тези елементи на нацията, сиреч тези изисквания за да е една нация нация не бяха ли налице още преди 15 века във Велика България т.е. още преди да сме дошли на балканите? Може и да изпускам нещо, но ще ми е интересно да чуя коментарите ви каквито и да са. Значи: От кога всъщност би могло да се говори за българска нация използвайки определението сталиново?

грях ми на душата, но в този момент, за тази точка на земното кълбо, наречена "България", според мен единственото доказателство за съществуването на "нация" (според определението на когото си искаш, включително и на арменския поп) е само националният нихилизъм. На когото аз съм фен. Разпни ме, ако искаш, но това е... Ако приемем което и да е друго обяснение, или ще трябва да режем жива плът от България, за да я додаваме на други "нации" или пък от тях - за нас... Естествено, държава и нация не се покриват, но такива въпроси не носят покой. Признай.

Публикувам един материал писан от мен преди няколко години. Ако имате нерви да го прочетете може и да намерите някои отговори.......... ЕТНОС, НАРОД, НАЦИЯ Между многото човешки потребности стои потребността от групова принадлежност и групова идентификация. Потребността от групова принадлежност е императивна и е основа за човешката обществена дейност. Етнос, народ и нация са устойчиви човешки обединения, членовете на които притежават общо съзнание за близост. В човешкото съзнание те са основни идентификационни категории. Обикновено анализите на комплексни понятия като тези започват с опит за тяхното дефиниране. В този случай задачата не е лесна, тъй като в голяма част от публикациите, акцентите при дефинирането на понятията “етнос”, “народ” и “нация” се изместват в посока на критика на вече съществуващи опити за дефиниции. Тези критики, най - общо гравитират около идеята за невъзможността да се изведат универсални и всеобщо валидни маркери за диференциране на отделните етнически или национални групи. Натъквайки се на този проблем изследователят е длъжен да отдаде дължимото на по - значителните опити за разработка на общовалидни дефиниции на тези понятия. Понятието “етнос” води началото си от гръцка дума, означаваща “хора”. Използването му е ограничено до разграничаване на християни от нехристияни и жители на града от жители на селските райони. През XIX век анализите се съсредоточават върху расовите признаци на етноса. По - новите определения, съдържат няколко главни момента, които приблизително се повтарят в повечето от тях а именно общност на раса, племе, територия, религия, култура, език, икономически връзки. В различните опити за създаване на обяснителен модел авторите акцентират повече или по - малко върху всяко едно от тези “основания” за наличието на етническа общност. Според типологията на човешките обединения на Ж. Ошавков, а именно функционални, органични и нетрайни, етносът спада към органичните общности, които са устойчиви групи с определена територия, към които човек принадлежи още от раждането си. В литературата, могат да се намерят множество схващания за етноса:” ...... група хора, обособена от останалата общност по расов произход или културни традиции, обикновено стремящи се към признаване или радващи се на официално признати характеристики на групова идентичност.” (Collins Cobuild Dictionary 1995); “... принадлежащи към групи от хора, разграничени по расови, национални, родови, религиозни, езикови или културни признаци.”(Webster's Ninth New Collegiate Dictionary); “... човешка общност, която се формира върху определена територия на основата на известни стопански връзки, езиково единство, общност на културата, на психичната нагласа с предимно ендогамен принцип на възпроизводство.” (Енциклопедичен речник по социология II изд. с. 131). Опитите за дефиниране на понятието “народ”, в по голямата си част се доближават до дефинициите за “етнос”, но акцентите се поставят върху наличието на политическа организация и институции.:“... група от хора, отличаващи се с обща култура, традиции, чувство за близост, обикновено имащи общ език, институции вяра и политически организации” (Webster's Dictionary) ; ”... група от хора формиращи нация.” (Oxford Student’s Dictionary); “Основен тип етнична общност, която се заражда и развива върху основата на племенни общности и предшества нацията като по - висш тип етнично обединение.” (Енциклопедичен речник по социология II изд. с. 281). Както се вижда, някои от дефинициите представят народа, като преходен етап при формирането на нация. Повечето автори определят връзката между трите типа общности като еволюционна. Това е един от популярните подходи при дешифрирането им. Главен пункт в тази проекция е твърдението, че етноса и народа, като един по - модерен тип човешко обединение, са основата за оформянето на нациите, във вида в който ги познаваме днес. Според Тодор Ив. Живков нациите се формират в процеса на разпадане на феодалните и установяване на капиталистически обществени отношения. Нациите се изграждат на основата на вече установени и станали системни връзки от икономически, културен, социален и политически характер. В определенията за нация в литературата, освен върху универсалните компоненти на изброените по горе типове общности, се акцентира върху наличието на модерни социо-икономически отношения: “...... общност от хора от една или повече националности притежаващи обща територия и правителство, характеризиращи се с висока степен на независимост.” (Webster's Dictionary) Едно от популярните определения за нация е това на Сталин в книгата “Марксизмът и национално - колониалният въпрос”: “Нацията е исторически възникнала, устойчива общност на език, територия, икономически живот и психологическа настройка, проявяваща се като културна общност.” И двете цитирани определения са опити за априорен обективизъм, който е обект на критики. Очевидно е, че съществуват нации, които по една или друга причина не отговарят на всички критерии. Взети по отделно всяко едно от основанията за наличието на нация търпи критики. По - голямата част от държавите не са етнически и религиозно хомогенни. Съвременните национални езици, в по-голямата си част са полуизкуствени, а някои са направо новосъздадени. Територията също е често променящ се компонент. Някои автори, които се опитват да избегнат този проблем, търсят основанията за наличие на нация в самоопределението. Например Рьонан нарича нацията “всекидневен референдум”. Тук е мястото да се обърне внимание върху фактора “единство на кръвта” или вярата в общия произход. В анализите на Вебер акцентът е поставен именно върху този фактор. Този на пръв поглед ирационален компонент е от изключително значение при формирането на националното самосъзнание, без което човешката общност нация би била невъзможна. Според Е. Хобсбаум, при изучаването на нацията агностицизмът е най - добрата изходна позиция:”.... всяка достатъчно голяма човешка общност, чиито членове смятат себе си за членове на една нация”. Такъв подход има основание дотолкова, доколкото настина все още не са установени обективни критерии за нация. Тук, може би трябва да се обясни какво означава “достатъчно големи човешки общности”. В средата на XIX век съществува т. нар. “прагов принцип”, според който многобройността на една нация е във пряка връзка с нейната жизнеспособност, най вече в икономически смисъл. Следователно независимото бъдеще на една малка държава изглежда проблематично. Разбира се през миналия век такива теории са имали известни основания, но историята показва, тяхната несъстоятелност. Няколкото цитирани до тук определения, налагат извода, че нацията има обективен и субективен компонент. Основният недостатък на всички изброени до тук определения и за трите типа общности е, че не засягат достатъчно или изобщо пропускат значението на структурата на културата за формирането и развитието на етноса, народа и нацията. Във всички случаи общата култура и съответстващата и ценностна система са мощен консолидиращ фактор за нацията. Възможно е дадена общност да бъде разделена по политически, икономически или религиозен признак и да запази чувството си за принадлежност към нацията. В модерното понятие нация се влага повече политически смисъл, отколкото е полезно за обективният научен анализ. Думата е навлязла много дълбоко в политическата и институционалната лексика. Понятия като нация, патриотизъм, национално самосъзнание, които са отдалечени от реалният опит на повечето хора, се превръщат в силно политическо оръжие.

Това го е писал май Ленин, но двамата умишлено изпускат един друг фактор: самосъзнанието. Принадлежността към една нация се обуславя и от субективната настройка на всеки отделен човек.

До Х.П. - ето ти един линк, статията на Сталин там е на английски, но друга публикация нямам подръка. Там е посочено и изданието от 1913 г. http://www.marxists.org/reference/archive/stalin/works/1913/03.htm М/у другото, печално известният Зевс Олимпийски е писал някои мисли въз основа на това определение в "Македония". Повечето изследователи свързват понятието нация с капитализма, защото именно тогава се появява онова нещо, наричано национална държава и особено национален пазар /организиран вътрешен пазар с единна финансова система и единно стопанско управление, най-грубо казано/. А тези елементи, например, осъстват от която и да е българска държава преди Освобождението. Така че според мене за българска нация може да се говори примерно от първата половина на 19 век. Именно българската нация си поставя за цел създаването на българска национална държава и оформя т.нар. нац. идеал, който, както повечето балкански нац. идеали, се оказва невъзможен, но това не пречи да определя политическия и обществения живот в държавата до ден днешен. В този смисъл ми беше много интересен яловият опит да се "пренапише" националният идеал наскоро. Наистина, как може да изглежда националният ни идеал в 2000 г?