С какво завършва историята? Досега в този клуб всички спорове са все относно началата на историята. Любопитен съм да се опитаме да установим какъв ще е другият край на съществуването й. Спомняте ли си скандализиралата хуманитаристичните умове книга, появила се преди около десет години, която авторът й Франсис Фукуяма бе дръзнал да представи пред света със заглавието "Краят на историята и последният човек" (на български бе издадена от ИК "Обсидиан" през 1993 г.)? (безспорно) Чистата истина

Добре изчетена книга! Не разбрах от казаното дали предлагаш разговор за края на историята като явление, т.е. постигане на такова обществено състояние, при което индивидуалните потребности се удовлетворяват или са оформени така, че тяхното насищане да не предизвиква социални противоречия, или края на историческата наука, т.е. аргументирана теория за това, че събирането и анализирането на факти от миналото на човечеството не могат да създадат надеждна база за ПРЕДВИЖДАНЕ на бъдещето на човечеството - тогава историята ще престане да бъде наука, а архив. Аз предпочитам Попър /което не ме прави привърженик на "Отворено общество"!:)/ Фукуяма, въпреки някои блестящи находки, не е достатъчно универсален, което го прави да звучи на места като политпросветник за светлото бъдеще на либералната демокрация. Въпреки това не мога да отхвърля идеята за крайност само заради собствените си симпатии. Харесвам Фукуяма за свежия му поглед към самия себе си, за ефектия маниер на писане и добрия баланс между популярност и специализираност в тази книга. Тя наистина е пореден много значителен принос в една забележителна философска традиция, започнала от Хегел, върху коят овсъщност се базира почти цялата модерна философия. Смятам обаче, че доколкото в нея участва до голяма степен ирационалното схващане за края като спасение, връщане в щастливото начало и подобни. Всички хора постигат еднаква степен на свободност и признание, при което събитията спират?!?! Ако приемем, че смисълът на историческата наука е абсолютната предвидимост, т.е. постигнем такава степен на познание, че сме в състояние да обработим ВСИЧКИ факти на човешкото социално и индивидуално битие, и въз основа на техния анализ установим точно какво ще се случи в следващия момент, тогава историята вероятно ще свърши. И заедно с нея ще свърши историческата наука, едва постигнала целта си, защото не може да се изследва нещо, което е предвидимо, т.е. добре известно! Дали обаче това е възможно? Дали невъобразимото многообразие от интереси е подаливо на систематизиране и дали резултатът от това систематизиране е надежден? Страхувам се, че не е. Аз си позволявам /много скромно/ представата за технологичното развитие като убиец на историята. В един момент човечеството ще напредне толкова технологично, че ще се разпадне на съвсем малки групи, способни да оцеляват изолирано. Ако свърши, историческото развитие вероятно ще бъде заменено от историческа повторяемост, нещо като до-историческите микрообщества, в които обаче естествените цикли ще бъдат много кратки, обозрими, и човечеството ще ги преживява вкупом, т.е. всички човешки същества ще участвуват в тях в почти еднаква степен. Това!

"Чистата истина" - такова понятие не съществува в реалния свят. Истината почти винаги зависи от гледната точка, т.е. всеки си има своя такава. Същото е и за Историята - тя зависи от т.нар. "исторически факти". Е - за тях нещата седят по същия начин както с истината - т.е. и те зависят от гледната точка на съвременниците и наблюдателите. И - в Историята такова нещо като край май няма ...

"човечеството ще напредне толкова технологично, че ще се разпадне на съвсем малки групи, способни да оцеляват изолирано" Хайде де! Я си погледни дома! Разчиташ на ток, на вода, на канализация, на изолирано от природата съществуване... Всяко нещо в твоя дом те връзва към група хора в твоето общество - и те прави МНОГО зависим от тях. Това важи чак, или може би особено, за прехраната и облеклото - без които изобщо не би могъл да съществуваш. Кога за последен път си се изхранвал с твое лично земеделие? Или даже си правил сандали от кожата на животни, развъждани от теб? Технологията връзва обществото. Не го сплотява, психически, а го връзва. В това връзване винаги ще има някой, който ще получава (или краде) повече от неговия обществен дял. И ще има друг, който ще е лишен от неговия дял. Това създава обществен контраст. Неприятности носи. И трябва да бъде замазан. С идеология. Която се основава върху историята. Да обяснява защо един харчи Д50 000 за фризури, МЕСЕЧНО, а друг бачка като обречен, без право на отпуска или болничен или каквото и да било икономическо човешко право, за Д12 000 ГОДИШНО. Позоваване на историята, та майка плаче! Къде без история?! Да обясни превъзхождащите обосновки в обществената позиция на единия спрямо другия. Които иначе са вързани от технологията един за друг - и са вързани до там, че стоят в една държава. (Примерът ми е от САЩ.) Всичките политически теорий и бръщолевения са обезателно завинтени с история! Всичките национално-освободителни движения. Всичките обществени процеси. Прав ли съм, или да? Имаше тези дни интересен дебат между "екологичните" маниаци и разни учени. Та беше смешно, как екологичните все в изолация уж живеят. Но тя НЕ реже технологичния пъп към обществото, във формата на джипки и пикапи и смазочни материали и метало-обработване и химическа промишленост и прочие. Поне в САЩ няма екологичен екстремист да се вози на конска каруца! А каруци има. Нови. В производство. Заради Амишите, които именно с конска тяга живеят. А пази Боже екологичен екстремист да падне болен! Ела гледай какво "цапане" пада с гнусотийте на материалистичното общество, във вид на медицина - и на всичките отрасли, поддържащи медицината, че до данъчните кодекси, набиращи пари за субсидирането на медицинската научно-изследователска дейност, довела медицината до състояние да се грижи за екологичния екстремист на дирника на географията... Та моето (също върло скромно) мнение е, че история винаги ще има. Ще е нужна, всякому за всичко. На мен примерно ще ми е нужна, когато, ако, дал Бог, опъвам българо-германската граница на юг от Париж, или резвам лентата при откриване на Музея за Изчезнали Етноси в Южна България, някъде към Атина, или държа реч пред български чавдарчета по поляните на парк-музея Бялград, край българо-маджарската граница... То нали именно историята ме е довела до тези разбирания, по начало. Скромно начало. Само тактически ядрени заряди, неутронни. Мир, значи. Мир на всички. Пък кой остане - остане. Да пише историята... Иначе живо-здраво!

Историята всъщност представлява процес на съзнателно бягство от историята. Ние се опитваме да бъдем исторически отговорни, за да стигнем определен момент на щастие, което е невъзможно "на настоящия етап". Историята, това е подчиняване на минало и настояще в името на бъдещето. Но при условие, че щастието надали някога ще дойде, най-вероятно и историята ще продължи, поне до катаклизма, който рано или късно ще унищожи човечеството.

. И в началото на нашия век разни глупаци са приказвали - историята свърши - край демек, дотук беше! А после станали едни работи - и въпросните "философи" били напълно забравени ... А днес?

наред с удоволствието от прочитането на публикацията ти почувствах и известно огорчение. Заявяваш съвсем в духа на разбирането за чистата истина, че такава нямало в реалния свят. Но, както сам можеш да забележиш, мен ме има, и не само това, ами и цели дискусии провокирам... Истински чист, чист до истинност! Приятелски поздрав: (Най-) Чистата истина

Съжалявам, май наистина отговора ми беше малко рязък. Но, мнението ми е без промяна - "чиста истина", "идеално общество", "права линия" и други идеалности не съществуват в реалния живот ... А иначе - естествено, не оспорвам името ти - всеки може да си избира каквото си иска - поне в това отношение сме свободна страна, г-н "Чиста Истина". Е, разбира се това е само моето мнение - не означава че и вашето трябва да е същото :-)