Здравейте! Как виждате мястото на този филм в създаването на националната ни митология и на обществените представи за собствената ни същност? Не е ли този филм опит да се онагледи иначе липсващото ни знание за началото на съществуването ни - и то според законите на нуждата на въображението да имаме ясно определимо начало в държавен, етнически и пространствен смисъл? Поздрави:Тома неверни П. П. Да е жив и здрав този клуб, а така също и обитателите му! Както, иска ли питане, и създателите му! Защо обаче той не бъде преименуван на клуб и за етнографи, археолози и други сродници?

Ами защото ,брато, това всичкото са помощни /т.е. второстепенни/ поднауки на Историята. Що се касае до филма "Хан Аспарух", историческите извори от епохата са доста /което е необичайно/, така че тук няма "подреждане" , единственото , с което аз, като историк, не съм съгласен е, че славяни и прабългари сключват взаимноосъзнат равноправен съюз, Аспарух просто подчинява чрез сила многото разпокъсани славянски племена, които заварва на юг от Онгъла. Е, това е, ако имаш други подобни интереси - готов съм на дискусии. Чао. И успех...

При всички стари народи историите за началото са свързани с голяма доза белетристика и измислици въпреки, че са на лице исторически извори. Утвърждаването на една нация изисква да се опише много ясно и достъпно за обикновените хора от къде са и какво точно представляват. Винаги когато се появи някаква криза с идентичността започват да се вадят най-различни версии за началото, а и не само за началото. Спомняте ли си Време разделно - филма беше пуснат в разгара на етническата криза с турците. Така че всичко е политика. Кой знае как точно е било? Не искам да обиждам историците, но ако например в Щатите се заформи някаква криза от този порядък, сигурно ще се намери някой историк с автентична видеокасета с акостирането на Мейфлауър с първите заселници. Преувеличавам разбира се, но факт е, че историята се пише от политиците и основната и цел е да утвърди вече създаденото статукво.

Андрей, Не съм съгласен с тезата, че политиците правят историята, по-скоро историците правят политиката. Но - извън шегата всяка епоха си има изворите, разбира се - те са с различна степен на достоверност. Не е важно дали фактът "х" е детайлно верен, по-важно е уловената тенденция да отговаря на действителната. Съгласен съм с мисълта на един професор, който казваше , че историята е една фотолента. Не можеш да си представиш поза №8 без нейното място да е строго зафиксирано преди 9 и след 7. Това е логична наука, поставяща си за цел истината, доколкото тя е еднозначна и с риска да не се хареса някому. Е, това е. До скоро-чао.

Стенли, Винаги се притеснявам от словосъчетания като ..историческа истина..... Не си го употребил, но така схващам основната ти мисъл. Знаеш, че истината винаги е относителна, още повече пък историческата. Само хвърли един поглед в клуба Македония и ще видиш как се прави от историята политика и обратното. Самият факт, че историята се прави от хора слага дискусията върху обективността на твърденията й на много нестабилна основа. Сиреч - колкото историци - толкова истини. То като погледне човек, днес има сума ти тълкувания на това какво всъщност се случи на 10 януари 1997, а пък беше вчера. Какво ли ще пише един ден в учебниците за тези събития? Думата ми е за процесите а не за датите и събитията - тук може да има и твърди доказателства. Какво според теб е накарало хората направили Хан Аспарух да покажат един хармоничен и равноправен съюз със славяните? Вероятно са вярвали в това и за тях това е било истината. Другият вариант /по-вероятния/ е да са следвали някакви политически доктрини. Поздрави

Равноправни съюзи между завоевател и завоеваван /така ли се пише?/ не съществуват. То е все едно след футболен мач, завършил с победа на единия отбор, двата клуба да се договорят да си поделят по една точка. От друга страна няма държава, която да признае, че е водила завоевателна война. Тези войни са или войни за "освобождение" или за "цивилизоване" или каквато и да е благородна кауза. Така както няма Министерства на войната - те са Министерства на отбраната. Едно време е имало, но сега няма. И понеже ние се определяме първо като българи, а след това като славяни, естествено е да казваме, че Аспарух е дошъл тук изпълнен с добри намерения и е сключил договор за дружба и мир, за сътрудничество и взаимопомощ със славянските племена, които вече са се били настанили по тези земи асимилирайки остатъците от Римската империя.

За силата на едно събитие се съди по неговите резултати.Затова и колкото повече време е минало от дадена епоха толкова по безпристрастно се осмислят резултатите и се осмисля значимоста и.Аспаруховите българи идват в Долнодунавската низина като номадско племе-как може то да се задържи тук с векове и да образува трайна държава без подкрепата на преобладаващия славянски народ?Аспарух е гений защото за разлика от лидерите на другите мигриращи племена-авари;маджари;хазари;кумани;печенеги и др. не се е противо поставил на славяните а е сключил съюз с тях.

To 4e lipsva znanie za na4aloto na nasheto syshtestvuvane e pove4e ot iasno- i tova si li4i vklju4itelno i ot tozi film, kojto za men e podigravka s istoriata na drevnite bulgari

Андрей, Историческата истина е нещо, разбира се, доста условно и уклончиво. Още по-пресилено обаче е да се твърди, че всеки историк има отделно мнение. Ако се върнем в развитието на науката, а и на обществото като цяло, бихме могли да говорим за школи. Но историята е динамична наука, която гледа в миналото с очилата на настоящето, в името на бъдещето. Затова тя не може, а и не бива , да се произнася еднозначно по отношение събитията от 10.1.1997 г. например, защото мнозина сме живите участници в събитието, и имаме еднозначно мнение. Такова именно пречи най-много за търсене на действителността. Ама аз май станах много сух и академичен, а ми се искаше да продължим тази приятна дискусия за хора, които не се интересуват само от Формула 1 и Цеца Величкович. Чао и поздрави.

И която ти вероятно прекрасно познаваш...