Я по старите, разкажете, какво даваха по новините, за Родезийската война 1964-1979г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля че са давали нещо повече от клиширана пропаганда. Смътните ми детски спомени от началото на 80-те са как гледам на телевизор "Опера" кратката тогава програма, "Студио Х" в петък, а през уикендите опери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оперите са от 70-те, аз си спомням Синьо лято, Капитан Петко войвода и дори Неочаквана ваканция макар и от последния нищо да не помня освен плитките на Росето и това, че Парцалев беше полицай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оперите са от 70-те,

Абе и в началото на 80-те ги имаше, аз съм набор 78 и не мога да си спомням от 70-те.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е а добрутро аз съм 82 ри и съм гледал само цветна телевизия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Телевизорите Опера се появиха още през 60-те. През 70-те бяха вече остарели.

Сега за Южна Родезия (Зимбабве). Събитията в тази страна се отразяваха в новините обективно. Точно за война не се говореше, понеже нямаше друга държава, замесена във военните действия. Ставаше дума за въоръжена борба срещу колониализмът и апартейдът. Режимът на Ян Смит в Южна Родезия официално не се ползваше с никаква международна подкрепа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от christo_tamarin-68881 на 10.02.14 11:25.

аз съм 46 ти набор.
спомням си, че по това време телевизорите бяха рядкост, да не кажа, че просто ги нямаше. Програмите бяха кратки.
Основно громяха, колонизаторите, капиталистите и по време оно особено фашистите.
за обикновените хора капиталистите бяха почти автоматично и фашисти.

От село в централна северна България съм.

През 1966 гледахме световното първенство по футбол. Гунди вкара единственият гол за българският отбор на унгарците. Имаше поне два телевизора, единият в училището (аз гледах мачовете оттам), другият - в читалището.

Това стана възможно, защото току-що беше пусната телевизионната станция на връх Ботев. Преди това се хващаше само телевизията от Букурещ - гледал съм я в читалището, там беше по-старият телевизор. Никой от двата телевизора не беше Опера, някаква съветска марка (или марки) бяха, не помня.

Купихме си домашен телевизор през 1968, марка Пирин, черно-бял, разбира се. Някои от комшиите имаха телевизори преди нас, спомням си, че ходехме на гости да гледаме телевизия.

Когато в нашето село хората си купиха телевизори, краят на 60-те, Оперите бяха вече остарели. Гражданята имаха Опери, купени няколко години преди това.

Телевизията предаваше от около 17 часа точно до 24 часа, когато предаването завършваше с химнът. В петък нямаше софийска телевизия, препредаваха московската. В следващите години пуснаха и втора програма, после и петъчна програма (останаха само новините от Москва в петък до пускането на третият канал през 80-те).

Рекламите бяха отделна точка в програмата и изглеждаха така: "ДИП Червено знаме в Коларовград произвежда маси и столове" - чете говорител, показват производство в дърводелски цех.

Събитията в Южна Родезия, които наричате Родезийска война, не противопоставяха Москва на западните страни. Родезийската война не беше като корейската, виетнамската война или пък войните в Близкият изток, където имаше остро противопоставяне. Западните страни също така не признаваха режимът на Ян Смит в Южна Родезия.

По тази причина писах, че в нашите новини тези събития се отразяваха обективно. Което не беше така например при войните в Близкия изток през 1967 и 1973.

През 70-те години имахме някакъв черно-бял телевизор "Мизия" се казваше, наричаха ги също и "мизерия" защото често се разваляха и много бръмчаха, помня че баба ми и дядо ми имаха "Опера", който май беше от края на 60-те щото и тогава се водеше много стар.