Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 15:06 13.12.19 
Хуманитарни науки
   >> История
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема Названието „българи” в изворите  
Автор deLake (sir)
Публикувано17.03.13 18:01



За произхода на названието „българи” има множество хипотези, които напълно се изключват една друга. Една част се опират на езикознанието, но често се отдава предпочитание значението на думата да се търси в чужди езици, за които се счита че са близки до прабългарския, без да се отчита, че вероятността този език да се е запазил в чист вид през вековете е същата, като и с днешния български език. Та често търсейки значението на думата сред чужди езици се пропуска да се види дали намерената чуждица има някаква връзка с българския език.
Значението на названията на народите често обаче остават забулени в тайна и въпреки многото хипотези, то всички проучвания в крайна сметка завършват само с предположения.
По тази причина тук ще бъде проследено как в продължение на над хилядолетие е било обяснявано значението на думата „българи” и „България” в историческите извори. Тези сведения също са противоречиви, а понякога и малко вероятно да са достоверни. Въпреки, че един такъв преглед е малко вероятно да даде окончателен отговор на въпроса за произхода на думата, то това проследяване все пак ще позволи да се проследят някои възгледи на българите и за тях от чужденците.
Константин Багренородни в съчинението си „За темите” (ГИБИ-5, стр. 193) прави следното отбелязване: „Преминаването на варварите през река Истър стана в края на царуването на Константин Погонат. Тогава стана известно и тяхното име, понеже преди това ги наричали оногундури.” По тази причина в прегледа на изворите по-долу ще бъде отделено внимание и на обясненията на Прокопий Кесарийски за значението на названията на двете прабългарски племена кутригури и оногундури.
В изворите съществуват две основни групи виждания за произход на думата „българи”. Според първата, названието произлиза от митичен владетел. Подобни възгледи са били изключително популярни през средновековието. Така пак според Константин Багренородни: „Тракия получила името си от цар Тракс, който умрял някога в тия места… Провинция Македония е получила името си от Македон, син на Зевс и на Тия, дъщерята на Девкалион, както казва поетът Хезоид.” (ГИБИ-5, стр. 193 и стр. 195). Първия, за който е известно и има основание да считаме, че свързва името на основателя на държавата с името на народа или страната е Мар Абас Катина, чието сведение е достигнало до нас посредством Мойсей Хоренски. В случая обаче Мойсей говори за Вунд, който се заселил в близост до Армения. Хазарския хаган Йосиф счита, че този митичен основоположник на българите е синът на Тагарий (Тогарма) и са потомци на Ноевия син Яфет. Повечето арабски автори също извеждат произхода на българите от потомците на Ной, но не се ангажират с конкретно име, а просто изброяват народите произлизащи от този клон. Прокопий Кесарийски пък извежда имената на двете прабългарски племена кутригури и оногондури от двама братя-основоположници. Макар да говорят вече за основоположник с име Болг, но близки по съдържание версии дават също Михаил Сирийски, Зографската история и йеромонах Спиридон. Без да говорят за двама братя, а само за основоположник Болг/Булг към тази група автори са също Йосиф Генезий и Лъв Дякон.
Втората група, към която се причисляват и авторите на другите две истории на България от началото на Възраждането – Паисий Хилендарски и Блазиус Клайнер, които следвайки Мавро Орбини свързват произхода на названието българи с река Волга. Подобно мнение се среща още в една интерполация от VІІІв. към „Географията” на Ананий Ширакаци, според която българските племена носят названията си според реките, край които живеят, като той изброява неколко племена и реки. Никифор Григора се ограничава обаче само с река Волга, от която извежда произхода на названието българи.
Съществуват и две други обяснения на значението на думата българи, които не са толкова популярни и нямат толкова привърженици, но са интересни и по тази причина ще бъдат разгледани накратко.
Първото е на Абу Хамид ал-Гарнати (посетил Волжка България през 1135/1136г. , който се позовава на „История на България”, която обаче не е достигнала до наше време. Не е посочен авторът на тази история, като е изказано предположението, че тя е написана или поне е показана на ал-Гарнати от съдията от Волжка България Йа'куб ибн Ну'ман. Според него думата българин означава учен. Говорейки за това ал-Гарнати, съобщава за един мюсюлмански лекар, който излекувал българския владетел и помогнал да се победят хазарите, в резултат на което българите приели исляма. Това сведение и интересно, тъй като в българския език има запазена като архаизъм думата „биляр” (билкар, знахар, лечител), която съответства на името на един от градовете на Волжка България.
Другото интересно сведение е на архиепископа на Солдания Йоан от 1404г. Той счита, че българите са потомци на римляните и македонците, а названието българин се дължи на простонародния латински, който са говорели. Цар Калоян наистина е писал на папа Инокентий, че произхожда от римски род, но също така от преписката между двамата става ясно, че българите и власите нямали хора, които да могат да пишат на латински и се налагало да се прави междинен превод на гръцки език. Пак по тази причина били изпратени в Рим да се обучат на латински език синовете на владетеля и на презвитер Константин. По-друга е позицията обаче на Антонио де Бонфини (починал през 1502г.) в „История на унгарците”: ”Власите произхождат от римляните, понеже и до днес говорят техния език, който не бил изтръгнат, макар и разположен между толкова много варварски племена, и обитават оттатъшната страна на Истър, която някога населявали даки и гети; другата страна била заета по-късно от българите, които дошли от Сърматия”. (ЛИБИ, т. 5.1, стр. 139). Архиепископ Йоан не споменава подобно нещо за власите, макар да говори за тях непосредствено, след като описва произхода на българите от римляни и македонци. Власите са използвали във владетелската канцелария български и латински език. Тъй като съчинението на Бонфини е от времето след падането на България под турско робство, когато българският език бил изместен от латинския във владетелската кореспонденция на Влашко и Молдова, то по-скоро това известие се базира на ситуацията след началото на ХVв..




________________________________




Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: deLake]  
Автор Дaли (майсторът)
Публикувано17.03.13 18:22



много често названията на нациите произхождат от чужди тям езици. Пример са дойчвците - едни ги наричат алемани, други - немци, трети - германци. Маджарите ги наричаме унгарци, гайдите ги наричме шотландци и скоти, елините ги наричаме гърци, британците - англичани, ромите - цигани и египтяни...



Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: deLake]  
Автор Aтилea (старо куче)
Публикувано17.03.13 19:32



Това сведение е интересно, тъй като в българския език има запазена като архаизъм думата „биляр” (билкар, знахар, лечител), която съответства на името на един от градовете на Волжка България.

"Биляр" най-вероятно има същия произход като "билкар", който пък произлиза от "биле".

На полски, хърватски, чешки, сръбски и словенски "биле" е "били", на словашки е "boli", а на руски - "были".

Та най-вероятно не пра-българите са донесли тази дума... А пък ако те са я донесли, значи са говорили славянски език... което като хипотеза също хич не е за изпускане...

П.П. Погледнах посочения сайт... Добра идея, предполагам Вие сте авторът. Ако е така - след като събирате информация и съставяте нови хипотези на база тази информация, редно е да се представите с името си в сайта си.



Редактирано от Aтилea на 17.03.13 19:38.



Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: Aтилea]  
Автор deLake (sir)
Публикувано17.03.13 23:58



На полски, хърватски, чешки, сръбски и словенски "биле" е "били", на словашки е "boli", а на руски - "были".

Като изключим територията на дн. Полша, за която има данни от едно по-късно време, то през другите земи българите поне са преминавали масово.
От друга пък страна арабските автори често говорят и за двете Българии - на Дунав и на Волга.
Тъй че към сведението трябва да се подходи предпазливо, защото са възможни доста варианти.

_________________________




Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: Дaли]  
Автор deLake (sir)
Публикувано18.03.13 00:01



Какво точно означава само название "българи" разбира се е интересно. Но прегледа на източниците показва също и ред други неща, които дори може би са по-съществени - от колко отдавна това име се върти из старата книжнина, а също така около обясненията гравитират и разни други данни за българите.

_______________________




Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: deLake]  
Автор Aтилea (старо куче)
Публикувано18.03.13 01:12



На полски, хърватски, чешки, сръбски и словенски "биле" е "били", на словашки е "boli", а на руски - "были".

Като изключим територията на дн. Полша, за която има данни от едно по-късно време, то през другите земи българите поне са преминавали масово.

И само от едното минаване са оставили навсякъде думата "биле"?

От друга пък страна арабските автори често говорят и за двете Българии - на Дунав и на Волга.

Е, това никой не го оспорва.

Оспорвам логиката прабългарите да са донесли тук думите биляр, биле, билка, билкар, както и с едно преминаване да са ги разнесли из половин Европа... освен ако прабългарите не са били славяноезични и сами да са кръстили въпросния град със славянската дума Биляр.

Впрочем какво казва руската наука, откога градът се казва така?

Редактирано от Aтилea на 18.03.13 01:14.



Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: Aтилea]  
Автор Aтилea (старо куче)
Публикувано18.03.13 08:40



Ако ще споменаваме дума, донесена от пра-българите, нека вместо "биляр" да е сходно звучащата "боляр".

Аргументи: Дума с подобно значение (средновековна наследствена титла, носена от най-висшата прослойка на феодалната аристокрация) съществува освен тук, само в Русия (боярин, бояре), Влашко и Молдова (boier), т.е. по местата където трайно е имало българско влияние и реализирана власт по прабългарски образец. Както в България е имало велики и мали боляри, такива е имало и във Влашко: велики и малки.



Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: Aтилea]  
Автор headhunter (Z-95)
Публикувано18.03.13 13:26



На полски не знам за дума bile.
Има byle, но означава нещо съвсем различно (едва, едвам).
На полски билка/биле е ziolo (l-то е с чертичка и се произнася като пернишкото 'уъ'). Ziolo означава буквално "зеленина" в смисъл на трева/растение. А билкарка е zielarka.

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!


Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: deLake]  
Автор DarkBulgarianSubject (обективен)
Публикувано18.03.13 13:57



През средновековието в нашите извори има две форми на етнонима - българи и блъгари. Възможно е етнонима да произлиза от думата бял/бел, същата ротация на гласна и съгласна имаме и при чер(ен)-чрън/црън и при трън-Търново (и Турно във Влашко). Друг факт който навежда в тази посока е наличието на доста селища с имената Бел(и)град/Бялград както и на няколкото селища с името Бяла и град Белоградчик. Днешната сръбска столица е наричана от унгарците Nandorfehervаr/Bolgarfehervаr - Оногундурският/Българският бял град:



Някои от другите са Белгород на Днестър и Берат в Албания.

За сега са известни двама души с името Болгиoс, единият повебждава римляните, а другият нахлува на Балканите заедно с брат си Бренус и се установява за постоянно. Това разбира се са галски предводители, свързвани с племето Белги:



Брендан Маконгал достатъчно подробно е описал непреривното келтско присъствие на Балканите в своя блог и книгата, която меже да се изтегли безплатно и то с доста примери и стабилна библиография и то на нашите родни учени. Женен е за българка и изглежда живее в България, тъй като споделя лични впечатления от нашите музеи, използва топонимите както са на български, а и другите му книги по нашите книжарници са само на български:



Съвсем възможно е и древната македонска столица да се е казвала Бела, а на шишеният от "б" старогръцки да се е наричала Пела. Този град се е намирал близо до планината Беласица. Възможно е и келтите и траките, в частност траките едони/македони да с наследници на пелазгите, вероятно белазги на тяхният език. Това е намеквано от не един гръцки автор. Вероятно когато гърците изгонват пелазгите част от тях остават на Балканите, а друга се преселват на север създавайки Халщадската култура. Това е и първата европейска желязна култура, след края на Бронзовия колапс и разпада на държавата на хетите.

Що се отнася за някои термини от линка Юнан са гърците, така и в момента турците наричат гърците, вероятно от самоназванието йонийци. Древните индийци пък ги наричат йона и йавана:



Сакалиба пък е доста далеч от славяни, като също трябва да се има в предвид доста късната поява на самия термин славяни. За това пък напомня на сака, едно от названията на скитите. Ибн Фадлан нарича владетялят на Вожска България едновременно владетел на сакалиба и на Булгар, описва подробно както тючките така и Рус като съвсем различни от българите/сакалиба народи. Други арабски автори говорят за сакалиба на Балканите, което разбира се не означава че става дума за някакви "славяни"

Същите хора, които са се самопределяли като българи/блъгари са наричали езика си (вероятно и народа си, тъй като язик е означавал и народ) словенски, вероятно от думата слово. И в други езици едно от самоназванията означава "разбираем, човек когото разбирам". Други названия които в момента се ползват от българи живеещи зад граница са "нашенци" и "тукани", термини намекващи за някаква приобщеност и автохтонност.

Кръщаването на народите по реките е просто интерпретация и опит за обяснение на етнонимите. В реалния живот става точно обратното. Каспийско море е било наричано Хазарско заради хазарите които са го владели, едва ли те са били кръстени на него. Така и йонийците дават името на Йония, а разселващите се гали дават наименованията на няколко Галиции и на областа Бохемия (Бойхейм). Още неидентифицираните Конски планини от една легенда за българите навярно са наричани така заради конете които се въдят там и не вярвам конете като животински вид да са кръстени на тях.

Мовсес Хоренаци описва предводител на българите-вхндур на име Вунд, на чието име областта където се е заселил с хората си става известна като Вананд. Най-веровятно сатав дума за част от оногундуритъе в гръцката транскрипция и извесни на маджарите като нандор.

Висшите ни боляри са наричани боили, вероятно от думата "бой". Интересно е че часто от карпато-русините се наричат Бойко и една от теориите за тях е, че произхождат от галското племе Бои, същите които преселвайки се на запад давт името на Бохемия/Бойхейм.

Не се знае дали Биляр се е произнасял точно така, във Волжска българия се е писало с арабски букви, стари оригинални документи не са запазени, аз само сраввнително късни документи. Така че градът също е възможно да е бил Болгар.

Константин Порфирогенет не пише че българите за пръв път идват по времето на Константин Погонат, тъй като споменава за тях като присъстващи тук и по-рано на други места в текста.



Тема Re: Названието „българи” в изворите [re: Aтилea]  
Автор DarkBulgarianSubject (обективен)
Публикувано18.03.13 14:34



Впрочем какво казва руската наука, откога градът се казва така?

Наименованието на реката като Волга е сравнително ново, древното име е Итил, а при днешните татари е останало като Идел. Вероятно руснаците наричат реката така по името на българите, които дълго време са владяли корабоплаването по нея.

Были на руски означава "били са", а Былины са епичните им предания.С "Жыл, был" пък им започват приказките както нашите с "Имало едно време":



Не е задължително нашите просто да са минавали отнякъде. Достатъчно време са били фактор на Балканите и от Дунава до Кавказ. Други пък са живяли със предците на съвременните западни славяни в Аварския хаганат. Не знам от къде е тази убеденост на много от хората че нашият език трябва да е донесен от някакви "славяни" и да е изместил тщркския на монголоидните пришълци, от които е останало само името. И сърбите и руснаците отначалото пишат на чист старобългарски, преди да създадат техни литературни форми, нашият съвременен език е директен наследник на този старобългарскя, техните не са. Въобще първите "славянски" писмена са на старобългарски. Не са на никакъв църковнославянски, така както няма държава Църковнославяния.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.