От известно време в нета циркулира един цитат:

"Българите - това е народът, който имаше всичко,
което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за
тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е
народът, на който се учудваше светът".

Магнус Феликс Енодий, 486 г.

Опитах се да открия източника, но не успях и честно казано, мисля, че е фалшификат. Някой има ли повече информация?

Провери

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е точно фалшификат, но от целия текст са извадени отделни цитати и е сглобен нов текст. Всъщност става дума за едно поражение на българите от готите, макар че са описани като могъщ и достоен противник.

До каква степен е коректно да се отъждествява Vulgares с Българи?

WISP, аз писах и в отговор на поста на Kossoman - или аз неправилно се ориентирам в текста, или Vulgares е отъждествен с Българи, което не знам до каква степен е коректно. Vulgares би могло да се отнесе към всеки народ в рамките на Римската империя. Е, озадачава ме фактът, че е с главна буква, но не знам така ли е в оригиналния текст и каква е употребата на главната буква в латинския.

На много други места така сме написани и отдавна е прието, за кого става дума. Гърчолята вече могат да произнасят "б", даже вече могат и да го пишат с "мп", но пак Вулгари ни викат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам достатъчно познания, за да имам обосновано мнение по този въпрос. Необоснованото ми мнение е, че няма особени причини за подобно отъждествяване. Впрочем, успя ли да намериш останалата част от текста, или стигна само до Vulgares?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами то и смислово става ясно, че се говори за отделни племена/народи.

Ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама как ще е фалшификат!? Това е един кратък и не популярен цитат от популярния (не с името, а с писанията си) сред всички нас Магнус Феликс Енодий. Дали съм прав кажете вие: ,,Тях не са поставяли в затруднения..., ...нито липсата на храна понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно?". Двата цитата до тук може да се прочетат в част 5 на Похвално слово за крал Теодорих. За българите е писано и в 12 част. Стилът на Магнус Фелик Енодий е като изтъква войнствеността и силата на българите да се подмазва на готския крал Теодорих който ,,единствен" е успял да ги победи и съответно той е най-великия сред великите.
Просто не разбирам защо хора като коссоман хвърлят цитати (в случая цели съчинения) на латински или англлийски, а утре може би и на египетски. Кой и как ще ги чете? То в днешно време хората на български не щат да четат та камоли...
Разбира се че ,,вулгарум" (извинявам се че не мога да пиша на латиница в момента) може и трябва да се отъждествява с ,,българи". Ако някой не го приема то тогава трябва да се откажем от всички латински източници за българската история.

Дълго време изходът на сражението се колеба върху несигурните везни на победата, понеже и двете страни проявиха еднакво ожесточение в битката. Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат всред човешкия род противник, равен на себе си. Между това, докато съдбата на сражението не беше решена и крилатата смърт властваше над бойното поле, надви мисълта за нашия вожд: и тогава всеки войник се стараеше бойното поле да засвидетелства за заслугите му пред него. Обърнат беше в бягство българският народ и с това, че се спаси, бе наказан по-тежко. Разтърсвана от копитата на конете, земята затрепери. След като видяха, че са вън от всякаква опасност, те, вайкайки се силно, продължиха да се движат бързо. Боже, небесни съднико, умножи дадените в изобилие дарове! Те, които никога не се съмняваха в победата и на които се учудваше светът, сега се оттеглят, след като загубиха бойните си знамена, и, смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи ония, на които се бе паднало да загинат.

Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне от историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив той си унизи потеклото. Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планински масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издържливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, воден от съобразителността, се е погрижил да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите