|
Тема
|
България през вековете
|
|
Автор |
NoNaмe (Безименен) |
Публикувано | 28.02.11 14:43 |
|
Здравейте,
Ровейки се "из нет'я" попаднах на
За да няма "мисинтерпретация" поствам оригиналните английски коментари (обяснения).
Можем ли да спретнем дискусия, защо определени райони в съвременните граници на България са били "по-активни" от други "не толкова активни" в определената епоха?
Какво е обяснението за тази диференциация и какви са причините за това?
Благодаря предварително на всеки, който се включи в дискусията!
Density of prehistoric sites
Density of antiquity sites
Density of Thracian sites
Density of medieval sites
Density of all features
Поздрави,
| |
|
Според мен разликата, която настъпва през medieval периода се дължи на варварските нашествия в междинния период.
Въпреки това, би било интересно да се видят подобни карти но с "по-сгъстена" периодизация. Например през 100 или 200 години. Тогава ще може да се каже нещо по-конкретно.
General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!
| |
Тема
|
Re: България през вековете
[re: NoNaмe]
|
|
Автор |
easy (wanderer) |
Публикувано | 05.03.11 10:34 |
|
За по-късните не знам, но първата карта ми се вижда изсмукана от пръстите, освен ако не се смесват обекти от ранната (палеолит) и късната (неолит/халколит) праистория, което е абсурдно. Според автора излиза, че първите земеделци и скотовъдци на територията на страната ни са се подвизавали най-вече из Балкана. В Тракия е пълно с ранноземеделски селища и обекти (при това далеч не само в Старозагорско), същото се отнася и за долините на Струма и Места, Софийското поле, Родопите и т.н. Покрай строителството на магистрали и пр. се откриват и изучават още повече.
| |
Тема
|
Re: България през вековете
[re: NoNaмe]
|
|
Автор |
Cтapинap (ветеран) |
Публикувано | 07.03.11 22:46 |
|
Извинявай но мнението ми е,че изначално си стъпил на "чурук-дъска"
Не съм фен на Болен Сидеров,но обикновен любител -старинар и все пак питам-що значи да търсиш "активност" и "неактивност" в СЕГАШНИТЕ граници на България ,установени от есента на 1940 г . ?
За да схванем същноста на българския "феномен"( Да,да -именно "ФЕНОМЕН "за който свидетелствува ,най-малко,още Баварският географ от ІІ половина на ІХ век) ,ограничавайки се от рамките на границите на Българско от 1940 г. ,то е все едно-да наливаме вода в чужда воденица...в случая ,май английска .
Първом - един мааааалък пример-през 1231 г.в Трансилвания един влах(възможно и българин,защото името му е Стоя ,т.е. Стою,спори с един маджарин за някаква си земя...в ТРАНСИЛВАНИЯ !
И знаеш ли какъв му е аргумента ? Че земята била негова още от ВРЕМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ! А българите не са там (ПОЛИТИЧЕСКИ)от времето на Охтум ,т.е. от 20-те години на ХІ век.
Втори пример- пак из Унгарско и пак за българската "активност" и пак,комай,на малцина известен.
Още през 70-те години на миналият век,за нещастие,рано починалия ,МОЖЕ БИ НАЙ-КАДЪРЕН ЕЗИКОВЕД ,който сме имали през този век-проф.Иван Гълъбов,доказва НАЙ-УБЕДИТЕЛНО ,че най-старите БЪЛГАРСКИ езикови заемки,даже в СЪВРЕМЕННИЯ унгарски език ,се срещат в Северозападна сегашна (и някогашна-понеже е в Румъния) Унгария !
Схващаш ли ? Гълъбов няма предвид Долнодунавската низина ,граничеща със съврменна България,но тези региони на Унгария( и Румъния) които от ВЕКОВЕ не граничат с България ?!
Как тогава ще измерваме българската "активност"и "неактивност" ? И защо само с реалиите от ХХ век и по-точно -тези от 1940 г ?
Това тацитно значи,че който и да е,да поставя въпросът,хич не го е еня за обективен исторически поглед върху него ! Иначе казано,нещо подобно на съвременните уйдурми а ла Дьорд Сорос и БХК.
Важна е например съвременната тъъъъжна съдба на паразитите-циганори ,а не ЗАГИВАНЕТО на един действително древен народ ,каквито сме ние българите.
| |
Тема
|
Re: България през вековете
[re: Cтapинap]
|
|
Автор |
ramlid (преобразен) |
Публикувано | 08.03.11 08:06 |
|
поклон старинарьо
| |
|
Право в десетката! Браво!
General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!
| |
Тема
|
Re: България през вековете
[re: Cтapинap]
|
|
Автор |
NoNaмe (Безименен) |
Публикувано | 08.03.11 12:28 |
|
Въпросът ми беше за "определени райони в съвременните граници на България ", а не за българите през вековете.
Идеята ми за дискусия беше:
Защо в първата карта "най-активен" е районът на Централна Стара планина? Изглежда странно, нали?
Защо районът на Дунавската равнина не е бил предпочитано място за заселване?
Защо районът на Краището е "най-активен" през средновековието? Може ли да се предположи, че в равнинните райони има по-голяма активност от "чукарите"?
Може ли да се предположи, че така наречените "археологически обекти" ги няма по равнините, защото строителните материали са "рециклирани"? С други думи, използвани за построявяне на нещо по необходимо, като къщи или стопански постройки?
Може да се формулират и други въпроси, но ще стане малко множко.
Идеята ми за дискусия беше да се съберат предположения, нещо като brainstorming.
По подразбиране, когато има две мнения по един въпрос, и те не си съвпадат, тръгват дрязги и спорве. Идеята ми беше дискусия, а не спор.
Поздрави,
| |
Тема
|
Re: България през вековете
[re: NoNaмe]
|
|
Автор |
genefan (ентусиаст) |
Публикувано | 08.03.11 13:52 |
|
Съжелявам, но не мога да отворя линка и да прочета за какво става въпрос.
Моят Нортън ми дава:
Malicious Web Site Blocked
You attempted to access:
http://gis.gea.uni-sofia.bg/index.php/bg/archrisk
This is a known malicious web site. It is recommended that you do NOT visit this site. The detailed report explains the security risks on this site.
For your protection, this web site has been blocked. Visit Symantec to learn more about phishing and internet security.
Изглежда трябва да проверите дали не сте прихванали нещо. За да е в списъка на Нортън, явно е ставало не един път.
| |
Тема
|
Site на Софийския университет
[re: genefan]
|
|
Автор |
NoNaмe (Безименен) |
Публикувано | 08.03.11 14:29 |
|
Сайтът е на Катедра "Картография и ГИС"; Геолого-географски факултет; СУ "Св. Климент Охридски".
За "known malicious web site" се разтърсих, изглежда някой през сайта на университета се опитал да "хакне" нещо. Предполагам, че е някой от факултета по математика и информатика.
Линковете са уголемени изображения на тези малки карти, които съм постнал. Става дума за "Плътност на археологическите обекти", по-голяма плътност - по-тъмен цвят.
Поздрави,
Редактирано от NoNaмe на 08.03.11 15:01.
| |
Тема
|
Re: Site на Софийския университет
[re: NoNaмe]
|
|
Автор |
lautaro (минаващ) |
Публикувано | 09.03.11 18:17 |
|
До колкото прочетох от сайта целта на проекта е да се защитят археологическите обекти в България (съвременна България) от природни бедствия и да се активизира култ. туризъм, така, че не можем да съдим никого, че не е включил Трансилвания или пък изконни български земи като Сърбия и Албания в тия карти.
А картите са просто цветни картинки без никаква практическа стойност. Те не носят никаква информация- под тях няма векове като времеви граници, няма и приблизителен брой на обектите само някакви нюанси на синьото, които значат много, малко, по-много, по-малко... Иначе казано дрън дрън колкото да отчетем някаква дейност.
Във библиотеката на всеки областен музей (разбира се и в др. библиотеки) може да се намери книга с подробни карти от палеолита до късното средновековие за съответната област. В мн. случаи това са големи книги, които са съставени от статии за всеки археологически обект - извършените разкопки, намерените находки, побликуваната литература. По-рядко (Търговище) това са само статии в регионалното периодично издание със скромна но мн. по-реална карта от тези сини картинки.
Сега за дискусията, която не може да се състои без спор :). В праисторически времена хората не са живеели в близос до големи и средно големи реки понеже тогава е нямало диги и най малкото наводнение е създавало големи проблеми. От тук равнините не са били най-доброто място за живот. Бързам да кажа, че у нас са правени мн. малко разкопки и огледи на палеолитни обекти, а днес почти никой не се занимава с този етап от нашата история понеже всеки иска да намери златно съкровище, гробница на цар или храм (ако може със златно съкровище).
| |
|
|
|
|