|
Омир говори за Троя и за Троада, като област, в която се е намирал градът и на която е бил център. И ако точното местоположение на Троя е било предмет на спорове още от Античността (ще спомена за версиите за Нов-Илион, който е построен върху Омировата Троя и тази на Страбон, който различава двата града географски), то никога не е имало съмнение къде се намира Троада. Така че е излишно да търсим Троя във Финландия или Англия, каквито хипотези има, Троя се намира на сравнително ограничено географско пространство. Единствените големи съмнения, които са съществували е изборът между два хълма - Хисарлъка и Бурнабаши. Географски, стратегически, политико-икономически всички доводи ни карат да мислим, че става дума за Хисарлъка. Първо, прословутите извори, за които говори Омир - топъл и студен, и които са 34 край Бурнабаши. В Илиадата и гърците и троянците се придвижват по няколко пъти дневно от Троя до морския бряг, на който е бил изграден ахейския лагер и където са били закотвени корабите, а Бурнабаши е на 3 часа пеша от брега! А и още повече, че Хисарлъка се намира точно между две реки, вероятно Скамандър и Симоента.
Има и още нещо. Троя, за да се води война срещу нея и да издържи дълго време, трябва да е била най-големият град в региона, а това е една от областите, които са продупчени и изучени от-до. В общи линии цялата зона е проучена, проспектирана и разкопана там, където са намерени данни за археологически обекти. Няколко селища са намерени в близост до Града, но нито едно от тях няма силата, големината и мощта на Града. От 46те стратиграфски нива датираното към XII век пр.Хр. показва ясни следи на умишлен палеж на града, а от този период са и проучените около 200 гроба на мъже, повечето от които показват следи от насилствена смърт.
Без да говорим, че между XIIв. пр.Хр. и VIIIв. пр.Хр. селището изглежда изоставено и необитаемо
Около 1250 г. пр. Хр. голямо земетресение унищожава града. Оцелелите след земетресението троянци го построяват отново. Новият град е известен на историците като Троя VII. Крепостните стени са издигнати върху останките на старите. Вратите са допълнително укрепени. Новост в строителството са подземни ниши (питои), в които се съхранявай хранителни запаси и къщи с големина от една до три стаи. На мястото на двореца са построени обикновени едноетажни къщи. Крепостта има собствен източник на вода, който представлява каменен кладенец. По-голямата част от населението живее в централната крепост в едноетажни къщи, разположени върху терасите на града. Учените са изчислили , че населението на града по това време е около 7000 души. При разкопките на града се установява намаляване на вноса на микенска керамика в Троя в началото на XIIв. пр. хр. Според някои историци това е доказателство за влошените политически и търговски връзки между Троя и микенските градове. Пожар изпепелява града между 1180 – 1150 г. пр.хр. Множеството непогребани човешки останки, датирани от този период, говорят за голяма катастрофа, в резултат на която градът е унищожен.
В равнината под Троя археолозите откриват военно гробище, което им дава основание да смятат, че Троянската война, описана в произведението на Омир “Илиада” се е водила по времето на Троя VII. Тази хипотеза се потвърждава и от многото намерени оловни куршуми от прашки, намерени близо до стените на града. Практиката от времето на Троя е след неуспешна обсада защитниците на града да съберат изстреляните оловни куршуми за да ги използват отново
Троя I и II
Троя II
Троя VI
1. Географското разположение и ландшафт.
Според античната традиция и троянския цикъл Троя е била разположена на самият северозападен край на Мала Азия, в нещо като полуостров, на север от който се е намирал Хелеспонтът, а на юг заливът Адримитиум. Тя се е намирала на около 8 км от брега, върху хълм, част от малка планинска верига, който се извисява над равнина, в която се сливат два потока - Скамандър и Симоис.
Не можем да не забележим фрапиращата прилика между географското положение на Градът (ще използвам този неутрален термин с главна буква за да обозначавам намерения от Шлиман обект) и Троя (с този термин ще бъде обозначен града, за който говори Омир). Градът е разположен на хълм, поне в часта на акропола и основната централна агломерация. Доминиращ началото на Дарданелите, античният Хелеспонт, Градът има огромна търговска и стратегическа важност за котрол над търговията, минаваща през протока от и към Черно море. Гърците винаги, още от микенската епоха са внасяли огромно количество зърно от Крим. Край Градът са открити няколко топли извора, които отговарят на описаните от Омир няколко такива. Край крепостините стени има топъл и студен извор, описани от Омир при преследването на Хектор от Ахил. Градът е разположен край река, а недалеч от него има друга.
Но, един от проблемите и доводите против е, че реката, описана като буйна от Омир далеч не е толкова река, а обикновен поток с доста тиня. Изворите, посочени от Омир са повече на брой, но е възможно пресъхване, както и впрочем на реката.
2.Търговията
Както споменах и в т.1, географското положение на Града е възможно най-благоприятното за ролята на евентуален митнически център, който микенците, идващи от Гърция са искали да превземат. Ако днес приемаме с малко или много уговорки като основна причина за войните с Троя търговията и пазарите на изток и североизток, локацията на Града е възможно най-оптимална за по-горното обяснение на войната.
НО! почти тоталната липса на ахейски/микенски архитектурални форми и конструкции, камо ли някакви градове, извън континенталната част на Гърция показва, че този народ не е бил политически колонизатор, а вероятно само търговски / и то отново не колонизатор, а просто търговец/. При това, ако керамика е намерена от западна Испания, през долината на По, Сардиния, Сицилия, до източната част на двуречието и южен Египет, малкото артефакти намерени в северна Гърция, Македония и Тракия показват, че Микенската цивилизация е предпочитала много повече контакта с Кипър и Близкия изток, отколкото със Севера и Черно море. Така че до колко троянският флот и търговия са били опасност за Микена е трудно да се каже категорично.
3. Архитектурата
Троя е била обградена от високи стени, чието построяване е било спорд легендата дело на Аполон и Позейдон. Тези стени били с високи кули и множество порти, но единствената, която е спомената от Омир е Скийската. Градът показва наличието на много солидни защитни укрепления, високи стени, под които често са били създавани резерви за хранителни стоки, дворец или просто по-голяма централноразположена къща, която лесно е можела да мине за такъв.
Северната стена на Троя VI:
Южната стена на Троя VI:
Традицията.
Още от времето на Херодот град в този регион действително е съществувал. Ксенофон, век по-късно, говори за Новия-Илион като за реално същестуващ по това време град. Александър, при преминаването си на Хелеспонта, посещава точно този град за да се поклони пред гроба на Ахил, легендарен предтец на рода на майка му. По това време Илион е обитаван от еолийска етническа група. От този момент Илион се среща достатъчно често в аналите, архивите и документите от Античността за да не забравяме къде е и каква съдба претърпява през вековете. Закрилян и обогатен от Александър, Илион става един от главните градове на Мизия по времето на Лизимах. През 85 пр.Хр. по време на кампанията на Сула срещу Митридат е завзет от Фимбриа. Цезар, който претендира да произлиза от Еней, му дава привилегията да не се облага с никакъв данък или такси.
Римски одеон от Троя IX
Но!
Още от Античността обаче авторите не са съгласни дали Троя е Илион. Повечето дават положителен отговор на този въпрос, но Деметриос от Скепсис или Страбон оспорват тази топографска съпоставка, ситуирайки Троя по-далеч от брега, на югоизток от Илион на място, което дори по тяхно време е носело названието илиеон коме. Това мнение обаче не успява да се наложи и по-късни владетели като Константин или Юлиан посещават Илион като града наследник на Троя. Трябва да се чака XVIII век за да се възобнови дебата за това къде е Троя, като онези, които следват класическата версия за Новия Илион я виждат на Хисарлъка, а почитателите на Страбон на хълм, наречен Бунар Бачи. Трета версия, модерна, говори за местоположение между Хисарлъка и Бунар Бачи.
5. Археологията
Ниво VIIа от Града показва следи от пожар и особено богато некрополно богатство, датирани към XII век пр.Хр.
НО! XII век пр.Хр е сред онези векове, които са част от епохи на движение на народи, които както знаем, са свързани с насилие, пожари, разрушение. Малко са градовете, които да не показват в пластовете си от този период следи от пожари или масивни разрушения. Да търсим Троя според пожара, който е сложил нейния край е все едно да търсим игла сред други игли.
6. Епиграфията
Намерени са хетски таблети, назоваващи град на име Вилуса, чието разположение съвпада сравнително точно с това на Града и на Троя. възможно ли е било да съществуват два големи независими политически града, но васални на хетската империя на едно толкова тясно географски постранство особено по онова време?
НО! Не е намерено нито едно свидетелство в самия град, което да споменава каквото и да е име, било то Троя, Илион, Вилуса и т.н.
Говорили си ламята и змеят. По едно време змеят казал:
- Да помълчим малко, че ми стана горещо!
|
(PRAEFECTUS URBI)