Re: Херодотовите скити / Наука / Хуманитарни науки / История

Scythian

member of a nomadic people originally of Iranian stock who migrated from Central Asia to southern Russia in the 8th and 7th centuries Bc . Centred on what is now the Crimea, the Scythians founded a rich, powerful empire that survived for several centuries before succumbing to the Sarmatians during the 4th century BC to the 2nd century AD.

Much of what is known of the history of the Scythians comes from the account of them by the ancient Greek historian Herodotus, who visited their territory. In modern times this record has been expanded chiefly by the work of Russian anthropologists.

The Scythians were feared and admired for their prowess in war and, in particular, for their horsemanship. They were among the earliest people to master the art of riding, and their mobility astonished their neighbours. The migration of the Scythians from Asia eventually brought them into the territory of the Cimmerians, who had traditionally controlled the Caucasus and the plains north of the Black Sea. In a war that lasted 30 years, the Scythians destroyed the Cimmerians and set themselves up as rulers of an empire stretching from west Persia through Syria and Judaea to the borders of Egypt. The Medes, who ruled Persia, attacked them and drove them out of Anatolia, leaving them finally in control of lands which stretched from the Persian border north through the Kuban and into southern Russia.The Scythians were remarkable not only for their fighting ability but also for the civilization they produced. They developed a class of wealthy aristocrats who left elaborate graves filled with richly worked articles of gold and other precious materials. This class of chieftains, the Royal Scyths, finally established themselves as rulers of the southern Russian and Crimean territories. It is there that the richest and most numerous relics of Scythian civilization have been found. Their power was sufficient to repel an invasion by the Persian king Darius I in about 513 BC.

това е статия за скитите от Енциклопедия БРИТАНИКА

99. Фракия дальше Скифии выдается вперед к морю. Скифия же начинается за Фракией в том месте, где море образует залив и где Истр впадает в море (устье Истра обращено на юго-восток). Я сейчас опишу прибрежную полосу – собственно Скифии, начиная от Истра, для определения ее длины. Это – исконная Скифия, она начинается от устья Истра, обращена к югу и простирается до города, называемого Каркинитидой. Отсюда идет гористая страна, лежащая вдоль того же моря. Она выдается в Понт и населена племенем тавров вплоть до так называемого Херсонеса Скалистого66. Херсонес этот на востоке выступает в море. Подобно Аттике две четверти границ Скифской земли (на юге и на востоке) окружены морем. 67

100. За таврами опять живут скифы, частично дальше на восток на морском побережье, а частью на западе Киммерийского Боспора и озера Меотиды до реки Танаиса, которая впадает в это озеро в самом дальнем его углу68. Северные части Скифии, простирающиеся внутрь материка, вверх по Истру, граничат сначала с агафирсами, затем с неврами, потом а андрофагами и, наконец, с меланхленами69.

101. Если принять Скифию за четырехугольник, две стороны которого вытянуты к морю, то линия, идущая внутрь страны, по длине и ширине будет совершенно одинакова с приморской линией. Ибо от устья Истра до Борисфена 10 дней пути, а от Борисфена до озера Меотиды еще 10 дней и затем от моря внутрь страны до меланхленов, живущих выше скифов, 20 дней пути. Дневной переход я принимаю в 200 стадий. Таким образом, поперечные стороны [четырехугольника] Скифии составляют 40000 стадий, а продольные, идущие внутрь материка,– еще столько же. Такова величина этой области.

а това пък е руския превод на Херодот

„От Истър вече е крайбрежна Скития, разположена към юг, срещу южния вятър, чак до град, наречен Каркинитис.

Това пък е българския привод.

Истър е Дунав и тук пише на юг ат Истър (Дунав).

Trecînd de Istru si pîna la orasul Carkinitis, spre miazasi si vîntul Notos se întinde partea Scitiei, scaldata de apele marii.

В румънският превод пише същото.

At once from the Ister begins this original land of Scythia, and it lies towards the midday and the South Wind, extending as far as the city called Carkinitis. (The History of Herodotus, English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY) [1890])

И в английският пише същото. Нещо друго. Тук английският преводчик твърди, че на юг ат Истър (Дунав) не се намира част от Скития, а цялата тази страна (the original Scythia).

В гръцкият превод на тази част от Историята на Херодот пише същото:

"Скитската земя започва от Тракия: там, където има залив в тази земя, започва в нея и Истър се влива в нея (Скития), четири ръкава, русла обърнати на изток."

Ако четем руският превод ще видим, че Скития започва от Истър („ в том месте, где море образует залив и где Истр впадает в море"), а в оригинала е казано, че Скития започва от един залив от Тракия (Бургаски залив) и Истър се влива не в този залив, а в Скития. Ако погледнете на картата ще видите че там, където се влива Истър няма никакъв залив на Черно море.
Освен това всички знаем, че северната част на Добруджа никога не се е наричала Тракия.