АМБУЛАНТНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ???/Сп.Тема/
125 отговора
0 прегледа
АМБУЛАНТНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ???/Сп.Тема/
Амбулантни владетели
Ирина Вагалинска
За българските ханове Плиска е била просто една от резиденциите, които са наобикаляли периодично. Първата ни истинска столица е Преслав, доказва д-р Чавдар Кирилов
Твърдението, че Плиска е първата българска столица, принадлежи на Карел Шкорпил (1859-1944). От началото на миналия век насам то се циментира като неподлежаща на съмнение истина във всички учебници, справочници и многотомни истории. Но сред днешните специалисти по средновековие има поне един, който работи на принципа на д-р Менсън (виж Арчибалд Кронин, "Цитаделата"): Не приемай нищо в науката за даденост.
Д-р Чавдар Кирилов преподава археология в СУ "Св. Климент Охридски" и в свободното си от студенти време събира доказателства за "иконоборческа" теория: Плиска е просто една от резиденциите, наобикаляни от българските ханове; столица в истинския смисъл на думата имаме чак през IX век и тя се казва Преслав.
Според д-р Кирилов Шкорпиловата теза не е подкрепена нито от археологически данни, нито от хронисти. В един от надписите на Омуртаг - Търновския, пише: "...обитавайки стария си дом, (Омуртаг) направи преславен дом на Дунава..." Но предположението, че "стар дом" значи държавна резиденция в Плиска, не е непременно правилното. "Запитах се - а не е ли възможно Омуртаг да е имал предвид фамилната си къща? Която в момента, в който неговата династия идва на власт, да е станала важна като дом на новия владетелски род? Плиска е недоказуема столица като селищни структури чак до първата половина на IX век. Тя започва да става по-доловима археологически чак по време на управлението на хан Крум (803-814), още повече при Омуртаг (814-831) и наследниците му", обяснява Чавдар Кирилов.
В данните и от домашните, и от външните извори владетелската резиденция се обозначава с термина "аул". Възпитаният с "Хан Аспарух" на Людмил Стайков българин веднага ще го свърже с рунтави шапки над скулести лица. Но произходът на думата не е тюркски, а гръцки. "Ауле" се употребява в двойното значение на "двор" (пространство около къща и аристократичен ескорт) - също като court в английския. "Постепенно се уверих, че терминът "аул" у нас се свързва със система на управление, характеризираща се с липсата на столица - казва д-р Кирилов. - В европейската практика тази форма на амбулантно упражняване на власт е известна като "пътуващо кралство"
Няма постоянно средище, а няколко резиденции - те може и да са десетки като в държавата на франките при Карл Велики (747-814). Владетелят ги обикаля, заседявайки се на определени места от един ден до няколко седмици или месеци, в зависимост от климатичната и/или политическата обстановка. Причините, породили тази форма на управление, са религиозно-културни и прагматични. Средновековното общество има нужда да вижда своя владетел, да усеща неговото присъствие - ако той се задържи на едно място, преобладаващата част от поданиците му ще се чувстват като без крал. А и в онези времена той няма реалната възможност да управлява от дистанция. Нито франкският крал, нито българският хан може да си седи на бюрото и да праща факсове. Липсват добри комуникации - дори конният пратеник не е решение, когато няма при кого да занесе заповедта. В тогавашна България няма доказано присъствие на администрация по места, както е в Рим или Византия. През ранното средновековие у нас не се чува дори за местни феодали."
Няма и намерени при разкопки достатъчно количество оловни печати за периода до края на VIII век, които да ни уверят, че е имало кореспонденция център - провинция. Затова пък има потвърдени сведения за поне още 3 хански резиденции, съществували паралелно с Плиска. Според д-р Кирилов едната е Преслав, преди да стане държавен център. Въпросът защо все пак от началото на IX век Плиска заприличва на столица има династичен отговор.
Докато управляващите фамилии се въртят начесто през осмото столетие, деветото и част от десетото минават под знака само на една. Крумовата династия е първата, която успява да се закрепи на власт над 160 г. Това създава предпоставките за усядане и управление от дистанция. Неслучайно точно хан Крум поставя началото на административна реформа, припомня Чавдар Кирилов. По негово време се прекратява самоуправлението на големи общности като славянската, започва териториалното делене на "комитатес", роден вариант на западноевропейските графства. Наличието на държавна канцелария се потвърждава от многото намерени каменни надписи от IX век. Количеството на оловните печати от времето на Борис и наследниците му също респектира. Владетелят очевидно кореспондира редовно с периферията, по която вече не вижда смисъл да кръжи начесто. Но едва Преслав на Симеон I става истинска столица по модела на византийския Константинопол.
Тезата на Чавдар Кирилов няма да намали звездичките по етикетите на коняка "Плиска" и не би трябвало да свива националното ни самочувствие.
Полезно е, когато научният скепсис надделява над патриотарството. Пък и всъщност няма нищо срамно в представата за български ханове, препускащи между резиденциите си - сръбският крал Стефан Душан го е правел и през XIV век, когато са се оформяли и първите западноевропейски столици. Да не говорим, че двете проучени ранносредновековни кралски резиденции в центъра на днешна Германия доста приличат на Омуртаговите аули - каменни фамилни дворци с размерите на големи мезонети и никакви къщи за свитата. Само че у нас аристократите са живеели на палатки (тоест в шатри) около владетеля, а тамошните - в землянки.
"Не ни е необходима Плиска, каквато досега сме си я представяли от филмите и учебниците, за да се гордеем с миналото си - резюмира Чавдар Кирилов. - Монументалността не е доказателство за величие. Ако съдехме за Карл Велики само по градежите му, щеше да ни изглежда като зулуски вожд, а не като владетел на половин Европа."
брой 47 (318), 26-02 Декември 2007
Ирина Вагалинска
За българските ханове Плиска е била просто една от резиденциите, които са наобикаляли периодично. Първата ни истинска столица е Преслав, доказва д-р Чавдар Кирилов
Твърдението, че Плиска е първата българска столица, принадлежи на Карел Шкорпил (1859-1944). От началото на миналия век насам то се циментира като неподлежаща на съмнение истина във всички учебници, справочници и многотомни истории. Но сред днешните специалисти по средновековие има поне един, който работи на принципа на д-р Менсън (виж Арчибалд Кронин, "Цитаделата"): Не приемай нищо в науката за даденост.
Д-р Чавдар Кирилов преподава археология в СУ "Св. Климент Охридски" и в свободното си от студенти време събира доказателства за "иконоборческа" теория: Плиска е просто една от резиденциите, наобикаляни от българските ханове; столица в истинския смисъл на думата имаме чак през IX век и тя се казва Преслав.
Според д-р Кирилов Шкорпиловата теза не е подкрепена нито от археологически данни, нито от хронисти. В един от надписите на Омуртаг - Търновския, пише: "...обитавайки стария си дом, (Омуртаг) направи преславен дом на Дунава..." Но предположението, че "стар дом" значи държавна резиденция в Плиска, не е непременно правилното. "Запитах се - а не е ли възможно Омуртаг да е имал предвид фамилната си къща? Която в момента, в който неговата династия идва на власт, да е станала важна като дом на новия владетелски род? Плиска е недоказуема столица като селищни структури чак до първата половина на IX век. Тя започва да става по-доловима археологически чак по време на управлението на хан Крум (803-814), още повече при Омуртаг (814-831) и наследниците му", обяснява Чавдар Кирилов.
В данните и от домашните, и от външните извори владетелската резиденция се обозначава с термина "аул". Възпитаният с "Хан Аспарух" на Людмил Стайков българин веднага ще го свърже с рунтави шапки над скулести лица. Но произходът на думата не е тюркски, а гръцки. "Ауле" се употребява в двойното значение на "двор" (пространство около къща и аристократичен ескорт) - също като court в английския. "Постепенно се уверих, че терминът "аул" у нас се свързва със система на управление, характеризираща се с липсата на столица - казва д-р Кирилов. - В европейската практика тази форма на амбулантно упражняване на власт е известна като "пътуващо кралство"
Няма постоянно средище, а няколко резиденции - те може и да са десетки като в държавата на франките при Карл Велики (747-814). Владетелят ги обикаля, заседявайки се на определени места от един ден до няколко седмици или месеци, в зависимост от климатичната и/или политическата обстановка. Причините, породили тази форма на управление, са религиозно-културни и прагматични. Средновековното общество има нужда да вижда своя владетел, да усеща неговото присъствие - ако той се задържи на едно място, преобладаващата част от поданиците му ще се чувстват като без крал. А и в онези времена той няма реалната възможност да управлява от дистанция. Нито франкският крал, нито българският хан може да си седи на бюрото и да праща факсове. Липсват добри комуникации - дори конният пратеник не е решение, когато няма при кого да занесе заповедта. В тогавашна България няма доказано присъствие на администрация по места, както е в Рим или Византия. През ранното средновековие у нас не се чува дори за местни феодали."
Няма и намерени при разкопки достатъчно количество оловни печати за периода до края на VIII век, които да ни уверят, че е имало кореспонденция център - провинция. Затова пък има потвърдени сведения за поне още 3 хански резиденции, съществували паралелно с Плиска. Според д-р Кирилов едната е Преслав, преди да стане държавен център. Въпросът защо все пак от началото на IX век Плиска заприличва на столица има династичен отговор.
Докато управляващите фамилии се въртят начесто през осмото столетие, деветото и част от десетото минават под знака само на една. Крумовата династия е първата, която успява да се закрепи на власт над 160 г. Това създава предпоставките за усядане и управление от дистанция. Неслучайно точно хан Крум поставя началото на административна реформа, припомня Чавдар Кирилов. По негово време се прекратява самоуправлението на големи общности като славянската, започва териториалното делене на "комитатес", роден вариант на западноевропейските графства. Наличието на държавна канцелария се потвърждава от многото намерени каменни надписи от IX век. Количеството на оловните печати от времето на Борис и наследниците му също респектира. Владетелят очевидно кореспондира редовно с периферията, по която вече не вижда смисъл да кръжи начесто. Но едва Преслав на Симеон I става истинска столица по модела на византийския Константинопол.
Тезата на Чавдар Кирилов няма да намали звездичките по етикетите на коняка "Плиска" и не би трябвало да свива националното ни самочувствие.
Полезно е, когато научният скепсис надделява над патриотарството. Пък и всъщност няма нищо срамно в представата за български ханове, препускащи между резиденциите си - сръбският крал Стефан Душан го е правел и през XIV век, когато са се оформяли и първите западноевропейски столици. Да не говорим, че двете проучени ранносредновековни кралски резиденции в центъра на днешна Германия доста приличат на Омуртаговите аули - каменни фамилни дворци с размерите на големи мезонети и никакви къщи за свитата. Само че у нас аристократите са живеели на палатки (тоест в шатри) около владетеля, а тамошните - в землянки.
"Не ни е необходима Плиска, каквато досега сме си я представяли от филмите и учебниците, за да се гордеем с миналото си - резюмира Чавдар Кирилов. - Монументалността не е доказателство за величие. Ако съдехме за Карл Велики само по градежите му, щеше да ни изглежда като зулуски вожд, а не като владетел на половин Европа."
брой 47 (318), 26-02 Декември 2007
Редактирано от _magotin_ на
Re: АМБУЛАНТНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ???/Сп.Тема/
Не. Тъкмо напротив, откритието на множество дървени сгради от 8ми век, със същата планировка като каменните от края на 8ми и началото на 9ти, затвърди мнението на Шкорпил. Да не забравяме и откритието на каменни сгради в Кабиюк, който още Ст.Ваклинов определи като спомагателна резиденция, една от двете, разположени по фланговете на Плиска.
Re: АМБУЛАНТНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ
В отговор на:В европейската практика тази форма на амбулантно упражняване на власт е известна като "пътуващо кралство"
Плиска не е първа българска столица... Така точка по точка учениците на Балева ще ни накарат да се отречем от всичко бългаско за да бъдем подготвени за ислямизиране. Не е ли показателно, че всички правителства вече са с турски мандат и на фона на привидното ни нехайство "теориите" им следват една подир друга.
в отговор на Acпapyx|Y|
#15
Re: АМБУЛАНТНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ
Що просто не го прочете?
Той не казва, че Плиска не е първата столица. Оспорва само времето, по което тя се е заформила като такава.
И какво ти пречи да си поиграем с идеята, преди да я приемем или отхвърлим?
... tota creatura
revertis a ssa natura.
Той не казва, че Плиска не е първата столица. Оспорва само времето, по което тя се е заформила като такава.
И какво ти пречи да си поиграем с идеята, преди да я приемем или отхвърлим?
... tota creatura
revertis a ssa natura.
в отговор на инцидeнтeн
#16
Re: АМБУЛАНТНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ???/Сп.Тема/
Някакви доводи за този избор? Или вземаме каквото е имало голямо по това време?
Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.
Ако обичам нещо, то са само камъните и земята.
в отговор на инцидeнтeн
#17
Откриха уникален дървен дворец край Плиска
Откриха уникален дървен дворец край Плиска
Уникален дървен дворец край Плиска е на път да се превърне в сензацията на тазгодишното археологическо лято. Само преди дни снимка, направена от хеликоптер, разкри цялото великолепие на находката от VII-VIII век. Според археолозите става въпрос за най-стария в историята на България дворец, построен от хан Аспарух или сина му Тервел. Нямаме точна датировка за откритието, но със сигурност то ще положи началото на още по-задълбочени проучвания.
Дворецът най-вероятно е ползван от няколко поколения български ханове. Установено е, че преди да се появи характерното за Плиска масивно каменно строителство, в периода около създаването на българската държава и век след това по тези места е имало мащабни дървени градежи.
Откритието на археологическата експедиция принадлежи точно към този начален строителен период на първата българска столица. Методът, по който е направено откритието, е на базата "негатив", обяснява проф. Рашев. Археолозите са на мнение, че използвайки разликата на цвета на почвата, може да се направят още много уникални разкопки.
Откритият дворец представлява кръгло съоръжение с диаметър около 30 метра. Пълните му останки се виждат ясно само от въздуха. Находката няма аналог в степната евразийска зона, където може да се очаква подобна дървена архитектура, обясни проф. Рашев.
Това е един от най-старите дворци в Европа, коментират историците. За първи път от 24 години насам археолозите работят под пълна пара на разкопките на Първото българско царство. Това е така, защото имат на разположение 3,5 млн. лв., отпуснати от Министерския съвет за консервация, реставрация и проучване на археологическите резервати в Плиска и във Велики Преслав.
Месец след началото на разкопките стотината участници в тях са повече от ентусиазирани. Признават, че дворецът на българските ханове е бил открит случайно при почистване на каменните останки там.
Подобни мащабни разкопки в Плиска не са правени от 1981 г., когато България чества 1300-годишнината си. Тогава в Плиска археолози разкопават по-малка кръгла дървена постройка с диаметър около 14 метра.
Тя също принадлежи към първия строителен период на българската столица. Още тогава специалисти изразиха хипотези, че може би това е един от дворците на хановете ни.
Вторият дворец е на около 30 метра от първата постройка, а археолозите очакват да открият в съседство и трета.
Уникален дървен дворец край Плиска е на път да се превърне в сензацията на тазгодишното археологическо лято. Само преди дни снимка, направена от хеликоптер, разкри цялото великолепие на находката от VII-VIII век. Според археолозите става въпрос за най-стария в историята на България дворец, построен от хан Аспарух или сина му Тервел. Нямаме точна датировка за откритието, но със сигурност то ще положи началото на още по-задълбочени проучвания.
Дворецът най-вероятно е ползван от няколко поколения български ханове. Установено е, че преди да се появи характерното за Плиска масивно каменно строителство, в периода около създаването на българската държава и век след това по тези места е имало мащабни дървени градежи.
Откритието на археологическата експедиция принадлежи точно към този начален строителен период на първата българска столица. Методът, по който е направено откритието, е на базата "негатив", обяснява проф. Рашев. Археолозите са на мнение, че използвайки разликата на цвета на почвата, може да се направят още много уникални разкопки.
Откритият дворец представлява кръгло съоръжение с диаметър около 30 метра. Пълните му останки се виждат ясно само от въздуха. Находката няма аналог в степната евразийска зона, където може да се очаква подобна дървена архитектура, обясни проф. Рашев.
Това е един от най-старите дворци в Европа, коментират историците. За първи път от 24 години насам археолозите работят под пълна пара на разкопките на Първото българско царство. Това е така, защото имат на разположение 3,5 млн. лв., отпуснати от Министерския съвет за консервация, реставрация и проучване на археологическите резервати в Плиска и във Велики Преслав.
Месец след началото на разкопките стотината участници в тях са повече от ентусиазирани. Признават, че дворецът на българските ханове е бил открит случайно при почистване на каменните останки там.
Подобни мащабни разкопки в Плиска не са правени от 1981 г., когато България чества 1300-годишнината си. Тогава в Плиска археолози разкопават по-малка кръгла дървена постройка с диаметър около 14 метра.
Тя също принадлежи към първия строителен период на българската столица. Още тогава специалисти изразиха хипотези, че може би това е един от дворците на хановете ни.
Вторият дворец е на около 30 метра от първата постройка, а археолозите очакват да открият в съседство и трета.
Re: АМБУЛАНТНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ???/Сп.Тема/
Снимков материал имаше много по вестниците, главно за т.нар. кръгъл дворец в центъра на Цитаделата. В АОР за 2005 /текстове/ и този за 2006 /текст и снимки/ има описания на много от откритите сгради. Естествено от тях се намират само траншеите, в които са били положени основите или кръглите дупки от по-масивните колове. Химическият анализ на пръстта от дупките доведе до извода, че дървените съоръжения са демонтирани /!!!/. Друго слабо известно откритие е наличието на още няколко оградени комплекса, разпръснати на различно разстояние от Цитаделата. 
Редактирано от _magotin_ на