Re: Заточеници в тежки мъки / Наука / Хуманитарни науки / История

Като им поблагодарихме, отидоха си те и ния си останахме на местата, дето ни приказваха тамошните затворници да се пазим тук добре от животните, които се намират вътре във затвора, па даже и на всякъде — в тоя град тия животни били змия и скорпия. Последното било много отровително, по-опасно и от змията, когато ухапе човека. Като ни казаха за тия животни, придобихме и от тях безпоkoйствие, че малко ни е другото, но що да сторим,
с. 135
когато съдбата ни е тъй благоволила да прекарваме с мъки живот. Нощем времето си прекарвахме повече будни, за да се пазим от смъртоносните животни. Но както при всичките наши страдания, през няколко нощи привикнахме на [в]сичко, даже и на страшните животни, като взехме да ги убиваме, ако ни се покажеше някое от тях. В един ден [един] от тамошните затворници убил една змия, колко едно метро и половина дълга, а пък на другия ден друг убил една скорпия, дето за пръв път видохме това животно. — Ето го в какъв вид е — също като рак: две с щипки дълги крака, други още 8—10 по-малки, а на едина край като опашка, на която има крив заострен като игла връх и с него ухапва человека.
с. 136
Тука в затворът нямаше и чиста вода за пиене; имаше една чешма, от която [в]сичките затворници си наливаха стомни. [130] Водата беше съвсем нечиста, понеже е речна и чешмеджиите всяка заран пущали кон[с]ко гюбре във водата да се затискат кюнците и ний когато си наливаме в стомните, цедим я през кърпи. Това правехме всяка вечер; и след като напълним стомните, оставим ги през нощта да поизстине водата, защото от
топлотата не може да се пие, а миризмата от гюбрето си стои в нея. От друга страна, тамошните затворници, на брой около 600 души, повечето кюрди [131] — едни мръсници и нечистници; когато заран [в]земат да се мият и къпят, човек трябва да си //
с. 137
завръща очите да ги не гледа — вони страшни и нетърпими, но какво да правим — търпи кожо, черней душо, друго нищо.