Oтвъддунавските българи / Наука / Хуманитарни науки / История

Автор:Тодор балкански
Безпорно най-старата част на българското население са милионите т.нар. тукани, които румънци и унгарци заварват в тази земя.Името тукани сред местните българи, потомци староседелското българско население на истори-
ческа Отвъддунавска България , се тълкува единствено като "българи от тука".
Тези българи тукани в румънската земя са в последен стадий на порумънчване в езиково отношение, но техните съседи, които сав по-голяма или по-малка степен са истински румънци, ги наричат на своя език:"Bulgarii cu capul mare!"
(българите с големите глави),характероним, който точно представя българския антропологически тип в сравнение с румънския.Най-гъсто туканска
та част на българският народ е представена в окръзите Горж и Долж, за които в румънската историография и ономастика нерядко се говори, че са румънски деформати на имената Горен и Долен Жиу като окръзи от държава-
та на Йоница т.е. Иваница Калоян,цар на българите.Туканите,местните бълга-
ри в Закарпатието са запазили своя старинен български език, който в последс-
твие е попаднал под силното влияние на словашкия глотонимия украински език
.Днес тези някогашни българи се самонаричат русини(от тях е откривателят на българите Юрий Венелин);те се смятат за отделен славянски народ, който по език е най-близо до българите, словаците обаче ги смятат за свои сънарод-
ници,същото правят и украинците и великорусите.Днес в Мукачевски и Ужго-
родски район на Закарпатието живеят българи, които имат и своя част в Русфи
гово(сега квартал на Мукачево), които местните хора наричат Болхарские хати ( Българските къщи), а ние росфиговски българи.Колонията на росфигов-
ските българи е значителна, пази езика си и българското си самосъзнание.Дъл-
гогодишен кмет на града беше българинаът Николай Роглев.Закарпатските българи притежават днес местен език (диалект),създаден от градинарската реч на техните бащи и деди,които по произход са от Търновско,Търговищко,
Севлиевско,Русенско.
В днешна румънска Трансилвания живеят т.нар. шкеи,т. тази част от българи
те,която е запазила българското си самосъзнание група на българския народ.
Друга огромна част от нашия народ с пряк произход от първобългарите есегел
днес е унгаризирана( около 2 000 000) и се представя с името секуи,секели, което е същият унгарски деформатив на името есегел( есегел,барзсил и бул-
гар са трите големи големи колена на българския или булгарския народ до па-
дането на Волжка България).Шкеите днес живеят в селищата: Голям и Малък Чергед(Cergi Mic,Mare), Алвинц(Vintul de Jos), в окръг Алба Юлия, Русчьор и Бун-
гард в окръг Сибиу, Ръшнов и Шкеи в окръг Брашов.Секуите, които сега правят опит да възвърнат първобългарското си генетическо самосъзнание, живеят в областта Ла Секуи( окръзи Харгита и Ковасна). В Чергед живеят днес т.нар. чергедски българи.Те днес говорят само румънски език, предста-
вят се обаче за българи, и то българи богомили, но пазят старобългарските си молитви, които рецитират при тържествени случаи, без да ги разбират. Бълга-
рите в Алвинц, т.нар. алвинцки българи , са от две групи: 1) първата е от по-
томци на чипровчани, дошли в ттази земя през 1700г; днес са езиково унгари-
зирани, вече губят българското си самосъзнание (запазено е само във фамилиите Дерводелин и Бордицою); втората група е градинарска с произход от Лясковско, съставена от фамилията с много разклонения Иванов; говорят румънски, немски и унгарск, но пеят българските си песни, които не разбират.
Русчорските българи днес са германизирани в езиково отношение, но пазят българското си самосъзнание на българи богомили. При тях единствено е запа-
зена може би стара българска черта да говорят в тържествени случаи с корем-
но предихание. Бунгардските българи езиково са руманизирани, но пазят бъл-
гарското си самосъзнание на богомили; пазят и стари колинди на български език, които рецитират, без да ги разбират. Шкеите в Брашовския Шкеи са жи-
ви, богати, силн; езиково са румънизирани и се представят като румънци от български произход. Дошли са тази земя през 1392г. вероятно като наемна конна войска от България, създали са голяма култура и първото светско учили-
ще на българския народ, което после прераства в първото светско училище на
румънците.
На запад в Банат живеят няколко групи българи, които тук ще представя в няколко реда: групата на северобанатските българи, наричани бешеновци и винганци, е повече от позната на читателите и не се нуждае от специално представяне .
В Северния Банат има още една група на българите, така наречените рекаше-
нски българи, които днес се представят за хървати шокаци, но носят българс-
ки етноразличителни имена, тип: Гьока Станков( не Станкович).
В Средния Банат или областта Караш Северин живеят т.наречените българи карашовени ( в 7 села по реката Караш: Водник, Каращова, Нермед, Ябълча, Рафник и др.). Говорят старинен български език, консервиран като български у-диалект от 1365 г., когато напускат Виденска България. Днес нямат българс-
ко самосъзнание, представят се за карашевци, а от няколко години и за " хър-
вати" или " сърби". На изток от тях е запазена карашевската колония Слатина
Тимиш, в която живеят румънизати с румънски език и българско самосъзнание.
Наричат се и слатинци.
В Южния Банат живеят т.нар. свиничански българи, ортодоксални хриситияни със старинен български език у-диалект от 1444г. , когато напускат своята бъл-
гарска родина в днешното Неготинско, района на манастира Вратна. От 1920 г. в селото обаче има сръбска църква и сръбско училище, които усилено рабо-
тят за сърбизацията на местните българи, наричани заедно с карашевците от унгарските изследователи на района, когато е бил в Унгарската държава feke-
te bolgar " черни българи", като черен означава посока на света " източен" за
разлика от белите българи " западни българи".
В Украинския Буджак и Молдова живеят българите гагаузи, лингвогрупа на бъ-
лгарския народ, която говори турски език и български. От 30-те години на 20-
ти век съветският антибългаризъм насаждаше в тези наши сънародници собст-
вено гагаузко самосъзнание. Тази етнонимна политика създаде вече гагаузко самосъзнание, което обаче не е прието от българите гагаузи в Кавказ, Семи-
пилатинския район на казахстан и др.
Тази статия не се препоръчва да се чете от антибългари, хора смятащи, че българите са мижав народ, както и от такива, които поставят интересите на областта, от която произхождат( Македония) над общобългарските.