|
Нещо покрай maintenance-а имам проблеми со
достапот до темите, но тук успях.
Не бих се доверил на Димитър Гоцев.
Според мен, той просто не е историк, а
(доста примитивен) пропагандист. Не е
хич далеч от Божа, независимо, че в
някои от книгите му има бележки под
линия. Между впрочем, има все още
проблеми с българския - много от
неговите писания просто не се четат,
човек търси подлога и сказуемото.
Според мен, фактът, че тип с очебийна
липса на професионализъм като Гоцев е
професор в Софийския университет
говори лошо за университета и посебно
за Историческия му факултет.
Демонстрирам невежеството на Гоцев:
"В началото на май 1946 г.
министьр-председателят Методи
Андонов-Ченто..."
Ченто никога не е бил
министър-председател. Той е
председател на президуима на АСНОМ,
който се трансформира през пролетта на
1945 г. в Народно собрание. Т.е. той е
шкартиран през 1946 г. в качеството си на
председател на президиума на
Народното събрание.
"разбира, че дейността на ВМРО е
разкрита и предупреждава нейните
ръководители да унищожат всичко, което
може да ги компрометира при
арестуването им."
Измислица. Познато е писмо на Ченто до
Йордан Чкатров, в което се обяснява, че
трябва и про-БГ интелигенцията да се
включи в граденето на Македония, че
партизаните не били "сърбомани" и пр. Но
това писмо е някъде от началото на 1945 г.
или дори от ноември-декември 1944 г. Бай
Гоцев или вярва на това, което тоя или
оня му казал на чашка, или има
просветления свише.
"Нещата се развиват бързо и през май и
юни 1946 г. властите арестуват над 3000
членове на ВМРО в цяла Вардарска
Македония, начело с нейното
ръковрдство."
??? Измислици.
"Министьр-председателят веднага
изпраща Павел Шатев в София да се
срещне с представители на българското
правителство и да се опита да обясни,
че там, във Вардарска Македония, не се
строи никакъв социализъм, а
великосръбските шовинисти с помощта
на техния верен слуга Л. Кулишевски
преследват и унищожават всичко
българско, сменят имената на живи и
мъртви българи, настройват народа в
Македония срещу неговите братя в
България и пр."
За "министър-председателя" виж
по-горната бележка. Но това не е цялата
идиотщина. Ченто подава оставка като
шеф на Народното събрание още през
март 1946 г., бидейки тотално бламиран от
Колишевски. Той просто не може да
изпрати Шатев никъде, в никакво
свойство! Шатев пък, който в този
момент е подпредседател на президиума
на Собранието и депутат във
федералната Скупштина в Белград, не
отива в никаква София. Точно в Белград,
може би по своя инициатива, се оплаква
в българското посолство от подобни на
описаните работи.
"Всичко това П. Шатев съобщава на
секретаря на ЦК на БРП(к) Трайчо Костов
и иска съдействие от България да се
застьпи за спиране на сръбската
вандалщина над българите в Македония."
Тук става дума вече за един по-късен
момент - две години по-късно (мисля
преди решението на Информбирото, но
трябва да проверя) Шатев и Брашнаров
пращат до съветското и до българското
ръководства оплакване-донос срещу
Титовото ръководство. То е наистина
доста про-БГ и силно антисръбско и т.н.
Но пак никой никъде не ходи.
"След завръщането му в Скопие, още на
другия ден в кабинета му в
Министерството на правосъдието идва
вътрешният министър на Югославия Ал.
Ранкович, който го арестува и изпраща в
затвора."
Това няма начин да се е случило. Не съм
сигурен, че Шатев още съвместява и
длъжността министър на правосъдието,
но дори да е така, много добре си
представям как Ранкович иде директно
от Белград, за да го арестува... (К'ви
филми си пуска тоя човек - все едно му е
родното Панчарево!) Всъщност Шатев е
арестуван (най-напред в домашен арест)
едва през 1949 г.! Т.е. три години след
момента, в който, според Гоцев, бил
наритан в задника от Ранкович.
Мисля, че по това време Шатев е просто
много болен и няма как да бяга.
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=maked&Number=1946758364&page=0&view=collapsed&sb=5&part=
|
[