|
Разпечатка :
Келтска религия
*
Лугус - Богът С Много Умения
Лугус - Богът С Много Умения
от Алексей Кондратиев
Луг е един от най - подробно изучените и документирани божества в пантеона на келтите. Континенталните келти са го наричали Лугус, а ирландците Лу(гх). Многото събрани доказателства показват важното място, което Луг заема в келтската традиция, а те включват: иконография от доримската епоха, топонимика, иконография и епиграфика от римската епоха, свидетелства на гръцки и римски писатели, средновековната писмена келтска традиция, съвременни фолклорни разкази в келтските езици, ритуалите, характерни за консервативните земеделски келтски общности.
Разбира се, информацията, достигнала до нас, е фрагментарна. Трябва да се проучат внимателно източниците, за да имаме по-точна и пълна представа за култа към Лугус.
Около 500 години преди Христа келтският свят натрупва материално благосъстояние и нови територии. Комфортът и относителното спокойствие карат келтите да се заинтересуват от обичаите на своите съседи и да ги интерпретират доста свободно, нагаждайки ги към своите собствени традиции и ценности. През този период на обновление бележи разцвет уникалният стил в келтското изкуство - т.нар латенски стил (“La Tune”), който дава отражение върху всички аспекти на келтската култура, особено върху религията. Разнообразието от религиозни символи с източен произход започва да отстъпва пред символиката, вдъхновено от обновения интерес към религиозните идеи на други народи, въпреки, че няма пълен разрив с индоевропейското наследство. Много от тези “внесени отвън” символи, заедно с новопоявили се местни такива, са тясно свързани с едно божество, което се възражда внезапно и се разпространява широко в латенската религия. Това божество е изобразявано заедно с птици, коне, с мотиви от източното дърво на живота, кучета или вълци и двойка змии. Но най-характерни за Луг са листата или плодовете на имела. Обикновено листата на имела са от двете страни на главата му - като рога или уши, но понякога символиката е обърната и главата е изобразена като плод на имел. В продължение на 300 години мотивът с имела се комбинира с двете змии. Тази форма (палмета), увенчаваща като корона главата на бога или прикрепена към животинска фигура се среща до 200 г. след Хр. Двете змии са нещо като “глиф” за божественост сами по себе си. Представянето на бога и на неговата символика се появява често върху предмети с “аристократично” предназначение и го обвързва с един вид свещено царстване.1
Поради липсата на келтска писменост през желязната епоха нямаме точно назоваване на името на този бог. Името Лугудунон са носели голям брой градове през късната желязна епоха. В старокелтските езици “дунон” означава “крепост”, но звукосъчетанието “Лугу” може да се обясни само като лично име. Няма пряко доказателство, че това е името на бог, но се споменава Лиу или Лъу(гх) като митологична фигура в късната литературна традиция на островните келти през желязната епоха. Едно от най-известните посвещения на Лугус е направено от Гилдията на обущарите - Uxama(Osma)- в Испания; на друго място се споменава за него и в Швейцария 2, а посвещения на Lugubus Arquienobus от Orense и на Луго в Галиция 3. Така че Луг е добре известен. Интересно е да се отбележи, че в повечето случаи, се споменава в множествено число, като че ли става въпрос за група божества, а не за един бог.
Защо, ако Лугус е толкова важен за келтската религия през желязната епоха почти не се споменава през периода на Римското нашествие? Може би той просто получава римска интерпретация, поемайки функцията на фигура от официалния римски култ. В “Bello Gallico” Юлий Цезар пише, че Меркурий е най - популярният келтски бог, създател на изкуствата и занаятите, защитник на пътниците и голям покровител на търговията и материалните блага. Да се вграждат по насилствен път чужди богове и култове към римската теология и терминология е обичайна практика. В романизираните келтски земи са открити повече от 400 посвещения на “Меркурий”, което разкрива една популярност на култа към това божество, каквото в рамките на римската религия като цяло не е присъща. Очевидно “Меркурий” била нова, модерна “маска” на Лугус.
Макар романо - келтският облик на Меркурий най-често да го представя с добре познатите атрибути - шапка с крила (като отзвук от короната от имел), жезъл (двете змии), торба с жълтици, петел, овен, коруба от костенурка, съществуват множество изображения, които значително се различават от гръко-римските канони. Някои статуи (като тази от Lezoux) разкриват божеството не както обикновенно с гладко избръснато лице, а като брадат мъж, загърнат с келтски шал 4. Ще посочим обаче само три от често срещаните черти на божеството, които имат местен, келтски характер: връзката му с небесата, идеята за тройствеността, ролята му на защитник и войнските атрибути.
Келтският “Меркурий” е свързан с възвишенията на всяка племенна територия, в която е бил почитан. Montmartre в Париж, Puy-de-Dфme в Auvergne, Mont de Sиne в Жdui – всички те са само няколко примера за планини, посветени на Меркурий. Тези хълмове били увенчани с храмове, а един от най-конвенционалните образи на Меркурий го разкрива като седящ на върха на планина 5. Племето Aruerni възложло (за внушителна сума) на гръцкия скурптор Xenodorus да направи огромна статуя на “Меркурий”, която да седи на тяхната свещенна планина - Puy-de-Dфme: това била една от известните гледки от римска Галия 6. Очевидно разположението на храма на “Меркурии” върху най-високото място имало ясна теологична обосновка.
Много интерпретации на келтския Меркурий го обрисуват като няколко личности в една. Често го рисуват триглав, въпреки че не всяка триглава фигура в келтската иконография има връзка с този бог. А в Белгия е намерена негова статуя (от Tongres) с три фалоса: един в короната, един на носа и един нормален 7. Този широко разспространен мотив, в случая на “Меркурий”, може би показва силата на бога в три различни контекста – най-вероятно трите фунции на Дюмезил, за което намираме и аргументи от по-късните писмени сведения и обредни извори.. Бронзова статуя от Бордо пък има четири лица, две с брада и две без. Можем да предположим, че тя навярно символизира всевиждащата природа – господарят на четирите посоки – но остава въпроса защо едните лица са брадати, а другите - не 8. Предположението на Кейтлин Матюс (Caitlнn Matthews), че някои богове са представяни в различни етапи от човешкия живот – като деца, юноши, зрели мъже и старци може би има своето основание в този случай.9
Интересна може да се окаже връзката между “Меркурий” и бога, най-често наричан днес Кернунос. Те имат дълъг списък от общи черти: приличат си по тройния облик, асоциирането им с парите, двойката змии и др. И двете божества са посреднически фигури, които улесняват преминаването от едно състояние в друго, от размяната на парите, до прехода от живота към смъртта и обратно. Въпреки, че често са изобразявани заедно в една и съща сцена, те очевидно не са били мислени като идентични един с друг. Едно задълбочено изследване на връзката между “Меркурий” и Кернунос ще надхвърли целите на тази статия, но определено може да се допусне, че отговорът на тази загадка се съдържа във вече избледнелите елементи на галската митология. Ако сравним как в късната островна литература Луг е осиновен от Мананан, а Леу от Гуидион – и двамата, по-стари версии на младия герой, надарен със способности, който твърде много го доближават до един Меркурий – тогава навярно ще хвърлим нова светлина на обсъжданата връзка. В, допърнение, Кернунос изглежда изключитлено свързан с третата (производствената) функция (по Дюмезил), докато “Меркурий” е така да се каже, мулти-функционален, макар в своите първи пред-римски иконогрофски образи да е силно свързан с първата функция.
Последният аспект на келтския “Меркурий”— най-малко “класическият” от всички останали – е добре освидетелстван в раьона Rhineland и особенно в земите на нашествията на белгите (келти) – последното голямо преселение в предримска Келтия и източник на много нови религиозни иновации. В този си образ “Меркурий” е въоръжен с копие и обикновенно е съпроводен от съпругата си, Росмерта – едно чисто местно божество, чието име означава “Великият Дарител”(една от местните титли на “Меркурий” - Adsmerios - "Пестеливия", очевидно е отглас на името на Росмерта 10) Въпреки, че Росмерта съпровожда “Меркурий” в различен контекст из цяла Галия и Британия, в този случай изображенията са особенно свързани с идеята за върховната власт или суверенитета. В обществата от желязната епоха единството на една група около предводителя се подосигурявало и получавало свещенно признание чрез общ пир, на който се поднасяла ритуална напитка от богинята на земята (въплатена в жрица или в съпругата на вожда). Питието се споделяло от всички, които чрез този акт се обвързвали със своята земя, предводител и помежду си. Росмерта била божествения пазител на напитката на върховната власт, докато копиеносецът “Меркурий” ,архитипа на владетеля, отвъдния защитник на земния вожд.11
Тези теологични постановки оказали голямо влияни върху съседите на келтите – германите. Около 100 г. пр.Хр., под напора на процъфтяващата култура на латенските келти западните германци масово възприели келтската религия и много от аспектите на социалната организация до такава степен, че дори започнали да именуват децата си с келтски имена. Една от важните инстуционални заемки от този период била т.нар. легитимизация на военния вожд по пътя на обряд, който от своя страна неизбежно пораждал необходимността от заемане и на келтски божества, които участвали в церемонията. Редица учени разглеждат сходствата между Лугус/”Меркурий” и германския Уотан, като форми на отделни остатъци от един индоевропейски бог-прототип. Други понястоящем смятат, че Уотан възникнал значително по-късно - в 1 век сл.Хр. в раьона на Северно море като имитация на келтския “Меркурий” или Лугус.12
Въпреки, че налагането на римстата влас над повечето келтски земи отслабила връзката на ”Меркурий” с първата функция, тя продължила да се използва в значителна степен, която най-често се пренебрегва от изследователите. След като през 18 г.пр.Хр. друидите от южна Галия решили да признаят управлението на римляните над тяхната територия (в замяна на краткосрочна религиозна толерантност), император Август заповядал да се сакрализира неговата власт според келтските обичаи. След като през 10 в. пр.Хр. направил сегусавския Lugudunon (латинската версия на Lugdunum) столица на покорената Галия, той определил “Храма на Тримата Гали” за богусложенията на римстата управа, която чествала своя главен празник на 1 август, датата на келтския Lughnasadh, празникът на Луг в по-късната ирландска традиция. Така, под покровителството на Луг, свещеният пазител на върховната власт, римската върхушка била втъкана в тъкънта на келтската религия.13
Във връзка с установяването на Lugdunum като административна столица на по-голямата част от Римска Галия научаваме за един съществен елемент на традициите свързани с Лугус. В текста De Fluviis, който апокрифно се приписва на Пултрах научаваме, че по време на основаването на града няколко гарвана се спуснали от небето и събитието било изтълкувано като добра поличба. Птиците не били обикновени гарвани, защото имали няколко бели пера. Около култът към тези специални гарвани се създало пророческото светилище, където след като търсещият отговор оставял храна върху подвижна платформа, прорицателят /свещеникът/ разгадавал божествения отговор в зависимост от поведението на гарваните, който долитали при храната.
Основната функция на гарваните (първата функция според Дюмезил) била да осъществяват връзка с “другия свят”, което свойство те притежавали заради необичайния си външен вид. Макар че са традиционен пример за “чернота”, в тях се съдържа и тяхната противоположност (белите пера), и затова били способни да създават връзка между очевидно противоположните светове, подобно на Лугус/”Меркурий”. Изображения на безименния genius loci (“дух на мястото”) на Lugdunum (почти сигурно е, че това е бил самият Лугус, защото този дух има типичните Меркуриеви атрибути) са придружени с гарвани. Въпреки, че по-късните извори не изясняват връзката на Луг с гарваните (единственият недвусмислен пример откриваме в ирландската средновековна поема за Ястреба от Achill), забележителното присъствие на Одиновите гарваните в скандинавската литература (където те са посредници и средства на мислта) със сигурност е значимо за това изследване, особенно ако си спомним за близката връзка между Уотан/Один и Лугус/”Меркурий”. Другите примери за гарвановата образност от по-късните извори (като Оуен и неговата армия от гарвани в уелската литература) вероятно са далечно ехо на един мотиф, който очевидно имал голямо значение в ранните епохи, но е загубил значението си през вековете, така както книжната митология се отдалечава все повече и повече от своите религиозни корени.14
Псевдо-Плутарх предполага, че град Лугдунум всъщност носи името на гарваните, защото 'lougon ton koraka kalousi' (“те (галите) наричат гарвана “лугос”). На практика обаче, запазена келтска дума с такова значение не съществуна (в старокелтските езици думата lugos означавала “рис” 15). Meyer-Lьbke счита, че тази дума произлиза от индоевропийското “plugo-“(при което в галския език “p-то” се пропуска), като част от една широка група от думи, които са производни на корена “pleu-”, който се отнася към летенето, носенето (по вятъра), перата и птиците. 16 Без наличието на други сведения не е възможно да узнаем значението на думата 'Lugus', но поне узнахме, че тя не означава “гарван”, както често се мисли. Очевидно е, че келтската любов към словесните игри е създала неизяснена връзка между думата, с която се нарича черната птица и богът, с който се занимаваме в тази статия.
Малко по-показателна и значима игра на думи окриваме между името 'Lugus' и старокелтския корен “lugi-“, който означава “да се закълна, да дам обет” (запазен и до днес в ирландското “luighe”, уелското “llw” и бретонското “le”). Известният галски текст, открит в Chamaliиres през 1971 г., който сам по себе си представлява запис на магико-религиозен ритуал имащ за цел да призове помощта на Arvernian Maponos по време на военен бунт, завършва с трикратно повторенаа формула “Luge dessumiis [= dexumiis]”( “С клетва аз ги приготвям”). Вероятно ехото на името на бога в израза luge едва ли е било незабелязвано от ухото на келтско говорящите - то насочва към връзката на божеството с първофункционания обичай на клетвополагането. 17
Докато името Lugus като цяло “избледяло” на континента вследствие от римската окупация (но не и значението на божеството!), то се съхранило в Ирландия, която останала недосегаема за Рим и неговата interpretatio Romana на местните божества. И когато около 8 – 9-ти век след Хр. ирландската книжнина добила период на небивал разцвет, в текстовете започнало да се среща една фигура на име Lugh, чиито черти били в пълно съзвучие със сведенията за по-рання “Лугус / “Меркурий”.
Преди да се насочим към средновековната литература на островните келти (* Британските острови), в търсене на повече подадки за бога, е добре да имаме предвид, че всички сведения по въпроса не са били написани за религиозни цели и не образуват единна митологична система. Те са само една хаотична мрежа от фрагменти, макар че значителна част от тях съдържат в себе си традиции и обичаи от предхристиянския период. Цялата информация за тези традиции била записана от християнизирани келти поради множество причини: за да представя (показва) прецеденти, които били важен източник на авторитет за правните институции; за да подхранва доброто име на определено място или род; защото тя (информацията) била свързана с познанието на образованото съсловие; и накрая, но не и по значимост – заради нейната неоспорима роля като източник на забавление.
Във всички случай обаче, сведенията били “изтъкани” от елементи, които съдържали безспорно предхристиянско религиозно значение и очевидно се конфронтирали с християнския мироглед.
И така, цялата литература, с която разполагаме не може да се възприема като сбор от монолитни документи за предхристиянската келтска вяра, а трябва да се изследва и разглежда в светлината на други източници. За щастие редица примери за езическа обредност останали здраво вкоренени в селските келтски общности (в съжителство с официалното християнство) и те предлагат сведения често по-архаични и близки до езическите митологични традиции от подадките на средновековната литература. Така народната митология и практики свързани с Августовския пир – Лугнасад (Lъghnasadh)(“Лунаса” в съвр.ирландски), времето на обевяването на жътвата под патронажа на Лу(г), се явават особенно важни за разбиране на предхристиянските елементи, консервирани в писмените извори.
Повечето писмени истории за Лу са облечени в повествователната рамка на Lebor Gabбla Йrenn (“Книга за завоюването на Ирландия”), един сборник създаден между 9-ти и 12-ти век, като опит да се хармонизират местните митове за произхода на народа (необходим за културата законов и социален прецедент) с библейската версия на историята на света, която християните възприемали като неоспорима. Една голяма част от този разказ е посветен на борбата между Туат де Данан и Фомор (Fomуirн, съвр.ирл. Fomhуraigh,*митична раса) за господството над Ирландия. Предхристиянският фон на този конфликт е недвусмислен и той е едно отражение на повечето индоевропейски митове: Туат да Данан представляват боговете на племето, съществата, които служат като модели на човешкото общество, всеки съвършенно олицетворение на дадена социална функция, като сумата от всички тях представлява източник на защита и сила на общността. Фомор (които не са отчетени като ”завоеватели” на Ирландия, защото винаги са я обитавали) са силите на самата Земя, осигурители на плодородие и болести, но непостоянни и безразлични към желанията на хората за благоденствие.
Въпреки, че тези две племена изглеждат в опозиция, в действителност са тясно обвързани по силата на кръвното родство и еднакво неспособни да се унищожат един друг. Откриваме същата взаимовръзка между Боговете и Титаните в ранната гръцка митология, Асите и Ваните (и Jцtnar) в северната митология и особенно, при Devas и Asuras в Индия. В един момент от историята, който ни интригува, Нуаду, пазителя на върховната власт (легитимният контрол над Земята), от редиците на Туат де Данан, изгубва ръката си в битка с Фир Болг (предшествениците - завоеватели на Ирландия) и по този начин загубва физическото си съвършенство, едно условие за върховенството. Нуаду бива заменен от Bress mac Eladan, син на фоморски баща и дананска майка и затова приемлив и за двете иначе враждуващи страни. Киан (Cian), син на Диан Кехт (лекарят на Туат де Данан ) създаваЛу отEthliu/Ethniu (Eithne в по-късната традиция), дъщеря на Balar, фоморския най-могъщ герой. Научаваме, че Лу е отгледан от Tailltiu, жена от племето Фир Болг, която изиграва главната роля при прочистването на централната равнина в Ирландия за целите на земеделието.
Враждебността напира между двете групи и взема връх при последния сблъсък при Mag Tuired, където Лу убива своя дядо Balar с изтрел от прашка. Тогава поема управлението на Ирландия за 40 години и умира при неизяснени обстоятелства в ръцете на човек, чийто баща бил убил.18
За щастие разполагаме с други източници, които хвърлят светлина върху този материал, макар че малка част от тях са полезни за реконструиране на предхристиянските келтски вярвания. Вероятно най-значимият от тях е Cath Maige Tuired, един текст който за пръв път се среща в манускрипт от 16 век, писан от членове на Uн Clйirigh , фамилията от летописци на Донегал, но пресъздаващ оригинален текст от 11 век, който навярно е базиран върху материали от около 9 век.19
Ранните версии на текста може би са служели като извори за Книгата за завладяването на Ирландия. Една от знчимите особенности на текста е разказвателния стил, с повтарящи се диалогови похвати, които вероятно са характерни за народните разказвачи; текста навярно отразява една добре установена традиция, която влючвала определени ритулани елементи свързани с Лугнаса. Ще им обърнем специално внимание.
В тази версия на историята, чиято кулминация е борбата на Туата Ду Данан с Фоморите, научаваме повече за Брес мак Елатан (Bres mac Elathan) и начина, по който той контрастно е противопоставен на Лу(г) 20.
Въпреки че и двамата са наполовина данан, наполовина фомори, баща на Брес е фомор, майка му данака и в традиционната патриархална традиция той е верен на народа на баща си. Чрез него се разкриват качества, характерни за фоморите: скъперничество и алчност. Той отказва да помогне на страната и ограбва земята - затова Туат де Данан се разбунтуват. Това става възможно, когато ръката на Нуаду е излекувана, възръщайки неговата способност да бъде носител на върховната власт. Когато Луг (който има баща - данан и майка – фомор) се връща от дома на своте осиновители и се опитва да влезе през портите на Тара (център на върховната власт) би могло да се каже, че той е политически ненужен за плановете на Туат де Данан; казват му, че никой не може да влезе, освен ако не владее особен занаят (тъй като Туат Де Данан са една идеализация на обществото и всяко божество е покровител на определено изкуство). Дарбата на Луг е, че владее всички занаяти: той е Samildbnach, Надареният с много умения.
Той (подобно на келтския “Меркурий”) можел да преминава свободно между различните дейности и сфери на обществото и бил покровител на всяка една от тях, обединявайки в себе си трите функции (на Дюмезил). Като такъв, Лу(г) засенчва всички други тяснофункционални божества (включително Нуаду, вождът на дананите) и става най-добрият защитник на Племето срещу хаотичните сили на Земята. След като проучил с какво всяко едно от останалите божества може да спомогне при предстоящата битка, той самият направил военна магия (един първофункционален подход за второфункционални цели). Неговият дядо – Балор – дал на фомор голямо предимство в конфликта на фомор със силата на своето магическо око, което унищожавало всичко, което погледнело. Но Луг го разрушава с изстрел от прашка и обръща битката в пълен разгром на фомор. След това се поготвя да унищожи и своя “тъмен близнак”, узурпатора Брес, все още жив. Тогава Брес разкрива тайната на природния кръговрат и фоморското безплодие и болести се превърнали в фоморско изобилие, благодарение на победата на Лу(г).( Други преразкази на този мотив в келтската лителатура вкючват съревнование между висшия вожд Eochaid Airem (“Орачът”) и Mider, на Отвъдният господар на Brн Lйith, което завършва с поражение на Мидер и предлагане на неговите земеделски услуги (сравни с борбата на Артур с отвъдния любовник на Гунивер – Melwas).
Съвършено друга е версията на същата история, описана в манускрипт от 17 век, подписан он Дейвид Дуигенан. 21 В нея Брес е убит от Луг, а Балор, вместо да умре веднага, се опитва да убеди внука си да го обезглави и да сложи главата му на мястото на своята, за да може Луг да придобие неговите умения. Луг предвидливо слага главата му върху камък , докато отровата от нея изтече. Тя разцепва камъка на четири части. Този епизод е все още добре известен във фолклорната традиция и до ден днешен.
Сцената на триумфалното влизане на Луг в Тара и утвърждаването на неговата върховна власт се използва често, за да насърчава ирландските владетели. Известната поема от 14 век по тази тема от Gofraidh Fionn У Dбlaigh ( в която Луг се назовава “"feile a hEamhain Abhlaigh ealaigh iobhraigh" – “поет от Земята на ябълките, богата на лебеди и тисове”) била създадена като възхвала на англо-нормански вожд, Maurice FitzMaurice, втори граф на Desmond. 22 В историята от 11 век - Baile in Scбil (“Екстазът на Привидението”) – Кон Стоте Битки, един от емблематичните вождове на предхристиянска Ирландия, получава видение, в което Луг, седнал на трон насочва красива жена на име Flaith Йrenn (“Суверенитета на Ирландия”) да даде на Кон напитката на върховната власт. По този начин Луг го венчава за Земята и го провъзгласява за голям вожд по свещен начин.23 Това е достоверен пример за обряд, натоварен с келтския символизъм, който маркирахме по-горе, където Луг е "Mercurius Rex", а жената – Росмерта. По всичко личи, че идеята за Луг, като израз на архетипната сила, която стои зад предводителите отцеляла дълго време след въвеждането на християнството.
Историята на Луг била популярна в средновековните литературни кръгове и до нас са достигнали множество алюзии в прозата и поезията. Чрез някои от тях научаваме, че Луг бил един членовете на една триада – другите двама умряли при раждането. 24 Това ни напомня за троичноста на келтския “Меркурий”, а също и за двуликия Lugoues. Научаваме, че бил отгледан не само от Tailtiu, но и от Manannбn mac Lir, владетеля на Отвъдния пир в Страната на ябълките, а също и че наследил меча на този властелин - Freagartach (“Ответник”). Въпреки това, най-често Луг използвал друго оръжие - Копието от Goirias, което е едно своеобразно отражение на копието на келтския “Меркурий”.
Луг наследил и Мананановата corrbolg или “жеравова торба”, съдържаща магически съкровища (25) – още една реминисценция на торбата на богатството на келтския “Меркурий”. В текст от 11 век наречен “Imthecht Clainne Tuirill”, за пръв път научаваме интересни подробности за бащата на Луг – Cian (наречен тук 'Ethlenn', защото авторът счел, че “Lъg mac Ethlenn” е патроним, вместо матроним, както е в действителност) - той притежавал умението да се превъпръщава в oirce или в "lap-dog" (домашно, но не и ловно куче)26, коeто било свързвано с лечителските светилища в целия келтски свят и особенно, с келтския “Марс” . Потвърждение на връзката между Луг (като син) и Киан/ “Марс” (лечител) откриваме и чрез изображенията на кучета, които често съпътстват Лугус от желязната епоха.
През късното Средновековие историята била доукрасена (най-добре позната е от една версия от 14 в – “Oidheadh Cloinne Tuireann”), като в процеса на множеството редакции били добавени редица външни елементи, които отдалечили съдържанието от неговите по-ранни митологически корени. Така например, преданията за двете жени на Луг, Buн и Nбs, а също и за неговата смърт, очевидно са късни допълнения, които имали за цел да обеснят по-ранните литературни загатвания, които вече били изгубили значението си.
Когато се обрънем към по-късните народни традиции за Луг се натъкваме на богата и допълваща се изворова база (част от която все още продължава да се предава на поколенията), която по много начини изглежда по-близка до индоевропейския мит, в сравнение с литературните източници. Луг си появява като пълнокръвна и привлекателна личност, както герой, така и трикстер. Докато Lebor Gabбla го представя, като резултат от един непроблематичен брак между двама родители, устните извори дават доста по драматични и многопластови сведения за раждането на героя. Балор, чиято магическа крепост се намира на остров Тори (много от тези истории били разказвани в Донегал), бил осведомен за пророчество, според което щял да бъде убит от своя внук; затова пазил дъщеря си в една кула, далеч от мъжките погледи. Туат де Данан също знаели за пророчеството и силно желаели да се отърват от непобедимото огнено око на Балор и един от тях, на име Cian (наричан Fionn в някои версии), съумял, с помощта на друидката Biorуg, да проникне през магическата защита на крепостта. Преди да достигне до Eithne, нейните помощнички (които в някои версии са 900!) настояли той да спи с всяка от тях. Впоследствие всички забременяли и дали живот на една раса от тюлени, които били полу-братя на Луг. Когато се родило детето на Eithne, били положени усилия то да си унищожи, но малкия Луг, природно ловък, успял да се спаси невредим. Cian също се опитал да предпази детето по магически път, но бил открит от Балор и убит, което накарало младия Луг да се закълне да отмъсти за смъртта на баща си. Неговият собствен дядо му дал име, наричайки го “Малкия С Дългата Ръка”, като го объркал за помощник на градинаря, когато бил впечетлен от умението му да достига множество ябълки наведнъж (това ни води към игрословицата, която разкрива връзка между името 'Lъgh' и lъ – “малък, недорасъл, безполезен”, и вероятно, към една по-цялостна представа за природата божеството) 27
В устната традиция борбата между двете групи божества не е резултат от династичен конфликт, а е въпрос на скарване за правото за притежаване на една магическа крава, сходна с Kвmadhenu или “Кравата на желанията”, която се ражда от пяната на Млечното море и е желана от Девите и Азурите в индийската митология. Това е недвусмислено отражение на стария индоевропейски мотиф за силите на културата и анти-културата (“дивачеството”), които се борят за властта над плодородието на земята. Луг е героят, който заради връзките си с двете враждуващи страни и вярността си към силите на културата, спечелва това плодородие за Племето (в някои по-стари версии той убива Балор не с изтрел от прашка, а със своето емблематично копие, значението на което ще обсъдим накратко). В практически смисъл, наградата за победата е, разбира се, Жътвата или плодовете на земеделския цикъл; значението на този мит може изцяло да бъде разбрано в ритуалния контекст на жътвения празник – Лунаса, пирът на Луг.
Преди да се обърнем към ритуалните страни на мита, ние ще споменем оскъдните, но значими податки към тази тема в средновековната уелска литература. Най-й-недвусмислената от тях откриваме в цикъла от четири истории известен като Mabinogi, който бил съставен не по-рано от 12 век и отразява силното влияние на международната феодална култура, въпреки че съдържа и някои по-архаични елементи. В Fourth Branch,28 Plant Dфn (“Децата на Dфn”, уелският вариянт на Туат де Данан), които управляваля над Gwynedd (Гуинед, Северен Уелс), воювали с Dyfed (Южен Уелс) за господството над едни магически (отвъдни) прасета. В края на войната Мат (Math), предводителят на Plant Dфn, загубил девицата, в чиито скут по силата на кралското табу трябвало да поставя стъпалата си. Неговият сестрин син – Гуидион (Gwydion) - могъщ магьосник и трикстер, предложил сестра си (Arianrhod) на мястото на девицата. Когато обаче нейната девственост била проверена от магическия жезъл на Мат, тя спонтанно родила един напълно оформен син, който веднага се хвърлил в морето и отплувал, а също и едно неоформено “малко нещо” (pethan), което Гуидион грабнал и поставил в сандък. След като изминали достатъчно месеци, сандъкът бил отворен и от него си появило едно напълно завършено бебе. Така, подобно на Луг, то е родено от жена, която не “не е трябвало да има дете”, а Dylan съответства на полу-братята на Луг, които паднали във водата и се превърнали в тюлени. Когато се изправила срещу сина си, Арианрод го заклела три пъти: да няма име, докато тя самата не му даде; да не носи оръжие, докато тя не го въоръжи; да няма жива жена, от която и да е раса на земята.
Гуидион си справя с първата клетва като маскира себе си и детето като двойка обущари и докато мерила обувките си, Арианрод видяла как момчето улучило с прашката си крачето на едно орехче и възкликнала “малкия (или “ярката светлина”) го направи с умела ръка”. Така Арианрод без да иска му дала името Lleu Llaw Gyffes (което точно съответства на 'Lъgh Lбmhfhada' – “Малкия/Светлия С Дългата Ръка”). За да се справи с втората клетва Гуидион създал въображаема войска около Арианрод, която въоръжила него (и двамата отново маскирани) за да я защитят. За да сдобият Lleu с “жена от неземен род” Гуидион и Мат създали девойка от цветя (Цветната дева от келтските майски обряди). Тези три изпитания са тясно свързани с трите дюмезилови функции: името=социалната и ритулната иденичност (първата функция), оръжията=воинския статус (втората функция) и жената=плодовитостта, физическото възроизводство (третата функция). Така Lleu ни се разкрива като властелин и на трите функции едновременно, олицетворение на всички страни на човешкото общество, подобен на келтския “Меркурий”.
В Third Branch на Mabinogi 29 главният герой е Manawyddan fab Llyr, който най-често се възприема като заемка от ирландския Manannбn mac Lir, бащата-осиновител на Луг. Въпреки, че не е свързан директно с Lleu, този бог съдържа множество “меркуриеви” черти. Той е съпруг на Rhiannon, която напомня за богинята-кобила на земята и върховната власт и която в легендата е майка (от предишен съпруг) на законния владетел на Dyfed, Pryderi. Когато и Рианон и Придери са обезвредени чрез хитростта на отвъдните същества, а над Дъфед е направена магия за унищожаване на населението, Манауидан става защитник на жената на Придери, Cigfa и я изхранва със силата на своето майсторство като отличен обущар. Като Луг, той служи като междинен владетел, а не в рамките на една династична линия. Въпреки това той поема отговорност за първофункционалните задължения в отсътвието на законния владетел. В края на историята отвъдните сили се разкриват като войска от мишки, които подобно на фомор, унищожават реколтата на Манауидан, а той използва своят хитрост за да ги победи и за да възвърне общественият ред, който те разрушли. Отново сме свидетели на един мит за сблъсъка на културата срещу хаотичните сили на природата, където човешкото общество и силите на земята се противопоставят заради контрола върху Жътвата - пример за един Лунаса мит.
(Ударението върху обущарството във втората и четвъртата скела (Third и Fourth Branches), а и откритото посвещение на Lugoues от испанската обущарска гилдия провокира мислътта, че този занаят е доста стар и важен атрибут на келтския “Меркурий”. Възможно е, разбира се, да става дума просто за един симвлол на занаятчийството, но скорошните находки в римо-келтски гробища включват конкретни изображения на бога заедно със свързани с обущарството атрибути. В британски гробове от 3-ти и 4-ти век заедно с други вещи свързани с култа към Лугус са намерени характерни чифтове подковани ботуши, очевидно оставени за да служат на мъртвия в отвъдното.30 “Меркурий” е архетипен патрон на всички пътища и пътешественици, водач през световете и особенно тези на живота и смъртта. Обувките са основна необходимост на пътника в този и следващия живот – оттук Лугус, който умее всички занаяти, е специалната връзка с обущарството.)
Една самостоятелна уелска история, съставена вероятно през 11 век- Cyfranc Llud a Lleuelys - представя същите елементи в друга светлина.31 Lludd (чието име първоначално било Nudd), родствен на ирландския Nuadu, в историята е представен като владетел на Британия, който управлявал от своето седалище в Лондон. Името на неговия брат, който управлявал Франция, обикновенно днес се знае като “Llefelys”, което вероятно е следствие от грешка. Първата част на това необяснимо име почти със сигурност е била Lleu-, което означава, че въпросният герой от историята е всъщност разновидност на името Лугус. Управлението на Lludd на Британия и на Lleuelys над Франция вероятно е отражение на спомена за важната роля "Nodens" (от старокелтското Noudons, откъдето произлизат ирл.Nuadu и уелс. Nudd) в ранния британски култ и тази на Лугус/”Меркурий” в Галия.
Lludd е изправен пред три “потисничества” (gormesoedd), които разоряват британския остров и отива при своя брат за съвет как да се справи с бедите. Първият gormes представлява отвъден народ, който може да чува всичко, поради което тайните и интимността били напът да изчезнат (насилие над умствения и социалния светове, свързани с първата функция). Вторият gormes е зловещ писък, който проехтява всеки път по време на Майската вечер и взима храбростта на мъжете (насилие над отбранителната смелост, свързана с втората функция). Третият gormes е необяснимото изчезане на кралските запаси (насилие над материалното осигуряване, свързано с третата функция). Lleuelys успява да се справи и с трите злини: отвъдните натрапници унищожили, като ги напръскали с вода, в която смачкали определени насекоми.; писъкът открили, че идвал от два биещи се дракона, които били заключени в сандък и заровени под Eryri (Snowdonia); а за провизиите научили, че били крадени от великан-фомор, който веднъж победен, предложил услугите си на владетеля. Така Lludd затвърдил своето управление, а Lleuelys по един алегоричен начин разкрил своята власт над трите функции и ролята си да гарантира върховнта власт на владетеля (владетелите).Тук отново са налице някои основни теми на Лунаса като празник.
Стигнахме до ритуалните практики около самия Лунаса, някои от които са съхранени и до днес и представляват едно хомогено цяло от символичен материал с очевидно древни корени (тъй като, като видяхме, времето на Лунаса имало голямо значение в римски времена). В Ирландия, но сощо и в много други части на келтския и бившия келтски свят празнуването на Лунаса (на други места – “празникът на Жътвата”) се извършвало върху възвишенията в рамките на племенната територия: т.нар. Mercurii montes 32.
Най - благоприятни за Лунаса места са високите хълмове, върху които или в непросредствена близост до които има и вода – един жив символ на реалното обединяване на Горния и Долния свят, небесната реалност на боговете и водният свят отдолу (царството на Фоморите).
Първите плодове на обработваните ниви, както и различни диви плодове (обикновено боровинки), били занасяни на мястото за да бъдат благословени и споделени от общността. В днешно време земеделската сърцевина на празника е единственото, което се е съхранило през вековете, но в по-ранни времена, когато келтските земи били управлявани от келтски вождове, Лунаса бил време на големите сборове, когато се обсъждали правни спорове, решава ли се политически въпроси, а занаятчиите, артистите и други хора на изкуствата получавали възможност да разкрият дарбите си. Провеждали се спортни състезания, които също събирали хората от близко и далече. Целият празник бил под закрилата на Луг (В Sanas Cormaic от 9-ти век откриваме обяснението, че 'Lъghnasadh' значи "събора на Луг")33, за който се казва, че въвел игрите в памет или на своята съпруга или дойка Tailtiu, чието име (от старокелтски звучи Talantiu, “Великата земна”) и живот я свързва по специален начин с Жътвата. 34 Но само Луг е този, който може да даде знак за започване на Жътвата, осигурявайки подходящи условия и побеждавайки неприятелските сили, които се опитват да повредят насажденията.
Редица учени интерпретират името Лугус като производно на индоевропейския корен *leuk- “светлина”, който е основа и на латинското lux. Това виждане частично се потвърждава и от значението на уелското lleu (особенно като част от (go)leu "светлина").35 В резултат на това и с помоща на обсебенността на викториянските учени към “соларните митове”, започнало да се разбира като от само себе си, че Луг бил слънчев бог. Освен това, сравнението между титлата на Луг - Lбmhfhada (“дългоръкия”) и титлата Prithupвni на ведическия бог Savitr (бога на първата дневна светлина) допълнително затвърило тази представа 36 и днес тя твърдо се подкрепя от авторите на популярна литература за ирландска “митология”. На практика обаче, традиционните, обредно-свързани възгледи за Луг не потвърждават подобни идеи. Лунаса е период, в който обикновенно се очакват гръмотевични бури с изобилни дъждове 37. Те носят едно облекчение сред силната лятна горещина, която застрашава културите и способства за множенето на вредни насекоми. Безжалостното слънце е горящото заклинателно око на Балор и е необходимо копието на Луг за да обуздае неговата унищожителна сила. Луг е наричан както Lбmhfhada, така и Lonnbeimnech (“Свирепия ковач”.) 38 Келтският “Меркурий” понякога е изобразяван не само със копие, а и с лесно разпознаваемия индоевропейски гръмотевичен чук. 39 В Mayo бурите във времето на Лунаса били считани за битка между Луг и Балор: 'Tб gaoth Logha Lбmhfhada ag eiteall anocht san aer. 'Seadh, agus drithleogaн a athar. Balor Bйimeann an t-athair"("Вихърът на Луг Дългата Ръка се носи във вечерния въздух.. Да, а искрите на неговия баща [sic]. Balor Bйimeann е бащата.").40 От тези и други примери става доста ясно, че царството на Лугус е бурята, а не светлината, а ако в неговото име се съдържа някаква връзка със “светлина”, тя е по-скоро светлината на светкавицата (както в бретонското luc'h или корнуелското lughes). Гръмотевицата е основната функция на непобедимото копие на Луг. И въпреки, че съществуват тематични връзки между титлите на Луг и Savitr, тези персонажи (и титлите им)определено не са взаимнозаменяеми.
Централно място в ритуала за Лунаса в древната му форма заемало разиграването "митът на сезона". Определено някои версии на “Cath Maige Tuired” навярно са били популярна основа за ритуална драма в ранна Ирландия (независимо от това, че в писмения извор става дума за известната битка, която, както буквано всички свръхестествени събития, се случва на Сауен!).
Човек, изпълняващ ролята на Луг или на някой местен светец или герой, приел атрибутите на Луг, се бие срещу различни чудовища, изпратени от фоморския бог на земята и накрая го побеждава. В съвременна Ирландия богът на земята почти винаги е Crom Dubh (“Извитя Черен” – празникът често се нарича Domhnach Croim Dhuibh – Неделята на Кром Дув), и един от основните противници, който той изпраща срещу героя е огромен бик 41(за разлика от конете, които символизират силата на Племето, рогатият добитък е представител на Страната - земните сили: кравите символизират "подхранващия” аспект, а биковете разрушителния).
Победата на Луг се разиграва понякога със (пре)скачане върху(на) каменна глава. “Галската фигура на конник, който прескача намираща се на земята глава или великан, който излиза от земята изглежда илюстрира на този мит и дори може да отразява самия ритуал". 42
Както споменахме, митът може да се интерпретира по много начини. Една от най-забележителните интерпретации е корнуелската история за “Jack the Tinkard”, която се разиграва по време на Morvah Fair - едно от най-големите чествания на Лунаса извън Ирландия. 43
Това е дълга и объркана история с “великани”, които традиционно се свързват със старите богове - фоморите в Корнуелския фолклор. Историята започва с разказ за победата на героя “Том” над местния гигант, биейки се с колело от каруца (спомен за гръмотевичното колело в ранното келтско изкуство). Том се установява и просперира, но накрая бива предизвикван от “Джак” - друг герой, който носи чук и е облечен в одрана кожа на черен бик, която е недосегаема за оръжията. Джак се съгласява да се сприятели с Том и разкрива, че е господар на всички занаяти заслепявайки “невежия Том” (отзвук от влизането на Луг в Тара). За да спечели ръката на дъщерята на Том, Джак чрез хитрост побеждава друг злодей-великан в областта.
Много от версиите за Лунаса са свързани със спечелването на женска ръка или (в ритуален смисъл) с убеждаването й да стане Кралица на Жътвата. Често затруднението се състои в това, че тя е жена от рода на фоморите, носител на силата на плодородието, която впоследствие се присъеднава на страната на племето и може би, такава жена е майката на Луг, Eithne, чието име би могло да се интерпретира като "kernel" - “ядка, зърно”.
Друга версия на този мит е известната шотландската история Cath nan Eun (“Битката на птиците“), събрана в няколко варианта от Джон Франсис Кембъл в началото на 19 век. 44 Орехчето (птица) предлага да помогне на фермерите в опазването на зърното, но срещу него се опълчва мишката, която, разбира се, иска реколтата за себе си и сродниците си. Орехчето свиква за битката всички птици на небето, но мишката събира равностойна армия от гризачи и влечуги. Разразява се голямо сражение и героят на историята Mac Rмgh Cathair Shмomain ( “царски син” и следователно наследник на върховната власт) решава да се намеси, но отива, когато тя е към края си и са останали само двама противници - гарванът и змията. Той застава на страната на гарвана и в замяна получава магическа помощ, за да победи великана и да се ожени за неговата дъщеря. Когато приключението започва, гарванът се превръща в красив, млад мъж и дава на царския син торба, пълна с вълшебни съкровища, ременисценция на corrbolg или торбата на “Меркурий”. Есенцията на мита се състои в това, че битката между хвъркатите и пълзящите същества е всъщност битка между Горния и Долния свят, Туат Де Данан и фоморите, Племето и Силите на природата, за притежаване на жътвата. И гарванът и орехчето имат връзка с Луг, предводителят на страната на Данан; тук той изпълнява обичайната си роля възвръщайки на трона “истинския” владетел на областта и събирайки го с жената, която олицетворява плодородието на земята..
Орехчето ни насочва към един аспект на Луг, който често остава в сянка от героичната му външност в повечето ирландски истории: факта, че той е “lъ”-малък, трудно забележим, преди да разкрие своята сила. Подобно на него, въпреки малкия си размер, орехчето е “крал”- кралят на всички птици: в една история, разпространена из цяла Евразия (в това число и келтските земи) то получава титлата си с хитрост, като скача от гърба на орела - в контекста на историята коя птица може да лети най-високо – и така спечелва състезанието. Символизмът на орехчето ни помага да разберем един от символите, които се асоциират с Луг в по-ранните му изображения: имелът, който е едно от най-малките дръвчета, което расте на върха на едно от най-високите дървета – дъба и така е най-близо до небето от всички останали. Освен това имелът е зелен през зимата, когато самият дъб е оголен и по този начин олицетворява живота дори в смъртта. Има невероятна прилика между Лугус и Вишну, който за пръв път се появява във Ведите като много “мъничък” бог, но единствен успява да оцелее в битката срещу чудовището Vrtra, възпрепятстващо плодородието и то с помощта на необикновения си талант да създава ново пространство във Вселената със своите стъпки. Дарба, която векове след това го превръща в един от главните богове на хиндуизма.
По същия начин ролята на Лугус в опазването на реколтата посредством неговия дар да обединява противоположностите и да се придвижва между различни реалности, го превръща в “главен бог” (по думите на Юлий Цезар) на келтите.
Няма съмнение, че Лугус бил много популярен сред огромна част от келтските народи. Макар, че е бил свързван с първофункционалната сфера на властта и царуването, неговото познаване на всички аспекти на живота в келтското общество го превръща в покровител на всеки индивид, от висшия благородник до най-скромния занаятчия. Най-слабите членове на общността вероятно са имали особен афинитет към едни бог ” който успява повече благодарение на своята изкусна магия, отколкото на грубата сила на своята физическа мощ”. 45
Навсякъде, където трябвало да се отворят вратите към другите светове, да се направи размяна, да се пресечат границите и т.н. било необходимо да се призоват специалните дарби на Лугус. (Интересно е да се отбележи, че в Lebor Gabбla, Луг е изобретател на шаха (fidchill) и играта с топчета ball-games (lнathroit)46 – две игри, които включват конфронтация между два враждуващи лагера.).
За поета или духовно-търсещия човек, светкавицата - неговото копие, е олицетворение на вдъхновението (imbas), което пронизва тъмнината на хаоса. Затова Луг бил действително като бога в песента на Amairgen: "dй delbas do chind codnu" ("бог (който пали)на огъна в главата"). Той също можел да бъде баща и покровител на земни герои като например Кухулин, който също като родителя си си имал трикратно раждане; оръжието му,gae Bolga, по природа било чисто земно, макар и екзотично (“Белгийско копие”), но от друга притежавало магическите свойства и същност на бащиното “гръмотевично копие”, което святкало в небето.
Римляните и християнството не успели да изкоренят Лугус от сърцата на обикновените хора в келтските земи. В своето житие на St. Martin of Tours, Sulpicius Severus отбелязва, че от всички богове в Галия, светеца счел Меркурий "Infestior" за "най-обезпокоителен, най-труден за премахване.”47 Извън Ирландия, статуите свързани със Св.Архангел Михаил, младият воин, които ликува над сатанински дракон, естествено асимилирали атрибутите и символиката на Лугус. Mercurii montes станал "St. Michael's Mounts" и Св. Михаил получил специална роля във връзка с Жътвения сезон.
Дори днес, “духът на Лугус” е широко популярен в келтския свят, отстъпвайки първото място по значение и достъпност само на Бригит. Трикстер, водач на душите, пътешественик между световете, дарител на успеха и богатството чрез умения и разум, носител на приемствеността (вечността) и промяната - многобройните дарования на Луг винаги са били на разположение на тези, който имали нужда от услугите му.
Бележки
1.Kruta:1985, 103-6.
2.De Vries:1963, 59.
3.Tranoy:1981, 289-90.
4.Duval:1957, 68.
5.Duval:1957, 68-9.
6.De Vries:1963, 50; Enright:1996, 251-2.
7.De Vries:1963, 52; Green:1992, 150.
8.Duval:1957, 68-9.
9.Matthews:1987, 18-9.
10.De Vries:1963, 49; Duval:1957, 69.
11.Green:1995, 39, 125-9; Enright:1996, 217-8, 240-59.
12.Enright:1996, 227-8, 277-8.
13.Fishwick:1987, 97-107, 118-37, 308-16.
14.Ross:1967, 249-52; De Vries:1963, 58-9.
15.De Vries:1963, 59.
16.De Vries:1963, 59n.
17.Savignac:1994, 76-8
18.LGE:1941, 91-205.
19.CMT:1982, passim.
20.cf. also Oosten:1985, 116-33.
21.CMT:1945, passim.
22.Knott:1981, 54-8, 101.
23.Rees:1961, 312-3; Green:1995, 73.
24.Mac Nйill:1962, 8.
25.O'Rahilly:1946, 73.
26.O'Rahilly:1946, 38n., 310-1; Ross:1967, 341-2. Ross mistakenly assumes that 'Ethlenn' refers to Lъgh's mother.
27.This is a synthesized compilation of the accounts given by Larminie:1893, 1-9, 241-5; Curtin:1894, 283-311; У Searcaigh:1908, 3-7; Laoide:1913, 63-5; and some versions heard by myself.
28.PKM:1930, 67-92.
29.PKM:1930, 49-65.
30.Green:1986, 130-1.
31.CLL:1975, passim.
32.Mac Nйill:1962, 71-242.
33.Mac Nйill:1962, 3.
34.Mac Nйill:1962, 3; De Vries:1963, 138.
35.There remains, for instance, the problem of why PIE *k would here become Old Celtic g.
36.Cf. Ellis:1994, 125-6.
37.Mac Nйill:1962, 421.
38.De Vries:1963, 61.
39.De Vries:1963, 52.
40.Mac Nйill:1962, 408.
41.Mac Nйill:1962, 422-3.
42.Mac Nйill:1962, 426.
43.Mac Nйill:1962, 383-5.
44.Campbell:1983 [1860], I, 25-63.
45.Ross:1967, 168.
46.LGE:1941, 128-9.
47.Mac Nйill:1962, 417.
БИБЛИОГРАФИЯ
Campbell, J. F. Popular Tales of the West Highlands. Wildwood House, Hounslow, 1983. [Edinburgh, 1860]
Cath Maige Tuired, ed. by E. A. Gray. Irish Texts Society Vol. LII. Dublin, 1982. (CMT)
Cath Muighe Tuireadh, ed. by Brian У Cuнv. Dublin Institute of Advanced Studies, Dublin, 1945. (CMT)
Curtin, Jeremiah. Hero-Tales of Ireland. London, 1894.
Cyfranc Lludd a Llefelys, ed. by Brynley F. Roberts. Dublin Institute of Advanced Studies, Dublin, 1975. (CLL)
De Vries, J. (trans. by L. Jospin) La Religion des Celtes. Payot, Paris, 1963. [Stuttgart, 1960]
Duval, Paul-Marie. Les Dieux de la Gaule. Presses Universitaires de France, Paris, 1954.
Ellis, Peter Berresford. The Druids. Constable, London, 1994.
Enright, Michael J., Lady With a Mead Cup: Ritual, Prophecy and Lordship in the European Warband From La Tиne to the Viking Age. Four Courts Press, Dublin & Portland, 1996.
Fishwick, D. The Imperial Cult in the Latin West: Studies in the Ruler Cult of the Western Provinces of the Roman Empire. Vol. I 1 & 2. E.J. Brill, Leiden, New York, Copenhagen & Cologne, 1987.
Green, Miranda. The Gods of the Celts. Alan Sutton, Gloucester, 1986.
Green, Miranda. Dictionary of Celtic Myth and Legend. Thames and Hudson, London & New York, 1992.
Green, Miranda. Celtic Goddesses: Warriors, Virgins and Mothers. George Braziller, New York, 1996.
Knott, Eleanor. Irish Syllabic Poetry 1200-1600. Dublin Institute of Advanced Studies, Dublin, 1981.
Kruta, Venceslas (trans. by Alan Sheridan). The Celts of the West. Orbis, London, 1985.
Larminie, West Irish Folk-tales and Romances. London, 1893.
Laoide, Seosamh. Cruach Chonaill. Dublin, 1913.
Mac Nйill, Mбire. The Festival of Lъghnasa. Oxford, 1962.
Matthews, Caitlнn. Mabon and the Mysteries of Britain: An Exploration of the Mabinogion. Routledge & Kegan Paul, London & New York, 1987.
У hУgбin, Dбithн. Myth, Legend and Romance: An Encyclopѕdia of the Irish Folk Tradition. Prentice Hall, New York & London, 1991.
Oosten, Jarich G. The War of the Gods: The Social Code in Indo-European Mythology. Routledge & Kegan Paul, London, Boston, Melbourne & Henley, 1985.
O'Rahilly, T. F. Early Irish History and Mythology. Dublin Institute for Advanced Studies, Dublin, 1946.
У Searcaigh, Sйamus. Cloich Cheann-Fhaolaidh. Derry, 1908.
Pedeir Keinc y Mabinogi, ed. by Ifor Williams. U. of Wales Press, Cardiff, 1930. (PKM)
Rees, Alwyn & Brinley. Celtic Heritage: Ancient Tradition in Ireland and Wales. Grove Press, New York, 1961.
Ross, Anne. Pagan Celtic Britain: Studies in Iconography and Tradition. Routledge & Kegan Paul, London, 1967.
Savignac, Jean-Paul. Les Gaulois, leurs йcrits retrouvйs. Editions de la Diffйrence, Paris, 1994.
Sjoestedt, M. L. (trans. by Myles Dillon). Gods and Heroes of the Celts. Turtle Island, Berkeley, 1982. [1949]
Tranoy, A. La Galice Romaine. Publications du Centre Pierre, Paris, 1981.
Източник: http://www.imbas.org
преведе: Венци Томов
Материалът : "Lugus: The Many-Gifted Lord" бе публикуван на български език в този си вид и на това място съобразно закона за авторското право.В случеи на злоупотреби молим да се обръщате към нас чрез oakgate@mail.bg
Всички права запазени. Никаква част от този матерал не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма без изричното разрешение на КИС“Общество Дъбова Порта”. В случаи на злоупотреба молим да ни уведомите чрез oakgate@mail.bg
|
[