Още за Именника / Наука / Хуманитарни науки / История

ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ.

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.

Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.

Гостун - този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена [в годината на] свинята - дохс, [месец] девети - твирем.

Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.

Безмер [управлява] 3 години. Родът на този - Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.

Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега.

Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] тигъра - верени,
[месец] първи - алем.

Тервел [управлява] 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] овена - текучитем, [месец] девети - твирем.

[...] 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] заека - дванш, [месец] шести - алтом.

Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] кокошката - тох, [месец] шести - алтом.

Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.

Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] първи - алем.

Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена [в годината на] мишката - сомор, [месец] шести - алтом. И този бе вместо друг [наместник].

Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] четвърти - тутом.

След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.
-------------------------------------------------------------------------------
Преди ви бях пуснал тази тема, но повече като една идея, неподплатена с доказателства. Поработих малко върху нея и ето я в суров вид. Четете я внимателно и чакам отговори за дискусия. Само моля един неграмотник, който парадира с познанията си за Римската империя да не участва, защото няма да му отговарям.

Ето имената на първите "български" владетели. Много автори са изследвали “Именника на бъллгарските канове”, откакто през 1866 г. руският учен А. Н. Попов го открива в един “Летописец Елински и Римски”. Там той е бил поместен непосредственно след старозаветната ІV Книга Царства и това е породило много догадки в изследователите му. Какво общо би могло да има между ранните български владетели и митичните израилски и иудейски царе от Стария завет на Библията? Всеки е допускал, че “Именникът” е сложен там случайно, или допълнително е вмъкнат точно там, без да има някаква връзка с библейските царе. След като бях чел книгите на Фоменко и тези на Йордан Табов, започнах да гледам на историята с големи съмнения и всички събития от нея разглеждах едва ли не “под лупа”. За да направя проучване на Именника ми беше необходимо да познавам добре Библията, българската и римската история. Римската история я познавам добре вече тридесет години, защото съм нумизмат от почти толкова време. Да си нумизмат в България и да не познаваш римските монети е невъзможно, защото едва ли има друга страна, където римските монети да се намират в такива големи количества. Не само това. В околностите на град Пловдив римските селища са стотици и понякога останките им се откриват на 2-3 км. едно от друго. Край всяко съвременно село или град в България като цяло има по няколко антични селища или крепости от римския период. Ще разберете по-късно, защо го пиша това.
С Библията съм запознат от последните няколко години, а българската история се изучава в училище. Така, с тези познания тръгнах да изследвам Именника. От историята, написана в учебниците ни, знаем, че хан Аспарух идва с конницата си от волжските степи, минава Дунава и се заселва с българският народ по нашите земи, на които до този момент живеят славянски племена. В Именника пише нещо подобно:
“Сии 5 кънази дръжаше кнажение об ону страну Дуная лет 500 и 15 острижеными главами. И потом приде на страну Дуная Исперих кнз тожде и досле.”
Тези 5 “кънази” от Именника са: Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер. Те са били от онази страна на Дунав до Аспарух, който пръв премества “княжеството” отсам Дунава. След Аспарух следват следните “кънази”, живели на територията на България: и влезли в нашата история като едни от първите български ханове:
Тервел, Безименен, Севар, Кормисош, Винец, Телец и Умор. Те са влезли в нашата история като едни от първите български канове. Това сме учили в училище, това е прието официално днес за “българска история”. Само, че и други народи използват тази “българска” история и я наричат “римска” и “османска”.

Нека сега да направим един паралел на тази история с римската, която е с 600 години по-стара.

Първият “къназ” от Именника е Авитохол. Той е отъждествяван още и с Ахитотел и с хунският вожд Атила, разрушил Рим и римската империя. Името му, според изследователите му, “съдържа две старини източни думи: Ави (сърна, елен) и Тохол (син), които се срещат и до днес в района на Памир (древият Имеон, където са живели българите преди да дойдат в Европа). Двете думи означават: Еленов син.” От този митичин цар не са истанали никакви монети, писменни и археологически паметници, освен споменаването му в Именника. Абсолютно никакви следи и оттатък Дунава, а и отсам. Като нумизмат съм проучвал кога, при кой римски император, започва т. н. “римска власт” над нашите земи. Първите римски колониални монети започват да се секат по времето на Домитиан (81 – 96 г.). Императорите Тит и Домитиан са синове на Веспасиан, влязъл в историята с крилатата си фраза, използвана и днес от нашите политици и бизнесмени” – Парите не миришат!”. Освен това Веспасиан и синът му Тит са известни и с потушаването на Иудейското въстание, а Тит - като разрушител на град Иерусалим в Иудея. Цялото име на бащата е Тит Флавий Веспасиан. Той е роден във Falacrina през 9 г. и е бил син на Флавий Сабин, събирач на данъци и Веспасиа Полла. През 67 г. Нерон го назначава начело на войските, които трябвало да потушат еврейското въстание в Иудея. След смъртта на Нерон продължава успешно войната и на 1 юли 69 г. легионите в Александрия го провъзгласяват за император. Умира 10 г. по-късно, през 79 г. в Реате и бил обожествен от сената. В “Именника на българските канове” императорите Веспасиан Тит и Домитиан са записан така: “Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.”

Авитохол, Ахитотел е опит да се напише Тит Веспасиан Гал. В 300 г. се крият 30 г. царуване заедно с двамата му сина: Веспасиан царува 10г, (69 – 79г.), Тит – 3 г., (79 – 81г.) и Домитиан – 15 г, (81 – 96г.). Общо 28 г. което е близко до 30 от Именника. Родът Дуло е Бело, династията на Флавиите, започнала от император Веспасиан.

Вторият “кан” е Ирник:
“Ирник живя 150 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] девети - твирем.”
Ирник, или Ернах е император Нерва (96-98г), който според римската история е царувал 1г. и пет месеца (живя 150г.) Ирник (РНК) е анаграма на Нерва (НРВ), като двете букви К и В си приличат и могат да бъдат объркани от преписвачите. Нерва не е от династията на Флавиите (Дуло), но в Именника преписвачът е разменил местата на вторият и третия по ред от “кановете”. Нерва е Ерми (Марк), а следващият Гостун (Тит), който е от рода Дуло (Флавий).

Третият по ред е Гостун:
”Гостун - този бе наместник 2 години. Родът му Ерми. А властта му е дадена [в годината на] свинята - дохс, [месец] девети - твирем.”
Гостун е Тит. Той е бил наместник на баща си Веспасиан по време на войната срещу Иудея и затова в Именника е влязъл като такъв. Историята на Именника е писана от гледната точка на покореният иудейски народ. Нали Именника е продължение на “ Книга Царства от Библията.

Четвърти е Курт:
“Курт управлява 60 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] трети - вечем.”
Кубрат, Курт, Кобрат, Обрато, Кроват, Хубрат - управлява 60г.
Траян (98-117 г.) + Хадриан (117-138 г.) общо 40г. Хадриановият баща е братовчед на Траян (Ко Брато, Браток).

Следващият, пети “къназ” е Безмер:
”Безмер [управлява] 3 години. Родът на този – Дуло. А властта му е дадена [в годината на] вола – шегор, [месец] трети - вечем.”
Безмер, владее 2г. и 8 месеца
Елии Вер 136-138г. около 3 г. Може би в името Безмер се крият имената Комод и Вер.

“Тези 5 князе управляваха княжеството на отвъдната страна на Дунава 515 години с остригани глави. А след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото е и досега.”

Първият владетел, който е минал отсам Дунава е Аспарух. Какво ли не се написа през последните сто и двадесет години за този митичен основател на българската държава. Представяха ни го като обръснат полу-дивак, с една опашка на върха на главата, яхнал своя кон, да предвожда българската дружина. Пак няма отсечени монети, други археологически и писменни доказателства за съществуването му. Всичките доказателства за съществуването му са единственно в този Именник:
”Аспарух княз 61 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] тигъра - верени,
[месец] първи - алем.”

Аспарух, Исперих, Батай - управлява 21г. - роден 639 - възцарен в 679г. През 680г. започва преселението. През 694г. прави сина си Тервел съвладетел
В Римската история за царуването на Аспарух има много останали исторически и археологически материали.
Антоний Пий 138-161г. Името Батай е съставено от първите букви на титлите на императора: Б- Байоний, А- Аврелий, Т - Тит, А - Антонин, Й – Фулв (Флавий). Царува 23 г. и като осиновен от Хадриан получава и титлата Бел (Дуло).
Но нека да продължим нататък.

След Аспарух на власт идва синът му Тервел:
”Тервел [управлява] 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] овена - текучитем, [месец] девети - твирем.”
Тервел, Тривелий, Тербел, Тербеле, Тервен, управлява 21г. 3м. През 700г. прави съвладетел сина си Твирем.
М. Аврелий 161-180г. е осиновен от Антоний Пии и царува 19 г. Имената на Тервел (ТРВЛ) и М. Аврелий (МВРЛ) са почти еднакви. Тервел е и анаграма на Аврелий.

В Именника следва един неразчетен от Попов владетел, който е след Тервел и преди Севар. Това навярно е синът на Тервел – Твирем. Някои други Именници на това място поместват Тербала І и Тербала ІІ – синове на Тервел.
“[...] Твирем (Тербала) 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] заека - дванш, [месец] шести - алтом.
Луций Вер (161-196) 35г. Той също е осиновен от Антоний Пии и е съимператор на Марк Аврелий. Заедно с него на това място навярно е и император Комод (177 – 192 г.).

Следващият владетел от Именника е Севар.
“Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена [в годината на] кокошката - тох, [месец] шести - алтом.”
Запознатите с римската история в името Севар веднага са познали императорорът Септимий Север.
Луций Септимий Север царува от 193 до 211 г. Север и Севар са почти идентични, а единият е царувал 18 г., а другият – 15 г. По времето на тези римски императори има сечени най-много колониални монети по нашите земи.

След Севар идва ред на Кормисош:
“Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.
Кормисош, Кормесий, Кормес (Хор+Месия) 16г. 9м.
Каракала, Кара (черен) + Кала (хубав, гр). Кало Йоан, Каломан и т. н. (198-217). Син на Септимий Север и Юлия Домна. Царуването им е съответно 17 г. за Кормисош и 19 за Каракала.

Винех е следващия владетел:

”Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] вола - шегор, [месец] първи - алем.”
Това е Елагабал – Варий Авит Басиан, 218-222г., царува 5г. Винех е неправилно изписване на името Басиан.

“Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена [в годината на] мишката - сомор, [месец] шести - алтом. И този бе вместо друг [наместник].”
Гета (209-212) 3г. Луций Гета (ЛЦГТ)=Телец Угаин (ТЛЦГн). Той е бил съимператор на брат си Каракала.

Следва Сабин:
“Сабин, 1г. от рода Укил.”
Това е Макрин. Марк Опелий Макрин, 217-218 г. Царува 1г. както и Сабин от Именника.

Умор е последен в “Именника на българскиге канове”:
“Умор 40 дни. Родът му Укил. А властта му е дадена [в годината на] змията - дилом, [месец] четвърти - тутом.
Диадумениян е син на Макрин. Получава титлата Август през 218г. когато е само на 9 г., но малко след това е убит.

Накрая Именника завършва така:
“След по-преди казаните асирийски царе царува също казания по-преди Навуходоносор 24 години.”

В историята на Римската империя няма такова прекъсване по това време, но нека да видим какво става на територията на България. Тук остават двете израилски племена, това на Иуда и Вениамин. Нека да видим как е протекло колониалното монетосечене на римски монети в Тракия и Мизия. Най-важният град тук по това време е бил Филипопол. Римски колониални монети тук започват да се отсичат по времето ва император Домициан 81-96 г. и внезапно завършва при Елагабал и жена му Юлия Паула 218-222 г. Има само една по-късна монета от Салонина 260-268, която е била жена на Галиен, но това е инцидентно монетосечене. Нека да видим как е било и в останалите градове в двете римски провинции – Тракия и Мизия:
Сердика (София) започва да отсича римски монети чак по времето на Марк Аврелий 161-180 г. Прието е, че едва при Траян градът получава вътрешно автономно управление, но защо монети започва да отсича толкова късно? Отговор може да се намери в Именника. Когато Тит и Веспасиан завладяват Тракия (Иудея), войските на Тит разрушават до основи Сердика (Иерусалим). Градът е възстановен при Траян, а едва при Марк Аврелий започва да сече монети. Тук отнова както и при Филипопол монетосеченето прекъсва при Елагабал. При Галиен и Салонина пак има инцидентни отсичания на монети, но те са съвсем малко.
Августа Траяна (Стара загора) също както и Сердика започва своето монетосечене по времето на Марк Аврелий 161-180 г. и завършва при Елагабал 218-222 г. При Александър Север 222-235 г., Валериан 253 г. има отсечени но една монета и едва чак при Галиен 253-268 г. има отново отсечени монети.
Анхиало (до дн. град Поморие) започва да отсича римски колониални монети по времето на Домициан 81-86 г. до Гордиан ІІІ 238-244 г.
Аполония Понтика (до дн. град Созопол) – от Антоний Пии 138-161 г. до Каракала 198-217 г.
Деултум (до дн. село Дебелт, Бургаско) от Траян 98-117 г. – до Филип ІІ 247-249 г.
Месембрия (Несебър) от Хадриан 117-138 г. – до Филип ІІ.
Никопол на Места (до дн. село Гърмен, Благоевградски окръг) от Комод 177- 192 г. – до Гета 209-212 г.
Пауталия (Кюстендил) от Антоний Пий 138-161 г. – до Елагабал 218-222 г.
Топир (в долното течение на река Места) от Антоний Пий-161 г.
Траянопол (до устието на река Марица) от Траян 98 – до Гордиян ІІІ 238-244 г.
Хадрианопол (до град Одрин) от Адриан 117-138 г. – до Филип І 244-249 г.
Марцианопол (гр Девня) от Сабина, жена на Адриан – до Филип ІІ.
Никополис на Росица (до село Никюп, Великотърновско) от Антоний Пий – до Гордиан ІІІ.
Одесос –град Варна) от Домициан – до Гордиан ІІІ.
Това са градовете на територията на България, секли римски колониални монети. Всичко това съвпада с Именника и с идването на “българите” по нашите земи. Прекъсването на монетосеченето не може да се приеме, че е резултат от т. н. “готски” нашествия, а с идването на Навуходоносор, който идва на власт и покорява земите на Иудея (Тракия) за 24 години. Кой се крие под това име? Никой до днес не е дал задоволителен отговор и на въпроса, защо при толкова много градове на територията на България монетосеченето през римския период внезапно секва при император Елагабал? Готите идват тук едва по времето на Траян Деций 249-251 г., или 27 г. по-късно. Какво се е случило с тези градове в този период? Можем ли да отговорим и на другият въпрос:
Първите български “канове” секли ли са монети, или не?

Това е Именника. Като четете това, вие навярно също като мен си задавоте въпроси, на които няма отговор. Какви в действителност са владетелите в Именника? Български канове, асирийски царе, или римски императори. Не може съвпаденията между имената в Именника и тези на римските императори да са толкова много. Освен това и годините на царуване почти съвпадат.
Кога са се случили тези събития? През първите два века на новата ера, или през 6 и 7 век? А може би много по-късно, през епохата на ранното османско присъствие по нашите земи? Къде е бил този Рим, Иерусалим на Тит?
Отговорите за този момент все още ги няма, но търсенето продължава.

. ЮДЫ-САМОВИЛЫ ИЛИ ВИЛЫ В ПРЕДАНИЯХ О КОЛЯДЕ И СУДЬИ ВИЛА В ВИЗАНТИЙСКОЙ ИСТОРИИ XII ВЕКА.

В песнях о Коляде и других народных преданиях (тоже, кстати, считаемых "языческими") действуют некие существа ВИЛЫ или ЮДЫ-САМОВИЛЫ [35], [29], [125]. На сей счет высказывалось много разных предположений. Дескать, это фантастические существа из народных верований, какие-то русалки и т.п. [35]. В песнях болгар-помаков юды-самовилы выступают как ангелы, добрые или злые. Например, "Мора юда самовила" - ангел смерти. То есть "морящий" ангел, от слова МОР, смерть. А теперь вспомним, что в византийской истории XII века неоднократно упоминаются СУДЬИ ВИЛА или ВИЛОСУДЬИ, см., например, [141], с.93. Но ЮДЫ-ВИЛЫ или ЮДЫ-САМОВИЛЫ можно перевести как СУДЬЯ ВИЛА, поскольку ЮДА, JUDEX по-латински означает СУДЬЯ. Таким образом, мы получаем ответ на вопрос - кто такие якобы таинственные "языческие" вилы или самовилы, населяющие народные предания? Это - чиновники эпохи Андроника-Христа, исполнительная власть того времени, судьи. Именно в таком качестве они и выступают в песнях болгар-помаков. Юды-самовилы выполняют указания Всевышнего по отношению к людям. Говорят - как поступать, помогают или, наоборот, наказывают.

5. СТОЛИЦА ЦАРСТВА ПРИ БОГЕ КОЛЯДЕ НАЗЫВАЛАСЬ СТАМБУЛОМ. ИОРДАН И ДУНАЙ.

В шестой песне болгар-помаков на Колядов День (песни занумерованы Верковичем) прямо названа столица царя во времена Коляды Бога. Это - Стамбул, то есть Царь-Град. Процитируем:

"И иду в СТАМБУЛ город,

В СТАМБУЛ город во дворец

.......................

Болен царь лежал,

Болен лежал на постели,

Болен три года

...................

Только вот он не ужинает -

Ждет Коляду Бога" [29], Песня 6, строки 18-19, 57-64.

Здесь говорится о болезни царя Черного Харапина перед его смертью и перед тем, как в столицу вошел Бог Коляда. Таким образом, в болгарских народных песнях еще и в XIX веке сохранялись воспоминания о том, что евангельские события происходили в Царь-Граде или в его окрестностях. Или, попросту говоря, что евангельский Иерусалим - это Стамбул, то есть Царь-Град. Поскольку Стамбул - одно из названий Царь-Града. Так город называется и сегодня.

Отождествление евангельского Иерусалима с городом на Босфоре, современным Стамбулом, означает, что, скорее всего, евангельский Иордан есть не что иное, как река Дунай. О Дунае много говорится в песнях болгар-помаков. Что, конечно, неудивительно, поскольку Дунай - самая большая река на Балканах. Обратим теперь внимание на то, что роль Дуная для балканских народов хорошо соответствует значению Иордана для библейских авторов. Согласно Евангелиям, река Иордан разделяет библейскую страну на две части. Сплошь и рядом употребляется выражение: "за Иорданом". Согласно Библии, за Иорданом располагаются обширные пространства Востока (Второзаконие 1:5, 4:46, 4:47), (Иисус Навин 3:18, 3:32, 17:5) и так далее.

Река Дунай действительно делит Балканы на две части - северную и южную. Для южно-балканских жителей, в том числе и для царь-градских, должно было существовать географическое понятие "за Дунаем". За Дунаем для них, в частности, располагалась Русь, огромная восточная страна. В этом смысле чисто географически библейский Иордан и балканский Дунай очень схожи.

Отметим интересное обстоятельство. Среди славянских народов Балкан весьма распространено имя ИОРДАН. В Болгарии его сокращают как Данчо. В других славянских землях, далеких от Дуная, такое имя почти не встречается. Например, на Руси его нет. А.С.Хомяков в своих работах отмечал, что название ИОРДАН по сути славянское и означает Ярый Дон, то есть Ярая Река [138], с.60.

Итак, получается, что Христос крестился, скорее всего, в реке Дунай. То есть в библейском Иордане.

9. ОТ ИМЕНИ КОЛЯДЫ, ПО-ВИДИМОМУ, ПРОИЗОШЛО ИЗВЕСТНОЕ СЛОВО ХАЛДЕИ.

Напомним, кто такие Халдеи. По мнению историков XVII-XVIII веков одним из первых царств на земле было Халдейское, см. рис.6.3. Лютеранский Хронограф так прямо и начинается словами: "Первая Монархия ХАЛДЕЙСКАЯ или Ассирийская бысть" [143].

Считалось, что Халдеи изобрели астрономию и гадание по звездам. Еще и в XIX веке с именем Халдеев у многих людей связывались древние человеческие знания. "Халдейское" означало что-то старое, пришедшее из глубины веков. Впоследствии историческая наука попыталась найти место Халдеям на страницах скалигеровского "учебника". Сегодня о них сообщается следующее.

"По Ктесию, Xалдеи пришли из Египта с Белом, организовавшим их в жреческую касту и научившим всякой божеской и человеческой премудрости, которую они в течение веков передавали из рода в род. Таким образом, Xалдеи, наряду с магами, друидами, брахманами, приобрели репутацию жреческих философов, всесветных мудрецов. Это представление сделалось господствующим. Xалдеи сделались синонимом вавилонской культуры. Их считали основателями звездочетства и астрономии (Diod., II,31, между прочим, говорит об их наблюдениях, обнимавших тысячелетия), первыми провозгласившими бессмертие души (Paus. 4,32), математиками (Porphyr. v. Pythag. 9) и натуралистами, теософами и т.п." [154].

Задумаемся о происхождении слова ХАЛДЕИ. Исходя из нашей общей реконструкции, древнее Халдейское Царство соответствует, скорее всего, эпохе XII-XIV веков. То есть временам до османского = атаманского завоевания и до принятия христианства в современных его формах, см. ниже главу 7. Халдейское Царство было, как мы теперь понимаем, христианским, хотя христианство в то время было другим. Но тогда возникает мысль, что само слово ХАЛДЕИ происходит от слова КОЛЯДА. То есть ХАЛДЕИ = КОЛЯДОВЦЫ = ХРИСТИАНЕ. А Халдейское Царство - это царство Бога Коляды.

Това са Иудеите - Съдиите.
Днешните евреи нямат нищо общо с тях.