Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:09 16.12.19 
Хуманитарни науки
   >> История
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
Тема Древните словено-български вярвания.нови  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано18.09.06 16:37



Славянски календар
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Славянският календар е календарна система развита и използвана от древните славяни до момента на тяхната християнизация. Той е слънчев календар и е тясно обвързан с езическата славянска религия, с нейните обряди, гадания, празници и церемонии. Месеците в календара имат оригинални славянски наименования, свързани с особености на климата или на човешките дейности през съответния месец. И днес някои славянски народи употребяват славянските имена на месеците.

Характеристика
Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето — съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията — пролетно (21 март) и есенно (23 септември), и слънцестоянията — лятно (22 юни) и зимно (22 декември). Във връзка с тези четири сновни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения.

Самото слънце — това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 декември — зимно слънцестоене) той се ражда. Наричат го Коледа — слънцето младенец, новороденото слънце. От тогава той започва да расте — денят се удължава. На 21 март (пролетното равноденствие) — слънцето-дете Коледа става млад мъж и го наричат Ярило. Тогава денят е равен на нощта. До Къпалските празници (22 юни — лятно слънцестоене) младото слънце Ярило достига своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало. Тогава денят е най-голям в цялата година. От там насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 септември) го наричат Хърс/Хорс — слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Славянският календар е цикличен, за разлика от съвременния линеен календар. От значение е сезонът, годишният период, а не годината, което придава и цикличния, кръговия му характер — сезоните се редуват в непрекъснат сезонен цикъл. Един и същ сезон, една и съща дата настъпват отново и отново през определено време, никога не остават в миналото. В съответствие с това и славянският календар няма начало или край, никой месец не е пръв или последен. Единственено могат да се обособят четири годишни времена, в зависимост от които варират и начините на живот, работата и свещенодействиятя на хората. В по-старо време годишните периоди били само два — седеммесечен земеделски сезон (лято) и петмесечен неземеделски сезон (зима).

[Славянски месеци
Наименованията на славянските месеци варират в различните славянски земи и във времето. Според лингвистични и фолклорни възстановки, българските славяни по всяка вероятност са използвали следните наименования:

Сечен (януари)
Люти (февруари)
Сухи (март)
Брезен (април)
Тревен (май)
Изок (юни)
Червен (юли)
Зарев (август)
Руен (септември)
Листопад (октомври)
Груден (ноември)
Просинец (декември)
В украински език наименованията на месеците са следните:

Січень — Лютий — Березень — Квітень — Травень — Червень — Липень — Серпень — Вересень — Жовтень — Листопад — Грудень
В хърватски език те са:

Siječanj — Veljača — Ožujak — Travanj — Svibanj — Lipanj — Srpanj — Kolovoz — Rujan — Listopad — Studeni — Prosinac
В полски език месеците са наименовани:

Styczeń — Luty — Marzec — Kwiecień — Maj — Czerwiec — Lipiec — Sierpień — Wrzesień — Październik — Listopad — Grudzień
В чешки език месеците са:

Leden — Únor — Březen — Duben — Květen — Červen — Červenec — Srpen — Září — Říjen — Listopad — Prosinec

Редактирано от Vencci* на 18.09.06 17:51.



Тема Re: Древните словено-българгарска вяранови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано18.09.06 16:47



Славянска религия
от Уикипедия, свободната енциклопедия


Славянската религия е езическа религия. Тя се развивала в продължение на хилядолетия, като най-старите слоеве в нея могат да бъдат проследени до времето на неолита и дори мезолита. Тя унаследила древната система от вярвания на пра-индоевропейците и съхранила множество сходства с другите индоевропейски религии. В този смисъл, характерни нейни черти са политеизъм, примотеизъм, пантеизъм, антропоморфност на божествата и високо ниво на персонификация, вяра в задгробен живот, култ към мъртвите, култ към прадедите, фетишизъм, дуализъм.

Твърде малко са запазените исторически свидетелства за характера на славянската религия. Повечето от известните днес източници са съставени от християнски мисионери по време на покръстванията на славянските народи, поради което достоверността на сведенията е под съмнение. Сред най-известните свидетелства са „Chronicon Slavorum“ на средновековния хронист Хелмолд, „Gesta Danorum“ от Саксон Граматик, „Mater Verborum“, „Житие на св. Георги Агиорит“ от 11 век и др. Освен тях съществуват и други — например руските „Слово о плъку Игореве“ и „Велесова книга“ — чиято автентичност среща много противници. Подобен източник е и „Веда Словена“ — сборник от 19 век, събрал архаични български песни с езическа основа.




Славянският космос
Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог.

По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун.

В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора.

Пантеон
Основна статия: Славянски божества

Няма твърдо установен и централизиран славянски божествен пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които били пръснати на огромна територия и сравнително изолирани. Так всяко племе почитало определени божества, които били тясно свързани с бита и духовната му култура. Въпреки това могат да бъдат посочени близо тридесет божества, които са били широко разпространени и най-вероятно са били общи за всички. Такива са Перун, Троян, Велес, Лада, Ярило и т.н.

Сред главните богове на славяните бил и Род, също наричан Див или Дий. Според славянската митология той създал Вселената и световете, и уредил всичко в тях чрез божествения закон Правда. На Правдата трябва да се подчинява всичко и всеки — и богове, и хора, и духове, и материална и нематериална природа.

С промените в начина им на живот, славяните започнали да отдават повече важност на бога на огъня Сварог, а по-късно и на гръмовержеца Перун, който при нахлуването на славяните на Балканския полуостров вече бил добил значение на върховен бог.

Характерно за славянските богове е, че те са многолики. Божествата са имали различни въплъщения и проявления, поради което често били изобразявани с няколко лица или глави. Така например славянският бог на мира, реда и възмездието Троян (наричан още Триглав) имал три глави, като всяка изобразявала един от боговете в троицата Сварог-Перун-Велес. Бог Поревит имал пет различни лица, бог Световит — четири, а Руевит — седем.

Опит да бъде установен „официален“ славянски пантеон направил киевският княз Владимир в периода 980–88 г. Той издигнал край двореца си в Киев идоли на шестте главни божества — Перун, Хърс, Даждбог, Стрибог, Симаргал и Мокош.

Митични същества
Основна статия: Славянски митични същества, Вещи люде

С това универсално понятие в славянското езичество се наричат всички духове, приказни образи и т.нар. вещи люде — жреци, вещици, магьосници, знахари и пр.

Религиозна организация
Основна статия: Капище, Разкрити капища

Поради разпокъсаността си и липсата на надплеменни обществени структури, до късно славяните нямали стриктно обособена религиозна организация. От дълбока древност всяка родова община (задруга) поддържала свое светилище, в което по време на празници служели родовите старейшини. След 6–7 век, това започнало да се променя. Появили се големи славянски селища, където били издигани храмове на различни божества и където служели славянски жреци, наричани влъхви. В средновековния славянски град Аркона, на остров Рюген (Руян), например, имало огромен храм на бог Световит, където служело цяло братство жреци. Подобен храм имало и в града Ретра. В средновековния Стетин (дн. Шчечин) имало храм на бог Сварожич, а във Волгаст — на бог Жаровит. Археологически останки от славянски храмове и светилища има открити на десетки места по територията на съвременните държави Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Германия, Словакия, Сърбия и България.



Тема Re: Древнате словено-българгарска вяранови [re: Vencci*]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано18.09.06 17:08



т. нар. празник /отбелязван в Русия и Украйна/ - ночь Ивана Купала на 22 юни явно идва от езическото минало на славяните?!
изпусна и "македонския" календар:
Јануари (Коложег)
Февруари (Сечко)
Март (Цутар)
Април (Тревен)
Мај (Косар)
Јуни (Жетвар)
Јули (Златец)
Август (Житар)
Септември (Гроздобер)
Октомври (Листопад)
Ноември (Студен)
Декември (Снежник)

Vae victis



Тема Re: Древните словено-българгарска вяранови [re: Vencci*]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано18.09.06 17:08



Наименования :
--------------------


Белобог — бог на доброто, на живота и светлината.
Велес — бог на мъдростта, богатството и стадата.
Даждбог — бог на слънцето, на плодородието и изобилието.
Даня — богиня на водата.
Дид — бог на плодородието и любовта.
Догода
Додола — богиня на дъжда и плодородието.
Доля — богиня на съдбата, на щастието и на добрия късмет.
Жаровит — бог на войната.
Жива — богиня-създателка на живота.
Зори — богини спътници на бог Даждбог.
Коледа — бог на прероденото зимно слънце, на възраждането и надеждата.
Къпало — бог на лятното слънце.
Лада — богиня на любовта и брака, човешката майка.
Ладо — спътник на Лада, бог на любовта и бащинството.
Лел — бог на плодородието и пролетта.
Леля — богиня на плодородието и пролетта.
Мокош — богиня на изобилието и семейното богатство.
Мати Земля — майката-земя.
Месец
Мора — богиня на зимата и смъртта.
Недоля — богиня на лошия късмет, на нещастието.
Пеперуна — богиня на дъжда.
Перун — върховен бог-гръмовержец, господар на бурите и дъждовете.
Погода
Подага
Позвизд
Поревит
Радигост — бог на пътниците, търговците и гостоприемството.
Род — първичният бог, създател на вселената и света.
Рожденици — богини на плодородието, зачеването и рождението; покровителки на бременните и родилките.
Руевит — бог на плодородието и виното.
Сварог — бог-създател на огъня, небесен повелител, покровител на занаятите.
Сварожич — бог на пламъка, на земния огън, на войните.
Световит — върховен бог на западните славяни, надзирател на четирите посоки на света.
Снигна — бог на зимата и снега.
Стрибог — бог на ветровете и властта, покровител на владетелите.
Троян — бог на справедливостта и мира, надзирател над трите свята на Световното дърво.
Хърс/Хорс, Хорос, Бог Хор — бог на есенното слънце, на прераждането и лечението; хипостас на бог Даждбог.
Чернобог — бог на подземния свят Нав, господар на злото.
Ярило — бог на пролетното слънце; хипостас на бог Даждбог.



Тема Re: Древните словено-българгарска вяранови [re: Vencci*]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано18.09.06 17:19



Поздравления заради темата!
Малко линкове по въпроса:




Vae victis


Тема Re: Древнате словено-българгарска вяранови [re: Last_Roman]  
Автор tonza (непознат )
Публикувано18.09.06 17:37



Mozhe li sega njakoj da objasni s kakvo si prilichat Slavyanskata i Trakijskata mitologii (ako prilichat) i ako ne to zashto?



Тема Re: Древнате словено-българгарска вяранови [re: tonza]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано18.09.06 17:41



Питай Венци и Рекса - те са експертите на тая тема...



Vae victis


Тема Re: Древнате словено-българгарска вяранови [re: tonza]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано18.09.06 18:20



Още :

Религия
Основна статия: Славянска религия

Религиозните вярвания на славяните били свързани с техния начин на живот. Те обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. Главен бог-творец на мълниите бил Перун. В това отношение е съпоставим със Зевс и Юпитер. Почитани били богът на плодородието Даждбог, богът на стадата Велес, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата Лада. От най-древни времена сред тях бил разпространен култът към умрелите. Основен погребален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвите в гробовете славяните поставяли различни предмети, които би трябвало да им служат в отвъдния свят. Погребенията им се придружавали от особени ритуали. Един от тях бил т.нар. тризна — своеобразно военно състезание. Над гроба на умрелия било устройвано и угощение, наречено страва. В религиозните им практики основно място заемало жертвоприношението, чиято основна цел било омилостивяването на бога. Използвали каменни и дървени идоли, пред които произнасяли езически молитви. Този ритуал е свързан със силно разпространения фетишизъм.

Списък на славянски племена
абодрити
вараби
варни
ваюнити
велегезити
велети
велетичи
берзити
бетенци
браничевци
брежани
вагрити
вараби
варни
ваюнити
велегезити
велети
велетичи
винули
висляни
волини
вятичи
гаволяни
гевелди
глиняни
далеминци
доленчани
драговичи
драгувити
древляни
древяни
дулеби
езерци
жирмунти
кривичи
левбузи
леняни
лехи
лужичи
лютичи
мазовяни
милинги
милчани
моравяни
моричани
ободрити
плони
полабяни
полчани
поляни
поморяни
радимичи
рани
ререги
рети
ринхини
руяни
сагудати
севери
северяни
силезяни
словяни
слюбляни
смолинци
смоляни
спревани
струмяни
суселити
тиверци
тимочани
укряни
уличи
хижани
хървати

Отговор / частичен / :

1/ Т.н. тракийски могили / курганы / са общоскитски и общословенски погребални обичаи.
2/ Вярата в задгробният живот - също + древноегипетските обичаи.
Гърците, например - нямат "задушница" ! А ние няколко, а древните траки значително повече.
3/ Почит към мъртвите и рода, а също и идеята, че живи и мъртви са едно цяло, не зависещо от растоянията във времето.
4/ Старият български календар е всъщност старотракийски, с много елементи и влияния на древноегипетският.
5/ Словено-болгарите са слънчев народ, подобно на древните траки, хети, египтяни и други сродни нам по вера народи.
6/ Историческите извори подтвърждават верското и езиковото родство между словени, скити, траки и болгари, наричани презрително от гърците - готи, а от юдеите - гои.
7/ и др.



Тема Re: Древнате словено-българгарска вяра [re: Last_Roman]  
Автор Vencci* (R*Я)
Публикувано18.09.06 18:36



Чак пък експерти ... /!?!?!?/.

Интересуваме мнението ти относно това :
Защо българите / словените / приемат Новият
Завет, но наричат Старият - лъжа и измама ?

Според мене те са имали свой.
И може би тази тема го разкрива частично ...
Може би ... /?/

Ти как мислиш ?

Второ,
"езико-християни" не значи ли да се спазват древните ни обичаи + тези за доктрината на любовта ? И не е ли това онзи прославут "дуализъм", в който ни обвиняват "людео-грачещите" ?

Извинявай, че те затрупвам с толкова много въпроси.


----------------------------------------------------------------------

Още по темата :

Род (още Див, Дий; във Веда Словена — Дий, Диа) е изначалният, първичният славянски бог, прародител на божествата, творец на Вселената и нейн уредник. Род е върховният вселенски принцип, който установява божествения закон Правда. Той е покровител на родовите връзки, на родството и съюза вътре в рода.

В дълбока древност, в самото космично Начало съществувал сам бог Род, а освен него нямало нищо друго. По-късно той създал Вселената и трите свята Прав, Нав и Яв, и уредил всичко в тях, като заложил върховния принцип на баланс между елементите и установил висшия закон Правда, на който трябва да се подчиняват всички същества — телесни и безтелесни, всяка материя и енергия.

Род е съпруг на богинята на съзиданието и плодородието Жива и баща на богините на живота Рожденици. Почти във всички източници той се споменава в тяхното обкръжение.

В славянското езичество Див (Род) е едно от най-старите божества, унаследено от древната индоевропейска религия. Богът прародител и съзидател Dyaus (Дейвос, Дйевос, Дивс) е почитан още от пра-индоевропейците и неговият образ се е запазил у всички индоевропейски народи: у славяните Див, у гърците Дйевс (по-късно Зевс), у италийците Диус Питер (по-късно Юпитер), у иранците и индийците Дева, у балтите Дивас, Дивос и т.н.

За бог Род се говори в средновековни източници като „О вдъхновении святого духа“, „Слово об Идолах“, „Слово Исайи пророка“, „Chronicon Slavorum“ и др. В документа „Въпросы Кирика“ се споменава: „Аже се Роду и Рожанице крають хлебы и сиры и мед...“. В „Слово св. Григория“ е написано: „Извыкоша елени класти требы Атремиду и Артемиде, рекше Роду и Роженице, тации же егуптяне. Також и до словен доиде се слов, и ти начаша требы класть Роду и Рожаницам...“

Привет !



Тема Re: Древнате словено-българгарска вяранови [re: Vencci*]  
Автор Last_Roman (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано18.09.06 18:52



По принцип Стария Завет си е еврейска книга, а християнството от началото си се е стремяло да се разграничи от юдаизма и бесподобното насилие и чифутска богоизбраност, която прокламира тази религия.
Дуализмът не е присъщ много на християнството. Доколкото съм запознат според този принцип - изначално съществуват добро и зло, което противоречи на библейските канони, че Бог е създал Сатаната, т. е злото е произтекло от доброто. Оттук и обвиняванията за ерес, отправяни към манихейството, богомилството албигойството и пр... Защото ако изначално има две сили - значи ти сам си избираш по кой път да вървиш си носиш сам отговорност за деянията си. Абе не съм много навътре във верските въпроси...
В края на краищата славяните са се покръстили, а богомилството възникнало като реакция срещу византийското робство...

Vae victis




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.