До колко може да се търси историческа достоверност относно бита в описваните в историческите романи времена? Например в ,,Сътворението'' и ,,Юлиян'' на Гор Видал и ,,Синухе Египтянина'' на Мика Валтари? Повод за това питане е ,,Синухе Египтянина'', който дочитам в момента, в който се споменава оръжието бумеранг, което малко ме озадачи ...

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

Валтари не съм чел, но за "Юлиан" на Гор Видал мога да ти кажа, че има голяма степен на достоверност и правдоподобност.

Естествено, никой не може да каже как се е въртял Юлиан вечер в леглото и какво точно е казал на брат си Гал на сутринта на 3 юли 34n-та година, където има такива описания, това са художествени измислици на автора.
това, че Юлиан сяда да пише своето жизнеописание, както и последвалата кореспонденция между Приск и Либаний, също са един вид литературни мистификации.

но като цяло атмосферата, "едрите" детайли от пейзажа и характерите на главните действащи лица са хванати от Гор Видал много добре и в общи линии съответстват на това, което е запазено за времето и хората в автентичната литература от онази епоха. самият Видал в послеслова си изброява източниците, които е ползвал, и се придържа към тях сравнително добре, доколкото условностите на художествената литература му позволяват.
но, ако искаш едно към едно точна историческа картина на епохата, по-добре виж какви извори е цитирал Гор Видал и се поразтърси за тях в нета, не може да ги няма.
Писмата на Юлиан даже са издавани като книжка на български.

my soul swims gently in her pool

ти четеш с бумеранга но има и съвсем конкретна информация за бумерангите в древен Египет - някъде ми е попадало изображение на (не съм сигурен точно той ли беше) Тутакамон изправен в папирусова лодка(такава кавито и до вчера са ги правили в Титикака) в момент на хвърляне на бумеранг (един от многобройните видове в Австралия) който, ако не порази целта се връща обратно.

Вашингтон освободи хамариканците, Колт ги направи равни, а Калашников им еба мамата.

Дали си чел книгата му за вице
президента и без малко президента
Аарон Бър(Aaron Burr)?
Имам чувството, че колкото по-блико е определена
историческа личност до времето на писателя,
толкова по-голям е апаратурния ефект
върху обективността.

п.п.
Гор Видал е известен с това, че не
"цепи басма" на
никого...

Все пак художествени тепроизведения се съдят по художествени критерии, а не по исторически, макра че ако е пък пълна лъжа - пак не е добре. По-скоро за лъжа не може да се говори, а за пристраност на автора към една или друга историческа позиция или личност. Примери: "Война и мир" на Толстой, в който Наполеон е представен като идиот, а Кутузов като мъдър и вещ пълководец, "Кръстоносци" на Сенкевич, която също е леко пристрастна към кръстоносците.
А какво мислите за "Време разделно"? Книгата и филма са доста различни, аз питам за книгата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Книгата е безпристрастна до възможния максикум. Самите герои са така намислени, че не можеш да кажеш: Ние сме "добрите", турците са "лошите". Филмът не е по-различен. Променени са някои моменти и е акцентирано върху насилието, но и там "лошият" си остава "нашият" еничерин.

АЗОНГАИД Е АВОТ - ЦЕНОДЕКАМ

Имаше и обвинения ..главно от хора извън България,
съзирайки нетолерантност
и липса на безпристрастност
на Дончев към сложните и многопланови процеси
в историята, където всичко е..
относително.

Трябва пак да си препрочета тези книги, но ми се струва, че не намерих
подобно описание на Наполеон.
Още повече, порази ме схващането на Толстой за
ролята на личността в историята".
Доста по-близко до съвременните ...
екзистенциални
теории и правото на Избор отколкото теориите на мушмороците -професионалисти .
Според него Наполеон е много по-несвободен
в решенията си отколкото един обикновен войник..
Каратаев например.
Диалектика в стила на незабравимия
ни ексмодератор Комар.

"Сътворението" мми е една от любимите книги, но изобщо не знам толкова за персите, че да мога да съдя автора за описанието им; за Индия май много неща са си верни; за Китай обаче - специално за Лао Дзъ може би е описал по-късни(с векове) аспекти на даоизма като подкрепящ установения ред(и 'учителя Ли' като стара хитра фурнаджийска лопата).Всъщност за времето си Конфуций е повече ориентиран към опазването на традициите и почит към институциите, докато Лао Дзъ е отшелник от светския живот и привърженик на естествения ред - пътя Дао. "Юлиан" още не съм го чела, Видал ми е малко тежък за започване, до един момент, в който книгата тръгва леко...(С изключение само на "Калки")И аз харесвам това, че не цепи басма на никого:)

I'll give you my freedom,
I'll give you my sorrow...

Да си призная и аз отдавна съм я чела. Но сравнението на главнокомандващия на едната армия с обикновен войник от другата, колкото и да е идеализиран последният, ми се струва прекалено. Вярно, че Толстой има особени философски възгледи върху историята и точно това е необективното в повествованието му. Спомням си, че Наполеон през цялото време имаше хрема и подсмърчаше, което правеше образа му не толкова антипатичен, а досаден и принизен. Би било много по-достойно да уважаваш противника си, особено когато той е Наполеон.
Думата ми беше, че Толстой е необективен исторически точно защото защитава някакви свои възгледи и убеждения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите