Re: Да не забравяме геройте / Наука / Хуманитарни науки / История

Как бързо летят гоините.Ето,минаха 60 години от подвига на българската жива торпила капитан-летец Димитър Списаревски.Малцина от нашите съвременници знаят нещо за него,за неговия подвиг и саможертва за родината,която той обича така всеотдайно и пламенно.

Списаревски е роден на 16 юли 1916 г. в Добрич.Още невръстен юноша споделя нерадостната съдба на хилядите добруджански бегълци,прокудени от жесокия нойски договор ,разскъсал България.Семейството му се преселва в София.Тук той завършва Втора мъжка гимназия и учавства в челните редици на българската патриотична младеж против жестокия договор.

Воден от големия си стемеж да бъде в полза на родината,той постъпва във Военното училище с 57-ми випуск и се насочва на служба в младата бойна авиация.През 1938 г.още като портупей-юнкер е изпратен на обучение и специализация в Германия,където се готви за летец-изтребител.И там проявява своята обич към родината.Разказват как един от неговите немски съкурсници направил обидни за България изказвания.Това така възмуило Списаревски,че той със силита на юмруците защитава родината си.И когато всички очаквали наказанието на нашия герой,ръководителят на школата го изкарва пред строя и вместо да обяви наказанието възкликва:"Ето така трябва да се защитава честта на родината."

След завръщането си в България той поучава офицерски чин и постъпва като инструктор летец-изтребител в Шести въздушен полк.

А сега за неговия подвиг.В него ден 20 декември 1943 г.,към нашата страна се насочват около 70 летящи крепости "Либърейтър"придружени от близо толкова изтребители "Лайтинг".Те летят на около 7000 м височина със скорост над 300 км/ч насочени към София.Въздушната тревога заварва Списаревски и неговите другари в столовата на полка в летище Враждебна.За броени минути орлякът български младежи летци-изтребители достига височината на зловещите нападатели,които могат всеки момент да изтърсят смъртоносните бомби над столицата.И наистина малка група противникови самолети успява да ги пусне над града и се насочва на юг.Някъде над Панчарево започва неравният въздушен бой.Капитан Списаревски е в стихията си.Още при първата атака запалва и изпраща на земята една летяща крепост.После се насочва към втора и тя полита на долу.Но в разгара на битката бива ранен.С решителен щурм,съзнавайки,че животът му е застрашен,решава да умре геройски и насочва своята машина срещу тази на водача на вражеската ескадрила.Двата самолета обхванати в пламъци,политат към земята.

Очевидецът на този бой,американският поучик Джон Макландън,който е свален от друг наш изтребител и пленен минути след атаката на Списаревски описва дейстията му,как той,без да прекъсва стрелбата на бордовите оръдия,се врязва вертикално в корема на летящата крепост.Така се сбъдват думите на Списаревски,изречени преди излитането:"...Когато ще се мре,бих искал да загина с машината си,но преди това поне един да сваля..."

Подвигът на първия български "камикадзе"учудва света.От Япония незабавно се интересуват от неговата биография,като изпращат телеграфическо запитване до командването на нашата авиация.

Така в разцвета на своята младост,едва на 27 години загива този достоен българин,оставайки безсмъртен в аналите на родната авиация.Родината никога не трябва да го забравя.Младите поколения в деня на неговото самопожертвувание да свеждат глави за поклон и да се гордеят,че са потомци на такива храбреци.