Според вас това освободително въстание ли е било или Видинска България все пак е съществувала до 1422 г. както смята доц. Пл. павлов?

И къде смята така колегата Павлов (с когато даже бяхме в един курс)?
Каква му е аргументацията?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

На 2 места: в "Кратка история на България" (Търновско издание, използва се най-вече от кандидат студенти, твърди го заедно с Тютюнджиев) и в една малка зелена книжка, нещо от рода на "Османското завоевание... и т.н.", в която е проследил събитията от Манцикерт до към 1454 г. (ликвидирането на частното владение на Чичимани (според него Шишмановци) в Унгария и вероятното завръщане на Фружин и част от синовете му около Темска.

Black Wolf, забравих да пиша за аргументацията. Доц. Павлов твърди, че:
1. Данни, че е установена през 1396/7 г. турска власт във Видинска България няма;
2. При изброяването на владетелите в писмото на крал Сигизмунд от 1404 г. това е направено от ляво надясно в ред Босна, Сърбия, България (Константин - владетеят на Българите) и Влашко, което според доц. Павлов поставя съмнения относно несъществуването на българска държава.
3. Акт на дубровнишката власт, в който се говори за търговски отношения с България. Актът датира от около началото на 15 в. и не е възможно в Дубровник да не знаят за падането на България под османска власт.
4. Няма почти никакви данни за цар Константин ІІ в периода 1396/7 г.-1422 г., а по-късно става ясно, че умира в Белград към края на 1422 г.
5. Въстанието на Константин и Фружин е в Темско, което е било във Търновска, а не във Видинска България, и след разгрома му българските войски отново се прехвърлят оттатък Стара планина.
6. Муса превзема Видин през 1409 г.
7. След битката при с. Чамурли (1413 г.) султанът сключва мир с Константин и не провежда военни действия на Балканите, а в османските документи пише: /цитирам по памет/ "...И му подари едно владение..."
8. Походът на Мехмед ІІ към Влашко и Сърбия след размириците през 1421-1422 г. е сложил и края на Видинска България и вероятно Константин бяга в Белград.
Утре ще погледна по-подробно книгата.

Blagodarya , dochekah interesna tema.

Книгата е "Българите и османското завоевание (края на 13-средата на 15 в.) на доц. Павлов и доц. Тютюнджиев (1995 г.). там се споменават следните извори:
1. Писмо на крал сигизмунд до херцог Филип (1404 г.) "...Господин Остоя, крал на Босна.., знатният господин Стефан..деспот и дук на Рашка, известният Константин, прославеният император на България, и Мирчо, воевода на Влахия... Последните 2-ма също се върнаха (!) в лоното на Наше величество, под наше подчинение...". Въпросът тук е ако са се "върнали", то под чие лоно са били досега (Влашко е било автономно!) и не са ли били османски васали?
2. Решение на Големия съвет на Дубровнишката република от 28. 11. 1398 г., с което се удължават с пет години (до 1403 г.!) пълномощията на консулите "...в страните славония, Срем и България."
3. Съобщение от 23. 03. 1411 г. за смъртта на дубровнишкия търговец Якша Прибилович починал в "българската държава".
4. Грамота на сръбския деспот Стефан Лазаревич (1406 г.): "Всеки, който побегне от земите на царството ни в унгарската земя или пък в българската, мой човек или мой властелин, и пребивава там 3 (!) години, или 2, или 1, и поиска да се върне в определените църковни села, нека бъде свободен да дойде.
5. Житие на Стефан Лазаревич: "...и българските градове бяха отстъпили със синовете на българските царе...". Изразът "отстъпили" повече подхожда на отметнали се, а не на въстанали, а и Темско е в Търновска България.
7. Сръбска преписка: "В годината 6921 (1413) Муса разори българите и ги пресели на 23. 04." и анонимна османска хроника: "Муса завзе града (Видин) и го постви под своя власт."
8. Византийска хроника на Псевдо-Сфранцис сочи, че в битката при Чамурли (1413 г.) на страната на претендента Мехмед срещу Муса се сражават войските на "владетелите на Сърбия и България".
9. Константин Костенечки пише, че Мехмед "върна българските пленници, които Муса бе прогонил, и заживя в мир с всички"., а византиецът Дука пише: "Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, Влахия, България (!!!), дука на Янина...Поканил ги на трапезатаси, вдигнал наздравица и ги изпратил с думите: "Кажете на вашите господари, че аз на всияки давам мир и приемам мир..."
10. "Хроника на турските султани" от 17 в. съобщава, че Мехмед "подари и на принцепса на България едно хубаво място да го управлява и да бъде негово, защото той му беше помагал много..."
11. Бунтът на Дюзме Мустафа през 1421-1422 г. Хронистът Нешри пише, че османските метежници се прехвърлят в Мала Азия, а "по цяла Румелия не остана нито един спахия".
12. За първи път за османски санджак с център Видин се споменава от Нешри и то едва към 1430 г.!
С оглед на посочените и някои други извори историята на България може да изглежда и така. Разгром на кръстоносците при Никопол-Поход на османците към Видин (1396/7 г)-Пленяване на Иван Срацимир и оставяне на Константин във Видин като васал-Нашествие на Тимур (1402 г.) и разгром на Османците-Отмятане на балканските владетели от османския суверенитет /и приемане на унгарски?/-Гражданска война в Османската импреия-Муса покорява част от Видинска България (1413 г.)-битка при Чамурли (юли 1413 г.)-Мир на Балканите-Бунтът на Дюзме Мустафа (1421-1422 г.)-Наказателна акция на Мурад ІІ срещу балканските народи-Константин бяга в Белград, а България е окончателно унищожена (1422 г.)-Фружин отново подема освободителни набези срещу османците.
Благодаря за търпението! Очаквам мненията ви.

Тъй като и Пламен, и Иван, са специалисти в среднов. и-я (и то добри!), вярвам на аргументацията им. Явно са проучили изворите, анализирали са ги и са стигнали до съответните изводи.

В историята това е основното познаване на изворите и внимателен анализ... Мнозина обаче я приемат като поле за изява на писателските (по-скоро графоманските) си наклонности... Има ги достатъчно и в този клуб, и по сергиите с книги...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Това е известно отдавна. От края на 14 в. в Европа плъзват множество български наемници. Те участват и в войните с хуситите, и във повечето военни конфликти в Центр. Европа през 15-16 в. Често пъти биват назовавани "унгарци", но под това име са вървели унгарци, сърби, българи.

Нали, както пише самият Пиер дьо Ронсар, дядо му дошъл във Франция като "капитан на унгарци" някъде от областта около Търново.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Благодаря за интереса, Alexander! Вече се регистрирах и занапред ще пиша под това име.
Интересен е фактът, че през 1443 г., при първия кръстоносен поход на крал Владислав ІV Ягело (Варненчик) и Янош Хуниади срещу османците по пътя от Пирот към София кръстоносната армия среща конен български отряд! В историческата наука се отбелязва, че това са хайдути. Друг е въпросът, че на мен ми се струва, че са войнуци или нещо повече от това, но не мога да определя какво. Все пак в случая говорим за добре организирана военна сила, на която е възложена мисия на авангардна част при похода към София!! Това означава, че отрядът е много добре обучен и има изградено командване. Другото, което е любопитно, е, че отрядът е срещнат в района на същото това Темско, което се сочи за център на въстанието. Никъде на друго място в първия или втория поход на Варненчик не се среща друг такъв отряд.
Много е тъмен този исторически период, явно много неща не знаем и не можем да си обясним и затова повдигнах тази тема.

Nekoy zanimaval li se s genealogiyata na bulgarskite emigranti koito minaha vav Vlashko , Ungaria etc. ?