Hich ne si interesen veche s tvoite sarkasticni humoreski.

Absoljutno si prav, che ne poznavam DOBRE knigite na Dobrev: prochel sym vnimatelno samo pyrvite dve, i to otdavna; ottam natatyk toj pochna da vyrti zaglavija edno sled drugo, koito mi e trudno da sledja, kato kompilacii s hitove na rokgrupi, deto samo maniacite si gi kupuvat, zastoto petata i sedmata pesen se razlichavat ot predishnata kompilacia. No tochno tova mi vdyhva, che "betonirana" teorija njama.
Nezhelanieto da se otgovori na Dobrev e objasnimo: naistina nikoj v izbroenija ot Juvigi gore ekip ne e navytre v armenskata istoriografija (ili persijskata istorija); ne i dokolkoto az znam (ima njakoi nepoznati imena, no se symnjavam, che ima goljama nadezhda te da napravjat poveche). Tova samo po sebe si ne vdyhva po-goljama ubeditelnost na dovodite na Dobrev, zastoto i toj samijat e bos po armenskata problematika (a tja izobsto e poznata na malcina po sveta). Zapochvam da se izkushavam dali da ne vzema njakoj kurs po persijska ili armenska istorija (za zhalost tukashnijat armenec se zanimava samo s 19-ti/20ti vek) da vzema da se ogramotja, ama se symnjavam, che ste ima goljama polza.

Възстановеният напоследък интерес към най-далечното минало на българите отново постави въпроса за изначалния произход. Той вълнува изследователи от различни направления и с различни намерения още от началото на XVI в., когато немският учен Франц фриц изказва предположението за Скандинавия като прародина на древните българи. По-късно се лансират славянската, сарматската, урало-алтайската,унгарската, татарската, финската, угро-хунската, хунската, фино-чудската и тюрко-алтайската теория, от които с най-дълъг престой в науката бе последната. Привързаността на голяма част от българските учени към тюрко-алтайските ко рени има като основен научен аргумент разчитането на някои езикови реликти, които навеждали на извода за тюркски произход. С това бе пренебрегнато едно важно обстоятелство.
Сведенията за формирането на тюркската езиково-етническа и културна об щностдатират след историческата регистрация на древните българи.
Ядрото на българския етнос се формира преди този на тюрките и за това има достатъчно податки в изворите. Друг е въпросът дали българите взаимстват по-късно някакви тюркски елементи. Такива безспорно има и присъствието им е напълно закономерно. Арабският автор Ибн фадлан, който посеща ва през пролетта на 922 г. земите на волжките българи, ясно разграничава българите от славяните, русите и хазарите (по произход тюрки). Както е видно от историческия атлас на Колин Макивиди, съществуващите връзки на хоризонтал но и вертикално ниво между европейските етнокултурни общности преди и след новата ера е така разностранно, че взаимовлиянията са по-скоро законо мерност, отколкото изключения.
Първите опити да се коригира авторитетно защитената от В. Н. Златарски хуно-българска и сродната й тюрко-алтайска теория в по-ново време направи ха Цв. Тафраджийска и О. Притцак. В тази насока бяха и някои от последните прозрения на В. Бешевлиев. Важен материал, все още недостатъчно използван от специалистите, поднесе в публикациите си напоследък и П. Добрев. Очертава се становището, че прародината на древните българи трябва да търсим не в района на Западен Сибир, за което няма никакви преки данни, а далеч по на юг - в района на планините Памир и Хиндукуш, между реките Сърдаря на север и Амударя на юг. Този район, познат на древните географи като планината Имеон (Имай), е сочен от староарменски и византийски източници като местообиталище на българите. Засега е трудно да отговорим на въпроса дали преди ІІІ- ІІ в. пр. Хр. българите са обитавали други райони като Таримската котловина или земите на Северозападна Индия. Във всеки случай, по-убедителна изглежда хипотезата за индо-иранския произход, към която сочат определени белези на езика, религията, бита, занаятите и антропологията на древните българи.
Въз основа на известното ни за стопанския бит на нашите прадеди, великолепно овладените кожарство и метало обработване, плужно земеделие и прецизно въоръжение, както и строителните умения в изграждането на защитни валове и каменни крепости, можем да заключим, че това са умения, констатирани и в следдунавския период, като последица от една дълговечна традиция. Това представя облика на древните българи в съвсем друг ракурс, различен от фалшивия образ на малобройната разбойническа номадска орда, доведена в Онглоса от кан Аспарух.
Няма да се спирам на идеологическите мотиви за тези твърде па губни за националното ни възпитание внушения, които целяха да докажат пре имуществото на славянския корен в произхода ни. И тук ще припомня, че не съществува непременно зависимост между говоримия език и националния идентитет. Унгарците имат в жилите си много повече славянска кръв от българите, но говорят език и носят име, нямащи нищо общо с вторично придобитата им славянска битност. Англичаните, които се формират от келто-брити и англо-сакси, след XI в. получават такива порции норманска (северофренска) кръв и езикови заемки, че с основание могат да се разг леждат като половин французи. Въпреки това те винаги са имали самочувст вие на англичани.
Примери от този вид могат да се приведат още много. По-важното е друго. Това, че българите говорят след ІХ-Х век славянски език, съвсем не ги определя като етнос от или със преобладаващ славянски произход, фактът, че тази общност от самото начало на дунавския период се самоопределя като българска, е показателен. Този етноним е един от най-трайните в Европа, при това винаги свързан с еднонационалната ни държава повече от 1300 години.

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

Категорично съм съгласен и с аргументите и с изводите и с тона на големия учен. Необходими са, обаче още много проучвания, както на източниците, така и на терена. За съжаление, обаче, регионът не е много подходящ за наука в момента, а единствената ни експедиция там е елитният взвод теляци в Афганистан.
В обективното преразглеждане на източниците е добре да се включат и учени от чужбина, за да се поизчисти темата от актуална политическа пропаганда, която ни е проблем през последните 70 години.

Сериозно ме безпокои единствено обстоятелството, че, ако българите са имали високоразвита и изцяло самобитна материална култура до идването си на Балканите, то тази култура трябва да е оставила многобройни следи, не само в Северното и Западното причерноморие, но и в тяхната прародина, където и да е тя. Докато такива не бъдат открити, тезата за високоразвитата уседнала българска цивилизация малко или повече ще остане да "виси".

Според мен, сега се изчерпва периода на писалката в изясняването на ранната българска история и идва отново времето на лопатата или казано с други думи, натрупаното досега, скоро напълно ще се проучи и систематизира и ще трябва да се правят нови проучвания и разкопки в предполагаемите райони, за да се докажат или отхвърлят оформилите се хипотези за произхода на прабългарите. Това опира до възможности за работа, пари, интерес и изобщо е дълга и широка ...

Въпрос:
Можем ли да създадем списък на сериозни чуждестранни научни изслидвания върху произхода на прабългарите, независимо от защитаваните в тях тези?

Бъдете живи и здрави.

Izkljuchitelno mi e neprijatno, che chovek kato Bakalov, za kogoto samo dobro sym mislil, mozhe da stigne tolkova nisko v profesionalnata si etika. Problemyt izobsto ne e v tova (dyrzha da otbelezha), che Bakalov priema tezite na Dobrev - tova njama nikakvo otnoshenie kym vyprosa.
Problemyt e, che edin profesionalen istorik v sluchaja dopuska da byde vyvlechen v besnite nacionalisticheski disputi, koito se vihrjat sred sofijskite pensioneri i vyzstanovjavat obrazi ot minaloto. Bakalov mozhe da ima mnenie po vyprosa i da poddyrzha pamirskata teza i t.n., no slednoto izkazvane e NEDOPUSTIMO za istorik:

Това, че българите говорят след ІХ-Х век славянски език, съвсем не ги определя като етнос от или със преобладаващ славянски произход, фактът, че тази общност от самото начало на дунавския период се самоопределя като българска, е показателен.

Prof. Bakalov, kato chovek, rasyl naobikolen ot pametnicite na slavjanobylgarskata kultura, Vie posleden bi trjabvalo da zabravite, che BYLGARSKIJAT NAROD v liceto na svoite naj-dostojni cheda Paisij, Spiridon, Sofronij, V. Aprilov, Palauzovi, Karavelov i t.n. se SAMOOPREDELI kato slavjanski. Nikoj ne ni e bil, nikoj ne ni e zaplashval, nikoj ne ni e plastal da izdignem kato nacionalni zakrilnici ne Asparuh i Krum, dori ne Boris i Simeon, a Kiril i Metodij. Tova e NASH SOBSTVEN IZBOR.

Dvesta godini uchenite se opitvat da razberat koe OPREDELJA etnosa i oste ne sa razbrali. Absurdno e da ni objasnjavate po nauchen pyt koe e preobladavasto v proizhoda ni, vse edno mozhem da izvadim elkata i da pochnem da prehvyrljame procenti.

Opitvajki se da zastitavate dostojnstvoto na edna zaginala, pyk bila tja i velika, civilizacija kato tazi na Krum i Omurtag, vie ZHESTOKO NAKYRNJAVATE chestta i dostojnstvoto na desetkite hiljadi pobornici za nacionalno obosobjavane, duhovna prosveta i kulturno izvisjavane, koito izvadiha bylgarskata ideja ot pepelistata na istorijata prez 19-ti vek i pozvoliha da stane vyzmozhna tretata bylgarska dyrzhava. Prisyedinjavaneto Vi kym besnija, shovinistichen i podchertano rasistki "nov prochit" na bylgarskata istorija, kojto ima za cel ne tolkova vyzstanovjavaneto na istoricheski fakti, a GRUBOTO i NASILENO izmenjane nacionalnata identichnost na SYVREMENNITE BYLGARI, e sred naj-tezhkite moralni prestyplenia, koito istoricite, prizvani da tyrsjat istinata, sa sposobni da izvyrshat.

Сериозно ме безпокои единствено обстоятелството, че, ако българите са имали високоразвита и изцяло самобитна материална култура до идването си на Балканите, то тази култура трябва да е оставила многобройни следи, не само в Северното и Западното причерноморие , но и в тяхната прародина, където и да е тя. Докато такива не бъдат открити, тезата за високоразвитата уседнала българска цивилизация малко или повече ще остане да "виси".


Ami ne se bezpokoi. Prvo vzemi procheti kade tochno sa zhiveli Prabulgarite predi da se preseljat na Balkanite shtoto kato gledam kade si se zasilil da im tarsish civilizacijata oshte ot sega moga da ti kazha che nishto njama da namerish. Rusnacite otkolko vreme kopajat iz Severnochernomorskite stepi v tarsene na Prabulgarskite nomadski stanove . Vjarno e che Jordanes spomenava che Bulgarite obitavat neide kraj Severnite bregove na Cherno More no negovata informacia za tjah se e izcerpvala s tazi chast ot Bulgarite koito se pridvizvat postepenno na zapad i sa imali vzemane davane s Gotite - toest Bulgarite koito se pojvjavat na Balkanite prez V-VI vek i se zaselvat kato federati na Vizantiiska sluzhba i osnovno v Panonia vposledstvie pokoreni ot Avarite. Kakvo obshto imat te s Velika Bulgaria na Kubrat i Asparuh? Kakvi sa tezi Severnoto che i ZAPADNOTO prichernomorie? Vav vrazka s mestopolozhenieto na Velika Bulgaria Vizantiiskite hronisti posochvat Meotida i Kuban - toest IZTOCHNOTO prichernomorie i Kavkaz a spored Armenskite hroniki Asparuh sina na Hubraat izbjagal kam Dunava ot t.n. Hipiiski ili Konski planini - koeto otgovarja na Centralen Kavkaz i savremenna Kabardino-Balkaria. Ot kakav zor njakoi shte tragne da tarsi korenite na samobitnata Bulgarska kultura na Balkanite v Severnoto i Zapadnoto prichernomorie? Asparuh ne sluchajno e izbjagal na Zapad - chasta ot Velika Bulgaria kojato se e namirala pod negov kontrol ochevidno e vkljuchvala iztochnite chasti v Kavkaz koito prvi sa bili podlozheni na Hazarskia natisk. Imenno Hazarskia natisk i Bulgarskata migracija na zapad vodi do zasilvane na Prabulgarskoto i Alansko zaselvane v Severnoto Prichernomorie i oformjaneto na Saltovo Majackata kultura v tozi rajon kojato kakto e izvestno procaftjava tochno po Hazarsko vreme i taj kato e savremenna na kulturata na Dunavska Bulgaria izobshto ne mozhe da se razglezhda kato nein prvoobraz. Kade shte go tarsish prvoobraza? V Imeon -Pamir???? Sled blizo polovin Hiljadoletie koeto Prabulgarite sa prekarali v i okolo Kavkaz ti shte tarsish korenite na kulturata im v Imeon? E mozhe i da namerish neshto no kakvi sa ti shansovete? Jasno e kato bjal den che kulturata kojato sa donesli Prabulgarite na balkanite e donesena ot Kavkaz a ne direktno ot Imeon. Kato gledame kakvi transformacii i promeni stavat v Dunavska Bulgaria samo v ramkite na 300-400 godini na men specialno mi e trudno da povjarvam che nie mozhem da si pozvolim da preskochim Kavkaz i da tragnem napravo kam Imeona. Vsjako neshto s vremeto si. Prvo Kavkaz i chak togava Imeon. Sledvajte stapkite na Dobrevizma ... bavno i poleka

Na men absoljtno sashtia pasazh mi napravi losho vpechatlenie no argumentite koito predlagash sa smehotvorni. Osven tova javno izobshto ne si razbral kakvo iska da kazhe Bakalov. Az sam dolu gore zapoznat s negovite pozicii i ne haresah tozi pasazh tochno zashtoto e nejasen i mozhe da se talkuva prevratno.

Bakalov ( kakto i Dobrev) nikade ne postavja pod samnenie roljata na slavjanite i Slavjanskia harakter na nashia narod. Toj obache e edin ot prvite nashi istorici koito reshitelno skasaha s dogmite za slavjanskite moreta i asimilacii. V negovite trudove se govori za Slavjanizacia na Bulgarite razbiraj Prabulgarite i drugite neslavjanski komponenti. Na prav pogled neznachitelen njuans no samo na prav pogled. Idejata za asimilaciata e naistina mnogo udobna za obsjansjavane izchezvaneto na Prabulgarskia ezik no za smetka na tova tja e napalno nedokazuema. Za razlika ot povecheto mu kolegi istorici koito prodalzhavat da si zatvarjat ochite za tozi inache najinteresen ot istoricheska gledna tochka fenomen v Bulgarskata istoria pozicijata na Bakalov otchita nesastojatelnostta na koncepcijata che nalaganeto na Slavjansia ezik e rezultat ot Slavjansko chisleno prevazhodstvo. Kak mozhe da se dokazhe tova pri neznachitelnoto prisastvie na Slavjanski antropologichni belezi sred savremennite Bulgari neshto koeto avtomaticheski obezsmislja sporovete za slavjanskite moreta i nalichieto na dalech posilen slavjanski komponent sred narodi koito ochevidno ne govorjat slavjanski ezik i sa se razminali s kakvito i da bilo slavjanizacii i slavjanski asimilacii. Bakalov pravi opit da dade objasnenie na tozi fenomen drug e vaprosa dokolko e uspeshen. Vazhnoto v sluchaja e che spored Bakalov Bulgarskia harakter na nashia narod se osnovava na istoricheskata identichnost i priemstvenost svarzana s Prabulgarite a slavjanskia ni harakter se osnovava na ezika a ne na "krvnata vrazka" razbiraj chisleno prevazhodstvo na slavjanite i preobladavsh slavjanski element sred Srednovekovnite i savremennite Bulgari. Edna teza kojato e bez samnenie izvesten progres no i sam vizhdash che bakalov ne se e postaral da formulira dostatchno jasno i precizno ot nauchna gledna tochka tezata si. Vmesto tova gledame njakakvi naivni objasnenia kato za deca. Prav si da go kritikuvash no tova za Paisij Spiridon i prochie ne e li ot sashtata kategoria prikazki za deca. Slavjanskata ni identichnost ne e rezultat na kakavto i da bilo izbor oshte poveche izbor napraven predi 200-300 godini a na savsem prosti ezikovi realnosti - realnosti koito ne pozvoljavat koj znae kakav izbor.


Osven tova az dokolkoto si go spomnjam Paisia ami che kato izkljuchim zaglavieto ( slavjanobulgarska ) toj navsjakade govori za Bulgari i sam tarsi korenite na Bulgarite ne v Slavjanite a v Prabulgarite, drug e vaprosa dali go pravi saznatelno no vizh samo kak opisva nachaloto na Bulgarskata istoria i proizhoda na Bulgarite. Koi sa tia Bulgari? Batoja - Volga- Trivelii

...но тогава същите доводи могат да се изтъкнат и от другата страна:

Шивинистично и расистки, се подценява българския елемент.

Да припомняме ли, какви расистка пропаганда бе използвана, за да се наложи славянския елемент от типа на "дивата бандитска, нискоцивилизована орда на Аспарух и уседналите, цивилизовани славяни."

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда!" - Канасювиги Омуртаг

Absoljutno si prav, che ne poznavam DOBRE knigite na Dobrev:

####### Ami zapoznaj se. Krajno vreme e. Veche i decata v uchilishte uchat i znajat negovite teorii a ti istorika oshte ne si se zapoznal. Sramota

prochel sym vnimatelno samo pyrvite dve,


##### Koi dve?


i to otdavna; ottam natatyk toj pochna da vyrti zaglavija edno sled drugo, koito mi e trudno da sledja, kato kompilacii s hitove na rokgrupi, deto samo maniacite si gi kupuvat, zastoto petata i sedmata pesen se razlichavat ot predishnata kompilacia. No tochno tova mi vdyhva, che "betonirana" teorija njama.


###### Po princip si prav che se povtarja no kakto i drug pat sam ti kazval ochevidno ne se povtarja dostatachno. Oshte trjabva dokato njakoi hora ne se otkazaht ot cheteneto po diagonal

Osven tova teorijata na Dobrev e edna i osven ako ne tragne da si ja promenja vseki mesec ne vizhdam kak mozhe da izbegne povtorenieto. Ne priemam obvinenieto ti - edni i sashti gluposti pri tova absoljtno neverni i samnitelni se povtarjat iz uchebnicite ni po istoria desetiletia nared. Tova e to koeto se povtarja i to bi trjabvalo da te drazni a ne Dobrev koito obshto vzeto e nositel na novoto. Vsashtnost moga spokoino da kazha che vapreki povtoreniata ( e to verno mnogo knigi bjaha mnogo neshto) no Dobrev e predlozhil na Bulgarskata nauka samo za poslednite 10 godini poveche novi neshta otkolkoto hora kato Bakalov za cjalata si kariera. Mislish li che v momenta shteshe da ima njakakav seriozen debat za Prabulgarite ako ne beshe Dobrev shtoto az ne mislja ama hic dazhe.


Nezhelanieto da se otgovori na Dobrev e objasnimo: naistina nikoj v izbroenija ot Juvigi gore ekip ne e navytre v armenskata istoriografija (ili persijskata istorija); ne i dokolkoto az znam (ima njakoi nepoznati imena, no se symnjavam, che ima goljama nadezhda te da napravjat poveche). Tova samo po sebe si ne vdyhva po-goljama ubeditelnost na dovodite na Dobrev, zastoto i toj samijat e bos po armenskata problematika (a tja izobsto e poznata na malcina po sveta). Zapochvam da se izkushavam dali da ne vzema njakoj kurs po persijska ili armenska istorija (za zhalost tukashnijat armenec se zanimava samo s 19-ti/20ti vek) da vzema da se ogramotja, ama se symnjavam, che ste ima goljama polza.


##### Estestveno che e bos po Armenskata problematika. Kakvo da ti kazha obache che da me razberesh najdobre - mislja che za sluchaja najpodhodjashto e - V Tzarstvoto na slepite i ednookia e Tzar. Tova e obshto vzeto nashia Dobrev - njama nuzhda da go ideologizirame no kakvo da se pravi kato ni e edinstven i podobar zasega njamame. Za men ponjatiata dobar kvalificiran i prochie sa napalno otnositelni. Eto zatova tvoeto neprikrito vrazhdebno otnoshenie kam Dobrev meko kazano me uchudva. Na kakvo otgore shte go kritikuvame choveka kato desetiletia nared svetila v Bulgarskata istoria ne sa predlagali neshto podobro. Dobrev zasluzhava samo admiracii a ako dori samo 50% ot tova koeto e pisal se okazhe vjarno a na tam otivat neshtata negovoto ime shte ostane zapisano sas zlatni bukvi v Bulgarskata istoriografia.


Konkretno za Armenskite izvori - Dobrev ochevidno ne gi polzva direktno zashtoto edva li znae Staroarmenski. Toj obache se opira izcjalo na Ruskite prevodi i analizi napraveni ot Armenskite i Ruskite specialisti a Ruskia mu ochevidno e mnogo dobar Strannoto e zashto drug ne go e napravil porano. Primerno kade e spal Beshevliev? I koj go karashe da prevezhda kanasubigi vaz oznova na Turskoto subashi Abe strashen istoricheski bashibozuk se e razvihril iz nashata istoricheska nauka. Za poreden pat stava jasno che kakto i v mnogo drugi zanajati ne vinagi najobrazovanite i kvalificirani hora mogat da ti svarshat rabotata. Edni sa negodni drugi prosto njamat kasmet.

Не мисля, че цитираният текст от Бакалов може да се сведе до научните обяснения, тъй като той доста отчетливо влиза в дискурса на "досега ни лъгаха", без разбира се да пада толкова долу, че да набляга кои са тия, дето са ни лъгали. Разбираемо е, начетен човек като него знае, че не някой друг, а ние сами сме се лъгали и че ако е така, никой не ни е крив, ами е най-добре сами да премислим миналото си.

Това, което мен ме отблъсна (изразът е точен) в цитирания от Ювиги текст, е, че и Бакалов позволява да се смесят две различни дискусии.

Тези две дискусии (заедно с една допълваща) живеят и в този клуб, но никой сякаш не си дава сметка за това.

Едната дискусия е: ние българи ли сме или славяни.

Втората дискусия е: що за хора са били старите българи.

(Третата е дали татарите са наследници на българите, която е второстепенна, но за жалост мнозина по необходимост обвързват с горните две.)

Бакалов, макар да е професионален историк и преподавател по история, се оставя на изкушението да смеси двете дискусии е една: тъй като българите са били по-цивилизованият от двата народа (което не съм сигурен някой някога да е отричал; цялата тази поредица от обвинения от страна на Добрев и компания за това, как сме се били изкарвали "скулести" варвари, е насочена към несъществуващи противници, освен може би някои автори на учебници конкретно от 50-те години, които представляват аномалия, а не правило), значи е добре наново да преосмислим доколко сме славяни и доколко българи. С други думи нашата българщина не зависи от някакви обективни (както вече писах, те не съществуват) доказателства за етническата ни история (които биха важали и ако българите бяха пещерни люде), а от желанието ни в момента да се идентифицираме с културното наследство на една или друга от етническите групи, чиито наследник се пада съвременният български народ.

Но това е абсурдно.

Първо да се говори за етническа психология ("закваска", както я нарича Добрев), която се предава от поколение на поколение, е противно на здравия разум. Значи българите от 19-ти век били добри земеделци, защото и Аспаруховите българи били... А фактът, че българите от 21 век сме лоши земеделци, бедни и озлобени люде и сигурно крадливи? Това по-малко българи ли ни прави? Или ако приемем, че българите са били добри стопани, а славяните (или да речем, наследниците на по-малките елементи: власи, кумани) не чак толкова, защо да не вземем да тръгнем да правим сравнителни проучвания кои села са по-български или по-славянски (подобно проучване по принцип не е толкова трудно: правим историческа статистика на имената от турските регистри и ако Братановците са повече от Цанковците, значи селото е "славянско", а ако напротив, Цанковците са повече: българско) и да видим дали българските са по-богати и добре уредени от славянските.

Естествено, че сега говориш, че това са глупости. Ами глупости са. Но цялата дискусия за българския-славянския характер на българския народ е безсмислен, особено ако фашисти като Пламен Цветков или някои тук присъстващи сърфъри продължават да размахват знамето на въображаемата етническа ненавист между българи и славяни и да обясняват българската итория като съзнателно разграничаване на българите от славяните. Фактът, че имаме собствена държава и исторически защитен етноним, е достатъчно ясно доказателство, че не сме САМО славяни. Това, че езикът ни е придобил особености, които го отделят от останалите (мн. ч.) славянски езици, е също очевиден факт. Няма ЧИСТИ славяни. Както няма и чисти германци, чисти гърци или чисти китайци.

Аз съм съгласен, че досега битуваше схващането (с което не ми е лесно да се разделя и аз), че средновековната българска е а приори славянска. Това обаче се дължеше на методите, чрез които се докосвахме до миналото си: чрез старобългарската литература, която е славянска и нищо друго освен славянска по характер, и толкова. Към това се добавяше и религията, която пък автоматично приемахме за сто на сто привнесена от вън (така де, след безвъзвратното умиранена езическите вярвания). Трябваше да мине време да се осмислят други елементи на средновековната ни култура (като топонимия, именна система, селищен живот, държавна организация), за да се разбере, че средновековните българи са усвоили и доразвили други традиции.

Дотук добре.

Но какво се случва в момента?
а/ Отрича се на практика съзидателната способност на СРЕДНОВЕКОВНИЯ българин: той се изкарва безмозъчен имитатор на някакъв митичен АНТИЧЕН българин, който черпи вдъхновението си от Шумер и Акад и пренася духа цивилизацията като бацил на неизлечима болест. И тй като славянинът и митичният българин очевидно не са едно и също, славянина го пращаме в блатото да си диша през тръстиковия шнорхел, а постиженията (макар и доста скромни, според мен) на средновековна България ги приписваме на призрачния континуитет с месопотамска (или иранска, така и не разбрах) Балхара.
б/ Изпуска се от внимание, че подобни процеси на ЧАСТИЧНО обезличаване на античния български етнос (ако наистина сме способни да го идентифицираме като някаква исторически съществувала реалност, в което аз все тъй не съм особено убеден) се наблюдават и в паралелно развиващата се Волжка България, където също 1/ се налага чужда религия (ислям) и 2/ се налага чужд език (тюркски, за което свидетелства Ибн-Фадлан).
в/ Поставя се под въпрос убедителното решение на въпроса за етническия генезис на средновековния българин (който беше допреди опростенчески обяснен със славянското море, погълнало шепата Аспаруховци) и се позволява, за голяма радост на македонистите, то да бъде отлагано неопределено дълго във времето (че защо не и до времето на Паисий?). Ако българите са били такива велики цивилизатори и са имали пълноценна писмена култура (в което се опитва да ни убеди Добрев), как така са се оставили на славяните и християните? Налага се обяснение с насилствено налагане на чуждия език и вяра (Йоло Денев, оле!), което довежда до резки културни и обществени промени, изродили се в деградация на държавните и социалните структури и най-накрая политическа гибел.
Само не става ясно как българите ИМЕННО под византийска власт се проявяват като ЕДИНЕН и НЕПОДАТЛИВ на ЕЛИНИЗАЦИЯ народ, който в следствие на относително СЛУЧАЙНИ събития (въстанието на Асен и Петър НЕ Е израз на националните въжделения на българите, а плод на лични амбиции) намира историческия шанс да възстанови своята държавност и културна обособеност, макар и без онези типично български "закваски", характерни за Първата българска държава.
Разсъждавайки ретроспективно, именно през 9-ти и 10-ти век българският етнос придобива своите най-трайни характеристики: а/ език; б/ система от общи представи, митологични и практични, които позволяват на българите да се разбират едни други и да изградят сравнително унифицирана народна култура дори на "селско" ниво; в/ усвояване на определен географски ареал (Мизия, Тракия, Добруджа и Македония + Тесалия, Сев. Албания, Поморавието и Влашко) за сметка НЕ на други държави (ние вече сме покорени от византийците), а на други етноси (гърци, сърби, албанци; единственото изключение са власите, с които на практика сме делили едни и същи територии в продължение на може би осем века, преди да се разместим от двете страни на Дунава). Това изисква воля у сегашните "българисти" да приемат старомодната идея за мирната взаимна асимилация на българи и славяни, без която просъществуването на средновековна България не би било възможно.

Именно проблемите, които поставя преувеличаването българския "цивилизационен" принос върху ясната ЕТНИЧЕСКА история на средновековните българи, не ми позволяват да ръкопляскам на Добревските фантазии и на търсенето на шумерските ни корени. Чини ми се, че едно дърво с единия си корен в Шумер, а с другия в блатата на Висла, някак ще се катурне на една страна.

Накрая да обобщя:
1/ Приемам за разумна теорията, че българите са отчетливо различен от хуните народ, живял сравнително продължително из земите на север от Кавказ и Черно море и навярно силно повлияни от културата на кавказките, сарматските и елинските си съседи (тях нещо все ги забравяме).
2/ Приемам като очевиден факта, че българите са били способни да строят относително големи градове.
3/ Приемам като очевиден факта, че голям дял от топонимията, особено на Североизточна България И Македония, е българско наследство.
4/ Приемам като силно обвърза с горния факта, че българите са представлявали относително многоброен народ (относително многоброен за балканските мащаби обаче не значи наистина многоброен; Балканите открай време са били рядко населени) и са усвоили обширни територии.
5/ За разлика от много от вас принципно отказвам да ползвам термина "прабългарин" като изкуствен и безсмислен.
6/ Приемам като възможен (но не очевиден) факта, че многобройните административни и почетни титли, ползвани от българите през 8-ми и 9-ти век, подсказват за по-стари държавни традиции.
7/ Приемам като силно възможен българския произход на голям брой лични имена.
8/ Приемам като възможен (но трудно установим) евентуален български принос към речниковия фонд на съвременния български език, акто и на други езици (да речем, унгарския).
9/ Приемам, че СЛЕД настаняването си на Балканите българите относително бързо са превърнали в основен "бранш" на стопанството си земеделието.
10/ Тълкувам наименованието на Кубратовата държава "Стара Велика България" като очевидна препратка към по-стара българска държавна структура, която ми се ще да видя във вековете, непосредствено предшествали разширяването на Тюркския хаганат през 6-ти век, и то в същия географски ареал - на север от Кавказ и Азовско море.

Същевременно:
1/ Намирам за безумни всякакви опити да се идентифицира митичната "антична" българска цивилизация с Шумер и Акад въз основа на случайни звукови съвпадения на ограничен брой термини (при това предимно славянски).
2/ Намирам за крайно недостатъчно аргументирана тезата за съществувала българска държава преди евентуалната подобна на север от Кавказ поради липса на сериозен доказателствен материал, освен случайни топоними съдържажи звуците "б" и "л" в различни по характер, език и достоверност текстове от различни азиатски народи.
3/ Намирам тезата за имеонските корени на българския етнос като възможна, но недостатъчно разработена: във всеки случай материалите, събрани засега от Добрев, са доста различни по характер (да не кажа и съмнителни, особено киргизките народни песни или езиковите паралели на съвременния български език с езика на неидентифицирани, дори от самия Добрев таджикски и узбекски племена; не-цитирането на библиография създава силно усещане за мошеничество и манипулации).
4/ Отказвам да приема, че строежът на големи ПО ПЛОЩ градове говори задължително в полза на развита търговия (и в Дунавска, и във Волжка България парите са били непознати; по Волга те се появяват под видимо арабско влияние, по Дунава изобщо не се появяват), занаятчийство (освен в занаятите, типични за номадските народи като кожарство, златарство или металообработка) или земеделие: по-скоро последното е присъщо за народи с развита СЕЛСКА култура (Добрев не може да избяга от свидетелсвото на Ибн Фадлан, че дори жителите на Велики Болгар през лятото излизали на шатри: и ако това не е доказателство за бавно умиращи номадски традиции...) Големите градове са се издигали от съображения за сигурност.
5/ Намирам за неуместен опита да се индетифицират българите с "арийската" раса, също както бяха неуместни и някои злополучни опити те да се помонголчат. Расовият аргумент е безсмислен.
6/ Намирам за трудно да се определи "етническият" характер на археологическия материал из днешна Украйна и южна Русия при условие, че различни народи (българи, алани, кутригури и прочее) най-вероятно са живели едновременно из въпросния географски ареал и са имали сходен бит.
7/ Приемам останалия от българите епиграфски материал като ДОКАЗАТЕЛСТВО за неспособността им да си изградят трайна писмена култура, въпреки очевидни опити да се имитира гръцката традиция в тази област.
8/ Приемам като възможно сложната "титулатура" на видните българи да е копирала йерархичната стълбица на византийския двор с български преводи на византийските длъжности.
9/ Намирам за трудно определянето корените на дадено име (да речем Цанко, което народът традиционно е обвързвал с християнското Стефан, или Мико (с Михаил), Мицо (с Димитър) и т.н.). Ономастиката е обещаваща дисциплина(поради липса на друга?), но постигнатото от Добрев е само начало.
10/ Намирам, че изгубих много време за този постинг. Доскоро

Редактирано от Boris (bivsh P.M.) на 14.03.02 22:18.