Homo Sapiens zhivee na tazi planeta ot pone 100 hiliadi godini. Samo v poslednite 5 ot tezi 100 hiliadi godini ima danni za procesa narechen civilizacia. Vqprosa e zashto prez 95 hiliadi godini horata ne sa izpitvali nuzhdata ot civilizacionni procesi i zashto izvednqzh v ramkite na njakakvi si 1000 godini iz cjalata planeta zapochva da niknat kato gqbi razlichni civilizacii?

Mneniata i otgovorite na tozi vqpros sa raznoobrazni. Njakoi kazvat che za nashiat civilizacionen izbor e vinoven stremezha ni za sigurnost, no stremezh za sigurnost e imalo i prez predishnite 95 hiliadi godini. Drugi kazvat che stava vqpros za reakcii na promeni v klimata, obache promeni mnogo po golemi ot tezi stavashti predi 5 hiliadi godini sa stavali prez cjalata choveshka istoria, a treti obesnjavat neshtata s religiata, no obshtestvenata ideologia ne vodi nepremenno do civilizacionen proces, naprotiv tja vodi i do silna sqprotiva na nego. Njakqde predi 8 hiliadi godini horata otkrili agrikulturata. Tova samo po sebe si ne e dovelo do promjana po otnoshenie na civilizacioniat izbor, civilizaciite sa doshli edva pone 3 hiliadi godini po-kqsno. Za da razberem kak tova e stanalo nai-verojatno e nuzhno da se postavim na mjastoto na horata togava, da mislim taka kato sa mislili te, a ne taka kakto mislim nie dnes.

Kakvo e nakaralo horata da se obedinjat, da se organizirat, da zapochnat da gradjat i izmisljat? Dali tova e bilo naistina zavista po tova koeto e imal drugiat? Dali naistina e bilo zhelanieto da opazish svoeto ot posegatelstvo? Spored men otgovorqt e drugade. Obshtestvoto na hunter-gatherers e bilo agresivno i otbranitelno samo do edna opredelena stepen. Vseki edin individ e mozhel da izjade samo opredeleno kolichestvo hrana, da obhodi samo opredeleno kolichestvo zemja, da izlovi ogranicheno kolichestvo zhivotni (dori i kogato e bil v organizirana grupa lovci) ili da sqbere opredeleno kolichestvo plodove i koreni. Za tezi celi kontrola nad neobjatni prostori ili koncentracii na naselenie ne e bil nuzhen a tova predopredelja i nuzhdata za agresia, za neogranichen apetit a ot tam i za otbrana.

Psihikata e proizvodna na opita i nuzhdite na horata, a psihikata na otdelnite individi predopredelja i obshtestvenite otnoshenia. Predpolagam che statuta na vseki v togavashnite obshtestva-komuni e bil gore-dolu raven, zashtoto v tezi malki obshtestva roljata na vseki e bila gore dolu ednakva. E vjarno, njakoi sa bili po silni ili po-srqchni ot drugi, no razlikite ne sa bili tolkova golemi che da predizvikvat socialnoto razsloenie koieto e prisqshto na civilizovanite obshtestva po kqsno. Vlijanieto na vseki individ v svoeto obshtestvo e bilo gore-dolu ednakvo, izkljuchenia mozhe bi sa bili edinstveno lechitelite-zaklinateli tqi kato te po silata na svoite znania za prirodata sa mozheli da pravjat neshta koito za drugite sa izglezhdali nematerialni, svrqhestestveni i svqrzani s duhovnia svjat. Tezi hora makar i da sa imali vlijanie sa go imali nai-veche pri smqrtni sluchai, pri zaboljavane ili pri silna kriza. Tjahnata rolja v ezhednevieto na obiknovenia lovec e bila minimalna. Mozhe da se kazhe che obshtestvenite otnoshenia togava sa bili bazirani na edno otnositelno ravenstvo. Spored men nai-jarkata indikacia za tova che obshtestvenite otnoshenia togava sa bili v po-goljama stepen bazirani vqrhu poznanie na estestvenite zakoni ot kolkoto vqrhu golata sila e che matriarhatite v minaloto sa bili dominrashti v mnogo po-goljama stepen ot sega. Horata togava ne sa vodili voini, a sa vodili samo otdelni bitki, kato zhivotnite.

Vseki po onova vreme specializiral v lova na tova koeto go zaobikaljalo v neposredstvenata mu sreda, no v njakoi mesta horata stavali vse poveche a lova staval vse po-malqk ponezhe zapochnali klimatichni promeni, nastqpili po-trudni vremena i njakoi otkril agrikulturata kato logichno razreshenie na problemite s izhranvaneto na svojata komuna. Drug pqk otkril che pochvata i klimata kqdeto toi i negovite blizki zhiveeli bila idealno prigodena za proizvodstvo na opredelena kultura, primerno za pamuk koito pqk bil idealen za praveneto na ribarski mrezhi. Zapochnal toi da pravi mrezhi i da gi razmenja za riba sqs sqsedite si ribari. Pri nego doshli obache i drugi ribari ot po-daleche koito mu kazali.
-Iskame ot tvoja pamuk, zashtoto iskame po-lesno da lovim ribata si za da ni ostava poveche vreme za da se zabavljavame s zhenite si.
Proizvoditeljat na pamuk obache imal ogranicheni vqzmozhnosti za proizvodstvo, a i veche si imal dostatqchno riba za da se izhranva. Pomislil obache che mozhe da izpolzva tazi riba za da ja razmenja za onezi kamacheta deto tolkova mnogo se haresvali na zhena mu i za koito go tormozela s godini. Pomislil i predlozhil na ribarite slednoto:
-Otdelete njakolko choveka ot vashata komuna i gi ostavete pri men za da pomagat v proizvodstvoto na pamuk. V zamjana shte poluchite chast ot proizvedenoto, ako to e poveche ot tova koeto az sam proizvezhdam.

Mozhe bi taka preminal denjat v koito zapochnal civilizacionniat proces, zashtoto sled njakoi i druga godinka pamukoproizvoditeljat se setil che osven shareni kamqcheta, finni kozhi i drugi luksozni produkti toi mozhel da vlozhi svoite natrupvania ot riba i pamuk v drugo po-dostoino nachinanie, hidro-melioraciata. Nashiat chovek sqs strategicheskoto mestonahozhdenie za proizvodstvo na pamuk stanal i hazjain i rabotodatel i zapochal da raste, da privlicha oshte poveche hora okolo sebe si, rabotnici v plantaciite za pamuk, kopachi na digi i kanali, tqrgovci na riba, pamuk, shareni kamqcheta i na finni kozhi, vqobshte nashiat kapitalist-monopolist predizvikal pqrviat grad ili civilizacia.

I dosega imaneto na monopol v proizvodstvoto ili v resursite za proizvodstvo e nai-vazhniat faktor za pridobivaneto na sqstojatelsnost, a ot tam i za gradene. Ako tova e bilo taka i v minaloto zashto monopolqt da ne e v osnovata na civilizacioniat proces, negoviat triger. Monopola, tova e preimushtestvo, a preimushtestvoto ti dava po-goljam izbor, raznoobrazie, kakqv po estestven stremezh ot tova za edno sqzdanie koeto e ljubopitno po natura? Zapochnali i reakcii na monopolite, drugi kopirali ideite na drugi mesta. Tova mozhe bi i porodilo edno novo otkritie za onova vreme, otkritie koeto i do sega ne e zagubilo svojata aktualnost i atraktivnost. Organiziranata i koncentrirana sila stanala nai-sigurniat nachin za zapazvane na sobstvenia monopol v edin svjat vse po izpqlvasht se s konkurenti. Koi ja e izpolzval prqv, zhadnite za monopol, ili tezi koito veche sa go imali i sa go zashtitavali ot konkurencia e bez znachnie, silata se nalozhila kato element v cjalostnoto utroistvo na obshtestvata. Edva sega s tehnologichnata revoljucia, s digitalnata kultura i neogranichenite vqzmozhnosti za komunikacia, se sqzdava edin nov vid resurs, resurs koito e kolkoto materialen tolkova i nevidim, elektronen, kato impuslite v mozqka ni, koito nikakva sila ne mozhe da nasili. Mozhe bi ni se dava vqzmozhnost da se zavqrnem kqm principite na drevnite obshtestva-komuni kqdeto horata s mislite i poznaniata sa bili nai-tachenite i nai-tqrsenite chlenove na obshtestvoto.

Tova e hubavo za nas bqlgarite zashtoto zashtoto bideiki malka strana v kjusheto na Evropa nie po trudno mozhem da imame preimushtestva ot silov ili teritorialen harakter i tova do sega vidimo ogranichavashe nashite monopolni preimushtestva. Ako e istina che noviat resurs se nuzhdae samo ot podhodjashti obshtestveni uslovia bez nuzhdata ot sila ili mestomnahozhdenie, to nie mozhem pre-spokoino da imame vjakakvi obshtestveni usloviata i da sednem da chakame sqzdavaneto na novi mopolni resursi u nas. Vqprosqt e kakvi uslovia da sqzdadem v sqvremenna Bqlgaria taka che da zapochvame da sqzdavame nai-setne monopolni resursi ot nov tip?

Pozdrav

PP

Сигурно е интересно това, дето си го написал, но ако пишеш толкова дълги теми и ако искаш да ги четат - пиши на кирилица.

Balgodarja za sqveta, no pozlvam chuzhd kompjutqr koito njamam pravoto da kiriliziram. Pozvoli i edin sqvet ot men. Nauchi se da chetesh latinica, shte nauchish interesni neshta.

Pozdrav

PP

;-)
Виж, доста е досадно да има дълъг текст, написан по този начин. Мога да го прочета и така, но изисква повече усилия, които в този случай най-вероятно са безсмислени (като гледам - няма и други отговори).
А това, дето го казваш за чуждия компютър, че нямал кирилизация, да си го вземеш под мишница и да си го носиш в къщи. Ако не беше кирилизиран, нямаше да можеш да прочетеш кирилицата.

Да си кажа честно, при първите няколко реда ми се стори интересно но и аз не го дочетох до края, пак заради "латиницата". Отнема време а за същото време може да прочетеш други (също интересни) неща на кирилица. Вече два пъти се заричам да прочета темата и все не успявам.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Dosadata v sluchaja idva ot lipsata na opit i znanie. Nachaloto vinagi e trudno, no si zasluzhava, ako te interesuva informaciata i komunikaciata, a ne edinstveno standartizaciata.

Pravish ironichni prezumpcii za neshta koito ne si chel (temata) i davash katgorichni otcenki za neshta ot koito ne razbirash (kompjutri i kirilizacia). S kirilica ili bez lipsata na sadqrzhanie vinagi shte si ostane dosadna.

Pozdrav

Peshun

Наличието на съдържание е по-важно от кирилицата. Работата е там (извинявай за сто-хилядното повтаряне), че е уморително да четеш на латиница. Направо се чудя как си успял сам да прочетеш за последна редакция текста си след като си го завършил, без да ти стане досадно.

За да подсиля твърдението си, представи си, че пишеш с кирилица изречения на английски... не че няма да те разбера, ако положа усилия, ама дали ще ги положа... А ти едва ли пишеш просто ей-така, предполагам че искаш да се получи някаква дискусия.

Сещам се за два начина да постваш на кирилица: пишеш на друг (кирилизиран) компютър и после правиш copy-paste или използваш програма за превод latinica-кирилица - такива има колкото щеш, а голяма част от тях могат да работят и без да се инсталират в нам-си-коя-директория-в-Program-Files

Всичко най-добро

Umoritelno ti beshe da chetesh i kirilica v pqrvi klas, ama kato zapochna da chetesh poveche i svikna, nali. Pak povtarjam, njama strashno, povtorenieto e maika na znanieto, a pqk specialno za hora istorici e sramota da plachat kato malki deca za tova che im bil truden za razbirane iztochnika i da iskat vsichko da im se smilja i podava kato na malki bebeta..

Latinskata azbuka e vtorata po populjarnost azbuka na kojato se pishe na bqlgarski v Interent, do skoro beshe pqrvata. Pqlno e s bezbroi iztochnici na informacia i e nai-malkoto smeshno da vi mqrzi tolkova tuk i da imate takiva pretencii.

Ne se uchudvam che v tozi forum njama osobenna aktivnost.

Pozdrav

Peshun

Пешуне, престани да пишеш на варваризиран латински и си намери свястен компютър. Или ще си останеш свой сред чужди, чужд сред свои.

AK,

Mainata im na svoite ako sa svoi samo zaradi edinia kompjutqr, ili za ednata latinica. Horata trjabva da se obichat i da komunikirat svobodno, koi kakto mozhe a da ne se izdrebnjava. Drugoto e varvarshtina.

Pozdrav

Peshun

Имам усещането, че те засегнахме, а мисля, че не това е била целта на повечето от нас. Е, щом нямаш възможност да пишеш на кирилица, ще те четем и така. Докато чета усложнените изречения на Добрин с латиница душата ми излиза и въпреки че се насилвам, пак пропускам цели пасажи от дългите му излияния. Проблемът не е "патриотичен" а "техничен". Когато чета текст на кирилица, "хващам" с поглед цели думи и пасажи, докато същите думи и пасажи с латиница трябва да ги прекарвам през "зрението" си буква по буква. Когато става въпрос за няколко странници е уморително. Сега ще си разпечатам темата за да мога спокойно да я чета, защото първите няколко реда бяха обещаващи. Досега я отлагах за време с "повече време". Много бързо се свиква с удобствата (кирилица в И-нет) и е лесно на тези които я имат, да я изискват от онези които я нямат. Преди години имах компютър който не можеше да бъде кирилизиран, освен чрез препрограмиране на EPROM-а. Е, накрая направих и това като съставих и "матриците на фонта" (8х8). Но много се мъчих преди това с латиницата.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Pashun-е, и аз доста време пишех на латиница и непрекъснато ми се сърдеха. Днес, ако си например на 98SE или XP писането с български букви е въпрос на една много лесна инсталация, която е вградена в самата система (деинсталацията също е много лесна). Въпрос е на няколко "кликвания" с мишката. Това е дискутирано неведнъж в какви ли не форуми в нет-а. Сега например, ако искаш да си инсталираш фонетична българска азбука можеш да отидеш в клуба Windows -- там гледах преди малко тема с даден линк от който да си свалиш такава азбука. Аз работя на XP и инсталирах моята за не повече от пет-десет минути.

Разбира се, че по-важно е съдържанието, но също така, струва ми се, учтиво е човек да се опита да поднесе текста си във вид, който за другите би бил по-удобен за четене. Бих ти предложил, ако инсталирането на българска азбука те затруднява засега, да се опиташ да разделиш текста на повече параграфи (абзаци или какъвто би бил подходящия термин). Също така, струва ми се, текстът става по-удобен за четене, ако не е разтеглен по целия екран, а ширината на колоната заема, може би, една трета от екрана (не както тук :-) ; този текст е кратък и не ми се стори необходимо специално да го редактирам в по-тясна колона).

Извинявам се за грешката. Правилният ник е Peshun.

Имало е времена, когато често съм разсъждавал над тази тема, правя го и сега, и немога да кажа, че стигам до същите изводи, защото хората не мислят еднакво но мога да кажа, често съм стигал до подобни заключения. И най-големите бури започват с дълги периоди на затишие и леки, зачестяващи, повеи на вятъра, докато, почти внезапно, налети бурята. 100-те хил години затишие и леки повеи са подготвили най-голямата буря в биосферата на планетата, която скоро ще постигне окончателното и помитане. Донякъде, това което си написал, ми напомня една повест на Джек Лондон (не мога да си спомня заглавието) в която накратко, в три поколения, са описани трите хиляди поколения развитие на човечеството(ставаше дума за "рибоядци" и съседите им ). Казваш, че на даден период от развитието си, човеците не са водили войни а малки сражения. Каква е разликата между тях. Като изключим размера на действията и двете са породени от едни и същи човешки напъни. Казваш, че не физическата сила е определяща в човешките взаимоотношения. И да и не. Пример: феномена - "Първична сила". Тази есен полусериозно се предлагаше учителите да преминат кратък курс за самозащита. Цяло лято децата прилагаха какви ли не трикове за да могат да гледат "Първична сила". Очакваха се "бързи схватки" през първите учебни дни. Физическата сила винаги е била на почит и обект на обожание. Точно поради това в човешките общества(с вековете все по разумни) има място за шамана или жреца или както искаш го наречи. Вождът (въпреки многото литературни описания) е физически най-впечатлителната личност в групата. Ако е и умен добре, ако не - появява се шаманът. Вождът е главата на управлението, шаманът е шията. Това е валидно и днес. Ако не ми вярваш, погледни американските политици. Да има някой куц, сакат, гърбав, дребен или недоразвит. Трудно е да ти посоча шаманите им. Те, както винаги, трудно се забелязват. Ти разсъждаваш за хората като за разумни същества(може би съдейки по себе си) но това за съжаление не е така. Човекът все още е разумно животно. Притежава разум, който се изразява в способността му да запомня, да анализира и да прогнозира (при различните индивиди в различна степен) но този разум все още е в подчинение на трите му основни инстинкта - самосъхранение, продължение на рода и властване над околните. В общия случай, всеки от инстиктите е неактивиран, дремещ, но когато възникнат условия за събуждането му, се задейства с пълна сила, блокира разума и го подчинява на осъществяването си. Тези три инстикта са достатъчни за да обяснят всяко човешко действие и ако някое не може да бъде обяснено с тях, тогава можем да кажем, че е продукт на разума(това се случва твърде рядко). Когато разумът се освободи от робството на инстинктите и ги постави в подчинено положение(не е добре съвсем да изчезнат), тогава човекът ще стане разумно същество. За сега все още си е животно. Мога да намеря редица примери в световната история с които да потвърдя, това което казвам. За вожда и шамана - класически пример е Древен Египет. Фараонът е лицето, символа, обекта за подражаване, но и главата върху шията на жреците. От време на време поредната глава се е опитвала да се завърти в желаната от нея посока(конфликти винаги е имало и има) но в крайна сметка е гледала натам накъдето я завърти шията. Ти търсиш (чрез разума си ) място на България по съвременното слънце. Май няма такова. На представлението, наречено наречено XXI век се ходи само с "покани". И там няма дори и едно малко столче в края на някой ред с надписче "България". Правостоящи не се допускат. Тези мисли не са продукт на песимизма ми. Аз не съм песимист. Мисля даже, че не са ни забравили, а просто са ни извадили от списъка на "поканените". Времето когато една държава е можела сама да си завоюва място под слънцето е вече минало. Световните шамани от сянката на своите прохладни храмове вече са предначертали развитието на света и внимателно следят да няма отклонения. А вождовете, както в древни времена, ходят окичени с пера (и рога), размахват саби и юмруци, но за разлика от ония времена днес те (вождовете) са съвсем наясно кой управлява света и внимателно слушат (между две усмивки) какво им се нашепва. "Демократичната форма" на управление е много удобна за световното "шаманско" управление. Ако случайно някой "вожд" не "слуша" или се окаже прекалено глупав или корумпиран - няма следващ мандат. Издънки от рода на Наполеон, Хитлер, Сталин, които да успеят да се "окопаят" така добре във властта, че да не слушат, не се случват вече. А Интернет не е форма на освобождение на личността, а просто нова форма на глобално управление. Ако не беше така, "шаманите" не биха го допуснали.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Открай време група хора се опитват да наложат властта си над останалите - понякога доста успешно. След време подтиснатите намират сили и премахват властта над себе си. И няма как да е другояче - световните шамани не са вечни, уморяват се, ояждат се, домързява ги, недооценяват нещо в развитието, сменят ги по-некадърни... абе все се намира по нещо.

Разликата между едно време и сега не е кой-знае колко голяма, като се замислиш. Спомни си Римската империя - на пръв поглед непобедима сила, а виж какво е станало с нея.

Което е радостно, като се замислиш. Всяка световна сила поставя нещо в съкровищницата на човечеството, идеите в нея се изчерпват и идва време да я смени нова. Evolution, Morpheus, evolution...

Дано ти да си прав а аз да греша. Проблемът(за случая) ми е, че когато обмисля нещо, то рядко излиза грешно. Ще се радвам искренно да съм в грешка.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

В комуните е истината! (Може и в кибуци)

"Homo Sapiens zhivee na tazi planeta ot pone 100 hiliadi godini. Samo v poslednite 5 ot tezi 100 hiliadi godini ima danni za procesa narechen civilizacia. "
Kak znaesh, che ne e imalo i drugi civilizacii predi tezi 5000 godini ?
Nie vqrvim po tehnia pqt.

Zdravei Ariel,

Mislja che v osnovata na nasheto nesqglasie e razbiraneto ni za neshtoto narecheno instinkt. Ti govorish za dremesht instinkt vsjakash instinktite sa njakakva neizmenima dadenost kojato ponjakoga dreme i ponjakoga se sqbuzhda v zavisimost ot obstojatlestvata, no vinagi go ima vqtre v nas. A az mislja che instinktite sa plod na obstojatelstvata, ili po tochno na nashata sqznatelna i podsqznatelna interpretacia na obstojatelstvata. Dori i chustva kato tova za smosqhranenie i seksualnost se razvivat u horata, no gi njama v decata ot samoto nachalo. Doktor Pavlov e dokazal kak se razvivat podsqznatelnite reakcii, naprimer refleksite pri zhivotnite. Pri horata neshtata ne sa mnogo po-razlichi, pak opita uchi i ni promenja. V tazi vrqzka pogledni sqvremenna Evropa, samo do predi 50-60 godini evropeicite se izbivaha na obshto osnovanie redovno, a sega sa sednali da pravjat ikonomicheski i politicheski sqjuzi, strani bez granici, obshti valuti i tem podobni. Zashto pravjat tova ako instinkta im e da razreshavat konfliktite si s voini? Pogledni krqvozhadnite vikingi kak sa se prevqrnali vqv vakli agqnca koito izpolzvat armiiite si nai-veche kato spasitelni sluzhbi.

Ostava vqprosa kakqv e bil podsqznatelniat opit harakteren za pra-istoricheskite hora i kak toi se e izmenil do tolkova che da sqzdade civilizacionen instinkt za tolkova kratko vreme. Ti si prav za tova che e imalo leki povei predi burjata, no te sa idvali i sa si otivali predi tova a buri ne e imalo.

Znaem che civilizacii ne e imalo za celi 95 hiliadi godini, znachi tjahnoto vqznikvane logichno ne e svqrzano s podsqznatelna reakcia zashtoto za tolkova vreme tezi instinkti vse shtjaha da se projavjat njakak si pri otkrivaneto na ogqnja ili pri otkrivaneto na agrikulturata, ili pri vqznikvaneto na vjarvaniata, tova sa primeri za leki povei za koito govorish. Spored men burjata e rezultat na neshto sqvsem konkretno v choveshkiat opit neshto koeto e sqzdalo nov instinkt, civilizacionniat. Veche obesnih zashto mislja che tozi instinkt e poroden ot imaneto na monopolno preimushtestvo i usliata za negovoto podqrzhane. Tova e taka zashtoto monopolqt i do dnes e nai-lesniat nachin za pravene na pari, trupane na imushtestvo a ot tam i za naemane na rabotnici, armii, rastezh, gradezh i t.n. Shtom tova e taka sega, logichno e tova da e bilo taka i v minaloto, oshte ot samoto nachalo.

Smjatam che monopolqt i civilizaciata sa doshli pqrvo a voinite posle, zashtoto e estestveno da doide pqrvo zamozhnosta i posle stremezha za neinata zashtita ili obsebvane. Razlikata mezhdu vodeneto na edna bitka i vodeneto na edna voina e otnovo koncentraciata na usilieto. Edin lovec ili ribar mozhe da vodi edna bitka, no ne mozhe da vodi voina, zashtoto toi e lovec i trjabva da ima vreme i vqzmozhnost za lov i ribolov za da hrani semeistvoto si, zashtoto bez civilizaciata imotnoto i predmetnoto natrupvane togava ne e bilo takova che da opravdava zhivot ot pljachkosvane. Vodeneto na voina oznachava organizacia, oznachava naemnici, chinove, razpredelenie na otgovornostite, edinna i koncentrirana obshta volja s goljama prodqlzhitelsnost vqv vremeto. Tezi neshta njakak si ne mi se struvat estestveni za hora koito zavisjat edinsvetvo ot sebe si za izhranvaneto si. Obache za hora koito sa naucheni da se trudjat zaedno sqs stotici drugi hora v izgrazhdaneto na napoitelni sistemi ili v sadeneto i braneto na nivi s pamuk, nai-estestvenoto neshto e da prodqlzhat tazi forma na organizacia i v sferata na zashtitata. Silata i sega i togava e bila na pochit, no silata togava predpolagam se e izrazjavala v tova koi shte izlovi poveche zhivotni, ili shte napravi nai-efektnata bilka, a ne v tova koi shte prebie poveche hora. Tova che togava e imalo matriarhat a sega njama, spored men pokazva che poradi praktichni prichini, nai-silnite fizicheski sa otstqpvali liderstvoto na onezi s praktichnite poznania. Ako si dobqr lovec, tova ne oznachava che si dobqr organizator ili pqk komunikator.

Kazvash che na predstavlenieto 21 vek se hodelo samo s pokani. Logichnoto e kato ne te kanjat na edin kupon i na vtori i na treti, ti sam da si organizirash kuponi i da pochnesh da kanish ti. Ako sa ti originalni kuponite shte vidish kak ne samo che shte napirat za tvoite pokani, a ot tam shte te kanjat i teb, no dazhe i pari shte mozhesh da pravish ako go prevqrnesh praveneto na kuponi v biznes. Problema e kolkoto v nas tolkova i v drugite. Nie chakame te neshto da napravjat za nas, a te chakat nie da napravim neshto za sebe si, pqk i za tjah. Ne e nuzhno da si Hitler ili Stalin i da izbiesh milioni ot sobstvenite si grazhdani za da imash nezavisima dqrzhavna politika, ili za da si napravish edin kupon s gosti po tvoi vkus. V nachaloto na 90te finlandcite naprimer bjaha v nasheto polozhenie sqs zagubenite osnovni sqvestki pazari i kolabirashta ikonomika, ama napraviha tova koeto trjabvashe i sega sa dobre. Cjalata nacia se obedini vqrhu razreshenie na problemite na stranata, vsichki pomognaha sqs sredstva, nikoi ne ograbi dqrzhavnoto imushtestvo i spestjavaniata na horata i sega celiat svjat kopuva tehnite Nokii. Tova koeto e praveno ot drugite e postizhimo i za nas. Za da se otqrsi ot tazi nazadnichavost i beziniciativnost Bqlgaria prosto trjabva da sqzdade kultura v kojato da prosperirat ne horata na dobre otqpkanoto novo, a horata na revoljucionnoto novo, toest ne horata na modite, a na ideite. Novite idei i tehnologii osovobozhdavat lichnosta s tova che te i davat vqzmozhnosta da pravi tova koeto pravi za da si izkarva hljaba vqv vsjaka tochka na planetata. Dali shte e v India ili v Bqlgaria njama znachienie, vazhnoto e choveka da bqlva ideite i podobreniata za da bqde otcenen, ne mislish li? Realni merki kato oblekcheno danqchno oblagane i podobrenia v infrastrukturata za novi tehnologii mogat do dovedat do edna nova kultura na novatorstvo v stranata. Realnite merki vodjat do kulturen i materialen podem, osobenno kogato stava vqpros za racionalno novatorstvo, monopol i koncentrirani usilia. Tova e praveno veche v Bqlgaria, to e neshto podobno na tova koeto sa napravili Boris i Simeon sqs slavjanskata pismenost. Te sa osigurili pqrvonachlanata bqlgarska iniciativa, a ot tam i monopol nad tazi pismenost, ot tova e sledvalo privlichaneto na slavjanite kqm hristianstvoto, koeto pqk e dovelo do formiraneto i konsolidiraneto na bqlgarskata nacia izobshto i ustanovjavane na vlijanie v slavjanskia svjat. Dori i kogato sme zagubili iniciativata i monopola zaedno s cjalata si dqrzhavnost vse pak sme zapazili sravnitelno preimushtestvo chak do padaneto ni pod trusko i sme prodqlzhili da obrazovvame i da tqrguvame. Eto ti primer za tova kak konkretnoto deistvie vodi do imaneto na preimushtestvo vodeshto do kultruno i materailno oblagodetelstvane za Bqlgaria.

Nakraja, opita na totalitarnite obshtestva pokazva che kontrola e nai-efektiven kogato se pravi ot mnogoto, toest grazhdanite, vqrhu malkoto, toest tehnite upravnici. V nai-dobria sluchai da postignesh vzaimen kontrol mezhdu grazhdanite, no i tova se postiga efektivno samo po tjahan volja i ne mozhe da im bqde nalozheno. V tazi vrqzka ako Internet se prevqrne v nova forma na globalno upravlenie, nai-verojatno e tova da stane ponezhe Interent ulesnjava ustanovjavaneto na zhelaniata na horata. Naprimer v politikata na bqdeshteto mozhe da ima politicheski organizacii chiito osnoven princip na deistvie e che resheniata, a ot tam i deistvaita shte bqdat vzemani ot vsichki chlenove s pomoshta na referendumi koito Interent pravi evtini i lesni. Tova mozhe da ne bqde neshto losho, nali.

Pozdrav

Peshun

Podoziram che gi e njamalo ponezh ene sa ostavili sleda sled sebe si. A ti kak znaesh che e imalo civilizacii predi 5000 godini, ta dzhe vqrvim i po tehnia pqt? Ako samo vjarvash ne mi otgovarja zashtot njama da to povjarvam.

Pozdrav

Peshun

Пешуне обърни на кирилица!

"A ti kak znaesh che e imalo civilizacii predi 5000 godini, "
Otkqslecite ot znania, koito sa imali niakoi plemena v Iujna Amerika i egiptianite.
Ochevidno e, che te ne sa razvivali tezi znania, a sa im doshli kato nagotovo.
Spored niakoi ucheni geolozi, zemiata e pretqrpiavala ogromni kataklizmi, pri koito goliama chast ot naselenie i postroiki sa bili unishtojavani do neuznavaemost.
Temata e prekaleno goliama za obsqjdane v tozi klub.

Не мога да отговоря детайлно (но и не трябва) защото нямам време. Ще го направя утре или по-късно но крайно внимателно, защото ти си идеалист и има опасност да те засегна. Докато четях, все едно, слушах баща си. И сега продължава да е идеалист въпреки склерозата. Много добре би било нещата да са такива, каквито ги виждаш ти, но колкото и да се напъвам, не мога да ги видя такива.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Ti mai ne znaesh kakvo e idealist....

Tova e chovek koito vjarva v idei-dogmi.

Pokazhi mi edin argument koito da si mi dal i az da sqm go ignoriral ili da ne sqm otvqrnal na nego s kontra-argument baziran vqv faktite ili logikata? Hem ne iskash da obizhdash, a vsqshtnost ne argumenirash kritikite si. Ti si toja koito zajvajva neshto si i ochakva horata da mu vjarvat zaradi patosa.

Pozdrav

Peshun

Всъщност аз все още не съм започнал да те критикувам. А и някакси не ми се иска, защото съм малко суеверен и съм забелязал, че като тегля критиката(или отрека) на нещо и то в посредствие не излиза вярно( или не става), а за конкретния случай много ми се иска да си прав.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Да не се хващаме за годините, че те не подкопават основната теза.

Все пак цивилизация е имало отпреди последната ледникова епоха, но за съжаление повечето доказателства са косвени. Интересно че последната датировка на първоначалния монумент, който е бил превърнат в днешния Сфинкс е от 10000 г. пр.н.е.

Що се отнася до други преки доказателства, няколко км лед им е разказал играта, а и не само на тях.

Zdarevi Toni

Tochno taka godinite ne podkopavat osnovata. Monopolqt sqzdava uzlovia za civilizacionen proces. Postojannite iztochnici na ogqn ili voda sa sqzdali pqrvite plemena, organiziranoto zemedelie ili ribolov e konsolidiralo pqrvite gradove, sela i civilizacii, a organiziranata agresia i paranoja e proizlezla ot organiziranoto obshtestvo, a ne obratnoto.

Logichno e che pqrvite choveshki obshtestva sa bili organizrani na produktiven princip vqtreshno i vqnshno i chek sled tova na silov. Inadikacii za tova ima i v choveshkata psihologiai, a ot tam i v sqvremennata istoria. Vqobshte indikaciite sa pod nosa ni, samo trajbva da gi poznaem....

Da vzemem nai-goljamata voenna sila dnes za primer. Amerika, se konsolidira kato nezavisima civilizacia sled grazhdanskata si voina i pqrvonachalno s pomoshta na edna dosta liberalna konstitucia se prevrqshta v edno obshestvo v koeto proizvoditelnosta i novite idei sa osnovnia dvizhesht faktor za progres i za zamozhnost, pone za belite zaselnici e taka. Tova polozhenie na neshtata ostava taka do momenta v koito Japonia ne napada Amerika prez Vtorata Svetovna Voina. Sled tova Amerika se transformira ot edna liberalna proizvoditelna kultura, kqm edna kultura kojato vse poveche e orientirana kqm voennata sila. Voennite i silite za sigurnost v Amerika pridobivat obshestveno vlijanie edva sled Vtorata Svetovna Voina. A sega njakoi hora schitat che voenite edva li ne dominirat chisto proizvodstveniat element na Amerika, sqz\davaiki opqrvo nesigurnost i sled tova preimushtestvo v obshtestvenia balans. Nai-malkoto v stranata sqshtestvuva borba mezhdu dvata harakterni za civilizacioniat proces faktori, organizranoto proizvodstvo na blaga i organiziranite sili za sigurnost na obshtestvoto. Amerika veche stava stara civilizacia, a dali shte stane i dqlgoletnica zavisi ot zapazvaneto na balansa mezhdu tezi dva proizvodni faktori na civilizaciata.

Ako poglednem Bqlgaria sled osvobozhdenieto ili sled 10ti Noemvri, neshtata sa gore-dolu sqshtite, vqpreki che u nas proizvodstvenite sili nikoga ne sa imali osobenno nadmoshtie v obshtestvoto i zatova nashata civilizacia nikoga ne e bila osobenno silna. Zapochva se s otnositelna naivnost i dobri namerenia, zhelanie za proizvodstvo i gradene na osnovite i se stiga do etap v koito silite za sigurnost dobivat nadmoshtie nad vsichki ostanali sili v obshtestvoto. V momenta horata na bivshata DS imat ogromno vlijanie v ikonomikata, pravosqdieto i cjalostnata administracia na stranata ni i mnogo hora u nas misljat che tova podkopava osnovite na cjaloto ni obshtestvo.

Pozdrav

Peshun