Здравейте,

С интерес следя дискусията, но ми се струва, че нещо убягва.
Нека не забравяме, че историята на този период не е центрирана около Преслав, а около Константинопол - столица на Римската империя и на цяла Европа. Според схащанията на тогавашните хора, който държи Константинопол, той владее света.
По времето на хан Аспарух, българският владетел получава правния статус на федерат - владетел на варварско племе, който е заселен в границите на Римската империя, с позволението на имперското правителство. Такъв е бил и статусът на повечето европейски владетели, които с гордост прибавят към титлите си и "патриций" или "префект".
От времето на хан Тервел, който в 712 г. помага на сваления законен император като верен федерат и го връща на престола. В замяна на това, получава титлата "кесар", уж пожизнено, ама я превръща в наследствена, за владетеля на България. За околния свят, както и да се бият България и Византия, това са вътрешни борби в границите на Римската империя, между императора и неговия "брат" - кесаря на България.
По времето на Симеон, империята изпада в тежка династическа криза и на кесаря му хрумва "Абе аз дето все ще съм брат на императора, що не взема да стана един император". Този стремеж обуславя цялята му политика. Вследствие на това, България се отваря за космополитното имперско културно влияние и се превръща най-културната след Византия страна в Европа.
Империята е много слаба и не може да заплашва съществуването на българската държава и затова Симеон изоставя предпазливата политика на баща си и преминава в офанзива спрямо всички съседи, под формалния предлог, че защитава границите на Империята. В същото време, имперското правителство под военен натиск е принудено да признае, макар и полугласно, чрез патриарха, на кесаря Симеон, титлата император - слав. "цар". Тази титла се ползва до края на съществуването на Втората българска държава - т.е. с нея се завършва държавната концепция за българския владетел като римски съимператор, с перманентни претенции за Константинополския трон.
Дали всичко това е добро или не, това е въпрос на интерпретация, но значението му за България е непреходно, а за българския народ и неговата народопсихология, цар Симеон придобива ореола на цар Соломон за евреите.