Кога, къде и как видяхте за първи път играта Heroes и какви бяха първите ви впечатления? Какво сте си мислили и какво сте чувствали при първата си игра?
Аз моите ще ги напиша по - късно.

Всъщност аз видях играта за пръв път в къщи, когато някой ми я донесе и ми я качи на компа. Тогава не знаех как се играе, дори не знаех какво точно се прави...малко по-малко откривах разни неща и си спомням, че късно през ноща вече бях развила първия си град, до сграда за архангели. (*Играех с Кастъл, защото не знаех, че могат и да се сменят)...Тогава беше мнооого вълнуващо...играта веднага отговори на мечтите ми, защото аз лично винаги съм искала да се върна в онова време...обикалях щастлива с кончето и събирах разни мънички и милички нещица - злато, дърва, камъни...скъпоценни камъни...имах си мъничък герой (*точица на картата) с още по-мъничка армийка, която много ревностно пазех...имах си и не толкова малко замъче...само мое си... Не, играта наистина много ми хареса още в първия момент...(*знам, че звуча глупаво, но се опитвам да пресъздам наистина какво чувствах...)
Помна, че на вън вече беше тъмно..не знам към колко часа и се заслушах в ефектите - когато взимаш например купчинка злато (*много яка мелодийка)...или пък, когато правиш сграда (*тази пък още повече ме кефи)
Е, надявам се да сте ме разбрали...
бтв това е много интересна тема :))) Искам да науча и какви са били вашите първи впечатления :))
Ако изобщо помните де... Но наистина - сред нас има хора, които играят от доста години вече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не си спомням кога точно за първи път се докоснах до heroes или пък къде, но май беше вкъщи=)...беше heroes 3 със сигурност...първото, което видях, беше castle town-а и ми направи впечатление, че е много красиво (луд на шарено се радва)...
скоро след това изиграх tutorial-a, прочетох това-онова и започнах да играя=)...аз по принцип обичам turn-based стратегии, и по тази се запалих доста бързо=)...

Find my shade by the moon light
Why my thoughts aren't so clear...

Някаде 99/2000 година, Варна блок №18 (студентско общежитие) няколко дена преди сесия една сутрин (11~12 часа) се стбуждам от здраво дранчене, думтене хлопане по вратата, първата ми мисъл "Кво по дяволите па става сега мамаму и нахал". На вратата е най-доврия ми приятел (тогава все още поредния колега) хванал няколко диска озъбил се подозрително и някак страно ме гледа с питащ поглед "дали съм превъртял Quake2 снощи" и ме изблъсква в страни да мине. Аз съответно се огледах за кревата и се насочих кам мечтаната позиция, ма можеш ли заспа преди да си видял какво са ти донесли? Докато се расъня Херото (3) беше се намърдало вече в фаиловата система на Sellerona (разбирай бялата кутия леко поогъната от изблици на любов към майките на game creator - ите). Не знам от де беше я взел но беше пълната версия с видеотата и .... останах очарован от интрото, сами разбирате че с началната анимация изчезна и желанието ми за сън и в съзнанието ми се прокрадна разяждаща мисъл "Подяволите още една сесия отиде при рогатия". И се почна едно обяснение от страна на приятеля ми как се играело какво точно триябва да се направи, естествено имах някои съмнения относно неговите думи и се поразрових в личните ми архиви от Game списания, няколко дена по късно вече бяхме доста напред с материала и доста назад с изпитите някак си Dungeon-a и Tower-a ме грабнаха на момента, но в последствие нямаше значение с коя раса играех, можеби освен Elemental замъка така и не го харесах.

п.п. ех години

Редактирано от Spon на 06.07.04 09:30.

Аз съм откърмен с King's Bounty . Дори по едно време се опитах да пиша редактор на картите . После от някъде се пръкна Might and Magic 3, последвана от Heroes 1 . Помня, че беше много интересно да участваш в стратегически бой, в който и враговете се движат и вземат решения . Естествено не минах кампаниите по честния начин ... първият път :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ехххх, толкова е романтично. Сякаш разправяте за първата си любов, първата целувка, първородния си син...
Беше далечната зима на 1996 г., бях в "родната казарма" когато се сприятелих с местните "компютърджии". Имаше 1 пич който си беше донесъл Сайрикс-а за да намаже по лека служба в поделението. И като бях малко по Ентелегентен от останалите редови редници (как звучи само) ме допуснаха и мен до заветната мишка и магията на Х-1. Играли сме до 6 човека на тоя комп, и нямахме проблеми да се изчакваме. След 2-3 седмици дойде и Х-2, работата стана сериозна. Игрите бяха от петък 19.00 до понеделник рано сутринта. След това ставах, отивах на круиз някъде (шофьор бях разбирай) и след това пак на компа. Играех почти задължително с варварите, щото бързо се развиваха в началото, другите дето играеха по често ме мачкаха с уизарди някакви и уорлоци (тогава така се наричаше единствения замък с дракони - 3 броя). Заплени ме това че като спреш до някоя "дървена мина" например и се чуваше рязане на дърва и др. После като дойде Х-3, бягах от гаджето за да играя (може би така започна началото на края на една серозна връзка:)) - слава богу).После си купих и компютър... Оня ден един приятел каза: абе искам да се науча на Хироус да играя, и като видя играта каза: ебати тъпата игра... направо ми идваше да му обърша един шамар задето говори така за нея... :))) И така... вече доста време.

Така, обещах и аз да напиша за себе си. Историята е доста дълга.
Всичко започна през далечната 1995/6 година (май (не месеца)). Бях некво лапе на 9/10 години и отидох в БНТ, отдел компютърно осигуряване, с мой приятел, зощото там работеше баща му. Влизам в стаята и какво да видя - всички играят някаква игра. Погледнах я аз, но ми се стори много убъркана. В първия момент нищо не разбрах от нея. И седнахме двамата да си играем на къде, къде по - хубавите игри тогава като JAZZ или RAP (какво съвпадение с стиловете музика, но наистина има такива игри). И така цял ден тия си играят на Heroes - а, а ние на друго. Впечатление ми направи момента, когато един от служителите дойде на работа, седна, поигра 3 - 4 часа на сещате се какво и си тръгна.
След извесно време отиваме пак двамата в БНТ, ама този път нищо. Вече не играеха, защото всеки търсеше в интернет Heroes 2. След няколко часово търсене си я купиха чрез нета (пояснявам, че тогава нямаше data.bg и други). И пак същата история.
Някъде по това време баща ми си купи компютър за работата му, а на него я имаше качена Heroes 2. Един петък той донесе машината в къщи, за да си върши работа. Това беше и първатами игра. Отначало ми се стори адски трудна игра. Не знаех как се дава нов ден и мислех, че трябва да мина нивото с един ход, както да направя мат.... След няколко часа взех да свиквам, но в понеделни баща ми си откара компютъра. И след това той го носеше всеки петък, когато се прибираше от работа, а аз цяла седмица не можех да спя от очакване (това е абсолютно сериозно, често ми се случваше). Беше нещо невероятно, когато си купихме и компютър за вкъщи, с изричната екстра - Heroes 2. На този компютър имаще и 1 - цата. И не спрях, докато не ги превъря по няколко пъти. След време нов компютър, след това 3 - ката и вече познатата история.
Леле извинявайте за дългото писмо. Това е най дългото досега, което съм писал.
НАЙ - ВЕЛИКАТА ИГРА!!!

Ами... тва беше като бях 6-ти клас, т.е. преди 7 години. Божке, колко остаряях... но да не се отплесвам
Значи аз си бях луд по фентъзито още тогава и един ортак ми вика: Аре ела у нас имам игра кат за тебе. Отвръщам му: ми окей и той ми показа стария, вехт Хироус 1. Оттогава съм предан на играта.

Dobroto e v teb. Potursi go!

Ми кво да ти кажа.Бях на 9-10 години.Един ден един приятел ми донесе Heroes 2.Тъкмо бях минал половината кампании когато същия този приятел ми донесе Heroes 3.От тогаз съм заклет фен на тази игра.Това е на кратко.



---------------------------------
ТАЗИ ИГРА Е ВЕЧНА

Ами на мен първо ми попадна 2-ката под ръка, минах кампанията и с едно приятелче почнахме непрекъснати мултита. нямам си напредстава колко вечери не съм спал и колко пъти съм закъснявал за работа(истински кошмар).

От по горе казаното си направете сметка дали ми е хареса или не тази игра.

За 3-ката мисля че не е нужно да споменавам.

И сам воинът е ... САМ!!!