Само не забравяйте / Фен клубове / Музикални / Heavy Metal

ОК пич, срамът за дето така и не се отучих от глупавата си методичност в подхода си към английския, разбира се си е изцяло за моя сметка - кво да се праи, някои хора трудно учат неща различни от формули и числа...дай им логика само - суха и скучна ;о)) И се извинявам и за забавянето, но тука три дена си спасявам твърдия диск ,та просто нямаше как... И последно, надявам се безобразната ми некомпетентност от едната сфера на познанието да не я прехвърлиш автоматично и върху всичко останало - дори и да имаш основание някакво, все пак се надявам да останем в рамките на добронамерената ирония и да не отскачаме до сарказма... Та както и да е, най-напред - `90-те (а за някои това започна още и през `80) ознаменуваха пълния провал в опитите на Големите от `60 и `70 да се завърнат и да "разкажат играта" "да натрият носовете" или както сам си го измислиш там, на настоящите групички и идоли с глинени крака.... Просто не стана! Това, което доказаха беше само ,че почти всички от тях се интересуват най-вече от парите (което си е нещо съвсем нормално в крайна сметка ;о))! ......и друго също доказаха -че не е необходимо кой знае колко много за да разсееш един мит, опитвайки се да я допишеш, всъщност да зачеркнеш (почти) една легенда, да покажеш, че някои неща не могат, а и не бива да се повтарят - просто защото това е обречен опит - гаранция не просто за неуспех, но нещо повече - за досада и, хайде, може да е малко силничко - за омерзение. Не ми се дават примери, но ще се опитам да спомена няколко имена които са по-скоро положително изключение - без шумно да се събират наново (и доста по-тихо наново разделят след това), те запазиха поне някакво достойнство - блаженопочившия присмехулник Франк Заппа, аристократите Пейдж и Плант, артистът с главно А П.Гейбриъл, вечния двигател Джагър-Ричардс (или с уговорки Стоунс), топлата тъмнина на Р.Смит (The Cure)....има нещо трогателно дори и в досадното упорство на AC/DC или ZZtop ....изобщо тези ,които не спряха, не въртяха по сто формации докато не изцедят и последната капка доверие - те, горе-долу, оцеляха .....дори си спечелваха и вълни от нови фенове, малко или повече, успяваха да останат в духа на времето, оставайки, все пак, и верни на себе си (това усилие да удържиш двойка разбягващи се коне заслужава уважение).....да, за Pink Floyd, Deep Purple, Black Sabbath, Genesis, за тъй наречените нови песни на The Beatles -ами какво очакваш да кажа? Та на въпроса за `90 - накратко - електроника и екстремизъм, саморазрушителна истерия и медитативно отпускане... Отдалечаване от т.н. черна музика (блус и рок`н`ролл) - продължаващо връщане към класическата тоналност, особен акцент върху ритъма вземан като равноправно изразно средство, масовизация и комерсиализация (като следствие) на етно-мотивите. Като цяло - еклектичност. Някои стилове (не претендирам за изчерпателност) - алтернативен рок(`н`ролл) или пънк (Sonic Youth, Nirvana, Soundgarden, Smashing Pumpkins, Alice in chains ....), crossover metal и hardcore metal или както си ги наречеш (Primus, Faith no more, R.H.C.P, Prong, Helmet, Rage agains the machine....), industrial metal - Ministry, NIN, Godflesh, LAIBACH, Scorn...(само имена от края на `80 и началото на `90), Death metal (със всичките му разновидности които няма, а и немога да изброявам)....електрониката (пак няма да изброявам)..... Незнам пич, незнам дали измежду изброените по-горе са новите Velvet Underground или CAN, незнам и дали групи като EinsturzendeNeubauten или Pop will eat itself или дори FSOL изобщо някога ще имат толкова поклонници като, например, Pink Floyd, но знам, че днес съвсем не са толкова много хората дето знаят кой е Сид Барет, например..... да не говорим пък за Nico или John Cale, например, така, че.....