|
Върнах се преди малко, пътувах цяла нощ и сега ... на работа. То се е видяло колко ще се работи днес, де
Хванах три дни от фестивала Pepsi Sziget, който просто ме зариби доживотно! За три дни, въпреки много доброто ми желание не можах да обиколя всички сцени. Даже имаше неща, които само заради тях си струваше да отида, а аз не можах дори и едно око да им хвърля... Сцените предлагаха супер разнообразни неща - от психоаналитична помощ до състезание по екстремни спортове! А организацията ме накара да разбера, че такова нещо в България просто не е възможно. Ще спомена само помещението с трицифрено количество компютри с безплатен интернет ...
Нашата палатка пък беше в непосредствена близост до сцената на кришнарите, където всяка вечер свиреха най-различни по стил групи. Тези, които аз хванах (по ред) бяха: пънк, дет метъл и блус. Който минеше покрай тази сцена, само като чуе какво пееха и започваше да се тресе от смях, защото гледаш отдалече някакви пънкари, нашарени по всякакъв начин или дет метъли с черни фанелки и дълги коси, с много мощен ревящ вокал и като се заслушаш - текстовете на всички песни до една се изчерпват само с "Харе Кришна, Харе Рама" с различен брой повторения! Беше си истинска комедия!
Допреди понеделник сутрин не бях видяла нито един човек с фанелка на Найтуиш, затова пък гъмжеше от всякакви откачалки, сред които преобладаваха пънкарите. Обаче в понеделник от осем часа сутринта започнаха да се нижат 'нашите' фенове и количеството им застрашително нарастваше. Бяхме чували какво ли не за апатичната унгарска публика и не мислехме, че трябва да заемаме ключови позиции кой знае колко часове преди самия концерт. Обаче 3 часа преди концерта сцената беше вече стабилно окупирана, добре че сме много пробивни
Преди Nightwish на тази сцена свириха The Gathering. Бях чувала само положителни отзиви за тях , макар малкото песни, дето ми бяха известни да не ме впечатляваха с нищо особено. Единственото хубаво, което мога да кажа за тях сега е, че имат много красива вокалка. Наистина е ... много много хубава, но ...само толкова. Групата излезе, изпя 12 пъти една и съща песен и се прибра. Според феновете, дето припяваха на първите редове може и различни да са били песните, но аз не открих особено голяма разлика. Агитката наистина беше много апатична, както се опасявах. Имаше такива, дето много се кефеха и такива, дето се бяха домъкнали чак от Холандия, обаче пак си бяха апатични като цяло. Т.е. ръкомахаха ентусиазирано и се поклащаха, ама то какво да правиш на такава досадна музика...?!
Съдейки по това, направих грешката да накарам останалите от групата, с която бях да се примъкнем по-напред, където евентуално щеше да бъде по-бурната част от агитката на Nightwish...
Точно 12 месеца бях чакала да ги видя на живо! През всичкото това време съм слушала по стотици пъти всеки албум и непрекъснато си представях как би звучало наживо, ако аз съм сред публиката... Как всички знаят всяка песен наизуст и как Таря оставя публиката да пее ако не
"Even the dead cry
- Their only comfort
Kill your friend, I don`t care
Orchid kids, blinded stare"
, то поне
"No falling for life
A gain for every loss
Time gathered me
But kept me flying"
Всичко това си представях от момента, в който автобусът ни стовари на 8 км от Будапеща в три часа през нощта и трамбовахме по магистралата с палатките и спалните чували на гръб в продължение на 5 часа. Тъй като няма тротоар се тътрехме в канавката и току подминавахме по някой животински труп, напълно неразличим сред мрака... Обаче на мен ми идваше да пея и да марширувах с танцова стъпка към заветната цел
В моментите, когато се блъсках из тълпата за по-предни позиции не бях спала като хората много дълго и едва си стоях на краката. Умората я усещах много ясно по време на концерта на The Gathering и се прозявах през цялото време, а те не свършваха и не свършваха. Когато обаче най-после си изнесоха инструментите от сцената, малка част от агитката на по-предни позиции започна да се изнася и ... тогава се започна. Както си беше достатъчно широко да вдигнеш ръка, изведнъж стана толкова тясно, че всеки стъпваше по краката на другите. В първите редици се втъкна една компактна агитка руснаци от около 10 човека, които бяха решили, че ще става меле на всяка цена! Половин час чакахме Таря да се появи, като през това време се припяваха откъси от различни песни и публиката крещеше и подскачаше. Просто не мога да ви опиша коренната разлика с предната група! Хора, които до преди това само се подпираха отегчено и пристъпваха от крак на крак, сега ... абе каквото и дакажа звучи много глупаво.. Така или иначе, тълпата така се лашкаше, че никой не можеше да си фиксира място, от където да прецени дали може да вижда нещо или не. Но това беше само докато чакахме те да излязат. Когато се появиха, се поча една... лудница...
Руснаците бяха най-активни се катереха и се хвърляха върху останалите... Всички естествено знаеха песните наисуст до една и така крещяха, че чувах Таря само от време на време...
Успокоявах се, че тълпата ще потроши сцената ако не излязат на бис, така че няма страшно, дълго ще пеят! Обаче още на втората минута Таря каза: "И сега, нашата последна песен за тази вечер... " Направо не вярвах на ушите си! Концертът едва беше започнал...
На първия бис изпяха само една песен! На втория нито една! Само хвърлиха палки и перца и после... отвориха една кутийка бира, от която отпиха и после я хвърлиха на публиката Такова меле падна за тази кутийка! Естесвено я хвана един от руснаците. Аз мога да се утешавам с това, че поне ме опръска бирата...
В следващия миг вече си стоях и съзерцавах чашата с бирата и не можех да повярвам, че вече е минало! Само десет песни! И сред тях нито "10-th man down" нито "Ever Dream"! Не че се оплаквам де, ама не беше честно да свършат толкова бързо, то беше като една минута!!! И малоумните организатори са ги сложили втори, така че не можеха да си позволят пресрочване... Абе въобще, бисове има само за последните. А главната сцена поне не я изпусках от поглед пред тези три дни и там не е свирил никой, към когото публиката да проявява чак такъв интерес. И винаги последната група пресрочаше с по 3-4 излизания на бис...
Уф, не знам. Като цяло съм много доволна от всичко, обаче ... никак не ми беше достатъчно! То беше толкова кратко, че как да повярвам, че е станало наистина!?
Утре вече ще са готови и снимките, да видим какво сме сътворили в блъскащата се тълпа. Аз не възлагам големи надежди, че нещо е станало, ама да видим.
Ето го и плейлиста:
1. Bless the Child
2. End of all Hope
3. Come Cover Me
4. Sacrament Of Wilderness
5. Deep Silent Complete
6. Sleeping Sun
7. The Kinslayer
8. Slaying The Dreamer
9. Over the Hills and Far Away
Бис:
10. Wishmaster
Догодина отивам за целия фестивал и хич не ме интересува нищо!
#define Three int
#define Rings main() {int the=3;
Редактирано от else на 07.08.02 14:22.
|
