В Менуор ако махнеш дрязгите си е живо мъртвило.

Мейдънският клуб е уникален и ми е много гадно, че не мога да се присъединя на техните редовни сбирки и купони. Юни месец обаче смятам да се отчета и аз, че вече съм натрупал яко наказателни бири

"I'll choose optimism, scream its name
Look to the future, a burning flame."

mm da..kakvo sa godinite za album kato "awake":-))
a sybiraneto na po bira lqtoto na "progressive" tema -ne mislq 4e e losha ideq:-))


the truth is out there

p.s. Konane..vgledaj se po dobre..refrakciqta i nedoizmitite petna ti pre4at da vidish sobstveniq si ad..

Ще се събера на по бира с хората от Мейдън, който друг иска, да идва - не обещавам да говоря само за проресив, щото изобщо не ми е най-любимия стил, пък и напоследък взе да ми идва до гуша от купищата еднообразни и скучни прогресивки с весели вокалистчета, блоооааааааааа, кх, кх (бърша си устата) . Тъкмо преди 5 минути ми се наложи да чуя една такава (Ancient Curse) и още съм в конвулсии...

"Прогресив" който обичам и слушам за мен са Cynic, Atheist, Anacrusis, Theory in Practice, Martyr, Spastic Ink, Hollenthon, Magellan, Symphony X, и всички останали групи (без значение от стилът), който предлагат нещо новаторско и напредничаво (демек прогресивно с други думи) - щото да имаш вокалист като Киске, двойни каси и много клавири не винаги ти гарантира, че групата ти е прогресивна ...ако ме разбираш какво искам да кажа

ДТ бяха много добри с първите си два албума, но след това се забалтачиха и паднаха до самото дъно на мазния гръндж с "инто инфинити" - после се опитаха да издрапат наобратно и донякъде успяха, но новия им албум е на светлинни години от първите два за съжаление и лично за мен не представлява особен интерес на този етап .

П.С. Не съм "Конане", а "Онанист" с малко "к" отпред за привкус :))

"I'll choose optimism, scream its name
Look to the future, a burning flame."

Редактирано от StormWitch на 22.03.02 07:04.

и аз много уважавам и слушам групи като Symphony X ама то е по-скоро speed-progressive. чистият прог е примерно Dream Theater, Planet X, Liquid Tension и тенденцията е да започват да звучат все по-близко - с типичните кийбордски хармонии, сола, в които мелодията е изместена от нюансите и подобни jazz работи... и вокалчетата, ако изобщо ги има, не са особено весели.

Good behaviour brings the Saviour to his knees
John Petrucci

След толкова продължителна дискусия тук не се стърпях и аз да кажа нещо.
Наистина първите два албума на ДТ са много добри ... но след това за мен почват да се самоизтъкват като музиканти и да правят суперсложни натруфени композиции.
Имам предложение до всички тук. Чуйте албумите на Fates Warning и Queensryche в периода от преди ДТ да издадат дори първия си албум (за пояснение преди 1989 година ) и тогава възхвалявайте 'прогресива' на ДТ

Усмихни се - утре ще е по-зле !!!

Изобщо не ме интересува какъв точно стил свири дадена група, стиловете са измислени от критиците и журналистите. За мен "прогресив" има съвсем друго измерение и една група изобщо не е нужно да спада към категорията на дрийм тиътър за да е "прогресив," т.е. аз гледам на понятието като съдържание, а не като форма и по мойта си логика Cynic е много по-прогресив от ДТ, ако и да ги водят Дет Метъл.

Чист прог са Genesis, Rush, Yes, etc. групи от 70-те години. ДТ, LQ, Planet X са нео-прогресив МЕТЪЛ или там както ги водят, щото напоследък с тия неизброими храбри тумби от италиански (и не само) последователи се народиха 101 под-стила.

ДТ бяха леко прогресивни в първите си два албума, макар че дори тогва винаги са ми звучали много суховато - перфектна техника и никакъв feeling. Няма да коментирам новия, за да не ме намразят и малкото хора тук, дето не ме мразят все още .

"I'll choose optimism, scream its name
Look to the future, a burning flame."

Дори и да ги чуят, няма да могат да ги оценят правилно, защото времената и днешните критерии са съвсем други вече и на новото поколение, което израства покрай претруфени банди като Рапсоди и Лабиринт, Групи като Фейтс и Кримсън от края на 80-те им се струват постни и вяли, да не говорим, че "копират" яко днешните им любимци (естествено в обратен ред) .

което е жалко


П.С. Пропуснах да спомена, че нито Фейтс, нито Куинсрайх, нито пък Кримсън Глори имат клавири, така че в най-добрия случай някой ще ги нарече "стръгалки" :)).

"I'll choose optimism, scream its name
Look to the future, a burning flame."

Редактирано от StormWitch на 22.03.02 13:27.

Genesis, Yes и Rush са прогресив рок. като казвам прог имам предвид прогресив метъл.

мен пък ме кефят италианските и другите разни млади групи дето крадат цели части от симфонии, ръгат им дисторшън и двойна каса и ги продават като техни шедьоври. даже и да са веселки пак ми харесват.

според мен точно първите 2 албума на ДТ са рокаджийски, следващите са по-прогресивни. повечето фенове мислят така. Не че не уважавам твоето мнение, напротив. Просто ползвам общата гледна точка. въпрос на избор.

Good behaviour brings the Saviour to his knees
John Petrucci

Абе какво се карате Images and Words e най-добрия албум на ДТ
Относно клавирите, аз лично не ги харесвам, защото често имат свойството да прикриват неумението на някои китаристи

Аз нямам нищо против клавирите, но между клавирите на Kevin Moore и Jordan Rudess разликата е определяща за качеството на албумите на DT. Ако пък все пак не вярвате, чуйте последните 2 албума на Fates Warning с Kevin Moore.
Относно по-горния постинг на Стормич, Queensryche нямат клавири като цяло, но има няколко парчета (като например Someone Else, Lady Jane където именно те внасят неповторима емоция в музиката им).
А що се отнася до това, че клавирите прикриват неуменията на някои китаристи, не мисля че в случая с ДТ това е така. Все едно да кажем, че Джон Лорд прави това в Пърпъл (може би да, само когато са били с Томи Болин).
...е аз си оставам фен на Awake все пак!