QUEENSRYCHE - Promised Land

След 4 годишното мълчание, последвало комерсиално успешния Еmpire и прекъснато единствено от участието на групата в саундтрака към "Последният екшън герой", QUEENSRYCHE се завърнаха през 1994 с Promised Land. Албум колкото дългоочакван, толкова и изненадващ. Верни на себе си, сиатълските музиканти създадоха албум без аналог в дотогавашното им творчество. PL е доста далеч от опростеността и достъпността на предшественика си и предлага некомерсиална и трудна за слушане музика. Макар и между текстовете в албума да има връзка и общ замисъл, концепция такава, каквато помним от Operation:Mindcrime липсва. На мястото на мащабността и претенциозността на Операцията в PL се набляга на личните размисли и търсенията на индивида. Вместо социално ангажиращи послания албумът съдържа лирики, насочени към вътрешния свят на човека и познаването на собственото Аз. Философските и вглъбени текстове са в наистина перфектно съчетание с музикалната страна на диска. Меланхоличното, минорно звучене, мрачната атмосфера, редуването на тежки и дори на места индъстриализирани моменти с баладични и изцяло акустични композиции превръщат албума в истински шедьовър. За конкретен стил е абсурдно да се говори. Осезаеми са влиянията от грънджа и индъстриала, а изпълненията на саксофон и чело още стряскат с новаторството си и перфектно се вписват м меланхоличното звучене. Чист хеви метъл, с който QUEENSRYCHE все пак започнаха, почти няма, но за сметка на това нестандартността на прогресив музиката присъстват във всяка минута на албума. Той започва с кратко интро, последвано от "I am I" и "Damaged" - най-агресивните и "модернизирани" парчета, продължава със загадъчната "Out Of Mind" и "Bridge". И стигаме до 12 минутната заглавна композиция - тя наистина не може да се опише с думи.Слаб момент почти няма като изключим единствено може би "My Global Mind", която стои малко като пришита на фона на цялостната атмосфера. Финалът на албума - "Someone Else?" - e изпълнен само на пиано и емблематичния глас на Джеф Тейт. Повече от великолепен завършек на и без това гениалния албум.
Наистина, PL бе приет леко резевирано от част от феновете. Но точно в този албум са истинските QUEENSRYCHE - прогресивни, иновативни, разбиващи всякакви очаквания и стилови рамки. Такива, каквито не бяха в Empire, а още по-малко в последните два албума.

Първите 3 Флотсъма са ми любими, особено "No Place for Disgrace" е просто великолепен, за съжаление "When the storm Comes Down" е тотално прецакан откъм звук (продуцентът на сапун!), а иначе лесно можеше да е един от най-великите траш албуми изобщо! След него обаче "Куатро" ми дойде малко по-бавен за моя вкус, а следващите три - доста експериментални с модерен уклон, което доста охлади моя интерес към новите им албуми. "My God"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Tozi album bi me izkefil, ako beshe izdaden ot OverKill
ili Flotsam and Jetsam. Zapochwa s tipishno za Annihilator parche - " Denied ", no nachaloto e podwejdashto. Nowiqt im disk e dosta shablonen , po-oprosten, nqma gi progresivnite momenti, kitarnite sola sa malko postni, useshetat se wliqniq ot drugi metal bandi. Izbora na Jeff Waters za vokal ne e mnogo dobyr. Biwshiqt kitarist na OverKill ne e ot nay-dobrite poqwili se na metal scenata, no pak si go biwa. Mnogo mi lipswat akustichnite momenti , ima gi wse pak.. w
" Insomniac" ne sa mnogo dobre kompozirani, " Liquid Oval" zwuchi malko po-dobre. Uklonite kym klasicheskata muzika i jazza weche gi nqma.
Ne che albuma ne e dobtyr, no prosto towa ne e
Annihilator. Lichni faworiti -" Denied", " The Rush" ,
" The Prefect Virus", " Liquid Oval".. .
" Shallow Grave" shte izkefi fanowete na AC/DC.
Makar che Joe Comeau ne moje da se meri s Bon Scott "Battered " mi napomnq dosta na rannite Metallica. Ima i
edna bezimenna pesnichka w kraq na albuma deto zwuchi malko punkarski. Obshtoto mi wpechatlenie e che Jeff Waters se e izcherpal.

!foobar ti taka i ne kaza kakvo mislish za site na tozi club
a oshte neshto .. taka pri posetenite linkove cveta ti e lilav .. i ama hi4 ne se 4etat.. smeni go na nqkakav drug cvqt ( tova shtoto vijdam 4e strani4kata ti e v proces na izgrajdane )
adi i uspeh !

"Da ne ti puka ,dokato drugite se shashkat"

foobarчо аре бе бате обеща че ше напраиш едно ревю на Гама Рей ама никъв те няма.То и Stormwich пише че ако някой искал щял да напраи.Е ето искам.
Ма вие сте като политиците само обещавате.
И все пак ако се решиш да напраиш направи го по-обширно щот съм реално заинтересован

Не че не одобрявам идеята за страница на клуба, но се чудя какво би могло да има там... ? Освен информация за посетителите.. не се сещам за друго...

хех, темата не се казва "Ревютата на Стормуич и на Фубар", а е направена всички да се включат в писането. Като имам време щв седна и ще напиша нещо.

"...welcome to the kingdom of Rats"
RISK - 1990 - "Ratman"

остави ми бележка къде искаш да го публикуваш и ще ти отговоря там

"...welcome to the kingdom of Rats"
RISK - 1990 - "Ratman"

Е по скоро е избрал повече пари и слава.Макар че честно като изключим Master of the rings другото си е посредствено хеви.Но недотам за това е виновен Анди.Щото той не прави цялата музика в Helloween.Ми експериментаторчета като Роланд.Ма така е като си отиде Кай Хансен.Но пък
ако не баха дошли новите попълнения бандата щеше да се разпадне.
Между другото някой знае ли де е сега барабаниста Инго.

на гробищата

Инго се самоуби преди 5 години някъде

"...welcome to the kingdom of Rats"
RISK - 1990 - "Ratman"