Със сблъсък от желания,
мечти копнежи, страдания.
Бог създал човека от калта.
Погалил своето творение
Радостен Господ от умиление
покапъл го с божествена сълза.
Щастлив полегнал, после, да почива.
Но не заключил Той, райската врата
И Сатаната скришом се промушил.
Видял творбата, калта подушил
Божествената тайна в миг, разбрал.
Огледал се зловещо и човека припикал.
За това, днес, след много векове
всички до един на Дявола воним...

Руба батенце май доста си го загазил , живота ли беше несправедлив или мързелът взе превез

iako e

'nai xybavoto se postiga s cenata na goliama bolka..."

4oveka mai iska da ni namekne 4e graffitite sa dqvolska rabota...