отдавна ми е хрумнало.
нещо като... ами не зная... пътеписи : )
как ви се струва?

"три сестри" е пицария. намира се в софия, почти в центъра на града, но в една от онези малки улички... нали се сещате?
преди тази пицария се казваше "кривото" и принадлежеше на други хора. сега те имат много по-грамадно заведение току зад университета, което носи същото име.
сегашният й собственик е преквалифициран театрал. сигурно "три сестри" е била любимата му пиеса? не зная и надали е много важно.
мястото е малко и цялото едно такова... криво. даже входната врата е крива. има бар, 5 високи столчета пред него и 5 маси с пейки около тях. точно до входа има странен тесен и висок прозорец. когато "три сестри" е отворено за посетители там слагат светеща лампа или свещ, независимо кое време на деня е. има весели перденца на прозорците, привързани с панделки от същата материя. абажурчетата на уютните лампи са направени от същото масленозелено нещо, на малки кафеникави гъбки. симпатично е, мило, някакси.
има разни смешки по стените, но не много и не натрапчиви.
смешно е и в тоалетното помещение - една от шегите е, че водата се пуска от казанчето, като дръпнеш една свирка, завързана на канапче. на вратата, отвътре, има надпис: "затова ли яде и пи?"
но пък винаги има хубав сапун, салфетки, всичко необходимо и е чисто. няма само топла вода.
персоналът е акуратен, любезен и добре подготвен.
музиката е не много силна и приятна. всъщност - това е въпрос на вкус, но да, приятна е за мене. няма чалга. няма слави трифонов. няма хард-техно-рап-дебил... и всякакви такива други неща.
можеш да чуеш стари джаз-парчета, изсвирени от чичо сачмо, или пък нещо от фантастичните звукосъчетания, които е успявал да изтръгне от пианото глен гулд, или пък малко ред хот чили пепърс, или ... ами все хубави неща : )
единствените наистина ярки петна по дървените маси са едни големи червени пепелници. като се замисля - добре е уцелено. така веднага се забелязва отдалеч дали имат нужда от почистване.
храната е с приятно, нешокиращо разнообразие, но вкусна и чисто приготвена. има ордьоври, салати, студени и топли мезета,аламинути, пици.
палачинките, които правят за десерт не са много вкусни, но май за забъркване на вкусно палачинково тесто почти никой никъде не се е сетил. не че е толкова трудно или скъпо, ама така е то...
но пиците са направени майсторски и накрая дори поливат ръбчетата им с тъничка струйка зехтинец, за да останат крехки и хрускави.
със сосовете за пици също не манкират. пикантният сос е истински пикантен - да не кажа ЛЮТ, а чесновият е чеснов и нищо друго на света : ) но са вкусни всичките.
храната и напитките не са скъпи. напитките не са фалшиви. приемат резервации и поръчки по телефона, но трябва да отидеш да си вземеш пицата сам, след петнайсетина минути.
имат едно нещо, което се казва пълнени картофи. пълнежът е от шунка, гъби, кашкавал, краставички и подправки, а картофите са едри,крехки и добре задушени поотделно във фолио. вкусно е.
за съжаление обаче разликата в големините на малката и голямата пица е безобразно голяма, докато разликата в цените на двата размера е незначителна : )
какво интересно още?
а, да. в менюто съществува възможност да си пиеш питие от бутилка, която си си донесъл сам.
удоволствието да постъпиш по този начин обаче струва 20 лева.

Не разбрах кое точно струва 20 лева. Удоволствието да хапнеш там или да си носиш алкохол отвън ?

Вярно е това, в което вярваш !

в менюто съществува възможност да си пиеш питие от бутилка, която си си донесъл сам.
удоволствието да постъпиш по този начин обаче струва 20 лева.

това написах : )

ами виж сега, ако отидеш в "три сестри" и похапнеш малка пица, една салата и изпиеш една-две бири - сигурно няма да е по-скъпо от 6 лева, да речем.
абе бая похапвателен ще трябва да си, ако искаш да забиеш двайсетак : )))

това място е една много особена и много интересна кръчма.
както сочи името - къща е, и то македонска. намира се в софия.
по стените има закачени мъжки дрехи от носия, знамена и байряци, една огромна колкото персийски килим глиганска кожа, менци, чушки, портрети на македонски юнаци, саби, пищови, бойна брадва, тъкани торбички, някаква странна кратуна, която прилича на огромен крив макарон, ... абе въобще - еклектика. ама не така, че да ти стане противно, де : )
в централната стая гори камина, доста лошо направена и повечко така от строго необходимото пушеща. пък и не топли кой знае колко, но като понапредне вечерта - това спира да се забелязва.

това е едно от малкото места, по които съм ходила, където у сервитьорките напълно липсва иначе почти повсеместното качество никога да не виждат някой клиент, който иска нещо. напротив - тук жената, която те обслужва идва и наминава много често, но без в никакъв случай да те ангажира, или да досажда. достатъчно е едно леко помръдване в нейна посока, за да се озове до тебе в интервал от време не по-голям, отколкото е този между два удара на сърцето ти. обслужва чисто, сръчно и никога не пропуска такива неща, като празна солница, или пък да ти донесе чинийка за костите на рибата - много хубава пъстърва правят, или пък да ти донесе нова, пълна чаша. е, чаши не се употребяват за всички напитки. нито от всички посетители. на мъжете ракията се сервира в юзчета, освен ако нямат изричното желание това да не е така. ама кой мъж ще покаже, че иска да пие ракия като дама, от чаша кажете ми, а? : )

салатите са пресни и огромни.
храната е вкусна и наистина ти дават това, което пише в менюто. агнешкото е агнешко, а не от прадядо му на агнето. македонските специалитети са като че ги ядеш... където са се родили.
докато похапваш някакъв ордьовър и пийваш аперитив, или пък ракийка с мезенце или салатка и чакаш да огладнееш достатъчно, и да те споходи сполучливо настроение за основното ястие, зяпаш насам-натам.

на масата срещу камината седи мъж. с яка осанка, с бръсната не много скоро глава и три гънки отзад, под тила. той сякаш гледа едновременно навсякъде и пръстите в учудващо малката за ръста му обувка потропват отвреме-навреме по чергата под краката му... дали не е малко нервен? пред него стои чаша вино, но не отпива често от нея. даже дали я докосва? така и не забелязах. този човек като че вижда наистина всичко. с лек жест нарежда на момче от персонала да посбута дървата в огъня. някаква дама се е опръскала с малко сок от чашата си - едно движение на веждата и момиче с кърпа в ръцете вече е там.
аз отделям лучените парченца от салатата в края на чинията. когато малко по-късно пристига една моя приятелка и също си поръчва салата - сервитьорката вече е инструктирана да попита дали в салатата да има лук и магданоз...
така.
мястото, с всичките му стаи е пълно. отнакъде тихо се чуват македонски песни. но не е чалга. в никакъв случай.
след още малко време сме се улисали в разговор.
отвън влизат трима мъже музиканти. единият с акордеон, друг с някакъв странен ударен инструмент под мишница и най-колоритния образ - този с кларинета. започват да свирят и да пеят около масите, а онзи големия човек с малките обувки отнякъде измъква едно дайре, свирка бойко с уста и се вкючва в песента. първоначално е малко особено, но после става някак хубаво и песните увличат. мъжете свирят майсторски и пеят с лекота - сякаш това не е работа, а е съвсем така... просто и толкова лесно : )
постепенно все повече хора запяват.
обстановката става такава една гореща, а човекът с дайрето носи песнопойки - малки книжки - на всяка маса. пее сърцато и даже вади пищов и гърми към тавана...

доста е особено... на предната корица на книжката има три красиви девойки в македонски носии, а на последната - нещо като герб на ВМРО и карта, на която са изобразени българското землище, санстефанска българия и република българия. книжката има 64 страници. до двайсет и четвърта страница с едри букви са отпечатани текстове на песни, а оттам нататък с много ситнички - хроники на илинденско-преображенското въстание, крушевската епопея, биографии на никола гули, георги карев, разни случки... откъси от книги на благородна божинова и на божидар димитров...
надали се очаква човек да се зачете в тези текстове в ресторанта-къща, но като попее и си занесе книжката у дома - на другия ден може и да хвърли едно око, нали така? : )

много ми беше интересно там, в тази "банска къща".
особено впечатление ми направи следното.
на една маса имаше смесена българо-германска компания. доста хора бяха и похапваха и попийваха здраво. музикантите обикаляха около масите и свиреха и пееха. всички хора почти пееха и се чувстваха съвсем добре - така изглеждаше. в тази компания, обаче не пееха. зяпаха, не изглеждаха притеснени, но явно тези песни не бяха много подходящи за тях : )
когато се наканиха да си тръгват и вече бяха оправили сметките си, по някакъв знак музикантите отидоха при тях и човекът с кларинета им предложи да им изсвирят нещо специално за изпроводяк. най-възрастния и най-прозрачен чичко-германец поразмаха ръце и каза, че не е необходимо. тогава кларинетистът каза, че все пак иска да им подари малко музика, лично той.
и засвири.
"лятно време".
направо всички останаха като гръмнати! страхотно нещо беше! страхотно, повярвайте ми!
красиво и... съвсем не македонско : )
не искам да кажа, че старите, хубави македонски песни са по-лоши, но са толкова различни...
: )
този човек, с кларинета, е много особен такъв един на вид.
иска ми се пак да го видя и послушам и това, сигурна съм, скоро ще стане : )

Страхотна идея и чудесни очерци!
Ще е супер, ако и другите фенове се включат. Така де, винаги съм подозирала, че има чудесни местенца, ама си ги крият някъде. :))
Към теб само един ремарк - посочвай накрая и адреЗа...

за които някой ме попита : )

точно това си мислех вчера, когато започвах.

и така - кое от двете места те интересува?
: )

ама само аз ли ще разказвам?
ааа, че така изобщо няма да е толкова интересно!? : )

Много особено място.
Намира се на няколко стъпала под нивото на улицата.
То е нещо като много обширна зала, не много висока.
Има полукръгли прозорци подредени един до друг, от всичките четири страни. Това като че ли е невъзможно, защото не заема цялата сграда, в чийто приземен етаж е разположено. Прозорците са стъклописни, направени истински от цветно стъкло и оловни парченца, на които то се крепи. през деня е изпълнено с мека, пъстра светлина, защото прозорците са много големи. не се вижда нищо от улицата и вътре не прониква уличния шум.
(абе много им здраве на главните букви... в края на краищата когато човек говори не говори с главни букви, нали така...)
масите са най-различни - има ниски и високи, кръгли и овални, квадратни и правоъгълни. столовете и креслата около тях също са абсолютно различни - няма две еднакви неща. всичките са стари и разностилни, но са направени от дърво, кожа, ратан, дамаска, стъкло, камък и добре почистен патиниран месинг и са много красиви и уютни заедно. има голяма много особено направена камина , която е отворена от всички страни и разделя визуално помещението на две части. ако сте с приятел - можете да седнете на възглавничка върху широкия й страничен кант, ръб, или каквото е там и да ви се сервира на малка правоъгълна масичка с ниски крачета, която поставят между вас.
в по-голямото помещение има голям бял роял, с прозрачна тясна ваза. в нея винаги има една светлорозова роза. вечерно време на него свири много слаб млад мъж, облечен в черни дрехи, с бяла риза без яка със сребърно копче, с бели дантелени маншети и сребърни катарами на обувките. свири тихо и красиво. ако си в специално настроение - той е привлекателен като... като самата смърт.
ако посетите мястото на обяд - ще ви поканят на някоя от високите маси. там можете да се нахраните с прекрасно приготвена храна и да опитате вината, които се предлагат от специална листа от нарочен човек. той би ви помогнал в избора на подходяща напитка изобщо, не само за виното.
но като че избързвам и не описвам всичко поред.
още на входа, когато поемат връхните ви дрехи, любезно ви предлагат да оставите мобилните си телефони на едно красиво момиче. ако някой ви търси - тя има грижата за връзката и за вашето спокойствие.
... не, май няма да мога да разказвам подред, затова - както дойде...
след като се нахраните - ще ви попитат желаете ли кафе и нещо към него. ако проявите такова желание - ще ви попитат дали не бихте искали да ви бъде поднесено на една от ниските маси, близо до огъня, или пък където пожелаете.
в това място всички обслужващи говорят тихо. не се натрапват с нищо. можеш да разчиташ на професионализма им.
най-вкусните неща, които съм опитвала там са облачно леко и пухкаво суфле с мънички, крехки като целувки и нежни като дамски нокътчета розови скаридки и друго - задушени по специален начин някакви дребни птици, със сърцераздирателен боровинков сос. не мога да опиша нито вкуса, нито вида им - това трябва да се види и опита.....
кафето е също забележително - много ароматно е и много добре направено. можеш да си поръчаш и безкофеиново кафе. сервират го с препечен захаросан лешник, малка бисквитка с малиново желе и шоколад и бишкотка с бяла хрускава глазура.
конякът се сервира в голяма обла затоплена чаша, без столче и с кръгло дъно. тя просто си седи така наклонена и можеш да я държиш между дланите си, за да бъде ароматът на напитката още по-силен.
вечерно време до рояла застава красива жена , не в първа младост, и пее с нисък глас. пее песни на различни езици и би ми било трудно да кажа, че съм чувала много от тях досега. докато пее се променя. това може би се дължи и на обстоятелството, че често сменя тоалетите си. сякаш и самата личност се сменя - но и това май не мога да опиша много ясно.
тя изпява по 2, най-много 3 песни една след друга и после се стопява някъде за известно време. залата остава във властта на рояла...
веднъж се случи да отида там сама. настаних се на малка кръгла ратанова маса, в голямо кресло с много възглавнички, в един отдалечен край на залата. бях уморена, гладна и изнервена, а имах и да преглеждам някакви документи... отначало ми се струваше невъзпитано да извадя хартиите на масата, но после нетърпението ми да довърша работата, която ме мореше отвътре надделя. казах си - какво пък... заразглеждах документите и само след минутка до мене стоеше човек от персонала, понесъл малка настолна лампа. включи я в един контакт, монтиран отдолу на масичката и ме остави.

нямам ясна представа какво е работното време - когато пожелая да посетя мястото - винаги е отворено.

Къде е това заведение? Пресечка на Дондуков ли каза?

Някой беше писал, че има хубава руска кухня в "Гара за двама", което лиро под аржентинтското посолство /на Дунав - над Зондуков/. Ей, на 26 ходих до софия, обиколих квартала, напред-назад, не намерих този ресторант. Поне ноечих къде е посолството на Ватикана, коието преди не съм знаел.

Прекрасна е идеята, при по-свободен прозорец сядам да пиша кръчмарските си епопеи, илиади, одисеи...Нали може и за разни провинциални кръчми да става дума?