Продължавам поредицата за коледната трапеза с блажни яденета. Ще споделя рецептата си за зелеви сарми с месо. Рецептата е фундаментална, защото така приготвените сарми (преди да се сварят, разбира се) могат да се слагат в ЦАРЯ на народното кулинарно творчество - КАПАМАТА. За нея - по-късно!


Сарми от кисело зеле със свинско месо.

Рецептата и технологията са почти същите като постните зелеви сарми описани в мой предишен постинг, виж:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чревоугодник,не искам да прозвучи нахално....но каква е професията ти,твоите рецепти са страхотни,защо изглежда че само аз не познавам мъже които да готвят така добре,жена ти е една щастливка...желая ти здраве и успех!!!!!

Лияна, професията ми не е готвач. Занимавам се компютри и въобще с точни науки.....
Не завиждай на жена ми, щото готвя само като съм на кеф и като съм си в къщи. Общо взето често съм на кеф, но рядко съм си в къщи. Трябва да се изкарват пари за семейството и това ми отнема доста време... Мечтата ми е да имам достатъчно пари за да си седя в къщи и по цял ден да готвя. Няма да ми стане скучно, пък ако съвсем ме стегне шапката - ще се бъзикам с компютъра и Мрежата. Да-а-а, ама няма начин - трябва да се бачка. Но жена ми в едно е щастлива - на празниците, когато ме е отпуснала работата - готвя само аз!

Чревоугодник,като прочетох това ,което си ми написал още веднъж се убедих че човек винаги иска това което няма,аз например имам достатъчно свободно време за готвене но да си призная ми доскучава.Смятам да започна работа и да готвя и аз само на празниците,мъжът ми не е във възторг,но и аз не съм във възторг че целият ми потенциал засега се изявява във кухнята.Все пак съм учила 5 години,разбирам от компютри и знам английски,да си домакиня разбрах че не е нещо за което да се завижда.Но...вие мъжете не ги разбирате така тия работи,въпроса не е само в парите,макар че не ги подценявам....желая ти успех и дано и аз някога започна да готвя с такава страст като теб...ЛИЯНА

Леле, Чревоугоднико, това е цяло ноу-хау, а най-жестоко е, че сега са Коледните Пости и като чета тия откровения...пада ми кръвното...Но ще доживеем до 25 декември и се заричам да следвам твоята рецепта степ-бай-степ. Обаче трябва да имаш добро кисело зеле, нали.
И колко си прав за виното! Тлъсто яденце с бира, поне за младежи като мене 40-годишни с чернодробна стеатоза и жлъчка означава после да хълцат цяла вечер /меко казано/.
Ще има ли и за пуйката? Новогодишната? Ути изказа хипотеза, че трябва да се пече в зелето на парчета, за да се овкуси и да остане крехка.

Апропо - защо клуба да се нарича "Кой е тоя Ути Бъчваров?" Така само провокираме психопатите да пишат всевъзможни "остроумия"?

Леле как сме се надушили! Аз ще ставам на 40 през януари -:)
За пуйката не знам..... Всъщност печената пуйка не е типично българско новогодишно ястие. Всъщност май не знам има ли такова. От край време българинът е празнувал Коледа. Виж за Васильовден (1 Януари) си има там печен петел. Пуйка по-принцип трудно се готви, щото е жилава и има едни особени хрущяли в бутчетата. Но Ути не е прав. Като е цяла пуйката и особено напълнена - става по-вкусно. При дъртите кокошки е същото положението. Баба ми, Бог да я прости ги разбираше тия работи. Та като си спомня как тя готвеше, си мисля, че пуйката трябва да се пълни, но не само с ориз и т.н., а и със зеле. После се пече в дълбока тава с много зеле и се обръща за да поеме от сока. И се запича най-накрая за да хване коричка. Всъщност в началото не се пече, а се задушава....

Мда-а-а-а, трябва да тръгвам, че ме чакат по работа. Другата седмица очаквайте капамата!

Ами трябва да кажем на Цецо да махне Ути от заглавието!

Освен че се пече в голяма тава с много кисело зеле, пуйката (която е напълнена с ориз и дреболийки) се завива отгоре с кора от тесто, за да се задушава. Само че месото й е малко сухичко и жилаво. А пък и нали казват, че на Нова година не трябва да се яде хвъркато, защото ще ти отлети късмета... Май така беше?

Вярно ли я завивате с кора? Ние я налагаме със зелеви листа.
Суха, суха, ама да я имаше с една дамаджана вино, за което Чревоугодника говори...

Съгласна съм със всички по-горе, че пуйка по Коледа хич не е българска традиция, но ще ви разкажа една история: преди 10 години, аз младо девойче, бях "наградена" от гаджето с приготвянето на една пуйка (около 7 кг) за Новогодишната вечер.
Ужас и голям резил!Стовариха ме пред блока с пуйката в един чувал и аз не знаех как щях да изляза от ситуацията, ако не беше един мой съсед,
много напред в кулинарията (и в килограмите).Звъня му на втарата и казвам: "Аман заман, Пепи, ти баща, ти майка, спасявай положението!Страшно ше се изложа пред любимия, какво да правя..." И Пепи се яви в ролята на ангел-пазител и рече:"Става, аз ти помагам за пуйката,но ти ще ми помагаш, докато пълня прасето".Сключихме сделка и какво стана:

Та, Пепи, взе един нож за рязане на тапети и обезкости пуйката отвътре, без никъде да засегне кожата й, месото се вари няколко часа в тендета с много билки, после изчистихме кокалите;
Отделно приготвихме плънката, (включваща месото на късчета), запържените: ориз, нарязани гъби, маслини, стафиди, лук, мащерка, чер пипер и други мерудии.С тази плънка напълнихме пуйката, зашихме я и я сложихме да се пече във фурната за 4-5 часа;
Отгоре поливахме с бульон, а аз мажех кожичката с масло и лимонов сок, ама с четка!
Цял ден се въртяхме, докато пекохме тия животни!
Аз пожънах страшни овации с пуйката, която се яде 3 дни, и с нея изпиха 3 дамаджани с червено вино;
Но си признавам, ей Богу, не мога да повторя касапските умения на моя съсед за нейното обезкостяване.Тази работа си е само за мъже!