Много драматична тема според мен.А също е и филосовска.

Какво ще искаме да ядем на смърния си одър?

Ще имаме ли изобщо желание за храна?

Предполагам, е в края на дните човек си мисли неща от сорта на" Колко кратко беше всичко", "Имаше ли смисъл да се полагат толкова усилия" "Мъчно ми е за живота"....

Ето един линк:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Убийствена тема!

Приемам смъртен одър като място, където умираш у дома, заобиколен от близките си.
Интересно дали се съхранява информация за осъдените на смърт преди мораториума у нас. Не че ще умра, ако не науча. Дори не бих желала!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ами, едва ли се яде нещо на смъртния одър, обикновено поемането на храна е свързано с подобрение, с желание за живот, с победата на живота над смъртта... нали за болните щом се каже, че са се хранили , означава, че са по добре...пък и на смъртния одър тялото няма нужда от храна повече... единствените желания са да говори...

Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.

Ако имам време да планирам ... ще изготвя яко дълго меню, но ако няма време хайвер или шкембе чорба (оба4е готвена от мен, не буламач от консерва или ресторантска прозрачнотия)....Ако продължа ще трябва да издеяня повечко :)

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

Ооо, много ми харесва това предложение!
Може ли водка към хайвера?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дааааам, и да се удавим във водка, поне ще умрем щастливи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

супер!

Дали някой друг от клуба няма да иска да се присъедени?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на тях май им е страшно и зловещо да говорят за нещо, което няма как да бъде избегнато .... докато мъдруват, аз ще си пийвам и няма никак да се кося

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за страхотната тема. Мислила съм за това. Надявам се да съм способна да избирам и да се наслаждавам на храната, преди да умра. И ако знам кога ще се случи това, със сигурност ще си поръчам меню. И ще наблегна не само на качеството, но и на количеството - както се казва, като за последно. Нямам нищо против да умра от преяждане, стига да не ме боли. Ето го и моето предсмъртно меню:
Водка - да!, в любимата ми форма, така наречената от поляците "Шарлотка" - в голяма чаша се сипват до половината кубчета лед направо от фризера (не от машина за лед, защото от нея кубчетата са "мокри"), добавя се 100 грама ледена "Столичная" (за мене това е най-добрата водка) и се допълва със студен ябълков сок. Тази смес я смучкам бавно и също толкова бавно ми изтръпва мозъкът. От чистата водка също ми изтръпва мозъкът, ама по-бързо.
Гъби в сметана, запечени с кашкавал. Както казва професор Преображенски в "Кучешко сърце", най-доброто мезе за водката са топлите закуски. Препоръчвам ви неговия монолог, много е образователен.
Скариди с червен пипер, облечени в хамон, на скара.
Сарми с лозов лист, лобода, липов лист - и постни с булгур, и месни, топли.
Печени червени чушки с чесън, оцет и зехтин.
Мадраско къри, термоядрено люто, с пилаф.
Тайландско къри, някое от онези с кокосово мляко и малки зелени патладжанчета, и бял сварен ориз.
Домашно пържени картофи.
Пържена тилапия със зелено манго и чесън по виетнамски
Пълнена гъска с ориз, стафиди и подправки
Витата баница на леля ми
Синьо сирене "Сен Агюр" (не съм сигурна дали се произнася така, а не мога да го напиша на френски)
Торта "Птиче мляко"
Шоколадови трюфели
Ягоди и череши
Шампанско
Към всяко от изброените ястия мога да разкажа история. Не е ли това най-хубавото? Не искам да готвя предсмъртното си меню. Искам да седна, да ям с приятели и семейство, а после да умра в съня си.

Всъщност, прякорът ми е Евро. Не знам защо излиза така.